РЕШЕНИЕ
№1306/27.6.2019г.
Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
седемнадесети юни Година две
хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 2107
по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Н.Ж.Д.– ЕГН ********** против Наказателно
Постановление № 03-70 / 16.04.2019г. на Началник на отдел
”Рибарство и контрол- Черно море”- Бургас към ГД „Рибарство и контрол“ при
ИАРА, с което за нарушение по чл.17
ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите на основание чл.56 ал.1 от ЗРА му е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 1
500 , както и са отнети в полза на
Държавата 5 кг. риба от вида „илария“, 60 метра хрилни мрежи с размер на около 22мм и 1 брой пластмасова
лодка с 4 метра дължина на основание
чл.90 ал.1 от ЗРА.
В жалбата въз.Д. твърди, че не е извършвал
стопански риболов, а е ловил риба за да изхранва семейството си , като се
навеждат доводи за тежкото финансово и здравословно състояние на
въззивника и неговия син.На следващо място се твърди, че неправилно е било
постановено отнемане в полза на Държавата на лодката му.Навеждат се и доводи за
това, че случаят е маловажен.Поради тези и други съображения се иска отмяна на
постановлението като незаконосъобразно.
В съдебно заседание въз.Д., редовно
призован , не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.По същество адв.Стоянов изразява становище, че в
хода на производството са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, тъй като не било посочено в коя територия се твърди, че е бил
извършван стопански риболов, навежда доводи за това, че наличието на мрежа не
води до доказаност на твърдението, че се е извършвал
стопански риболов, както и че при предаване на задържаната риба са били дарени
още 900гр. сафрид, за които не е установено да са на наказаното лице.На
следващо място защитата изтъква, че в случая са налице всички предпоставки за
приложението на чл.28 от ЗАНН.В заключение адв.Стоянов пледира за отмяна на
постановлението.
Въззиваемата
страна, редовно призована , не се явява представител.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 22.10.2018г. около 12.50 часа ,
св.С.Н.-гл. специалист РК, сектор
„РК“-Бургас, офис –Варна, в изпълнение на служебните си задължения, се намирал
с патрулна лодка във водите на канал 1 –между Варненското езеро и Черно
море.Под Аспарухов мост, от северната страна той видял във водата бяла
пластмасова лодка, в която имало мъж.Св.Н. решил да извърши проверка.При нея
установил, че мъжът в лодката е въз.Д. .В лодката имало мокри мрежи с риба от вида „ илария“.Св.Н. поискал от въззивника да му представи
документи за лодката и такива за право за усвояване на ресурс за риба.Въз.Д.
обаче не притежавал такива, като лодката не била и регистрирана.След това св.Н.
му разпоредил да освободи рибата от мрежите.Уловът
бил претеглен със служебен кантар и се установило, че е в размер на 5 кг.За
установеното при проверката бил съставен констативен протокол.След това св.Н.
съставил против въззивника и акт за установяване на нарушение за това, че е
извършвал стопански риболов без да притежава разрешение за стопански риболов и
придобиване на право за усвояване на ресурс от риба.Нарушението било
квалифицирано като такова по чл.17 ал.1 т.1
от ЗАНН.С акта били иззети 5 кг. „илария“ , 60
м. хрилни мрежи с око 22м. и лодката, за която било посочено, че се оставя на отговорно
пазене на въз.Д..При личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1
от ЗАНН възражения не били направени.Иззетото количество риба на 23.10.2018г.
било дарено на ОП“Зоопарк-СЦ“-Варна, за което били изготвени Договор за дарение
и приемо-предавателен протокол.
Въз основа на акта за
установяване на административно нарушение е издадено и атакуваното пред
настоящата инстанция наказателно постановление № 03-70 / 16.04.2019г. , с което
административно-наказващият орган изцяло
възприел фактическите констатации в акта
, както и правната квалификация на нарушението по чл.17 ал.1 от ЗРА.За
него, на основание чл.56 ал.1 от ЗРА на
въз. Д. било наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв. , а на основание чл.90 ал.1 от ЗРА в полза
на Държавата били отнети лодката, мрежата и рибата.
В хода на съдебното производство бе
разпитан С.Н. -актосъставител,чиито
показания съдът кредитира като логични, последователни и
непротиворечиви.Свидетелят си спомни за случая с необходимата конкретика и посочи, че въз.Д. е бил установен от
северната страна на Аспарухов мост в лодка, в която е имало мокри мрежи с риба,
която е била претеглена със служебен кантар.
Съдът приобщи към доказателствата по
делото представените от адв.Стоянов заверено копие от експертно решение по
отношение на здравословното състояние на сина на въз.Д., което кредитира.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
Наказателното
постановление № 03-70 / 16.04.2019г. е издадено от компетентен орган - от Началник на отдел ”Рибарство и контрол- Черно
море”- Бургас към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА съобразно Заповед № РД
09-25/ 21.01.2014г. на Министъра на земеделието и храните. Актът за
установяване на административно нарушение също е съставен от компетентно лице,
тъй като съгласно същата заповед св. Н., който е главен специалист към
„Рибарство и контрол” има право да съставя актове за нарушения на разпоредбите
на ЗРА по реда на ЗАНН.
Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт,
съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, с
който е било установено извършеното от въз. Д.
нарушение, който му е бил предявен и връчен срещу подпис и който е
послужил при издаване на постановлението. В него също се съдържат всички
минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на
въз. Д. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочено е мястото на извършване на нарушението, а
именно от северната страна на Аспарухов мост, поради което и възраженията в
тази насока са неоснователни. Посочена е нарушената материално правна норма,
като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Доколкото при предявяване
на акта и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били направени възражения, съдът намира че не са били налице спорни
обстоятелства, които да бъдат изследвани от наказващият орган в хипотезата на
чл.52 ал.4 от ЗАНН.Обстоятелството, че в последствие иззетата при проверката
риба е била дарена заедно с 900гр. сафрид, който не е иззет от въз.Д., е
ирелевантно към спора, като следва да се отбележи, че в приложения по
преписката договор за дарение изрично е посочено , че това количество и вид
риба са иззети с друг акт за установяване на нарушение.Поради това съдът
намира, че в хода на производството не
са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на
постановлението и по никакъв начин не е
накърнено правото на защита на жалбоподателят, което той е упражнил с
подаването на жалба до въззивната инстанция.
Съдът намира, че правилно
административно-наказващият орган е констатирал нарушение по чл.17 ал.1 от ЗРА,
като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма.От доказателствата по
делото безспорно се установява, че въз. Д. на 22.10.2018г. е бил установен от
служители на ИАРА докато е извършвал
стопански риболов с 60метра хрилни мрежи под
Аспарухов мост, от северната страна,
като същият не е имал издадено
разрешение за осъществяване на такава дейност както и удостоверение за право за
усвояване на ресурс.Съобразно разпоредбите на параграф 1, т.26 от преходните и
заключителни разпоредби на ЗРА „ риболов" е поставянето на разрешени уреди и средства във
водата за улов на риба и други водни организми,
изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и
превозване, а според § 1 т.28 от допълнителните разпоредби на ЗРА стопански риболов е
дейност, при която се извършва улов на риба и други
водни организми в определените за това обекти с разрешени уреди и средства с
цел стопанска дейност и реализиране на доход, независимо от това дали дейността се извършва постоянно, сезонно
или временно.За стопански риболов се смята и риболов, извършван с уреди,
различни т тези по чл.24 ал.1 – въдици или пръчки, и / или, при който уловената
риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ определените в чл.24 ал.3
количества – до 3 килограма. В случая , от обективно установените факти може да се направи извод, че въз.Д. е
осъществявал стопански риболов по смисъла т.28 пр.2 от § 1 от ДР на ЗРА, тъй
като е извършвал риболов с мрежа и установеното количество е било над 3
кг.Поради това и възраженията за обективна несъставомерност
на нарушението са неоснователни.Правилно наказващият орган е приел, че въз.Д.
е нарушил разпоредбата на чл.17 ал.1 от
ЗРА, тъй като именно в нея е предвидено, че стопански риболов в определените за
това обекти или зони от тях се извършва след издаване на разрешително за
стопански риболов и придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други
водни организми в предвидените от закона случаи, каквито нарушителя не е
притежавал.
Правилно наказващият орган е
определил и санкционната норма.Съгласно чл.56 ал.1 от ЗРА налага се наказание за този, който
извършва стопански риболов в нарушение на чл.17 от ЗРА, каквото именно е налице
в случая.
Съобразно всички събрани по делото
доказателства обаче съдът намира, че случаят следва да бъде приет за
маловажен. Действително в самия ЗАНН не е предвиден законен
критерий за преценката и квалифицирането като маловажен случай на дадено
административно нарушение, поради което следва да се изхожда от цялата
съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното
деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на
нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения, за
да се установи дали е социално
необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно
наказателната отговорност.В конкретния казус въз. Д. , видно от приложените по
преписката писмени доказателства, е с трайно намалена работоспособност поради
заболяване.Неговият син, който е на 37 години, също е с влошено здравословно
състояние и с 60 % трайно намалена работоспособност поради заболяването му от
рецидивиращо депресивно разстройство , сегашен епизод умерено тежък, което се
установява от представеното от адв.Стоянов експертно решение.На следващо място
съдът съобрази и минималния общ размер
на улова на въз.Д., който е 5 кг. От друга страна по делото няма доказателства въззивникът
да е нарушавал и друг път законовите разпоредби, поради което и неговата степен
на обществена опасност е изключително ниска.Поради изложеното до тук съдът
намира, че административното нарушение, за което е
наказан жалбоподателят, представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като в незначителна степен е засегнало установения ред на държавно
управление, без да предизвика никакви вредни последици. Действително, в постановлението наказващият
орган е посочил, че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, като се сочи , че е преценил тежестта на нарушението, подбудите
за неговото извършване, смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, както и имотното състояние на дееца.Това обаче е дословно
цитиране на разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН, като липсват каквито и да било
мотиви относно конкретното нарушение и неговия извършител.Поради това съдът
намира, че
следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че
случаят е маловажен.
С постановлението е било постановено на
основание чл.90 ал.1 от ЗРА да бъдат отнети в полза на Държавата 5 кг. риба от
вида „ илария“, дарена на Зоопарк-СЦ-Варна, 60 метра хрилни мрежи с размер на окото 22мм. И 1 брой пластмасова
лодка с 4 метра дължина, оставена на отговорно пазене при въз.Д..Разпоредбата
на чл.90 ал.1 от ЗРА действително предвижда, че в случаите на чл.56 от ЗРА,
какъвто е настоящия, рибата, както и уредите, средствата и приспособленията, с
които те са придобити , се отнемат в полза на Държавата.На свой ред нормата на
чл.20 ал.1 от ЗАНН сочи,
че наказващият орган постановява отнемане в полза на Държавата на вещите,
принадлежащи на нарушителя, които са послужили за извършване на умишлено
административно нарушение, ако това е предвидено в съответния закон.Съобразно доказателствата по делото съдът намира, че
правилно наказващият орган е постановил
отнемане по отношение на рибата и хрилните
мрежи.При постановяване на отнемането на лодката на въз.Д. обаче не е била
съобразена разпоредбата на чл.20 ал.4 от ЗАНН, която предвижда, че такова отнемане не се допуска,
когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на
административното нарушение.В случая безспорно е , че стойността на лодката значително надвишава стойността на
пет килограма „ илария“, както и не съответства на тежестта на самото
нарушение.Поради това съдът намира, че
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено в тази му
част , като неправилно и незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление № 03-70 / 16.04.2019г. на Началник на отдел
”Рибарство и контрол- Черно море”- Бургас към ГД „Рибарство и контрол“ при
ИАРА, с което на Н.Ж.Д. за нарушение по чл.17 ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите на основание чл.56 ал.1 от ЗРА , е наложено административно наказание "ГЛОБА"
в размер на 1 500 , както и са отнети в полза на Държавата 5
кг. риба от вида „илария“, 60 метра хрилни мрежи с размер на около 22мм и 1 брой пластмасова
лодка с 4 метра дължина на основание
чл.90 ал.1 от ЗРА, като го ОТМЕНЯ в частта, с която му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1 500лв. на основание чл.56 ал.1 от ЗРА и в частта, с която е
постановено отнемане в полза на
Държавата на 1 брой пластмасова лодка
с 4 метра дължина на основание чл.90
ал.1 от ЗРА и го ПОТВЪРЖДАВА в
частта, с която са отнети в полза на
Държавата 5 кг. риба от вида „илария“ и 60 метра хрилни мрежи с
размер на около 22мм. на основание чл.90 ал.1 от ЗРА.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен
Съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното
решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия
орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: