НОХД № 79/2020 год.
МОТИВИ:
Обвинението
е против подсъдимия П.Н. ***, ЕГН: ********** за престъпление по чл.183, ал.1 от НК за това, че в гр.*******, след като е осъден с решение №
1413/05.04.2013 г., постановено по гр. д. № 21975/2012 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, влязло в сила на 03.07.2013 г. да издържа свой низходящ –
малолетната си дъщеря Г.П.Н. на 8 години, съзнателно не е изпълнил задължението
си в размер на повече от две месечни вноски, а именно за периода от 03.04.2016
г. до 03.01.2020 г. включително, или 45 месечни вноски от по 100,00 лв. всяка,
общо в размер на 4 500,00 лв. (четири хиляди и петстотин лева).
Производството
пред първата инстанция е по реда на Глава ХХVII от НПК.
В
съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура - гр. Панагюрище
поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда и налагане на подсъдимия на
наказание пробация с първите две задължителни пробационни мерки за срок от осем
месеца.
Подсъдимият
се явява лично в съдебно заседание и със служебно назначен защитник, признава
се за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях.
Подсъдимият
и защитникът му пледират за минимално наказание.
Районният
съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл. 301 от НПК, прие за установено следното:
През 2011 г. подсъдимия П.Н. и св.М. Ц. сключили граждански брак, от който на *** г. им
се родило дете, на което дали името Г.. През 2013 г. бракът между подсъдимия и
св.Ц. бил прекратен, като родителските права по отношение на детето били
присъдени на майката - св.Ц.. С решение № 1413/05.04.2013 г., постановено по
гр. д. № 21975/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив, влязло в сила на
03.07.2013 г. подсъдимият бил осъден да заплаща на детето си Г. месечна
издръжка в размер на 100,00 лева. В началото, макар и не на време, подсъдимият
плащал дължимата издръжка. Последно платил за месец март 2016 година. От тогава
до момента подсъдимият не бил плащал издръжка за детето си Г..
По този повод св. Ц. подала жалба в Районна
прокуратура-гр.Панагюрище и било отпочнато настоящото наказателно производство.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа
на самопризнанието на подсъдимия за фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и събраните в досъдебната
фаза доказателства, които напълно подкрепят самопризнанието: показанията на св.М.
Ц. и писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по
делото по реда на чл.283 от НПК.
Съдът дава пълна вяра на събраните гласни доказателства,
които синхронизират напълно със събраните писмени доказателства, като взаимно
се допълват, подкрепят направените самопризнания и очертават по категоричен
начин гореописаната фактическа обстановка.
Съдът,
след като обсъди доказателствата, прие че подсъдимия П.Н. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на чл.183 ал.1 от НК, тъй като в гр. *******, след като е
осъден с решение № 1413/05.04.2013 г., постановено по гр. д. № 21975/2012 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, влязло в сила на 03.07.2013 г. да издържа свой
низходящ – малолетната си дъщеря Г.П.Н. на 8 години, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно за периода
от 03.04.2016 г. до 03.01.2020 г. включително, или 45 месечни вноски от по
100,00 лв. всяка, общо в размер на 4 500,00 лв. (четири хиляди и петстотин
лева).
Деянието
е извършено в град *******, където е настоящия адрес на пострадалото малолетно
дете, видно от доказателствата, събрани
на досъдебното производство.
Авторството на деянието и другите обстоятелства за
времето и мястото на извършване се доказват по един несъмнен начин. Подсъдимият
е имал представа за всички обективни елементи от състава на престъплението и е предвиждал
и искал настъпването на обществено опасните последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11,
ал.2 от НК.
Съзнавал е, че има месечно задължение за изплащане на
издръжка на детето си Г. в размер на 100,00 лева, а в инкриминирания период не
е изпълнявал това си задължение. Не са налице обстоятелства, изключващи наказателната
отговорност на подсъдимия, доколкото той е в работоспособна възраст. За
съставомерността на деянието е ирелевантен фактът, че през инкриминирания период подсъдимият
не е бил трудово ангажиран поради недоброто здравословно състояние, в което се
е намирал.
При
определяне на вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на
подсъдимия за извършеното от него престъпно деяние, съдът се ръководи от
разпоредбите на чл.36 от НК, относно целите на наказанието и изискванията на
чл.54 и чл.57 от НК - относно неговата индивидуализация.
Съдът прецени обществената опасност на деянието, която
е висока, предвид това, че е насочено против интересите на деца. Обществената опасност на подсъдимия е
ниска. Видно от приложените по досъдебното производство справка за съдимост и характеристична справка,
същият не е осъждан, без криминалистична биография, положително охарактеризиран
по местоживеене.
Причината за извършеното престъпление е ниското правно
и обществено съзнание на подсъдимия, както и липсата на загриженост към собственото му дете.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът прие
причината, поради която подсъдимият не е плащал издръжка на детето си, а именно
липсата на финансови средства, които са следствие от трудова неангажираност
вследствие на недоброто му здравословно
състояние.
Отегчаващо наказателната отговорност обстоятелство е
дългия период от време, през който подсъдимият не е плащал дължимата издръжка.
Като съобрази гореизложеното и след като прецени
наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно
относителната им тежест, съдът осъди подс.П.Н. на наказание пробация със
следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес при
периодичност на явяване два пъти седмично и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от по седем месеца, което е съответно на
извършеното и с което ще се постигнат целите по чл.36, ал.1 от НК.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: