РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Пловдив, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Светлозар М. Лазаров
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Наказателно дело за
възобновяване № 20245000600596 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 424 НПК.
Образувано е по искане на осъдения И. Г. Д., депозирано чрез изрично
упълномощения от него адв. Н. С., за възобновяване на в.н.о.х.д. № 1304/24г. на ОС-
Пловдив, с решение по което е потвърдена произнесената по н.о.х.д. № 7668/21 г. на РС-
Пловдив присъда, с която на Д. е определено общо най-тежко наказание една година
лишаване от свобода за престъпления по чл. 354а, ал. 3, по чл. 269, ал. 1 и по чл. 325, ал. 2
НК.
С искането се претендира двете наказателни дела да бъдат възобновени поради
допуснати при оформяне на съдебната аргументация процесуални нарушения от
категорията на съществените, които в своята съвкупност водели и до съмнение в
безпристрастността на съда. Другото оплакване е за неправилно приложение на материалния
закон, като се твърди незаконосъобразно наказателноправно квалификациране на
поведението на искателя. Претендира се след исканата отмяна на въззивното решение и на
присъдата да бъде разпоредено ново първоинстанционно разглеждане на делото.
Алтернативно се моли за намаляване на наказанието, като се мотивира явна
несправедливост на наложеното.
При касационните прения адв. С. и неговият подзащитен не добавиха нещо ново към
1
изтъкнатите доводи и искания.
Представителят на АП-Пловдив счита, че искането за възобновяване не е
основателно, като неопределено изтъкна, че не се наблюдава порочен доказателствен
анализ, а осъдителният извод бил изведен след небудещи възражения преценки на наличната
доказателствена съвкупност.
Пловдивският апелативен съд, като касационна инстанция, след като обсъди
аргументацията на искането в аспекта на съдебните мотиви на първата и на въззивната
инстанции, счете искането за допустимо (депозирано в срок, от лице, което има право да
иска проверка по реда на глава 33-та от НПК, с фиксирани и обосновани касационни
основания по чл. 348, ал. 1 НПК) и основателно.
По-голяма част от искането заема многоаспектно възражение срещу изложените в
инстанционните актове доказателствени преценки. Според защитата стореният и от
районния, и от окръжния съд доказателствен анализ бил избирателен и оскъден, а на места –
превратен и ясно говорел за предварително взето решение за виновността на осъдения.
Поради това атакуваните съдебни актове ще бъдат разгледани на първо място от тази гледна
точка:
Извършената проверка доведе до констатация за незаконосъобразно процедиране от
страна и на двете проверявани инстанции.
1. Действително е налице непренебрежимо противоречие в мотивите на районния съд
по въпроса за приложимостта на условното осъждане. На посоченото в искането за
възобновяване място в мотивите на присъдата е посочено, че приложението на института по
чл. 66 НК било подходящо в случая, а по-долу на същата страница този извод е отречен,
като е обоснована необходимостта от ефективно изтърпяване на определеното на Д.
наказание лишаване от свобода. Касае се за особено сериозен порок при изразяване на
съдебната воля относно индивидуализацията на наказанието, като в крайна сметка четецът
на съдебния акт не може да схване защо, след като ПРС е приел, че наказанието може да
бъде с отложено изпълнение, е постановил неговото изтърпяване при общ първоначален
режим.
Въззивната инстанция е заобиколила коментираното противоречие, при все че е било
подчертано във въззивната жалба. Следователно тя едновременно е неглижирала и
допуснато от проверяваната от нея инстанция същностно нарушение на изискването за
понятно обосноваване на съдебния акт, и съществен довод на една от процесуалните страни,
свързан с нарушението.
ПАС се съгласява с искателя, че актовете на ПРС и на ПлОС могат да бъдат отменени
и само на това основание, защото подходът на произнеслите ги състави е компрометирал
главното предназначение на съдебните мотиви – да информират за взетото решение, така че
то да бъде ясно, разбираемо и годно за контрааргументиране в следващата инстанция.
2. Констатират се и други недостатъци при обосноваване на осъдителния извод,
отново допуснати и от районния съд, и от окръжния съд. Налице са сериозни противоречия
2
в доказателствената съвкупност относно развитието на инкриминираното събитие, някои от
тях – подминати, а други – отхвърлени с неясни или неприемливо пестеливи аргументи.
По-конкретно разминаване се откроява между показанията на полицаите, по
отношение на които е прието, че са извършени престъпления по чл. 269 НК и по чл. 325, ал.
2 НК (Ю. и Т.), и твърденията на осъдения, от една страна, а от друга страна, между части
от въпросните показания и други доказателствени материали, вкл. информацията от
експертирания видеозапис, показанията на ближните на Д., изготвените им СМЕ и
справката, която отрицава твърдението им за ползване на бодикамери. Без да навлиза в
обсъждане правдивостта на едни или други източници на доказателствени или експертни
сведения, каквото правомощие и няма, касационната инстанция ще отбележи, че въпросните
противоречия не са решени по удовлетворяващ стандарта за разбираемо аргументиране от
страна и на първата инстанция, и на въззивната. По-конкретно:
2.1. Инстанционните съдилища не са пояснили според правилата на НПК защо
отхвърлят обясненията на осъдения и производните показания на неговите ближни за
получаване на някои от телесните му увреждания чрез директни удари (а не чрез извиване на
ръцете му с цел поставяне на белезници). Подобно обсъждане е било от особена важност,
защото защитата е лансирала схващането, че по отношение на Д. е упражнено безпричинно
насилие от страна на двамата полицаи, което правело техните твърдения изначално
заинтересовани поради опасение за понасяне на наказателна отговорност (и като такива –
негодни за обективни изводи).
2.2 Следвало е да обсъдят и твърдението му, че полицаите са проявили цинично
отношение към него, умишлено повреждайки пред очите му неговата лична карта. Още
повече, че са събрали и официални писмени данни за повреждането на този документ, за
което Д. е понесъл адм.наказателна отговорност.
Действително районният съд е приел, че при отвеждането на Д. в полицейското
управление тялото му е било наранено и че е получил медицинска помощ във връзка с това,
но е завършил изложението с неконкретизираното заключение, че нищо не подкрепяло
изложения от него разказ за случилото се. ПлОС също не се е занимал в конкретика с
виждането на защитата, че събраните доказателствени и експертни сведения комуникират не
с показанията на св.Ю. и св. Т., а всъщност с обясненията на искателя (центърът на които е в
твърдението, че не той е удрял полицаите, а те – него, а заедно с това нарочно унищожили
личната му карта). Все в тази връзка трябва да се спомене и неглижираният факт на
разминаване между твърденията на двамата полицейски служители за увредените чрез удари
от страна на Д. места от телата им и заключенията на двете СМЕ за увреждания на други
(различни) места от техните тела.
2.3 Възражение буди и обсъждането на мнението на защитата за достоверност и
информативност на показанията на св. Р. за ситуацията и състоянието на Д. след
задържането му и за развоя на сторените претърсване и изземване в общото им жилище.
Става дума за това, че нейните показания са отхвърлени от ПРС по съображение че не
можело да бъде установено каква част от изявленията й са резултат от собствени възприятия
3
и каква част представлява преразказ на чутото от неговата уста, с което съдът е признал
неизпълнение на задължението си за осигуряване на всички мерки за разкриване на
обективната истина. ПлОС е задълбочил нарушението, като на свой ред е отхвърлил всичко
казано от свидетелките Р. и И. по съображение за близка родствена връзка с осъдения,
несъобразявайки несъстоятелността на отказа за кредитиране на нечии показания (само) на
подобно основание /в този смисъл е цитираното от защитата Решение № 144/12г. по н.д. №
390/12г./.
3. Освен от липсващ анализ мотивите страдат и от флагрантна липса на фактически
констатации. При все че е разполагал с документация за уврежданията на Д. и за
повреждането на документа му за самоличност, а също с изобилие от твърдения (макар и
противоречиви) и по тези въпроси, и за обстановката по предаване на инкриминираните
топчета с наркотик и по претърсването, съдът от първата инстанция не е посочил как и къде
той е получил уврежданията си, кога е била повредена личната му карта, как се е случило
предаването/приемането на марихуаната в полицейското управление, а също
обискът/обиските му. Въззивната инстанция на свой ред е изградила мотивите си по
идентичен непълноценен начин.
4. Първата инстанция не е откликнала на основателното искане на защитата за
отчитане факта на образуваното за разследване на уврежданията на Д. сл. дело № 236/21г. по
описа на ОСО при ОП-Пловдив. Най-малкото е било необходимо да провери дали по това
дознание има данни, които биха могли да насочат доказателствените усилия по настоящото
дело, или да се приобщят като писмени доказателства и доказателствени средства. Все пак е
приложила изготвената по ДП № 236/21г. СМЕ на Д., но пък не е назначила подобна (чието
заключение да съобрази). Не е проверила и развоя на самото дело. По-нататък е отхвърлила
без основание и искането на защита за изискване актовете за реализиране на
адм.наказателната отговорност на Д. за повредената му лична карта, при все очертаната
допустима доказателствена цел – да се провери (по всеки възможен начин) версията за
неправомерно въздействие върху този документ от страна на свидетелите-полицаи.
Въззивният съд също не е развил доказателствена активност във всички тези насоки
и така (на свой ред) се е лишил от основа за обективен и всестранен анализ. Той е имал
компетенцията да изпълни пренебрегнатите доказателствени задължения на първата
инстанция, но не я е упражнил.
5. Впрочем, ПлОС е останал безучастен и относно крайната нелогичност на
съждението, че телесното увреждане на искателя „по никакъв начин не рефлектирало върху
съставомерността“, защото „било предмет на проверка в отделно досъдебно производство“.
ПАС държи да подчертае, че е безусловно необходимо да бъде изяснен механизмът на
получаване на телесните увреди на искателя, респ. изложеното в тази връзка виждане на
защитата – детайлно обсъдено. ПАС е напълно съгласен с адв. С., че ако счупването на
ръката на Д. се окаже причинено от полицаите Ю. и Т. чрез безпричинни удари (както той
твърди), показанията им следва да бъдат подложени на допълнителна проверка за
надеждност, защото в подобен случай за заинтересоваността им от изхода на делото няма да
4
има съмнение. Става дума за показанията им за неправомерно поведение на осъдения при и
след залавянето му, вкл. при транспортирането с полицейски автомобил и в полицейското
управление, а също за твърдението им за негово съгласие да предаде инкриминирания
наркотик в полицейското управление (с оспорвания от защитата протокол за доброволно
предаване). Ако при въпросната проверка настъпят някакви промени в приетата за
установена фактология, това няма как да не рефлектира върху предпоставките за
наказателната отговорност. Дори да не настъпят промени, изясняване се налага, защото
иначе няма как да се оформи отговор на въпроса дали обясненията на Д. и съответстващите
им други доказателства и доказателствени средства са правдиви. Точно такъв пропуск са
допуснали инстанционните съдилища, осъществявайки поредното процесуално нарушение в
контекста на глобалното нарушение липса на мотиви.
6. Съдилищата по фактите са базирали изводите си на данни, които нямат
характеристиката на доказателства. Става дума за писменото изявление в протокола за
доброволно предаване на инкриминирания наркотик, че принадлежи на осъдения. Подобно
изявление (дори да е било ръкописно изложено от него, а то не е) не може да се третира като
доказателствен източник, а единствено като извънпроцесуално изявление с нулева
доказателствена стойност. Що се отнася до самия протокол, неговата годност е оспорена от
защитата с разностранна аргументация (най-важната част от която касае доброволността на
отразеното действие), която е останала извън вниманието на решаващите инстанции.
Инстанционните съдилища не са се занимали с констатацията на защитата, че в заповедта за
задържане на осъдения не е отразено предаване на вещи, нито с обосновката на мнението, че
преди въпросното предаване Д. бил обискиран, без това да бъде документирано, нито с
посочения от адв. С. факт, че след претърсването на жилището му, т.е. след образуване на
ДП с това първо действие по разследването, е бил подложен на обиск (в 19.40часа), при
който наркотични вещества не били намерени. И като продължение на избрания подход не
са казали и дума относно аргументираното от защитата съмнение, че инкриминираните
наркотици или не били предадени доброволно, или не били налични у Д.. Не са съобразили,
че пренебрегвайки наведените доводи, всъщност не са формирали становище по въпроса как
(по какъв доказателствен ред) веществените доказателства са станали част от
доказателствената съвкупност.
7. Въззивният съд се е позовал на неизползваеми записи от съдебни заседания. ПАС
се съгласява с искателя, че съставянето им е било в разрез с правилата на НПК. Това се
вижда от самите съдебни протоколи, в които не са фиксирани съставляващи процедурата
действия (по чл. 238 и 239 НПК във връзка с чл. 311 НПК). Нарушението не е съществено
обаче, при положение че ПлОС не е основал своите изводи в нито една тяхна част върху
информация, извлечена от тези (очевидно неофициално създадени) записи.
**
В заключение: заради заобиколеното от окръжния съд нарушение по чл. 13 НПК,
допуснато от ПРС, не са били събрани важни за изясняване обстоятелствата по чл. 102 НПК
доказателства, а дори наличните доказателства не са интрепретирани всестранно и
5
пълноценно. И в последна сметка въззивната инстанция е изпаднала в невъзможност да даде
аргументиран отговор на възраженията на защитата по обвинителната теза за случилото се
на процесната дата. Така че ПАС няма как да не се съгласи с искателя, че двете проверявани
инстанции са сторили същественото процесуално нарушение липса на мотиви (в няколкото
разисквани по-горе аспекта).
Не се споделя обаче виждането за тяхна предубеденост. То изхожда от някакво
неопределено подозрение, базирано на серията коментирани по-горе процесуални
нарушения. Действително са допуснати нетипично много грешки при решаването на
съдебната задача, но би било произволно да се отрече като тяхна причина недостатъчна
внимателност и прецизност. Между кориците на делото не се откриват конкретни данни с
обективен характер, които да причисляват демонстрираният по настоящото дело подход към
категорията случаи на изкривяване на съдийското убеждение поради намерение делото да
приключи по определен начин.
По тези съображения следва да бъдат възобновени и въззивното дело, и
първоинстанционното, респ. произнесените по тях решение и присъда – отменени. Вън от
съмнение е, че същественото процесуално нарушение, допуснато при мотивиране
изтърпяването на наказанието от страна на ПРС (условно или ефективно), е неостранимо в
следваща инстанция. Ето защо следва да се проведе ново първоинстанционно
производство, от друг състав на този съд.
При наличието на процесуалните проблеми, довели до настоящото решение за
възобновяване на делата, не може да се подложи на обсъждане повдигнатият в искането за
възобновяване материалноправен въпрос за неправилна наказателноправна квалификация на
поведението на Д.. По този въпрос са властни да се произнесат инстанционните съдилища,
които ще се занимаят с делото след връщането му за ново разглеждане.
Водим от горното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА в.о.н.х.д № 1304/24 г. по описа на ОС-Пловдив и н.о.х.д. № 7668/21г. по
описа на РС-Пловдив, ОТМЕНЯ постановените по тях решение № 395/04.12.24 г. и присъда
№ 71/01.04.24 г. и ВРЪЩА делото на Районен съд гр. Пловдив за ново разглеждане от стадия
на разпоредителното заседание.
6
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7