№ 20113
гр. С, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110145551 по
описа за 2024 година
Предявен е иск от С. Г. В., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С, ул.„Г“ № 31, ет. 1,
чрез адв. Б., за признаване за установено по отношение на ответника “Т – С” ЕАД, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А, че ищцата не
му дължи сумата от 950 лв, част от претендирана сума в размер на 1238.62 лв.,
представляваща начислена сума за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до
31.12.2010 г. в имот, представляващ ап.62, находящ се в гр.С, ж.к.Д-2 бл. № ..., вх.3,
инсталация ....
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че при ответника се води партида на името на ищеца за
доставка на топлинна енергия в ап.62, находящ се в гр.С, ж.к.Д-2 бл. № ..., вх.3, инсталация
..., по която са начислени процесните суми за исковия период. Ищецът обаче оспорва тяхната
дължимост с мотиви, че не е налице облигационно правоотношение между страните.
Твърди, че за проценият период ответникът не е доставял до процесния имот топлинна
енергия на процесната стойност. В условията на евентуалност се поддържа недължимост на
процесните суми, поради погасяването им по давност.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по допустимостта и основателността на предявения иск.
Ответникът поддържа становище за недопустимост на иска поради липсата на правен
интерес у ищеца от воденето му. Отбелязва, че той по никакъв начин не е претендирал
процесната сума да бъде заплатена. Изразява мнение, че предявеният еск е в противоречение
с принципа за добросъвестност по чл.3 от ГПК.
По съществото на спора се излагат съображения за неоснователност на първите две
основания на ищцовата претенция. Признава се, че сумата е погасена по давност, като
ответникът изрично отбелязва, че не отказва прилагане на института на погасителната
давност при подаване на молба от абонатите, каквато в случая не е отправяна от ищеца.
С оглед на това аргументира, че не е дал повод за завеждане на делото и не следва да
му се възлагат направените от ищеца разноски.
1
Иска съдът да отхвърли иска и да присъди разноски за юрисконсултско
възнаграждение на ответника.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Ищецът взема
писмено становище по съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Искът има за предмет
установяване недължимостта на претендирани от ответника вземания за доставена топлинна
енергия.
По допустимостта на иска съдът намира следното:
Предявяването на иска за установяване или отричане на едно правно отношение
или право, е предоставено от закона на всеки, който има интерес от това. То не е обвързано
със срок, нито пък ищците са ограничени с основанията, на които могат да се позовават.
С оглед на това, съдът намира предявения иск за допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че
в ответното дружество се води партида на името на ищеца С. Г. В. за доставка на топлинна
енергия за имот, находящ се в гр.С, ж.к.Д-2 бл. № ..., вх.3, ап.62, инсталация ....
Партидата е открита въз основа на нотариален акт №.., том LLLLV, нот.дело
№.../1997 г., съставен от І нотариус в Софийска нотариална служба при СРС, в който е
материализирана седлка – покупко-проджба, въз основа на която ищецът е придобил право
на собственост върху топлоснабдения имот.
При тези данни съдът намира за неоснователно първото основание, въведено с
исковата молба, а именно липсата на облигационно правоотношение между ищеца и
топлопреносното предприятие. Като собственик на имота, съобразно предвиденото в чл.153
от ЗЕ, ищецът придобива качеството потребител на топлинна енергия, без да е необходимо
да изразява изрична воля в тази насока.
Предвид обстоятелството, че с исковата молба е предявен отрицателен
установителен иск, тежестта за доказване дължимостта на претендираните от ответника
извънсъдебно вземания, оспорени от ищеца по настоящето дело, е изцяло за ответника.
Видно от инкорпорираната в исковата молба представената справка от ел.система на
ответника, последният е начислявал периодично задължения на ищеца за доставена
топлинна енергия през исковия период. От страна на ищеца не бяха представени
доказателства, че е възразил по реда на чл.70, ал.6 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването отм. /в редакцията до отм. с ДВ бл.74/2019 г./, срещу издадените
изравнителни сметки за отоплителни периоди 2009/2010 г. и 2010/2011 г. С оглед на това и
обстоятелството че сградата, в която се намира имота на ищеца, е топлоснабдена, доколкото
това не е спорно между страните, съдът приема, че ответното дружество е доставяло
топлинна енергия на ищеца като стойността на същата е съответна на задълженията,
начислени по инсталация № .... Ето защо съдът намира, че в процесния имот е доставена
топлинна енергия през периода от 01.05.2009 г. до 31.12.2010 г. в размер на 1238.62 лв., за
заплащането на която ищецът се явява задължено лице като собственик на жилището.
