Р Е Ш Е Н И Е
№ 1660
гр. Варна, 18.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на осемнадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 19263 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба от „А.“ ООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя З.Б.К., чрез пълномощника му адв.Е.К.К. – АК
Варна срещу Б.К., роден на ***г.,
гражданин на ***, с адрес гр.Варна, ***, с която е предявен иск с правно
основание чл.61, ал.2 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищцовото
дружество сумата от 8472.27 лв. /осем хиляди четиристотин седемдесет и два лева
и двадесет и седем стотинки/, представляваща заплатена от ищеца сума за
поддръжка и ремонт на жилищна сграда „***“, находяща се в гр.Варна, *** за
периода от 21.12.2014г. до 21.12.2017г., включваща заплатени разходи за
абонаментна такса асансьори, месечно възнаграждение за техническо и
икономическо обслужване на етажната собственост, заплащане на изразходвана вода
общи части, заплащане на изразходвана електроенергия общи части, разходи за
поддръжка на градина (възнаграждение градинар, подновяване на цветя, препарати
за наторяване, поддръжка и ремонт на градински машини), месечен наем машини –
термопомпа, електрически котел, слънчеви колектори и други, възнаграждения за
почистване на сградата (възнаграждения, препарати и консумативи за почистване),
препарати за вода от собствен водоизточник, препарати за поддръжка на басейн,
възнаграждение за охрана (контролиран достъп), заплащане на таксите за мобилни
услуги на супервайзер и охрана, банкови такси за поддръжка на банкова сметка, ***(
ремонт на входни врати и гаражна врата и консумативи за тях, консумативи за
общите части: смяна на крушки, поддръжка, консумативи и смяна на батерии и
други в тоалетните на общите части), водопроводни и други услуги, с която сума
ответникът се е обогатил.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Страните били собственици на самостоятелни обекти в жилищна сграда с адрес гр.Варна***, построена в ПИ с идентификатор № ****, като ответника бил собственик на *** и *** в сградата.
За поддръжка на жилищната сграда където се намирали притежаваните от страните самостоятелни обекти били необходими значителни средства. Тези средства следвало да се разпределят между собствениците на обекти в сградата, съобразно притежаваните от тях проценти от общите части на сградата. Сградата се намирала в охраняем комплекс, с басейн и прилежащи зелени площи. Това налагало наемането на специалисти по поддръжка на озеленяване и басейни, хигиенисти, охранители, бояджии, водопроводчици, електротехници, асансьорни техници и редица други.
Ответникът отказвал да заплаща каквито и да било разходи за поддръжка на общите части на сградата, въпреки че се ползвал от осигурената за сметка на ищеца поддръжка.
За да можело да бъде поддържана и нормално функционираща сградата, ищцовото дружество било принудено да поеме и неплатените от част от останалите собственици разходи за поддръжка и ремонт. Ищеца твърди, че приспадащата се на ответника част от разходите за поддръжка и ремонт правени в периода от 21.12.2014г. до 21.12.2017г. била в размер на 8472.27 лева. Сумата била изчислена като процент от общите разходи съответстващ на процента притежавани от ответника общи части. Всички разходи по поддръжка на етажната собственост се разпределяли съобразно общата квадратура на всички апартаменти (3311.14 кв.м.), след което се умножавали по квадратурата на всеки апартамент. Общите разходи дължими от ответника за процесния период бил в размер на 16491.80 лева, като част от това задължение в размер на 8057.55 лева било погасено, а остатъкът от сумата бил заплатен на етажната собственост от ищцовото дружество и сумата не му била възстановена от ответника.
Ищцовото дружество заплатило в полза на етажната собственост и сумата от разходите за поддръжка припадаща се на ответника, поради което и ищцовото дружество обедняло с тази сума, а ответникът се е обогатил със същата и дължи връщането ѝ на ищеца.
Ищецът моли за уважаване на предявения иск, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски..
