Решение по дело №3147/2019 на Районен съд - Добрич

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№_______

 

          

17.09.2020г., гр.Добрич

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

    ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, дванадесети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети август през две хиляди и двадесета година в състав:

                                           

       ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА

           

    При участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №3147 по описа на ДРС за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявени от  "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ", ЕАД *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт ет.2 офис 4 против А.А.А., ЕГН ********** *** иск за признаване за установено съществуването на парично задължение на ответника към ищеца по заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№1566/2019г. по описа на ДРС за следните суми: 2523,95 лева, представляваща главница – дължима сума по договор за стоков кредит  №293539, сключен между длъжника и „БАНКА ДСК” ЕАД на 25.09.2017г., като на основание чл. 99 от ЗЗД, на 15.05.2018г.  вземането е прехвърлено от страна на кредитора в полза на ЕАД „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.05.2019г. до окончателното плащане; 268,86 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 25.10.2017г.  до 08.05.2019г. Претендират се и сторените по делото разноски.

В исковата молба се излага, че на 15.05.2018 г. е подписано Допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018 г., сключен между „Банка ДСК" ЕАД, с ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК *********, по силата на които вземането на „Банка ДСК" ЕАД от А.А.А., произтичащо от Договор за стоков кредит №293539 от 25.09.2017 г. е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството -кредитор, което вземане е индивидуализирано в Приемо-предавателен протокол от 15.05.2018 г. към Допълнително споразумение от 15.05.2018 г. за цедиране на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018 г. Приемо-предавателният протокол от 15.05.2018 г. към Допълнителното споразумение от 15.05.2018 г. за цедиране на вземания към Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018 г. е представен само с данните на длъжника А.А.А., тъй като данните на останалите длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните данни /чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/.

Съгласно чл. 6.5. от рамковия договор за цесия, Агенция за събиране на вземания, в качеството на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което Агенция за събиране на вземания има изрично пълномощно от „Банка ДСК" ЕАД. В изпълнение на поетите договорни задължения и на изискванията на закона на ответника е изпратено по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „Банка ДСК" ЕАД с Изх. № УПЦ-П-ДСК/293539 от 29.05.12.2018 г. посредством „Български пощи" ЕАД с известие за доставяне, което писмо е получено на 04.06.2018 г. в 13:08 ч. от А.И., посочила себе си като член на домакинството: майка.

Към настоящата искова молба се  представя заверено копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „Банка ДСК" ЕАД с Изх. № УПЦ-П-ДСК/293539 от 29.05.12.2018 г. и се прави искане съдът да връчи на ответника същото ведно  с исковата молба и приложенията към нея. Като ответникът се позовава на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99 ал.3 пр.1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.

Процесното вземане произтича от сключен на 25.09.2017 г. между „Банка ДСК" ЕАД /кредитодател/ и А.А.А. /кредитополучател/ по Договор за стоков кредит №293539 /Договора/, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на Договора кредитополучателят е заявил, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по смисъла на чл. 5 от ЗПК и общи условия, с оглед вземане на информирано решение за сключване на договора за кредит /т. 9 от Договора/.

Съгласно т. 1 от Договора, кредиторът се е задължил да отпусне на кредитополучателя стоков кредит в размер на 3 002,82 лв. за закупуването от ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ ЕАД /Търговец/ на: телефон IPHONE 7 32 GB - 2 броя, всеки с цена 1 319,00 лв.; друго стойка НАМ А118619 - 1 брой с цена 89,90 лв.; както и за сключване на застраховка „Стандарт +" за лица от 18 до 64 с еднократна застрахователна премия в размер на 274,92 лв. В т. 3 от Договора, кредитополучателят се е съгласил предоставената му от страна на кредитора сума за закупуване на стоките да бъде усвоена еднократно, безкасово чрез превод на сумата по банковата сметка на Търговеца, а сумата на кредита, предоставена за финансирането на застраховката - да бъде усвоена еднократно, безкасово по сметка на Застрахователя. За сключения договор за кредит Банка ДСК е издала Уведомително писмо до Търговеца, в което е посочено, че е сключен договор за кредит за закупуването на стоката, предмет на Договора за кредит, чиято стойност е финансирана с процесния договор за кредит. В същото Уведомително писмо, ответникът е декларирал, че е получил стоката от Търговеца. За потвърждаването на покупката Търговецът Технополис България - гр. Добрич е издал на името на ответника Фактура с № ********** с дата 25.09.2017 г., в която е посочен начин на плащане с ДСК кредит и е подписана от ответника. А за сключването на застраховката Застрахователят е издал сертификат с №293539/25.09.2017 г. Въз основа на сключения Договор за кредит е разкрита кредитна сметка на ответника, от която са преведени на Търговеца и Застрахователя дължимите суми, с което Кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на договора.

Погасителните вноски, които Кредитополучателят се задължава да изплаща на Кредитодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с годишен процент на разходите, който изразява общите разходи като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите е посочен в погасителния план, неразделна част от договора за кредит и включва лихви и такси, които Кредитополучателят дължи на Кредитора. Страните са постигнали съгласие в т. 6 от Договора, за срока на Договора кредитът да се олихвява с годишен фиксиран лихвен процент в размер на 29,77 %, като лихвата се начислява върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплаща месечно. Така, общият размер на договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 756,69 лв., а общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 3 759,51 лв.

Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок от 18 месеца или до 25.03.2019 г. на 18 бр. месечни погасителни вноски, всяка в размер на 208,86 лв., без последната месечна погасителна вноска, която е изравнителна и е в размер на 208,89 лв., съгласно погасителния план, неразделна част от Договора, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска. Срокът на договора е изтекъл на 25.03.2019 г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем.

Съгласно раздел 6, т. 12 от ОУ към Договора, при забава в плащането на месечна погасителна вноска от деня следващ падежната й дата, частта от вноската представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 /десет/ процентни пункта. На посоченото основание на кредитополучателя е начислена лихва за забава в размер на 268,86 лв., дължими от 25.10.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда.

Длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 1 235,56 лв., с която са погасени, както следва: договорната лихва: 756,69 лв. и главница: 478,87 лв.

Предвид изложеното за Агенция за събиране на вземания ЕАД възниква правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което е входирано Заявление за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу А.А.А. ***, съгласно което се претендира от ответника, в качеството му на кредитополучател по Договор за стоков кредит № 293539 от 25.09.2017 г., да заплати: 2 523,95 лв. - непогасената главница от месечни погасителни вноски с падежни дати от 25.10.2017 г. до 25.03.2019 г., предявена на краен падеж на процесния Договор; 268,86 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 25.10.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. Съдът е образувал ч. гр. д. № 1566 по описа му за 2019 г., издал е Заповед за изпълнение и е връчил същата на длъжника, съгласно разпоредбите на ГПК. На 31.07.2019 г. ищцовото дружество е получило съобщение с указание на съда, в съответствие с чл. 415, ал. 1 от ГПК, че Агенция за събиране на вземания ЕАД може да предяви иск за установяване на вземането си, в резултат на което се  предявява настоящата искова молба срещу А.А.А..

Ответникът чрез особен представител е подал писмен отговор на исковата молба.  Оспорва се основателността на исковата претенция. Оспорва се сключването на договора, както и се твърди че положеният в договор за кредит подпис не е на ответника. Оспорва се получаването на покана за плащане на дължимата сума, съгласно раздел пети, т.12.1 и т.13.1. Оспорва се получаването на уведомлението за цесията. Оспорва се и размера на задължението.

 

 

 

 

           Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            Искът е предявен след успешно провеждане на производство по чл.410 от ГПК и връчване на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, в срока, предвиден в разпоредбата на чл.415, ал.4 от ГПК.

  Предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 вр. 415 от ГПК за вземане произтичащо от чл. 99 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.9 ЗПК, вр. с чл.6 ЗПФУР и чл. 86 ЗЗД.

По заявление на ищеца  по ч.гр.д.№1566 по описа на ДРС за 2019г., по реда на чл.410 и сл.от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №841/10.05.2019г. срещу  ответника А.А.А. за следните суми: 2523,95 лева, представляваща главница – дължима сума по договор за стоков кредит  №293539, сключен между длъжника и „БАНКА ДСК” ЕАД на 25.09.2017г., като на основание чл. 99 от ЗЗД, на 15.05.2018г.  вземането е прехвърлено от страна на кредитора в полза на ЕАД „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.05.2019г. до окончателното плащане; 268,86 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 25.10.2017г.  до 08.05.2019г. Заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. В изпълнение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК,  заявителят е предявил иск относно вземането си в едномесечен срок, като е довнесал дължимата държавна такса.

От приложените по делото доказателства се установява, че процесното вземане, произтичащо от договор за стоков кредит  №293539, сключен между длъжника и „БАНКА ДСК” ЕАД на 25.09.2017г. е цедирано на ищеца с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.04.2018г., ведно с допълнително споразумение от 15.05.2018г. (л. 33 - 39) и е потвърдено с писмено изявление на цедента (л.40). От този момент, в отношенията между цедента и цесионера, носител на правото на вземане по процесния договор за заем е „Агенция за събиране на вземания“ ООД. Но само в отношенията между двете дружества. До надлежното уведомяване на длъжника за извършената цесия, за последния, както и за третите лица, носител на това право продължава да бъде „БАНКА ДСК” ЕАД.

Съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът следва да уведоми длъжника за прехвърлянето. Последователно в съдебната практика е застъпено становището, че няма пречки уведомяването да се извърши от цесионера, който разполага с надлежно пълномощно за подобно действие.  В случая е представено такова (л. 41), поради което уведомяване на длъжника за цесията от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ООД би било валидно.  Ищецът е предоставил доказателства за уведомяване на длъжника за извършената цесия (л. 42,43).

За успешното провеждане на установителен иск с посоченото правно основание, в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В случая, дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното договорно основание /договор за цесия/ и в претендирания размер, както и изправността на цедента – наличието на сключен  договор за паричен кредит, по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума, като установи, че е настъпил падежа за връщане на сумата и докаже конкретния размер на дълга, който се претендира. При установяване на посочените обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват задължението.

Съдът счита, че от приетите по делото доказателства се установява, че е налице валидно прехвърляне на вземанията по договора за стоков кредит, съгласно клаузите на сключения рамков договор за прехвърляне на вземания.

Установява се по делото, че на на 25.09.2017 г. между „Банка ДСК" ЕАД в качеството на кредитор и А.А.А. в качеството на кредитополучател е сключен Договор за стоков кредит №293539. Съгласно т. 1 от Договора, кредиторът се е задължил да отпусне на кредитополучателя стоков кредит в размер на 3 002,82 лв. за закупуването от ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ ЕАД /Търговец/ на: телефон IPHONE 7 32 GB - 2 броя, всеки с цена 1 319,00 лв.; друго стойка НАМ А118619 - 1 брой с цена 89,90 лв.; както и за сключване на застраховка „Стандарт +" за лица от 18 до 64 с еднократна застрахователна премия в размер на 274,92 лв. В т. 3 от Договора, кредитополучателят се е съгласил предоставената му от страна на кредитора сума за закупуване на стоките да бъде усвоена еднократно, безкасово чрез превод на сумата по банковата сметка на Търговеца, а сумата на кредита, предоставена за финансирането на застраховката - да бъде усвоена еднократно, безкасово по сметка на Застрахователя. За сключения договор за кредит Банка ДСК е издала Уведомително писмо до Търговеца, в което е посочено, че е сключен договор за кредит за закупуването на стоката, предмет на Договора за кредит, чиято стойност е финансирана с процесния договор за кредит. В същото Уведомително писмо, ответникът е декларирал, че е получил стоката от Търговеца. За потвърждаването на покупката Търговецът Технополис България - гр. Добрич е издал на името на ответника Фактура с № ********** с дата 25.09.2017 г., в която е посочен начин на плащане с ДСК кредит и е подписана от ответника. За сключването на застраховката Застрахователят е издал сертификат с №293539/25.09.2017 г.

 

Страните са постигнали съгласие в т. 6  от Договора, за срока на Договора кредитът да се олихвява с годишен фиксиран лихвен процент в размер на 29,77 %, като лихвата се начислява върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплаща месечно. Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок от 18 месеца или до 25.03.2019 г. на 18 бр. месечни погасителни вноски, всяка в размер на 208,86 лв. и  последната месечна погасителна вноска, в размер на 208,89 лв., съгласно погасителния план, неразделна част от Договора, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска. Срокът на договора е изтекъл на 25.03.2019 г.

Съгласно раздел 6, т. 12 от ОУ към Договора, при забава в плащането на месечна погасителна вноска от деня следващ падежната й дата, частта от вноската представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 /десет/ процентни пункта.

Ответникът, чрез назначения особен представител неуспешно е оспорил автентичността на положения  подпис, респ. истинността на договора за стоков кредит. Съобразно заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-графическа експертиза, положеният подпис в договора принадлежи на ответника А.А.А.. Съгласно същото заключение  подписите, положени в погасителния план към договора, общите условия към същия, декларация, фактура и застрахователен сертификат са изпълнени от   ответника А.А.А.. Съдът  кредитира заключението на СГЕ,  като обосновано.

От заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – счетоводна експертиза, което съдът приема за обосновано и компетентно дадено, се установява, че на 25.09.2017г. са преведени по сметката на търговеца цената на закупената стока и на застрахователя застрахователната премия, предмет на кредита. По счетоводни данни на ищеца, ответникът е погасил задължение в размер на общо 1050 лв.(500 лв. на 13.07.2018г., 300 лв. на 03.08.2018г. и 250 лв. на 13.08.2018г. ), от които 571,13 лв. договорна лихва и 478,87 лв. главница. Непогасената главница по процесния договор е в размер на 2523,95 лв. по месечни вноски с падежи за плащане от 25.01.2018г. до 25.03.2019г.   Вещото лице е дало заключение за размера на лихвата за забава, считано от датата на първата забавена месечна вноска до датата на  подаване на заявлението в съда в размер на 198,31 лв.

При това претенцията на ищеца за главница в размер на 2523, 95 лв. е основателна и следва да бъде уважена, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.05.2019г. до окончателното изплащане на вземането.  

Относно претенцията за обезщетение за забавено плащане, то същото се дължи, доколкото се установява, че е налице забава на плащането на дължимата сума за главница.  Претенцията, съобразно заключението по ССчЕ   е основателна до размера от 198,31 лв., за горницата  до претендирания размер от 268,86 лв. подлежи на отхвърляне.

Съгласно разрешението възприетото в т.12 на ТР №4/2013г.  от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът който разглежда иска по чл.415, ал.1 от ГПК следва да се произнесе за дължимостта на разноските направени и в заповедното производство съобразно изхода на спора. В случая ответникът дължи сторените в заповедното производство разноски - 54,45 лв. държавна такса и 48,74 лв. юрисконсултско възнаграждение.

С оглед изхода на производството /съразмерно на уважената част от исковата претенция/ и направеното искане от ищеца за присъждане на съдебни разноски, ще следва  на ответника да бъде възложено  заплащането им в размер на 945,66  лв. (95,10 лева  – държавна такса; юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определеното на основание чл.78, ал.8 ГПК в.вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес; 194,95 лв. – възнаграждение на вещото лице по ССчЕ;  165,71 лв. – възнаграждение на вещото лице по СГЕ;  и 389,90 лв. – възнаграждение на назначения на ответника особен представител).

Водим от горното, Добричкият районен съд

 

Р    Е   Ш   И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.А.А., ЕГН ********** *** съществуването на парично задължение на същия  към "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ", ЕАД *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт ет.2 офис 4, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№1566/2019г. по описа на ДРС за следните суми: 2523,95 лева, представляваща главница – дължима сума по договор за стоков кредит  №293539, сключен между длъжника и „БАНКА ДСК” ЕАД на 25.09.2017г., като на основание чл. 99 от ЗЗД, на 15.05.2018г.  вземането е прехвърлено от страна на кредитора в полза на ЕАД „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.05.2019г. до окончателното плащане; 198,31 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 25.10.2017г.  до 08.05.2019г.

ОТХВЪРЛЯ предявения от  "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ", ЕАД *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт ет.2 офис срещу А.А.А., ЕГН ********** *** иск за признаване за установено съществуването на парично задължение на ответника към ищеца по заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№1566/2019г. по описа на ДРС за горницата над 198,31 лв. до претендирания размер от 268,86 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 25.10.2017г.  до 08.05.2019г.

            ОСЪЖДА А.А.А., ЕГН ********** *** да заплати на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ", ЕАД *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт ет.2 офис 4 сторените по ч.гр.д.№1566/2019г. по описа на ДРС разноски в размер на  54,45 лв. държавна такса и 48,74 лв. юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА А.А.А., ЕГН ********** *** да заплати на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ", ЕАД *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт ет.2 офис 4 сторените по делото разноски в размер на  945,66   лв.

            Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ДОС.

 

                

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: