№ 237
гр. Бургас, 10.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на десети декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно частно
търговско дело № 20212001000281 по описа за 2021 година
Производство по чл. 274, ал.1 т. 2 ГПК.
Образувано е по частни жалби на „А. АД и „А.“ ЕООД против
определение №261490/26.07.2021 год. по т.д.№243/2020 год. на БОС, с което
е оставено без уважение искането на „А. АД за встъпване в делото като
трето лице – помагач на страната на ответника „А.“ ЕООД.
В жалбата си „А. АД твърди, че производството по т.д.№243/2020 год.
на БОС е образувано по иск за установяване съществуването на вземане на
„Д.“ ЕООД, произтичащо от споразумение от 28.04.2014 год. , в това число
главница в размер на 1 025 000 лв. и лихва за периода от 19.09.2010 год. –
30.04.2014 год., които според доводите на ищеца представляват главница и
лихви от невърнат заем. Сочи се в жалбата, че още с отговора на исковата
молба ответникът „А.“ ЕООД е заявил, че е извършил превод на сумата от 1
300 000 лв. в полза на ищеца, с които е погасил задълженията си по заемното
правоотношение, а не на основанието, посочено в платежния документ
„извършено СМР по договор“. Твърди се, че договорът за строителство от
06.08.2009 год. и изпълнението на двустранните задължения по него се
явяват преюдициални въпроси, на които сезираният съд трябва да даде
отговор, тъй като от това ще зависи формирането на крайните изводи относно
наличието или не на задължения по кредитното правоотношение.
Жалбоподателят поддържа, че възложител по договора за строителство не е
ответника по делото „А.“ ЕООД, а „А.АД, който е и титуляр на правото на
строеж. В случай, че съдът приеме, че плащането, извършено от „А.“ ЕООД
към „Д.“ ЕООД е по договор за строителство, от това следва, че „А.“ ЕООД
е платило чужд дълг - този на възложителя „А. АД. Заявява се, че именно „А.
АД следва да е приело изпълнението на договорните задължения на „Д.“
ЕООД по договора за строителство и от това произтича правния интерес от
встъпването на „А. АД като помагач на „А.“ ЕООД. При допуснато встъпване,
1
подпомаганата страна ще може да насочи регресни права към подпомагащата
за връщане на платеното чуждо задължение, доколкото за да се приеме
наличието на задължение, произтичащо от договор за заем, означава да се
отрече твърдението на ответника, че последният не е платил по договора за
строителство, а по договора за заем или иначе казано в мотивите си съдът
трябва да приеме, че плащането е извършено от „А.“ ЕООД по договора за
строителство.
Моли се да бъде отменено обжалваното определение като неправилно и
вместо това да се постанови съдебен акт, с който да се уважи молбата на „А.
АД и дружеството да бъде конституирано като помагач на ответника.
По жалбата е депозиран отговор от „А.“ ЕООД, с който се изразява
становище за неправилност на определението. Поддържа се, че „А. АД е
едноличен собственик на капитала на „А.“ ЕООД и като такъв има
изключителна компетентност за вземане на решения относно условията на
кредитиране и тяхното обезпечаване. Сочи се, че доколкото в настоящото
производство се разглеждат именно последици от кредитно правоотношение,
за което липсва съгласие от „А. АД като едноличен собственик на „А.“ ЕООД,
жалбоподателят има правен интерес да бъде присъединен като трето лице
помагач по делото. Сочи се, че споразумението от 28.04.2014 год. към
договор за кредит от 19.07.2010 год. с нотариална заверка на подписите
обективира изпълняемото право на ищеца, при реализирането на което „А.“
ЕООД е останало без основния си актив, от който може да реализира
приходи, като по този начин е ощетено и дружеството-собственик на капитала
„А. АД. С това, според „А.“ ЕООД се обосновава правния интерес на „А. АД
да бъде конституиран като помагач на страната на ответника, както и от
постановяване на благоприятно решение в полза на дъщерното му дружество.
В частната си жалба „А.“ ЕООД твърди, че „А. АД е едноличен
собственик на капитала на „А.“ ЕООД и като такъв има изключителна
компетентност за вземане на решения относно условията на кредитиране и
тяхното обезпечаване. Сочи се, че в настоящото производство се разглеждат
именно последици от кредитно правоотношение, за което липсва съгласие от
„А. АД като едноличен собственик на „А.“ ЕООД.
Сочи се, че споразумението от 28.04.2014 год. към договор за кредит от
19.07.2010 год. с нотариална заверка на подписите обективира изпълняемото
право на ищеца, при реализирането на което „А.“ ЕООД е останало без
основния си актив, от който може да реализира приходи, като по този начин е
ощетено и дружеството-собственик на капитала „А. АД. Поддържа се, че при
постановяване на обжалваното определение не е взето предвид от съда
възражението на ответника, че със сумата от 1300 000 лв. не е погасено
задължение по договор за строителство, а по договор за кредит, чието
съществуване се разглежда по т.д.№243/20 год. на БОС.
Постъпило е становище от „Д.“ ЕООД по двете частни жалби, с която
се заявява, че липсва правен интерес от встъпване на „А. АД като трето лице-
2
помагач. Поддържа се, че липсва връзка на преюдициалност и причинна
връзка с предмета на иска и вътрешните отношения между „А.“ ЕООД и „А.
АД.
Апелативен съд - Бургас, след като се запозна с частните жалби,
писмените доказателства и обстоятелствата по делото, и съобрази закона, за
да се произнесе, приема следното:
Частните жалби са подадени в законоустановения срок, от лица с
надлежна процесуална легитимация и отговарят на изискванията по чл. 275,
ал. 2 ГПК, поради което следва да се допуснат до разглеждане по същество.
Производството по т.д. №243/2020 г. по описа на ОС Бургас е
образувано по искова молба на „Д. ЕООД против „А.“ ЕООД за установяване
съществуването на вземания, за които в полза на ищеца са били издадени
заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№3553/2014 год. на БРС. Ищецът е поддържал, че между страните е подписан
договор за кредит от 19.07.2010 год., по който е предоставил на „А.“ ЕООД
заем в размер на 3 100 000 лв. по банкова сметка. Поддържал е също, че на
28.04.2014 год. страните са подписали споразумение, с което „А.“ ЕООД е
поел задължение да заплати остатък от главницата в размер на 1 025 000 лв.,
ведно с дължима лихва в размер на 392 547,98 лв. в срок до 07.05.2014 год.
Въз основа на това споразумение, с нотариална заверка на подписите на
договарящите, „Д. ЕООД се снабдила със заповед за изпълнение и
изпълнителен лист.
В отговора на исковата молба ответникът е заявил, че действително на
19.07.2010 год. в 14.35 ч. е получил по банковата си сметка сумата от
3 100 000 лв., но на същата дата в 14.45 ч. наредил обратно по сметка на „Д.
ЕООД сумата от 1 300 000 лв. с основание „извършено СМР по договор“, като
плащането на тази сума представлява връщане на заема. В отговора на
исковата молба са разкрити отношения между страните по повод договор за
строителство и е въведено твърдение, че „Д. ЕООД е извършил строителство
в имот на „А.“ ЕООД, апортиран от едноличния собственик на капитала му
„А. АД.
От изявленията на страните и от представените от тях доказателства се
установява, че действително те са обвързани от две различни облигационни
отношения – договор за заем и договор за строителство. Те отдават различно
значение на заплатената сума от 1 300 000 лв. на 19.07.2010 год., като ищецът
твърди, че плащането е на посоченото в документа основание и чрез него са
закрити задължения по договор за СМР и фактури (приложени към
допълнителната искова молба), а ответникът твърди, че е погасил
задължението си по договора за заем. Третото лице, което желае да встъпи
като помагач, твърди в молбата си, че е възложител по договора за
строителство чрез дъщерното си дружество „А.“ ЕООД, както и че в рамките
на т.д.№243/20 год. на БОС е повдигнат спор за извършените от „Д. ЕООД
строително-ремонтни дейности по договора на стойност 1 300 000 лв.
3
Позовава се на уведомление от „А.“ ЕООД, че ако в хода на делото се
установи плащане на сумата от 1 300 000 лв. по 20 фактури, издадени по
договора за строителство, то за „А.“ ЕООД ще възникне право и интерес да
потърси имуществената отговорност на „А. АД за платеното вместо него
задължение.
Доводите на третото лице, че решението по т.д.№243/2020 год. би
засегнало правната му сфера, са изцяло неоснователни. При евентуално
уважаване на иска би се установило съществуване на вземане на „Д. ЕООД от
„А.“ ЕООД, с източник договор за заем, по който „А. АД не е страна и не е
носител на никакви задължения. При евентуално отхвърляне на иска би се
стигнало до отричане на спорното право на „Д. ЕООД и от това за третото
лице също няма да възникнат никакви задължения. Невярно е твърдението, че
по т.д.№243/2020 год. повдигнат спор за извършените СМР по договора за
строителство, напротив – цели се установяване на вземане от договор за заем,
а дори и да са противопоставени възражения за изпълнението на работите по
договора, каквито няма, по тях не би се формирала сила на пресъдено нещо
по арг.от чл.298 ал.4 от ГПК.
Встъпване на трето лице като помагач на някоя от страните се допуска
само ако третото лице има интерес от участие в производството, за да помага
– чл.218 от ГПК. Такъв интерес за трето лице съществува, когато решението
може да окаже въздействие върху правното положение, както на главната
страна, така и на помагача. Трябва между третото лице и главната страна да
съществуват такива вътрешни отношения, които пряко да зависят от
правоотношението, предмет на съдебното решение.
В конкретния случай вътрешните отношения между третото лице и
ответника не са в съотношение на обусловеност от спорното право. Дори и
третото лице да е едноличен собственик на капитала на „А.“ ЕООД и да е
апортирал имота, върху който е било осъществено строителство и по-късно е
продаден на публична продан, решението няма да го засегне, както поради
естеството на вътрешните отношения, така и поради обстоятелството, че
липсва основание за разпростиране на субективните му предели спрямо трети
за спора лица, доколкото „А.“ ЕООД е самостоятелен носител на материални
права и с апорта правото на собственост вече е излязло от партимониума на
„А. АД.
При горните констатации, частните жалби против отказа за
конституиране на трето лице са неоснователни, а обжалваното с тях
определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №261490/31.08.2021 год. по т.д.
4
№243/2020 год. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5