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Исковата претенция била недопустима и неизяснена, тъй като не били изложени твърдения за основанието, на което ищцовото дружество претендира заплащане на процесната сума от ответника. На следващо място в ЗУЕС били предвидени специален ред и възможност собственик в сграда в режим на етажна собственост да търси направени от него разходи, поради което и предявен иск основан на неоснователно обогатяване се явявал недопустим. В исковата молба не се посочвало и на основание кое решение на общото събрание били извършвани твърдените плащания и дали се касае да полезни разноски.
Исковата претенция се явявала и неоснователна. Ответникът бил собственик на ***, находящ се на *** етаж със застроена площ от 190.20 кв.м., както и 4.4350% ид.ч. от общите части на сградата, представляващи 27.54 кв.м. ид.ч., както и 4.4350% ид.ч. от правото на строеж, върху ПИ с идентификатор ***. Според ответника жилищната сграда, в която се намира имота не представлява „жилищен комплекс от затворен тип“ по смисъла на ЗУЕС. Не било вземано и решение на общото събрание на етажната собственост за заплащане на огромната такса, претендирано месечно за притежаваните от ответника имоти. Излага, че липсва решение на ОС на ЕС за определяне по вид и размер на дължимата месечна такса по поддръжка и ремонт на общите части. Оспорва, че са заплатени твърдените разходи в полза на етажната собственост, съответно че са извършени посочените услуги. Счита, че дори да са извършени, то същите не касаят общите части на жилищната сграда. Поддържа, че ако са извършвани разходи от ищеца, то те са направени единствено в негов интерес, без изразяване на воля за това от ответника, като плащането е сторено, предвид притежаваната от ищеца собственост в недвижимия имот. Твърди, че ищецът е собственик на целия недвижим имот с идентификатор ***, в това число и на басейните, зелените площи и паркинги, както и на индивидуално обособени обекти в сградата – множество жилища. Възразява да е взето решение на етажните собственици за наемане на обслужващ персонал и за предоставяне на съответни услуги в жилищната сграда. Счита, че настоящата искова молба е опит на един собственик на множество имоти да вмени на „чужд гръб“ евентуални плащания за поддръжка на своите обекти. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители, поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С протоколно определение от 22.10.2018г. е
прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че същите са
собственици на самостоятелни обекти в жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ***,
построена в ПИ с идентификатор ***, като ответникът е собственик на ***,
находящ се на пети етаж със застроена площ от 190.20 кв.м., както и 4.4350%
ид.ч. от общите части на сградата, представляващи 27.54 кв.м. ид.ч.
От
представен с исковата молба протокол №***г. извънредно събрание на „АСЕЕМ“ ООД
се установява, че е взето решение дружеството да заплаща в края на всеки месец
неплатените от останалите собственици такси за управление, с което управителят
на комплекса да покрива разходите по поддръжката му, докато се съберат
средствата, дължими от собствениците на апартаменти, съгласно приетата на
общото събрание на собствениците такса управление /л.7/.
На
***г. е проведено ново събрание на съдружниците в ищцовото дружество, на което
е взето решение дружеството да потърси по съдебен път заплатените суми,
покриващи неплатени такси управление от други собственици в комплекса, като
заведе иск срещу собствениците, чиито такси управление е заплатил със свои
средства
Ищецът
е представил заверени за вярност копия от договор за абонаментно обслужване и
поддръжка от ***г., с който Етажната собственост в комплекс *** възлага на
„Промотех Варна“ ЕООД да извършва срещу заплащане услуги по почистване,
техническа поддръжка, поддръжка на зелени площи, охрана и административни
услуги, както и договор за наем на машини и съоръжения от същата дата, с който
ищцовото дружество предоставя под наем на етажната собственост собствените си
машини и съоръжения, монтирани в жилищната сграда /л.35-42/.
За
изясняване на фактическата страна на спора са назначени съдебно-счетоводна
експертиза и допълнителна такава, както и на страните са допуснати гласни
доказателства посредством разпит на водени от тях свидетели – А.Д. и О.Н.,
водени от ищеца и Н.О.А. и П.Б.К., водени от ответника.
