№ 791
гр. София, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20231110149086 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. Д. срещу
ДРУЖЕСТВО с която се иска да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца
сумата от 3 434,52 лева - частичен иск при пълен размер на вземането от 34 434,52 лева,
представляваща застрахователно обезщетение по щета № 0300/20/727/504380 за вреди върху
лек автомобил „МАРКА с рег. № ********, причинени при ПТП от 04.09.2020 г. на път II-84,
101,5 км, община Р., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата
молба - 01.09.2023 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 04.09.2020 г. Г. И. В. управлявал лек автомобил „МАРКА с рег.
№ ********, на път II-84, 101,5 км, община Р.. Поради влошени атмосферни условия той
загубил контрол върху управлявания от него автомобил и реализирал ПТП, като
автомобилът излезнал извън пътното платно, продължил движението си по склона около
пътя и преустановил движението си в коритото на близка река. Във връзка с описаното ПТП
бил подаден сигнал до тел. 112, като местопроизшествието било посетено от служители на
МВР и бил съставен Протокол № 1036678/04.09.2020 г. Към датата на процесното събитие
лек автомобил „МАРКА с рег. № ******** бил застрахован при ответника с имуществена
застраховка „Каско“ с валидност на застрахователното покритие от 30.10.2019 г. до
29.10.2020 г. В ответното дружество била образувана щета № 0300/20/727/504380.
Извършени били огледи на процесния автомобил и бил изготвен списък на констатираните
увреждания. Поради обстоятелството, че автомобилът бил нов и бил в гаранционни условия
била представена проформа фактура от официален сервиз. Ответникът не бил заплатил
застрахователното обезщетение с мотив, че пълномощното не отговаря на условията на КЗ,
въпреки, че последното било заверено в българско консулство и съдържало всички
1
необходими реквизити. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
признава предявения иск в цялост. Сочи, че е заплатил в полза на ищеца суми както следва -
3434,52 лева - главница, както и разноски, включващи 137,38 лева - платена държавна такса
и 644,00 лева - адвокатско възнаграждение, съобразно Наредба № 1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, за което прилага платежно нареждане. Предвид
признанието на иска, моли да не се допускат доказателствените искания на ищеца.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно
право с правна квалификация чл. 405 КЗ за сумата от 3 434,52 лева (част от вземане в общ
размер на 34 434,52 лева), представляваща застрахователно обезщетение по щета №
0300/20/727/504380 за вреди върху лек автомобил „МАРКА с рег. № ********, причинени
при ПТП от 04.09.2020 г. на път II-84, 101,5 км, община Р., ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба - 01.09.2023 г. до окончателното
изплащане.
Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право включва
следните елементи: 1) обективно настъпване на покрито застрахователно събитие, т.е.
увреждане на застрахованото имуществено право; 2) наличие на валидно застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за имуществено застраховане, към момента на
твърдяното увреждане.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда
да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на
иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се
укаже, че същото е постановено при признание на иска. Съдът намира, че в конкретния
случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. С
отговора на исковата молба ответникът направи изрично изявление за признание на иска. С
оглед събраните по делото доказателства, исковете се явяват основателни, което не се
оспорва от страните. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото
право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което
страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира
предявения иск за основателен и доказан и следва да бъде уважен. Ето защо, съдът
постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2
ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
Налице е плащане в хода на процеса на претендираното от ищеца вземане, който факт
се явява нововъзникнал и релевантен за предмета на доказване и на основание чл. 235, ал. 3
ГПК следва да бъде съобразен при постановяване на крайния съдебен акт. Ищецът с молба,
вх. № 354723/06.11.2024 г. е потвърдил извършеното плащане от страна на ответника.
Претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на законна мораторна лихва от
2
подаване на исковата молба, макар и да няма характер на самостоятелен иск /по арг. от чл.
214, ал. 2 ГПК/, има самостоятелно материалноправно съществуване и представлява
различно от главницата вземане, като това вземане без съмнение се включва в предмета на
делото по чл. 6, ал. 2 ГПК, само ако бъде предявено от ищеца, тъй като в противен случай,
съдът не може да я разгледа. В този смисъл - Определение № 869 от 2.11.2023 г. по к. ч. т. д.
№ 1360/2023 г. на ВКС, Т.О. Субективното материално право се поражда по силата на
закона, а по своя характер представлява обезщетение за забава. Практиката на Върховния
касационен съд е последователна и константна в разбирането, че законната мораторна лихва
се дължи от момента на предявяването искането по надлежния ред, дори е допустимо за
първи да бъде заявено пред въззивната инстанция. В този смисъл - Определение № 1353 от
27.12.2023 г. на ВКС по к. т. д. № 227/2023 г.; Решение № 10 от 12.02.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 1298/2020 г., I г. о., ГК; Решение № 32 от 15.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 1897/2013 г., I т.
о.; Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК.
Уважаването на надлежно заявената претенция по чл. 86, ал. 1 ЗДД за присъждане на
законна мораторна лихва върху главницата предмет на делото е обусловено единствено от
уважаването на иска, т.е. от разрешаването на материалноправния спор със сила на
пресъдено нещо. Началният момент от който се дължи се определя единствено от ищеца,
като при частично уважаване на исковата претенцията законната мораторна лихва се дължи
само върху присъдената сума, но от моментът на надлежното предявяване на искането.
Следователно релевантно е спорното право, главницата върху която се претендира законна
мораторна лихва, да съществува към момента на приключване на съдебното дирене, като без
значение е дали към предявяването на исковата молба кредиторът е бил в забава, тъй като
искане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не представлява самостоятелен иск, т.е. претенция за заплащане
на обезщетение за забава, индивидуализирана по период и размер, а представлява последица
от уважаването на иска.
Настоящите искове претенции следва да бъдат отхвърлени поради плащане,
извършено в хода на процеса, което погасява изцяло претендираното от ищеца спорно
материално право, предмет на делото. Фактът на плащането се явява неизгоден за ищеца и е
признат от същия с молба, вх. № 354723/06.11.2024 г., поради което съдът го приема за
установен пълно и главно, доколкото признанието се подкрепя от представеното от
ответника платежно нареждане от 09.04.2024 г. Поради което искането за присъждането на
законна мораторна лихва не следва да бъде уважено, доколкото исковата претенция не
подлежи на уважаване.
По отговорността за разноски:
Право на разноски има ищеца, но доколкото ответникът е представил доказателства
за погасяване на претендираното вземане за разноски, то такива не следва да бъдат
присъдени.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, поради плащане в хода на процеса, предявеният от В. Д., ЕГН
********** срещу ДРУЖЕСТВО ЕИК **********, осъдителен иск с правна квалификация
чл. 405 КЗ за сумата от 3 434,52 лева (част от вземане в общ размер на 34 434,52 лева),
представляваща застрахователно обезщетение по щета № 0300/20/727/504380 за вреди върху
лек автомобил „МАРКА с рег. № ********, причинени при ПТП от 04.09.2020 г. на път II-84,
101,5 км, община Р., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата
молба - 01.09.2023 г. до окончателното изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4