По отношение на третото предявено основание на иска, следва да се посочи, че
досежно характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от време, с течението на
който те се погасяват при бездействие от страна на топлоснабдителното предприятие, ВКС
прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става въпрос за периодични плащания, за които се
2
прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД. С оглед на това, както и предвид липсата на
ангажирани от ответника доказателства, че е предприел действия, които са в състояние за
прекъснат започналата да тече погасителна давност, респ. че ищцата е признала процесните
задължения, те се явяват погасени по давност, доколкото от възникването им, до датата на
подаване на исковата молба е изминал период от време по-дълъг 3 години.
По така изложените съображения, съдът намира, че недължими като погасени по
давност са начислените вземания на ответното дружество от С. В. за периода от м.05.2009 г.
– м.12.2010 г. Това налага извод за основателност на предявения иск в пълен размер.
По отношение искането за присъждане на разноски следва да се отбележи, че предвид
изхода на спора, единствено ищецът има право на разноски, каквото искане е направил и
пълномощникът му е представил списък по чл.80 от ГПК. Направените в отговора
възражения на ответника съдът намира за неоснователни. В тази насока следва да се
отбележи, че за да се освободи от отговорност за разноски ответника, следва да са налице
предвидените при условията на кумулативност предпоставки по чл.78, ал.2 от ГПК, а
именно да признае иска и да не е дал повод за завеждане на делото. В случая безспорно е
установена първата предпоставка. По отношение на втората следва да се отбележи, че
съдебната практика приема, че длъжникът има интерес от предявяване на иск за
установяване несъществуване на вземането и когато е заплашен и когато не е заплашен
непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска
решение при признание на иска. В случая ответникът поддържа становище, че не отказва да
прилага института на погасителната давност, признава иска на това основание и поради
това не е дал основание за завеждане на делото, но няма предвидено нито в закона, нито в
Общите условия на ответника, задължение на потребителите на топлоенергия, да направят
възражение за погасяване на начислени суми по давност първо пред топлопреносното
предприятие, преди да предявят претенциите си по съдебен ред. В същото време ответното
дружество претендира заплащане на процесните суми чрез включването им като задължения
по процесната партида, от което се поражда и правния интерес за ищеца от провеждане на
настоящия иск.
По така изложените съображения съдът намира, че следва да възложи в тежест на
ответника направените от ищеца разноски, вписани в представения в молбата му от
30.10.2024 г. списък по чл.80 от ГПК, които след справка на материалите по делото се
установи, че са и реално извършени. Същите възлизат на 52.40 лв. за заплатена държавна
такса и банкова такса за превод.
Освен заплатената от ищеца такса, претендира се присъждане и адвокатско
възнаграждение на пълномощника на ищеца, по реда на чл. 38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗА и чл.7,
ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Видно от
приложените на л.6 от делото пълномощно и договор за правна помощ и съдействие, ищецът
е упълномощил адвокат К. И. Б. при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, която със списъка
по чл.80 от ГПК претендира възнаграждение от 480.00 лв. с вкл. ДДС, която е съразмерна с
материалния интерес по делото и неговата фактическа и правна сложност и следва да се
присъди в пълен размер.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Т-С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище
и адрес на управление: гр.С, ж.к.К С, ул.”Я” № 23Б, че С. Г. В., ЕГН **********, със съдебен
адрес гр.С, ул.„Г“ № 31, ет. 1, не дължи на ответника сумата от 11238.62 лв.,
представляваща начислена сума за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до
3
31.12.2010 г. в имот, представляващ ап.62, находящ се в гр.С, ж.к.Д-2 бл. № ..., вх.3,
инсталация ..., като посагена по давност
ОСЪЖДА “Т-С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, ж.к.К С,
ул.”Я” № 23Б, да заплати на С. Г. В., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С, ул.„Г“ № 31,
ет. 1, сумата от 52.40 лв., представляваща направени от ищцата разноски по делото за
държавна такса, съобразно изхода на делото.
ОСЪЖДА “Т-С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, ж.к.К С,
ул.”Я” № 23Б, да заплати на адвокат К. И. Б., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“Г“ № 31,
ет.1 /офис-партер/ на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2 от от Закона за адвокатурата,
сумата от 480.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца С. Г. В., ЕГН **********, по настоящето гр.д.№ 45551/2024 г. по
описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4