В
заключението си вещото лице посочва, че сметките на етажната собственост на жилищна
сграда „***“, находяща се в гр.Варна, *** се водят в счетоводството на ищцовото
дружество „А.“ ООД. Заключението е изготвено по информация от счетоводството на
етажната собственост, което се водело отделно от счетоводството на ищеца. Сградата
и прилежащата ѝ територия се състояла от *** апартамента, които
образували етажната собственост в имота. Разходите за поддръжка на имота на
етажната собственост се разпределяли на база обща площ на всички жилищни имоти
в размер на *** кв.м. и се разпределяли като задължение на собствениците на
имотите на база общата квадратура на техните имоти. За периода от 01.12.2014г.
до 31.12.2014г. били осчетоводени задължения на ответника в общ размер на
498.78 лева и нямало отразени плащания от негова страна. За периода от
01.01.2015г. до 31.12.2015г. били осчетоводени задължения на Б.К. в общ размер
на 5732.16 лева, като в този период ответникът направил две плащания – на
06.07.2015г. в размер на 6100.15 лева и на 25.11.2015г. – 1957.40 лева или общо
8057.55 лева. Надплатената от ответника сума за този период била в размер на
1826.61 лева. За периода от 01.01.2016г.
до 31.12.2016г. били осчетоводени задължения на ответника в размер на 5225.76
лева и нямало нови плащания от страна на ответника. За периода от 01.01.2017г.
до 31.07.2017г. задълженията били в общ размер на 3048.36 лева и нямало правени
нови плащания. Общо за процесния период от 01.12.2014г. до 31.07.2017г.
ищцовото дружество заплатило на етажната собственост сума в размер на 14505.06
лева, осчетоводени като задължение на ответника, направените от него плащания
били в размер на 8057.55 лева и незаплатени оставали общо 6447.51 лева. Вещото
лице е представило два варианта на изчисляване на направените разходи по поддръжка
на етажната собственост, според площта на жилищата на ответника с и без площта
на прилежащите им общи части от сградата /л.117-120/.
В представеното заключение по допълнителната
съдебно-счетоводна експертиза вещото лице твърди, че счетоводното отразяване в
счетоводството на ищеца е съобразено с данъчните закони в страната. В
счетоводството на ищеца се намират всички първични документи, които регистрират
стопанските операции за периодите от 2014г. до 2017г., които са подредени и
осчетоводени в хронологичен ред. Спазвани са изискванията по чл.4 и чл.5, както
и следващите от Закона за счетоводството. Информацията от оборотните ведомости
била пренесена точно в елементите на ГФО. Вещото лице твърди, че се е запознало
с всеки един от първичните счетоводни документи и как същите са пренесени в
обобщените счетоводни документи, но не ги е изброявала /л.147-149/.
В
показанията си св. Д. заявява, че живее в сградата на *** от две години. В
сградата се предлагали услуги за охрана, почистване за общо ползване,
озеленяване. Апартаментите били от луксозна класа. В сградата имало два
асансьора, фоайе, конферентна зала, стая за спортни занимания, басейн, фитнес
зала. Имало машинно отделение, което осигурявало гореща вода за целият комплекс.
Всеки апартамент имал гореща и студена вода. Имало двама служители, които
осигурявали пропускателен режим и имало видеонаблюдение в имота. Собствениците
на апартаменти имали електронен ключ и чужд човек не можел да влезе
безпрепятствено. Семейството на Б.К. живеело в апартаменти 33 и 34 на пети етаж
на сградата и стигали до апартаментите си с асансьор като всички останали.
Услугите, които се предоставяли в комплекса били за целия комплекс, а не за
отделни хора. Според свидетеля ответника и неговото семейство ползвали услугите
в комплекса, но не ги заплащали. Свидетелят не работел в ищцовото дружество, а
помагал да се изпълняват някои от нещата, ако има неизправности. Наскоро се
счупила входната врата и свидетеля помогнал за да се оправи. Етажната
собственост помагала и финансирала изпълняването на тази дейност. Свидетелят
нямал граждански или трудов договор с ищцовото дружество. „АССЕМ“ бил
собственик на няколко апартамента в комплекса, но свидетеля не може да посочи
точно на колко, както и дали дружеството е собственик на басейна, масажната
стая, съблекалнята. Комплекса бил с общ достъп до тези помещения и свидетеля не
знаел кой е собственик на същите. В някои от апартаментите на ищеца пристигали
гости. На информация имало табела със звезди. Гостите на хотела ползвали
басейна, масажната зала и билярда. Свидетелят не знае някои от собствениците да
са се противопоставяли на сумите, които да плащат за поддръжка на комплекса.
Свидетеля
Н., съпруга на управителя на етажната собственост и управител на ищцовото
дружество, твърди, че живее в апартамент *** в комплекса, а Б.К. живее в
апартамент ***. Сградата се отличавала от други строителства, тъй като била
луксозна класа. Технически и качествено било направено да отговаря на луксозна
класа и хората, които живеят там да не са лишени от нищо. Топла вода имало през
цялата година. Имало специално инсталирана система със слънчева батерия и
помпа. Имало също басейн, целогодишен, с отопляема вода. Оборудвани били
специален масажен кабинет, спортна зала, детска стая. Комплекса бил целогодишен
и нито веднъж нямало кражби или хулигански постъпки в него. К. и семейството му
идвали основно през лятото и ползвали общите услуги – басейн, детска стая,
спортна зала, масаж, асансьори, стълбище. Независимо, че не плащали се чистело
и на техния етаж. На последното събрание на етажната собственост преди година и
половина К. проверил всяка сметка и се съгласил защото видял цифрите, но след
това не последвало плащане. Имало няколко семейства, които не плащали и „А.“
ООД плащало за тях, а към момента на заседанието това било за сметка на
етажните собственици. Свидетелката твърди още, че съпругът и не получавал
заплата като управител на „А.“ ООД, а това била обществена длъжност, като също
така не получавал разпределена печалба като съдружник в дружеството. Нямало
длъжност управител на етажната собственост, а това била обществена длъжност,
която била предложена и на ответника. Басейна, земята, билярда и спа-центъра
били построени за ползване от хората в комплекса, а свидетелката не знаела дали
са собственост на „А.“ ООД. За да предоставяло дружеството апартаменти като
хотел, за това било получено специално разрешение съобразно българските закони,
за да се покрият разходите за заплащането на непродадените празни апартаменти.
Гостите на хотела не ползвали всички услуги – не ползвали басейна. Свидетелката
не знаела дали гостите на хотела ползвали масажната зала. Ищцовото дружество
плащало за всеки свой апартамент за обслужването.
Свидетелят
Н.А. в показанията си твърди, че познава собственика на търговското дружество и
ответника, тъй като от 2012г. до 2015г. е работил като управител на комплекса.
Апартамента на ответника се намирал на последния етаж и бил голям, но свидетеля
не може да посочи точна площ. Ищцовото дружество притежавало
басейн, конферентна зала, спа-център, сауната и всичко около сградата
като земя. Вътре в самата сграда всичко било тяхно без двете стълбища, които
водели по етажите на горе и покривите. Ищцовото дружество притежавало около
десетина апартамента, които се давали под наем. Гостите на хотела ползвали
всички услуги, като басейн, сауна, дворно място за игра на децата. Разноските
по поддръжка на басейн, сауна, конферентна зала, двор се плащали от всички
собственици. Свидетелят не е виждал ответника и семейството му да ползват
басейн и други услуги, а нямало как да ползват тези услуги без да ги види, тъй
като трябвало да минат през него. Свидетелят присъствал на общи събрания на
етажната собственост, на които собственици се противопоставяли да заплащат
сумите, които се изисквали защото не били реални и не им били предоставяни
документи. Обектите на „А.“ ООД били за общо ползване. През лятото вратата
водеща към басейна, сауната, масажите се заключвала и се раздали карти на хората
за да ги ползват. В комплекса имало омекотителна инсталация за водата, а топла
и студена вода стигала до всеки един от апартаментите.
Свидетелката
К. заявява, че от м.март 2013г. до м.септември 2015г. работела като чистачка в
комплекса. Ответникът бил собственик на апартамент *** в комплекса, а ищцовото
дружество собственик на общите части – спа център, фоайе, конферентна зала,
басейн. Дружеството имало собствени апартаменти,
които се отдавали като хотел и гостите на хотела ползвали като услуга басейна,
фоайето, паркинга. Свидетелката виждала да се провеждат общи събрания на
собствениците в етажната собственост и виждала, че ответникът се противопоставя,
тъй като продължавали да си говорят по коридорите.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, обоснован с твърдения, че ищецът
– етажен собственик е направил еднолично разходи за поддръжка и ремонт на
общите части на жилищна сграда, поради което претендира ответникът – също
собственик в процесната ЕС, да бъде осъден да върне на ищеца за съответната
припадаща му се част от сторените разходи.
Отношенията
между етажните собственици във връзка с поддържането, възстановяването и
подобряването, както и с ползването на общите части на сградата се уреждат на
първо място от правилото на чл. 41 от ЗС, уреждащо задължението на всеки
собственик, съразмерно с дела си в общите части, да участва в разноските,
необходими за поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски,
за извършване на които е взето решение от общото събрание.
Както
необходимите, така и полезните разноски са за сметка на собствениците на
сградата. Принципът е участието на всеки собственик на обект в етажната
собственост относно разноски да е съобразно с дела му в общите части. За да бъдат извършени т.н. полезни разноски,
законодателят приема, че решението за тях се взема от общото събрание на
собствениците. Ролята на решението на общото събрание за необходимостта да се
извършат полезни разноски, не засяга задължението на всеки собственик на обект
в етажната собственост да поеме съответната на дела му част от задължението, но
това решение на общото събрание има значение на правно основание на базата, на
което следва да бъде определен размера на възникналото парично задължение.
Претенция за разпределение на разходите между отделните собственици на обекти в
етажната собственост, касае хипотезата на управител на чуждата работа (гестор),
действал не само в полза на чужд интерес, но и в полза на свой интерес. Ако е
налице одобрение от лицето, в чиито интерес е предприетата работа
(предварително по решение на общото събрание или последващо), отношенията
следва да се уредят съгласно чл. 62 от ЗЗД. Ако подобренията са извършени без да
е взето решение от общото събрание, съгласно разпоредбата на чл. 61, ал.2 от ЗЗД гесторът може да претендира от останалите собственици на обекти в етажната
собственост само съответната част от направените разноски, до размера на
обогатяването и то само ако работата е предприета уместно. Ако общите части са
подобрени против волята на останалите съсобственици, отговорността на
последните може да бъде търсена само по правилата на чл. 59 от ЗЗД, които
съвпадат с тези по чл. 61, ал.2 от ЗЗД.
Съгласно
изложените от страните твърдения, с доклада по делото е разпределена
доказателствената тежест по делото, като в тежест на ищеца е възложено да
установи при условията на пълно и главно доказване, че страните притежават самостоятелни обекти в сграда
в режим на етажна собственост; извършването на всяка една от посочените
дейности по поддръжка и ремонт в посочения период; че извършването им е станало
със знание и без противопоставяне на ответника; че е заплатил сочените в
исковата молба разходи в полза на етажната собственост, като същите са сторени
в полза на общите части на жилищната сграда; че е предприел направата на тези
разходи, без да е бил длъжен да го прави, като работата е предприета уместно, в
интерес на собственика и е водена добре; размера на дължимите от ответника
суми. В тежест на ответника бе възложено да докаже, че разходите са сторени
единствено в интерес на ищеца, както и че същият е индивидуален собственик на
земята, върху която е изградена жилищната сграда – ПИ с идентификатор ***,
както и на всички други индивидуални обекти в нея – билярдна зала, сауна,
басейн, паркинг и др.
Между
страните не е спорно, че ответникът е собственик на самостоятелни обекти в
сградата в режим на етажна собственост, а ищцовото дружество притежава няколко
апартамента, както и собствеността върху земята и върху други самостоятелни
обекти в сградата – басейн, билярдна зала, сауна, паркинг.
Липсват
твърдения за валидно взето решение на общо събрание на етажната собственост за
начина, по който да се разпределят разходите за поддръжка на комплекса, като
исковата претенция се основава на института на неоснователното обогатяване.
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза и
събрани по делото писмени и гласни доказателства се установява, че разходи за
дейности по поддръжка и ремонт на сградата в режим на етажна собственост са
извършвани от самата етажна собственост. Така напр. възложител по договора
абонаментно обслужване и поддръжка и наемател по договора за наем на машини и
съоръжения е етажната собственост, като във втория договор наемодател е самият
ищец. Същото се установява от решенията на съдружниците в ищцовото дружество,
които са за отпускане на заем от дружеството на етажната собственост за
заплащане на разходи за поддръжка на комплекса. Свидетелят Дериглазов също
заявява, че етажната собственост, а не ищеца, помага и финансира дейностите по
поддръжка и ремонт на общите части. При изслушване вещото лице, то посочва, че
заключението му е изготвена по информация от счетоводството на етажната
собственост и от там са взети данните за разходи извършвани от самата етажна
собственост за дейности по поддръжка на комплекса. За извършените от етажната
собственост разходи за поддръжка на общите части на сградата, за които някой от
собствениците на самостоятелни обекти не е заплатил припадащата му се част е
предвидена възможността за предявяване на иск (подаване на заявление по чл.410 ГПК) като материално легитимиран да предяви иска и да получи сумите е етажната
собственост, а не отделен етажен собственик, който е правил вноски към етажната
собственост в размер, по-висок от припадащия му се. След като се установи по
делото, че твърдените разходи за поддръжка и ремонт на общите части на сградата
са извършвани от лице, различно от ищеца, то исковата претенция се явява
неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.
Отделно
от горното, разходите са разпределяни в счетоводството на етажната собственост,
водено отделно от счетоводството на ищеца, като разходите са разделяни на
сборът от площите на всички апартаменти в комплекса и след това умножавани по
площта на апартаментите на отделните собственици. При този начин на изчисление,
разходите за поддръжка на самостоятелни обекти на ищеца се възлага в тежест на
етажните собственици, без тези самостоятелни обекти да са общи части на
сградата по смисъла на ЗУЕС, т.е. за тях липсва задължение да извършват разходи
за тези самостоятелни обекти и извършените разходи за поддръжката им не може да
се приеме да е в интерес на ответника. В настоящето производство не се установи
конкретния размер на извършените разходи за поддръжка на общите част в етажната
собственост, както и какъв би бил размера на дължимите от ответника суми.
Предвид
изхода от спора в полза на ответника следва да се присъдят поисканите и действително
сторени разноски по делото. Според представения списък по чл.80 ГПК, ответникът
е направил разноски в общ размер на 950 лева, като разноски в този размер
следва да се възложат в тежест на ищеца.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТВХЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от „А.“ ООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** срещу Б.К., роден на ***г., гражданин на ***, с адрес гр.Варна, *** иск с правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД за осъждане ответникът да заплати на ищцовото дружество сумата от 8472.27 лв. /осем хиляди четиристотин седемдесет и два лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща заплатена от ищеца сума за поддръжка и ремонт на жилищна сграда „***“, находяща се в гр.Варна, *** за периода от 21.12.2014г. до 21.12.2017г., включваща заплатени разходи за абонаментна такса асансьори, месечно възнаграждение за техническо и икономическо обслужване на етажната собственост, заплащане на изразходвана вода общи части, заплащане на изразходвана електроенергия общи части, разходи за поддръжка на градина (възнаграждение градинар, подновяване на цветя, препарати за наторяване, поддръжка и ремонт на градински машини), месечен наем машини – термопомпа, електрически котел, слънчеви колектори и други, възнаграждения за почистване на сградата (възнаграждения, препарати и консумативи за почистване), препарати за вода от собствен водоизточник, препарати за поддръжка на басейн, възнаграждение за охрана (контролиран достъп), заплащане на таксите за мобилни услуги на супервайзер и охрана, банкови такси за поддръжка на банкова сметка, ***( ремонт на входни врати и гаражна врата и консумативи за тях, консумативи за общите части: смяна на крушки, поддръжка, консумативи и смяна на батерии и други в тоалетните на общите части), водопроводни и други услуги, с която сума ответникът се е обогатил.
ОСЪЖДА на основание „А.“ ООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Б.К., роден на ***г., гражданин на ***, с адрес гр.Варна, *** сумата от 950 /деветстотин и петдесет/ лева, представляваща направени в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: