Р
Е Ш Е
Н И Е
№433 11.11.2022 г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд,
ІІ състав, в публично съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Ива Атанасова
и с
участието на прокурора Минчо Николов
като
разгледа докладваното от съдия Динкова административно дело № 453 по описа
за 2022г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно основание чл.203 от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл. 285, ал.1 и чл.284 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е след отмяната с решение № 302 от
11.07.2022г., постановено по касационно адм.дело № 341/ 2022г. по описа на
Административен съд – Стара Загора, на решение № 111/ 21.03.2022г. по адм. дело
№ 527/2021г. на Административен съд – Стара Загора, в частта му, с която е
отхвърлен като погасен по давност предявения от М.Я.С. срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, за
присъждане на обезщетение за сумата над 165 лева до пълно предявения иск от
100 000лв. за претърпени неимуществени вреди за времето на изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ в ЗООТ „Стара Загора“ за периода от 30.06.2016г.
до 29.08.2016г., като делото е върнато за ново разглеждане и произнасяне от
друг състав на Административен съд – Стара Загора по предявения от М.С. иск с
правно основание чл.283, ал.1 от ЗИНЗС, в частта му за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди за времето на изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“ в ЗООТ “Стара Загора“ за периода от 30.06.2016г. до
29.08.2016г.
Съгласно
изложеното в исковата молба твърдяните от ищеца неимуществени вреди за периода
30.06.2016г. до 29.08.2016г. се свързват неблагоприятни битови и санитарно-хигиенни условия по изтърпяване на част от наложеното
му наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ „Стара Загора“, изразяващи се в недостатъчно жилищна площ в килияте, в която
е бил настанен; липса на вентилация и достатъчен достъп на свеж въздих и
естествена светлина; липса на течаща вода и санитарен възел в килията, поради
което се е налагало през нощта лишените от свобода да ползват при физиологична
нужда кофи и туби.
Ответникът
- Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”
гр. София, редовно и своевременно призован, не се представлява в съдебно
заседание.
Окръжна прокуратура - Стара Загора,
конституирана като страна по делото на основание чл.286, ал.1 от ЗИНЗС, чрез
участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан, поради което предлага да бъде отхвърлен.
От
събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Ищецът
М.Я.С. *** на 07.10.2011г., като с наложени четири присъди е бил осъден на общо
на 7г. и 9 дни лишаване от свобода при първоначален Строг режим. На
30.06.2016г. л.св.С. е бил преразпределен в ЗООТ „Стара Загора“, където е
пребивавал през процесния период/30.06.2016г – 29.08.2016г/, видно от справка с
рег.№ 5328/ 26.10.2021г., издадена от Началника на Затвора гр.Стара Загора.
За
периода на престой в ЗООТ“Стара Загора“ л.св.С. е бил настанен в спално
помещение № 8, оборудвано с луминисцентно осветление – 2 бр. х 2 осветителни
тела х 36W.
Прозорците на килията са били с две отваряеми крила. Килията е била оборудвана
с двуетажни легла с дюшеци, дървени и метални шкафчета и гардероби. Всички
затворници, които са излизали на работа, ползвали бани след завръщането си, а
на останалите е предоставена възможност да се къпят два пъти в седмицата по
график. Достъпът до общите помещения и санитарните възли е бил осигурен от
6.00ч до 20.00ч., съобразно ПВР и графика за разпределение на времето, като в
останалата част от денонощието на лишените от свобода се е осигурявал достъп до
санитарните възли при необходимост. С постъпването на С. в общежитието е бил
приет от психолог и са стартирали дейностите в социално-възпитателен аспект, но
поради последвалото бягство на л.св. на 30.09.2016г. тези дейности не са били
завършени за времето на престой в общежитието.
Тези
обстоятелства са описани в приетата като доказателство в докладна записка от
25.10.2021г. на ИФ Началник сектор ЗООТ „Стара Загора“.
