№ 704
гр. Плевен , 11.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря ВЕРОНИКА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20214430100944 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвди следното:
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от “***” АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***
***, чрез юрк. *** против Н. Г. СТ., ЕГН **********,адрес : ***, в която се
твърди следното : ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Н. Г. СТ., ЕГН ********** и е адрес ***.
С разпореждане, постановено по ч.гр. дело № 5470-2020г. по описа на
Районен съд - гр. Плевен, е уважено искането и е издадена заповед за
изпълнение срещу длъжника. Заповедта за изпълнение е връчена на същия,
като уведомление за производството е връчено чрез залепване по реда на
чл.47 ал.5 от ГПК, инициирало настоящото исково производство. Вземането,
което ищецът има спрямо ответницата за консумирана и незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот - апартамент, находящ се на
адрес *** аб. ***, се обосновава със следното : като собственик/ползвател на
топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответникът е клиент на
топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153. (1) (Изм. - ДВ,
бр. 54 от 2012 г„ в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
1
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Съгласно чл.150 (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в
сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за
енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал. 2 от ЗЕ същите
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите. Общите условия от 2007 г. са
публикувани във вестник „Нощен труд" от дата 13-14.12.2007 г. и във вестник
„Посоки” бр. 239/13.12.2007 г. С тях се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството:
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинката енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. -
„Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ. / в
т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а
именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В
този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него
суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до
края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на
последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на
основание чл. 31. ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху
дължимата сума.
Задължението на ответната страна е формирано, както следва : Сума
за отопление с ИРУ, начислена за периодите посочени в петитума на исковата
молба в размер на 0 лв.; Сума за отопление без ИРУ, за периодите посочени в
петитума на исковата молба в размер на 202,25 лв.; Сума за топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, начислена, за същия период от време, в
размер на 391,19 лв.; Сума за битово горещо водоснабдяване /БГВ/, начислена
за периодите, описани в приложението в размер на 0 лв.; Суми за услуга
2
дялово разпределение в общ размер от 5,31 лв., начислени за периодите,
подробно описани в приложението; Корекции -0,00лв. Заявява се, че в имота
има монтирани измерващи уреди, както следва: 0 бр. водомери за БГВ; 0 бр.
индивидуални разпределителни уреда /ИРУ/; в баня с щранг-лира. Заявява се,
че не е налице извършено плащане от 01.05.2020 до 18.01.2021 г.
Преизчислените суми за последния отоплителен сезон с Решение на КЕВР №
Ц-24, са на стойност (- 10,92 лв.). Приспаднати са от фактури за месец
ноември 2018г.: 6,33 лв. - главница; 4,59 лв. - лихва.
Ответникът, видно от приложеното в производството по чл.410 от
ГПК, по описа на Районен съд - гр. Плевен извлечение от сметка за абонатен
***, е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия и не е
погасил задължението си.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на Н. Г. СТ., ЕГН ********** и с адрес ***, че
дължи на „***” АД сума за консумирана топлинна енергия в имота, находящ
се в *** в размер от:
1. Главница в размер от 592,42 лв. за периода 01.11.2018 г. -
30,04.2020 г.,
2. Мораторна лихва 44,79 лв. - за периода 03.01.2019 г. до 07.10,2020
г.;
3. Законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 5470/2020год. по
описа на Районен съд - гр. Плевен до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника,
чрез назначения особен представител *** - АК гр.Плевен, служ. адрес: ***.
Искът се оспорва изцяло. Твърди се, че ответната страна няма качеството на
задължено по смисъла на закона лице спрямо ищцовото дружество; че в имота
му няма монтирани измервателни уреди; изготвените отчети са непълни и
неточни; дяловото разпределение е извършено некоректно. Поставя задачи
към експертизи от вещи лица.
3
В о.с.з. ищцовото дружество се представлява от ***, който поддържа
иска.
В о.с.з. ответницата се представлява от ***, която оспорва иска и
поддържа изложеното в отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото
и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Искът е допустим, като предявен в указания едномесечен срок в закона.
Вземането, предмет на заповедното производство по ч.гр.д.№ 5470/2020год.
по описа на ПлРС е идентично с предмета на настоящото дело, образувано по
реда на чл.422 от ГПК, а и спор по този въпрос не е налице. Предявеният иск
на основание чл.422 от ГПК е допустим, като предявен в законния срок, а по
същество - основателен и доказан.
Не е налице спор, а това се установява и от приетите по делото
доказателства /заявление от 07.05.2003год. на ищцата, до ищцовото
дружество за отчитане на топла вода и топлоенергия - л.23; нотариален акт за
покупка от нейна страна на жилището – л.24 от делото/, че ответницата е
собственик на процесния имот, както и че същият е топлоснабден. Не е
спорно, а това се установява и от приетия и неоспорен като доказателство на
л.25 и сл. от делото Договор №81 от 30.10.2001год., че на посочената дата
„***“ ЕООД - гр.София е приело да извършва индивидуално отчитане на
разходите за отопление по показанията на ИТР /посредством системата
ХАЙЦТЕК/. Претенцията на ищеца не обхваща такава за реално отопляване
на жилището с индивидуални разпределителни уреди, а само суми за
отопление без ИРУ, сума за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация; сума за битово горещо топлоснабдяване; за услуга дялово
разпределение. От приетото и неоспорено от страните заключент.ие на ВЛ
Й.Й. /л.85 и сл. от делото/, прието и от съда за обективно изготвено и
отговорило на поставените задачи, се установява, че до имота на ответната
страна е доставяна ТЕ/топлинна енергия/, т.к. абонатната станция е работил
през последния период. Разпределена е ТЕ от щранг-лира в баня и дял на
имота от сградната инсталация. Извършеното разпределение на ТЕ в сградата
е съгласно Методика на разпределение на ТЕ в сгради, ЕС,Приложение към
4
чл.61 ал.1 от наредба за топлоснабдяване №16-334 от 06.04.2007год.
Отделните компоненти в индивидуалната сметка на ответната страна са
изчислени правилно. Начислените суми, отразени коректно в индивидуалния
мейлинг за всеки месец от процесния период, са в съответствие с Наредбата
за топлоснабдяването, посочена по-горе. Ежемесечните отчети на общия
топломер са дадени в индивидуалните сметки на абоната. Количеството ТЕ,
доставяна в Абонатната станция се измерва от търговски прибор – топломер,
който е монтиран съгласно техническите изисквания на производителя;
същият е преминал през първоначална проверка и последващи такива. От
заключението се установява също така, че не се установява разминаване в
изчисленията на ФДР. От заключението по приетата съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че вземането на ищеца е в претендираните
размери,за лихвата дори е даден по-голям размер, но не е направено
изменение на исковата претенция. Установява се, че ищецът е намалил цената
на ТЕ с 6,33лв.-по Решение на КЕВР за намаление цената на ТЕ, като остава
дължима сумата 592,42лв., за която няма данни да е заплатена от ответната
страна.
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.6 от ЗЕ - клиентите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Установен е
по делото фактът на публично оповестяване на Общите условия, чрез
публикуването им във в-к ”Посоки”. Съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират
средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140 ал.1 т.2 от ЗЕ -
индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната
стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при
условията и реда, определени по Наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая,
облигационната връзка между доставчика на ТЕ - ищеца ТЕЦ- Плевен и
потребителя-ответник в настоящето производство, е възниква въз основа на
самият Закон за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150 ал.1 от ЗЕ,
съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по
публично оповестени Общи условия. Съгласно чл.145 от ЗЕ, ползвателят на
5
ТЕ, за имот в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ,
отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/.
Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се
осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл. 150 от ЗЕ,
като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност
съществува само факултативно като възможност в чл.151 от ЗЕ. С оглед на
това, качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е
задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по
силата на закона с придобиването на правото на собственост или
ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо
сключването на последващ договор или откриване на партида на новия
собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот.
Съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на
топлинна енергия се придобива по силата на закона, с придобиването на
право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален
обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за
топлоснабдяване. Предвид гореизложеното, е без значение, че между
страните не е сключен индивидуален договор за доставка на топлинна
енергия. В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника дължи на
ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от
сградна инсталация, за БГВ и за услуга дялово разпределение. Клиентът на
топлинна енергия е задължен да участва в заплащането на отделената от
сградната инстралация топлоенергия, съобразно своя дял в нея,с оглед
разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142 ал.2, чл.143 ал.3 и чл.153,ал.6 от
ЗЕ. Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване е обща
етажна собственост, съобразно чл.140,ал.3 от ЗЕ, при което и с оглед
разпоредбата на чл.38 ал.3 от ЗС всеки собственик следва да участва в
ползите и тежестите на тази обща вещ съобразно с частта си. Както се приема
и в Решение №5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на Конституционния съд
на РБ,заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия
не е резултат от реалното ползване на топлинна енергия от собствениците и
носителите на вещни права.То следва от факта,че сградната инсталация е
обща част по предназначение,от която никой не може да се откаже, поради
6
което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект.
Съгласно цитирания по-горе чл.153 ал.6 от ЗЕ клиентите в сграда- етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Съгласно §1,
т.37 от ДР на ЗЕ, отоплително тяло е и щранг - лирата. По силата на чл.31
ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните
си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят, като при неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната
лихва, считано от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума.
Или, от изложеното дотук, се обосновава извод, че ответникът по делото
има качеството на собственик на топлоснабден имот, находящ се на
посочения по-горе адрес в гр.Плевен, както и на потребител на ТЕ за
процесния период, и съответно дължи плащане на сумите, съставляващи
потребена ТЕ.
По отношение разноските : следва да се присъдят разноски за
настоящото исково производство в общ размер 775лв. /държавна такса,
особен представител, две експертизи и юрисконсултски хонорар в минимален
размер - 100лв./, както и разноските от заповедното производство – в общ
размер 75лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК вр.
чл.79 ал.1 вр. чл.86 ал.1 от ЗЗД вр. чл.150 и сл. от ЗЕ, че Н. Г. СТ., ЕГН **********, адрес :
***, представлявана по делото от особен представител адв.*** от ПлАК ДЪЛЖИ на “***”
АД, гр. Плевен, ЕИК ***, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление ***,
сумите, както следва : главница в размер от 592,42 лв. за периода 01.11.2018г. - 30,04.2020г.,
мораторна лихва 44,79 лв. - за периода 03.01.2019г. до 07.10,2020г., ведно със законната
лихва върху главницата до окончателното й изплащане, считано от датата на депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение – 21.10.2020год., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №5470/2020год. по описа на
Районен съд – Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Н. Г. СТ., ЕГН **********, адрес : ***, ДА
7
ЗАПЛАТИ на „*** ***, гр. Плевен, ЕИК ***, представлявано от ***, със седалище и адрес
на управление ***, сумата от 775лв., представляваща направени в исковото производство
разноски и 75лв. - разноски, направени в заповедното производство по ч.гр.д. №
5470/2020год. по описа на Плевенски районен съд.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му
чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8