№ 352
гр. Благоевград, 19.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев
Вили Дацов
при участието на секретаря Христина Далева
и прокурора и Х. Янк. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Вили Дацов Въззивно частно
наказателно дело № 20251200600339 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:45 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура се явява прокурор Г..
Обвиняемият Л. Н. М. се явява лично и с неговия защитник адв. Б..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
Докладва се, че е образувано по депозиран частен протест на РП-Б. срещу
определение с № 613/11.03.2025 г., постановено по чнд № 350/2025 г. по описа
на РС-Б..
В протеста се излагат подробни съображения за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение.
Настоява се, че спрямо лицето са били налице достатъчно доказателства,
обосноваващи авторството му, както и реалността на опасностите, налагащи
вземане на най-тежката мярка за неотклонение. В тази връзка се иска отмяна
на определението и постановяване на ново, с което обв. М. да бъде з.с. в
рамките на воденото срещу него производство.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам протеста по изложените в него съображения.
В подкрепа на направените оплаквания аз ви моля да приемете като
доказателства заверени копия от протоколи за разпит на свидетел от
13.03.2025 г. - два броя, касаещи разпит на Й.М. и Е.Ц. и протокол за
доброволно предаване от 10.03.2025 г., които писмени доказателствени
средства са приобщени към материалите по друго ДП № ..., касаещо
извършена кражба на движими вещи, като ви моля да цените съдържащите се
в тях данни, с оглед на извода на съда, че не е налице реална опасност от
извършване на друго престъпление.
АДВ. Б.: Считам, че от показанията на свидетелката не може да се направи
обосновано предположение, че моят подзащитен е съпричастен към
инкриминираното деяние. Самата тя казва, че същото се е случило в тъмната
част на денонощието и, че не е видяла добре и не е сигурна в описанието,
което дава и не може да бъде сигурна, че става въпрос за моя подзащитен.
След съвещание, като взе предвид, че представените протоколи за разпит са
по друго досъдебно производство и доколкото касае гласни доказателства,
които следва да се приобщят по съответния на НПК ред, съдът намира, че
приемането им, макар и в копие от това досъдебно производство, е
недопустимо, поради което
2
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА на прокурора представените 2 /два/ броя протоколи за разпит и
протокол за доброволно предаване.
ПРОКУРОРЪТ: Нямаме други доказателствени искания.
АДВ. Б.: Нямаме други доказателствени искания.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Няма да преповтарям оплакванията, изложени в частния
протест. Ще насоча вашето внимание на, според мен, във вътрешната
противоречивост на мотивите на районния съд, дължаща се, от една страна, на
приетото от съда, цитирам буквално, че „...действително приложената в
досъдебното производство справка за съдимост на обвиняемия би могла да
обоснове извод за наличие на опасност М. да извърши престъпление“, и
коренно противоположния фактически и правен извод, съдържащ се в
следващия абзац, че „Конкретиката на настоящия случай обаче, а именно
дългогодишната наркозависимост на М., вида и грамажа на наркотичните
вещества, за които му е повдигнато обвинение, оказаното съдействие при
разследването чрез доброволното предаване на наркотичните вещества, не
може да обоснове определянето на най-тежката мярка за неотклонение,
каквато е "Задържането под стража“.
Запознавайки се със справката за съдимост ще видите, че тя съдържа 29
/двадесет и девет/ пункта, в които са описани влезли в сила съдебни актове за
извършени престъпления от общ характер, вкл. против собствеността и с
3
предмет наркотични вещества, извършвани при условията на опасен рецидив
поради дългия професионален стаж на обвиняемия. От нея е видно, че е
освободен от затвора за последен път на 28.01.2025 г., което е отразено за
осъждането по пункт 29-ти от справката за съдимост и независимо, че няма и
два месеца, откакто е изтърпяно наложеното наказание „лишаване от
свобода“, имаме ново деяние, което е предмет на разглеждане в това
наказателно производство.
Съдът е приел, че е налице обоснованото предположение, че деянието е
наказуемо с лишаване от свобода, но неправилно е стигнал до извода, че няма
опасност, както от укриване, така и от извършване на друго престъпление.
Изводът си, че липсва опасност от укриване съдът се е обосновал с липсата на
данни с поведението си той да е възпрепятствал разследването или да се е
укривал от разследващите органи. Не е обсъждано обстоятелството, че няма
установено местоживеене на обвиняемия.
Липсата пък на реална опасност от извършване на друго престъпление, според
мен, е изграден въз основа на неправилно обсъждане на събраните по делото
доказателства, защото, първо, е налице богата криминална деятелност, въз
основа на която са постановени множество влезли в сила съдебни актове. На
второ място, дългогодишната наркозависимост не може да бъде разглеждана,
според мен, като обстоятелство в подкрепа на извода, че липсва реална
опасност от извършване на друго престъпление, защото имаме достатъчно
практически стаж, за да сме убедени, че продължителната зависимост към
наркотични вещества изисква редовната им употреба, създава се
физиологична зависимост. За да ги употребяваш, трябва да ги придобиваш, за
да ги придобиваш, трябва да разполагаш с парични средства, защото така е
сложен пазара на наркотичните вещества. За да разполагаш с парични
средства, трябва да имаш законни източници на доходи, с каквито
обвиняемият не разполага. Затова има осъждания и за кражби и то не една и
две, вкл. при условията на опасен рецидив. Това е един порочен кръг - или ще
е кражба за набавяне на средства или ще е държане на наркотични вещества,
било с цел продажба, каквито осъждания също са налице, или когато не се
докаже тази цел по ал. 3.
Ето защо считам, че определението на районния съд е неправилно. Превратно
са тълкувани събраните доказателства и аз лично не мога да се съглася с
4
изводите на съда за липса на реална опасност от извършване на друго
престъпление или от укриване.
По изложените съображения, моля за вашето произнасяне.
АДВ. Б.: Моля да оставите без уважение частния протест срещу определение
№ 613/11.03.2025 г. по чнд № 350/2025 г. по описа на РС-Б..
Считам, че атакуваното определение на РС-Б. е правилно, законосъобразно и
обосновано като съображенията ми в тази посока са следните:
Към настоящия момент не са налице всички предпоставки, визирани в чл. 63,
ал. 1 от НПК за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „з.с.“ по
отношение на обвиняемия.
Считам, че не съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да
извърши друго престъпление, поради обстоятелството, че същият има
постоянен адрес, установен по делото.
Обвиняемият напълно съзнава, че извършването на подобни действия от
негова страна би довело до утежняване на неговото положение.
Отделно от това, в хода на досъдебното производство обвиняемият съдейства
за разкриване на обективната истина, признава, че дългогодишно е
наркозависим, доброволно е предал наркотичните вещества, съжалява за
случилото се и изразява искреното си разкаяние за това.
Предвид дългогодишната наркозависимост на М., видът и грамажът на
държаните от него наркотични вещества, съдът правилно прие, че същите не
обосновават определяне на исканата мярка за неотклонение „з.с.“, като
същата се явява явно непропорционално на обществената опасност на
процесното деяние. Считам, че съдът правилно прие за напълно адекватна
мярка за неотклонение по отношение на моя подзащитен „Г.п.“ в размер на
200 /двеста/ лева, която би изпълнила ефективно основните цели, визирани в
чл. 57 от НПК.
Предвид изложените аргументи, считам постановеното от РС-Б. определение
№ 613 по чнд № 350/2025 г. за правилно и законосъобразно. Ето защо ви моля
да го потвърдите. Считам, че така определената мярка не е в състояние да
осуети наказателното производство, напротив, ще има възпираща и
5
предупредителна роля, така че да осигури участието на подзащитния ми в
наказателното производство.
В този смисъл ви моля да се произнесете с вашия съдебен акт.
ОБВ. Л. М. /в право на лична защита/: Придържам се към думите на защитата
ми. Моля да определите мярката ми да е п.г.. Лекувал съм моята зависимост,
няколко пъти.
РЕПЛИКА НА ПРОКУРОРА: Моля да имате предвид и това, че районният
съд не е изложил мотиви относно наличието на хипотезата по чл. 63, ал. 2, т.
2, тъй като се касае за обвиняем, привлечен за тежко умишлено престъпление,
осъждан за друго тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от 1 /една/ година, чието изтърпяване не е отложено, т.е., имаме
презумпция законова, която районният съд, аз поне не видях, да е изложил
мотиви защо приема, че е оборена.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВ. Л. М.: Моля да определите п.г..
Съдът се оттегля на съвещание.
Въззивното производство е образувано по протест на прокурор при РП-Б.
срещу Определение № 613 от 11.03.2025 г. ч.н.д. № 350/2025 г. по описа на
РСБ, с което е оставено без уважение искането на РПБ за вземане на мярка за
неотклонение „з.с.“ спрямо Л. Н. М., ЕГН **********, обвиняем по ДП № ... и
е взета спрямо него мярка за неотклонение „п.г.” в размер на 200 лева.
В протестът се излагат съображения за неправилност на определението.
Оспорват се доводите на районният съд, че не е налице реална опасност от
укриване, понеже нямало данни обвиняемият да е възпрепятствал
разследването. Изразява се несъгласие с изводите на съда, че вземането на
най-тежката мярка за неотклонение би било непропорционално, като
същевременно съдът е приел, че с оглед на съдебното минало на обвиняемия е
налице реална опасност от извършване на престъпление. В протеста се
6
посочва, че обвиняемият е изтърпял наказание лишаване от свобода на
28.01.2025 г. Навежда доводи за завишена обществена опасност на деянието.
Поддържа се, че е налице реална опасност от укриване с оглед на възрастта на
обвиняемия и неговата мобилност. Отправя се искане съдът да отмени
протестираното определение и да вземе мярка за неотклонение „з.с.“.
Защитникът оспорва протеста и изразява становище за правилността на
първоинстанционния съдебен акт. Поддържа, че не са налице предпоставките
по чл. 63, ал. 1 НПК.
Съдът, след като се запозна с доводите на страните, материалите по делото и
като съобрази закона, намира следното:
Съгласно чл. 63, ал. 1 НПК мярка за неотклонение з.с. се взема, когато е
налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил
престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко
наказание, и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност
обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
В случая обвиняемият е привлечен за престъпление по чл. 354а, ал. 3, предл. 2,
т. 1, предл. 1 НК, наказуемо с лишаване от свобода от една до шест години и с
глоба от две хиляди до десет хиляди лева.
В хода на досъдебното производство са разпитани свидетелите Х. Г. П. и
И.Д.З.. Обвиняемият е дал обяснения в хода на ДП, както и пред
първоинстанционният съд. В своята съвкупност с останалите доказателства –
протокол за доброволно предаване, експертна справка № 12/10.03.2025 г.,
експертна справка № 13/10.03.2025 г., декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, справка за съдимост – събрания
доказателствен материал по делото дава основата за извода, че е обосновано
предположението за авторството на престъпление по чл. 354а, ал. 3, предл. 2,
т. 1, предл. 1 НК. Затова е правилна преценката на първоинстанционния съд,
че са налице достатъчно доказателства, за да се направи обосновано
предположение за съпричастност на Л. М. към престъплението, в което е
обвинен.
Обвиняемият е привлечен за тежко умишлено престъпление. Според
справката за съдимост той е осъждан за друго тежко умишлено престъпление
от общ характер на лишаване от свобода не по-малко от една година, чието
7
изпълнение не е било отложено на основание чл. 66 от НК. Съгласно чл. 63,
ал. 2 т. 2 НПК в тези случаи при първоначалното вземане на мярката за
неотклонение з.с. реалната опасност по чл. 63, ал. 1 НПК е налице, ако от
доказателствата по делото не се установява противното. В случая
доказателствената съвкупност подкрепя изводите, че е налице реална опасност
за извършване на престъпление и за укриване.
Правилен е изводът на първоинстанционния съд за съществуването на реална
опасност по чл. 63, ал. 1 НПК, позовавайки се на съдебното минало на
обвиняемия. Обвиняемият е изтърпял наказание лишаване от свобода на
28.01.2025 г., а деянието, за което е привлечен по настоящото ДП, е извършено
на 10.03.2025 г. Според справката за съдимост обвиняемият е многократно
осъждан за престъпления против собствеността, както и за общоопасни
престъпления, свързани с държането на наркотични вещества. Затова следва
да се отхвърлят доводите на районният съд за непропорционалността на най-
тежката мярка за неотклонение. С вземането на мярката за неотклонение
трябва да се постигне целта на чл. 57 НПК – да се попречи на обвиняемия да
извършва престъпления, вкл. такива против собствеността, а в случая е налице
реална опасност и за тяхното извършване. Тази цел не би могла да бъде
постигната чрез вземането на по-лека мярка. С вземането на „г.“ или „п.“ не
биха могли да се постигнат целите на чл. 57 НПК, тъй като тези мерки за
неотклонение не биха премахнали конкретните реални опасности от укриване
и от извършване на престъпление, които се установяват по делото относно
обвиняемия. Г. не може да бъде определена и предвид данните за
имущественото състояние на обвиняемия. Същевременно мярката „д.а.“ е
обективно неприложима, тъй като според данните по делото обвиняемият
обитава изоставена постройка (виж определение № 537 от 20.02.2014 г. по ч.
н. д. № 755/2014 г. на СГС). Това обуславя наличието на реална опасност от
укриване, като тя е налице и предвид възрастта на обвиняемия,
здравословното му състояние и липсата на привързващи фактори като трудова
ангажираност.
Не могат да бъдат споделени съображенията на районния съд относно
зависимостта на обвиняемия към наркотични вещества. Тя се цени с оглед на
чл. 56, ал. 3 НПК, но същата в случая повишава интензитета на реалната
опасност за извършване на престъпление (виж определение № 101 от
8
16.02.2017 г. по ч. н. д. № 70/2017 г. на Ап.с. – П., определение № 74 от
01.06.2022 г. по ч. н. д. № 121/2022 г. на ОС-М.) и повишава обществената
опасност на дееца (определение № 414 от 12.07.2013 г. по ч. н. д. № 838/2013 г.
на ОС-В.).
С оглед на гореизложеното всички предпоставки на чл. 63, ал. 1 НПК са
налице. При така установеното, въззивният съд намира, че не са налице
основания за определяне на по-лека мярка за неотклонение от „з.с.“, поради
което протестираното определение следва да се отмени и същата следва да
бъде взета спрямо обвиняемия.
Водим от горното и на основание чл. 64, ал. 7 и 8 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение № 613/11.03.2025 г., постановено по чнд №
350/2025 г. по описа на РС-Б. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ВЗЕМА по отношение на Л. Н. М., ..., с ЕГН ********** - обвиняем по ДП ... -
мярка за неотклонение „З.с.“.
Определението на съда е окончателно и подлежи на незабавно изпълнение.
АДВ. Б.: Моля препис от протокола, след изготвянето му, да ми бъде изпратен
на електронната поща.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПРАТИ на адв. Б. препис от протокола, след изготвянето му, на
електронната й поща.
9
Протоколът се написа в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 15.15 часа.
Този протокол е издаден в електронна форма и е подписан електронно
/чл. 311 ал. 2 НПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдиите и
съдебния секретар.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
10