Така
установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3, т. е на нарушения на забраната осъдените /респ. задържаните/ да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл.
нарушения по см. на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС - поставянето на посочените лица в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Искът
за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло
неимуществени вреди в резултат на неблагоприятните условия, при които е било
поставено при изтърпяването на наказание „лишаване от свобода”, причинени от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в ЗООТ „Стара Загора“ към
Затвора гр. Стара Загора, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” -
юридическо лице към Министъра на правосъдието, с териториални служби Затворите
и Областните служби "Изпълнение на наказанията" /чл.12, ал.3 от ЗИНЗС/ – т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно
легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във чл. 284, ал.1 във вр.
с чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС.
Ето защо съдът приема, че предявеният иск с правно
основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, е допустим и подлежи на разглеждане в
производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.
Отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС
възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Допуснати от
специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС; 2. Нарушението на чл.3 от ЗИНЗС да е при или по повод изпълнение на
наказание „лишаване от свобода” или на мярка „задържане под стража”; 3.
Претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между
допуснатите от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения
на чл.3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който
и да е от елементите от правопораждащия
фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени
вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата в
исково производство по чл.203 и сл. от АПК.
Съдебната практика на Европейския съд по
правата на човека във връзка с дела, заведени от български граждани срещу
Република България, относно заявени нарушения на чл.3 от ЕКПЧ, произтичащи от
условията в местата за лишаване от свобода и задържането под стража, е
установила общи принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е
налице нарушение на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право - Решение от
02.02.2006г. по делото Йовчев срещу България, Решение от 24.05.2007г. по делото
Навущаров срещу България, Решение от 28.06.2007г. по делото Малечков срещу
България, Решение от 27.11.2008г. по делото Славчо Костов срещу България,
Решение от 08.07.2014г. по делото Харакчиев и Толумов срещу България и др. В
посочените решения се съдържат критерии
от значение за преценката дали условията за изтърпяване на един ограничителен
режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл.3 от ЕКПЧ. В контекста
на тази съдебна практика, по см. на чл.3 от ЕКПЧ, „безчовечно или унижаващо
отношение” предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния
елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране
или наказание. Съгласно мотивите на посочените решения на ЕСПЧ, мерките за
лишаване от свобода могат често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва
да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с
уважението към човешкото достойнство, така че начинът и методът на изпълнение
на мярката не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава
неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането и че като се имат
предвид практическите нужди на лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние
са адекватно осигурени.
Спорният въпрос по настоящото дело е дали
конкретните битови и санитарно-хигиенни условия, при които М.С. е бил поставен
за времето на пребиваването му в ЗООТ „Стара Загора“ /от 30.06.2016г. до
29.08.2016г./ при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“,
сочат на нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и съотв. нарушаване на забраната по чл.3 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
Съгласно чл. 43, ал.3 от ЗИНЗС /в действалата в процесния
период – 2016г, сега ал.4/, минималната жилищна площ в спалното помещение за
всеки лишен от свобода, не може да бъде по-малка от 4 кв.м, като е било
предвидено разпоредбата на чл.43, ал.3 и регламентираното в нея изискване за
минимална жилищна площ, да влезе в сила от 1 януари 2019г. В чл.20, ал.2 от
ППЗИНЗС е установено, че в спалните помещения се осигурява пряк достъп на
дневна светлина и възможност за естествено проветряване, а в ал.3 на чл.20 – че
на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода, като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща
вода се осъществява в спалните помещения. Съгласно § 9 от ПЗР на ППЗИНЗС,
нормата на чл.20 влиза в сила три години след приемането на програмата по §11
от ПЗР на ЗИНЗС от Министерския съвет за подобряване на условията в местата за
лишаване от свобода.
Очевидно е, че с оглед предвидения отлагателен срок за
влизане в сила на посочените разпоредби, нормативно въведените изисквания за
минимална жилищна площ, за санитарен възел и течаща вода в спалните помещения
на затворите и арестите и за осигурен пряк достъп на дневна светлина и
възможност за естествено проветряване на помещенията, не са били част от
действащото законодателство за периода на исковата претенция. Но по аргумент от
нормите на чл.2 и чл.43, ал.2 от ЗИНЗС, държавата
в лицето на специализираните органи по изпълнение на наказанията, е длъжна да
осигури в местата за лишаване от свобода респ. в арестите такива условия, които
да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото здраве
на лишените от свобода лица и унизяване на човешкото им достойнство, в какъвто
смисъл са и препоръките в докладите на Европейската Комисия за предотвратяване
на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание.
От
представената и приета като доказателство по делото докладна записка от
25.10.2021г. /приложена на л.21 по адм.дело № 527/2021г. на СтАС/, се
установява, че през процесния период ищецът е бил настанен в спално помещение №
8 на ЗООТ“Стара Загора“, като ответникът сочи, че общият брой на настаняваните
затворници е бил съобразяван с общата квадратура на помещението. Липсват обаче
данни за площта на конкретната килия както и информация за броя на лишените от
свобода, които са били настанени заедно с ищеца спално помещение №8 за времето от 30.06.2016г. до 29.08.2016г. В
тежест на ответника, по аргумент от разпоредбата на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, бе
да обори твърденията на ищеца за пренаселеност на помещението и липса на
достатъчно жилищна площ, но по делото не са ангажирани доказателства, че
свободната жилищна площ /при отчитане на заетата от мебели площ/ в спално
помещение № 8 е била над минималния национален стандарт от 4 кв.м. за всеки
лишен от свобода.
Не се
оспорва от ответника по иска обстоятелството, че в спалното помещение, в което
е бил настанен М.С., не е имало санитарен възел и мивка с течаща вода. Достъпът
до общото за всички лишени от свобода лица санитарно помещение с тоалетни и
мивки, е бил неограничен от 06.00ч. до 20.00ч., а в останалата част от
денонощието достъпът е ставал след отправено пред надзорно-охранителния състав
искане.
С
оглед на гореизложеното съдът приема за доказани фактите досежно описаните в
исковата молба неблагоприятни битови и санитарно - хигиенни условия, при които
е бил поставен ищецът при пребиваването му в ЗООТ „Стара Загора“ за времето от
30.06.2016г. до 29.06.2016г. от гл.т. на липсата на минимално изискуемата се
свободна жилищна площ и постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода.
Опровергани обаче от събраните по делото доказателства са
останалите твърдения на ищеца за липса на осигурени в ЗООТ „Стара Загора“
условия за поддържане на личната хигиена и липсата на естествена светлина и
възможност за проветрение на спалното помещение. Работещите лишени от свобода,
какъвто е бил и С. /установено от представените по делото заповеди за
награждаване на работещи л.св./, са имали възможност да ползват ежедневно
общата баня, при осигурена топла вода. Спалното помещение, в което е бил
настанен С. е било снабдено с прозорци, разделени на две части, като и двете
крила са били отваряеми, както и със съответната мебелировка – легла, шкафчета
и гардероб. Това се установява от приложената от страна на ответника писмени
доказателства /докладна записка от 25.10.2021г и справка с изх.№ 5419/
02.11.2021г./, които нито са оспорени от ищеца, нито са ангажирани
доказателства, опровергаващи тяхното съдържание. Ето защо което съдът приема за
недоказани твърденията на М.С., че не му е била осигурена възможност за лична
хигиена; че в спалното помещение, в което е бил настанен е нямало достатъчно
естествената дневна светлина и възможност за проветряване, вентилация и
необходимата мебелировка.
При тези фактически установявания съдът намира, че с оглед
на някои от условията, при които М.С. е изтърпявал наложеното му наказание „лишаване
от свобода“ в ЗООТ „Стара Загора“ за
периода от 30.06.2016г до 29.08.2016г, е налице допуснато от страна на
специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушение на чл.3, ал.1
във вр. с ал.2 от ЗИНЗС. Липсата на осигурени елементарни битови и хигиенни
стандарти - на минимална обитаема площ и на постоянен достъп до санитарен възел
и течаща вода за времето след 20.00ч. до 06.00ч, са обстоятелства, които в
своята съвкупност и преценени с оглед продължителността им /60 дни/, несъмнено водят до потискане, унижаване и неблагоприятно засягане на
личността. Следователно налице е допуснато от страна на специализираните органи
по изпълнение на наказанията нарушение на чл. 3, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗИНЗС. Макар нарушението на чл. 3 от ЗИНЗС да е обусловено независещи от
ответника негативни фактори, каквито са предоставеният сграден фонд, могат да доведат до отпадане на отговорността
по ЗИНЗС, защото тя е обективна.
Изпълнението на наложеното наказание „лишаване от
свобода“ неминуемо е свързано с
ограничения, но в случая прилагането на нормативно регламентираните в ЗИНЗС и
ППЗИНЗС мерки за изолация и произтичащите от тях ограничения, са довели до
необосновано нарушаване на основни субективни права на С.. Действително по
делото няма данни и не се установява конкретно увреждане на здравето /физическо
или психическо заболяване/ на ищеца, което би могло да бъде разглеждано като
последица от условията, при които е бил поставен. Но тези условия за период от 60 дни, предвид
кумулативния им ефект, несъмнено са причинили на М.С. неудобства, които
надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на наказанието като са довели до
понесени от него трудности, негативни емоционални преживявания и страдания,
които следва да бъдат квалифицирани като претърпени неимуществени вреди. Затова
според настоящия съдебен състав кумулативно са налице елементите от
правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Размерът на дължимото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди следва
да бъде определен в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД по справедливост. Спазването на принципа на
справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди изисква размерът на обезщетението да бъде
определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства,
касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е
отразила на увреденото лице и при отчитане икономическия стандарт в страната
към момента на увреждането. По делото не
са ангажирани доказателства за такова накърняване на физическото и психическото
здраве на задържания, при което той да е понесъл морални вреди, по-големи от
обичайните за всяко лице, което е изтърпявало наказание „лишаване от свобода“
при тези условия. Предвид посочените по-горе обстоятелства и факта, че М.Я.С.
за период от 60 дни е бил поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство, с
оглед характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания
/при съобразяване на обстоятелството, че единият от установените неблагоприятни
аспекти - лишаване от постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, не е
за цялата част от денонощието, а само за времето от 20.00ч до 06.00ч./, съдът
приема, че исковата претенция следва да бъде уважена до размер 400лв, който е
съобразен и с жизнения стандарт в страната.
В останалата част до размера на претендираното
обезщетение от 99 835лв /представляващо разликата между пълния размер на
предявения иск от 100 000лв. и присъденото му с решение № 111/
21.03.2022г. по адм. дело № 527/2021г. на Административен съд – Стара Загора
обезщетение от 165лв, доколкото в тази част съдебното решение е влязло в сила/,
искът на М.С. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Водим от горните мотиви Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21 ДА ЗАПЛАТИ на М.Я.С.
ЕГН ********** сумата 400.00 /четиристотин/ лв., представляваща обезщетение за
претърпени от М.С. неимуществени вреди при изтърпяване на наложеното му
наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ “Стара Загора“ към Затвора – Стара Загора, вследствие на
неосигуряване на минимално необходимите битови и санитарно-хигиенни условия от
гл.т на минимална жилищна площ и постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода, за периода 30.06.2016г. до 29.08.2016г.
ОТХВЪРЛЯ иска
на М.Я.С., ЕГН ********** против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”
гр. София в останалата му част до 99 835лв, като неоснователен и
недоказан.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред
тричленен състав на Административен съд Стара Загора.
СЪДИЯ: