№ 8
гр. Разград , 10.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело
№ 20203300500291 по описа за 2020 година
Постъпила е въззивна жалба от С. Р. С., подадена чрез пълномощник, против
решение № 360/12.10.2020г., постановено по гр.д. № 427/2020г. по описа на РС Разград, в
частта, с която е осъден да заплати на М. И. М. обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер 50лв. и обезщетени за претърпени неимуществени вреди в размер 900лв.
Жалбоподателят излага твърдение, че искът за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди е оттеглен и постановеното решение е недопустимо, поради което в тази част следва
да бъде обезсилено. Решението в частта относно присъденото обезщетение за
неимуществени вреди счита, че е неправилно и необосновано и моли въззивния съд да го
отмени.
Въззиваемият М. И. М. не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание е
представляван от адвокат, който заявява становище за основателност на жалбата в частта
относно недопустимост на решението за присъждане на обезщетение в размер 50лв. за
причинени имуществени вреди, като заявява, че ищецът е оттеглил този иск. Счита
останалата част от решението за правилна и моли въззивния съд да го потвърди.
Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните,
констатира следната фактическа обстановка: страните работят на съседни павилиони на
кооперативния пазар в гр.Разград. На 16.11.2018г. сутринта Д.М. започнала да мете с метла
пред своя павилион насъбрала се вода и боклук. В този момент Р. П. също започнала да мете
пред нейния павилион. Отвеждайки насъбралата се вода към близката шахта, св.П. минала
1
през изметеното от М.а пространство пред нейния павилион. Това действие провокирало
конфликт между двете, в който се намесили и ищецът и ответникът. Ответникът взел
метлата и изтласквайки водата в посока на шахтата, намокрил панталоните на ищеца. След
това С. се върнал към своя павилион, извадил метална пръчка и докато четиримата се
карали, ударил с нея М.М. в лицето. В същото време М. извадил нож, който размахал към
С.С.. След известно време конфликтът бил преустановен.
Горните обстоятелства се установяват от събраните по делото гласни доказателства,
както и от оглед на веществено доказателство – компакт диск с видеозаписи от камера на
кооперативния пазар от времето на описания по-горе инцидент, приложена в материалите
на приобщеното ДП № 1873ЗМ-49/2019г. на РУ на МВР гр.Разград. На видеозаписите е
отразена последователността в действията на ищеца и ответника по начина, описан по-горе.
В най-голяма степен тази последователност се подкрепя от показанията на св.И. Е.,
непоследствено възприел инцидента, който заявява, че след сблъсъка между двете жени
ответникът С. отишъл, взел желязната пръчка и ударил с нея М. по окото, след което М.
извадил нож. Св.П.Д. заявява, че Д.М. е започнала да замахва с метлата, която държала, към
ответника, последният отишъл в своя павилион и взел пръчка, за да се предпази. След това
дошъл М. и размахал нож. Показанията на този свидетел косвено допълват видеозаписа и
показанията на св.Е., с изключение на нанесения от ответника удар в лицето на ищеца.
Св.Р.П. живуща на съпружески начала с ответника С., заявява, че ищецът и неговата
съпруга размахвали към нея и ответника метла с дълга дръжка, ищецът извадил нож и ги
заплашил, ответникът отстъпил назад и паднал на земята. П. въобще не споменава за
нанесен от ответника на ищеца удар, но предвид близката връзка с ответника съдът приема
затаяването на този факт като следствие от нейната заинтересованост и предвид
обстоятелството, че показанията в тази част противоречат на останалия доказателствен
материал, не възприема обясненията й за проявено агресивно поведение единствено от
страна на ищеца и неговата съпруга.
Вследствие на нанесения от С.С. на М.М. удар, последният е получил кръвонасядане
в областта на вътрешната половина на лява вежда, разкъсно-контузна рана и охлузване
върху лявото око. В заключението на съдебно-медицинската експертиза е прието, че
травмите могат да бъдат получени от един удар с твърд тъп предмет с удължена форма,
попаднал тангенциално върху вътрешната половина на лява вежда, и съответстват на
описания начин на причиняването им в исковата молба. Обичайният оздравителен период е
до две седмици. Възражението на жалбоподателя е, че установените увреждания не
съответстват на описаното в амбулаторния лист, изд. при преглед от хирург, че е налице
контузна рана в областта на лявата скула. Съдът не приема наличието на противоречие –
като основна диагноза в амбулаторния лист е отразена открита рана на клепача и
околоочната област, т.е. уврежданията, които са предмет на исковата претенция, са отразени
и в този медицински документ. Дали има други наранявания (напр. по лявата скула) е без
значение, защото такива не са включени в претенцията за обезщетение за причинени
2
неимуществени вреди.
При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
въззивната жалба е частично основателна. С молба вх. № 2716/11.03.2020г. ищецът е
оттеглил иска за обезщетение за причинени имуществени вреди в размер 50лв. Въпреки това
районният съд се е произнесъл по същество, като го е уважил. В тази част от решението
следва да се приеме хипотезата на чл.270 ал.3 изр.1 ГПК – произнасяне на съда по
непредявен иск. Решението следва да се обезсили, а производството по този иск да се
прекрати.
Осъществен е съставът на чл.45 ЗЗД по отношение на предявения иск за обезщетение
за неимуществени вреди – ответникът със своето виновно поведение е причинил на ищеца
телесно увреждане, извършеното деяние е противоправно и е налице причинно-следствена
връзка между деянието и вредоносния резултат. Ответникът не е направил възражение за
съпричиняване, поради това оплакванията му от правна страна следва да се приемат като
възражения за липса на негово виновно поведение при инцидента. Във връзка с това следва
да се отбележи, че всъщност и двете страни са участвали активно в конфликта. Само че с
оттеглянето си в павилиона ответникът С. е могъл да преустанови своето участие в
противоправния акт, а вместо това е взел оттам метална пръчка и отново е излязъл, за да
удари с нея ищеца.
Във въззивната жалба е направено оплакване за нарушено процесуално право на
ответника, изразяващо се в това, че районният съд не е изчакал изтичането на петдневния
срок, даден му за представяне на писмена защита, а е постановил решението в последния
ден от този срок. Въззивният съд констатира, че този срок е даден в последното с.з.,
проведено на 6.10.2020г. и е изтекъл на 12.10.2020г. (петият ден е неприсъстван, поради
което срокът изтича в първия работен ден след това). Решението е постановено на
12.10.2020г. Налице е допуснато процесуално нарушение от страна на районния съд,
ограничаващо правото на защита на страната. Нарушението обаче не е съществено, защото
всички твърдения, съдържащи се в писмената защита, са пренесени и се съдържат във
въззивната жалба. Въззивният съд е инстанция по същество и с произнасянето по жалбата
ответникът е получил отговори на всички поставени от него въпроси в несъобразената от
районния съд писмена защита. Така на страната е осигурен достъп до правосъдие в пълен
обем
Жалбоподателят претендира присъждане на направените от него разноски в двете
инстанции. Съгл. чл.78 ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на
делото, какъвто е случаят с иска за обезщетение в размер на 50лв. за имуществени вреди.
Ето защо решението в частта за разноските, присъдени на двете страни, следва да бъде
отменено, като вместо него ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
136,98лв., а ищецът следва да заплати на ответника сумата 358,46лв.
Във въззивното производство С.С. е внесъл ДТ в размер 40лв. Съразмерно уважената
3
част от въззивната жалба М.М. следва да заплати на С.С. сумата 2,10лв. за направени
разноски във въззивното производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Обезсилва решение № 360/12.10.2020г., постановено по гр.д. № 427/2020г. по описа
на РС Разград, в частта, с която С. Р. С. е осъден да заплати на М. И. М. обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер 50лв., заедно със законната лихва върху сумата от
19.11.2018г. до окончателното й изплащане, и прекратява съдебното производство в тази
част.
Потвърждава решение № 360/12.10.2020г., постановено по гр.д. № 427/2020г. по
описа на РС Разград, в частта, с която С. Р. С. е осъден да заплати на М. И. М. обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер 900лв., заедно със законната лихва върху
сумата от 19.11.2018г. до окончателното й изплащане.
Решение № 360/12.10.2020г., постановено по гр.д. № 427/2020г. по описа на РС
Разград, в частта, с която е отхвърлен искът на М. И. М. за осъждането на С. Р. С. да му
заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди над размер 900лв. до предявения
такъв от 2 000лв., не е обжалвано и е влязло в сила.
Отменя решение № 360/12.10.2020г., постановено по гр.д. № 427/2020г. по описа на
РС Разград, в частта, с която С. Р. С. е осъден да заплати на М. И. М. деловодни разноски в
размер 143,52лв. и в частта, с която М. И. М. е осъден да заплати на С. Р. С. деловодни
разноски в размер 345лв., като вместо това постановява:
Осъжда С. Р. С. да заплати на М. И. М. деловодни разноски за първоинстанционното
производство в размер 136,98лв.
Осъжда М. И. М. да заплати на С. Р. С. деловодни разноски за първоинстанционното
производство в размер 358,46лв.
Осъжда М. И. М. да заплати на С. Р. С. деловодни разноски за въззивното
производство в размер 2,10лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5