Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 09.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на трети октомври, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното от съдия
Станимира Иванова въззивно гр. дело № 15379 по описа за 2018г. на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение
№ 456169/23.07.2018г. по гр.д. № 11583 по описа за 2018г. на
Софийски районен съд, 157-ми състав е признато за установено по предявени
отрицателни установителни искове по чл. 124 вр. с чл. 439 от ГПК вр.
с чл. 430 и сл. от ТЗ и чл. 99 от ЗЗД , че ищците М.К.К., ЕГН ********** и Е.М.М., ЕГН **********
не дължат чрез принудително изпълнение на ответника „Е.М.“ЕООД, ЕИК *******заплащане на сумата от 4500,46лв., представляващи задължение към „О.Б.Б.“АД по договор за банков кредит от 08.02.2005г., като
ответникът е осъден да заплати на ищците съдебни разноски от 982,91лв.
Срещу така
постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5136977/29.08.2018г.,
изпратена по пощата на 28.08.2018г. от ответника по исковете – „Е.М.“ЕООД, ЕИК *******в частта, в която
исковете са уважени . Изложило
е съображения, че решението е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила и на материалния закон. Посочило е, че бил сключил с М.К. споразумение
за изплащане на дълга, с което задълженията били признати и се отказал от
последици по чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, платил 1650лв. , така погасителната
давност била прекъсната. Неправилно районният съд бил приел, ме изпълнителното
дело се било възобновило независимо от
липсата на искане на взискателя и на акт на съдебния
изпълнител.. Претендирало е разноски.
Въззиваемите-ищци М.К.К., ЕГН ********** и Е.М.М., ЕГН ********** в предоставения
срок са оспорили жалбата. Посочили са че след налагане на запора по
изпълнителното дело от 31.01.2007г.
имало молба от 13.11.2008г. от длъжника
за спиране на изпълнението и внасяне на 30% от дълга, като две години след това
нямало действия по изпълнителното дело и така същото било прекратено на
13.11.2010г. , а погасителната 5 годишна давност за вземанията била изтекла на
13.11.2013г. Споразумението от 30.01.2017г. било сключено след погасяването на
задълженията по давност и не пораждало правно действие, защото признание на
дълг можело да прекъсне погасителна давност, само ако е направено преди да
изтече. Споразумението не съдържало изявление за отказ от изтекла погасителна
давност и твърденията на въззивника за същото били
неоснователни. В подкрепа на доводите с
допълнителна молба са посочили и Решения на ВКС по дело 194/2010г. , ІІ-ро Т.О. и по дело № 851/2012г. на І-во
Т.О. Претендирали са разноски.
Съдът, след като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2004354/19.02.2018г.
на М.К.К.,
ЕГН ********** и Е.М.М.,
ЕГН ********** срещу Е.М.“ЕООД, ЕИК *******,
с която са поискали от съда на основание на чл. 124 вр. с
чл. 439 от ГПК вр. с чл. 111 от ЗЗД вр. с чл. 430 и сл.
от ТЗ и чл. 99 от ЗЗД да признае за установено, че ищците не дължат на
ответника поради погасяването им по давност плащане на сумата от 4040, 61лв.
, представляващи главница по договор
за банков кредит от 08.02.2005г., сключен с „О.Б.Б.“АД,
сумата от 203,96лв., представляващи
договорна лихва по договора за банков кредит за периода от 03.07.2006г. до
09.11.2006г.; сумата от 8,25лв.
наказателна лихва за периода от 03.07.2006г. до 09.11.2006г.; сумата от 247,64лв. съдебни разноски, за които е
издаден изпълнителен лист на
13.11.2006г. по гр.д. № 1998 по описа за 2006г. на РС-Габрово, вземанията по
който били прехвърлени на Е.М.“ЕООД и за събиране на които било образувано
изпълнително дело № 20077340400064 по описа на ЧСИ З.В., рег. № 734 на КЧСИ. Навели
са твърдения, че изпълнително дело било от 23.01.2007г., на 03.10.2008г. взискателят
бил поискал извършване на изпълни действия, но такива не били извършени, и от
03.10.2008г. били изтекли две години без
искане и извършване на изпълнителни действия, така същото било прекратено на 03.10.2010г. по
силата на закона, а погасителната 5 годишна давност за вземанията била изтекла
на 03.10.2013г. Споразумението от 2017г. не можело да прекъсне погасителна
давност, защото вече била изтекла такава. Ищцата Е.М. не била сключила
споразумение с ответника. Претендирали са разноски.
Ответникът Е.М.“ЕООД,
ЕИК *******в предоставения му срок е оспорил исковете. Навел е твърдения, че действително
в полза на ОББ“АД бил издаден изпълнителен лист срещу ищците за солидарно
плащане на сумите по договор за банков кредит, които вземания били прехвърлени
от „ОББ“АД на Е.Ф.“ ООД с договор за цесия от 31.10.2011г., последното ги
прехвърлило на Е.М.“ЕООД с договор за цесия от 29.02.2016г. и ответникът бил конституиран като взискател по изпълнителното дело от 2007г. По това изпълнително
дело регулярно били предприемани изпълнителни действия, които прекъсвали погасителната
давност, а и на 30.01.2017г. ищецът М.К. признал със споразумение с ответника
задълженията, отказал се от изтеклата в негова полза погасителна давност,
съгласил се да плати задълженията на вноски по погасителен план по
споразумението и вече бил платил 1650лв. С това споразумение била прекъсната
погасителната давност, а и с направения отказ от вече изтекла такава
последиците й били заличени. Оспорил е поради прекомерност претенция за
разноски на ищците. Претендирало е разноски.
По
делото е приет неоспорен от страните изпълнителен лист, издаден на 13.11.2006г. на основание на чл. 237 от ГПК
(1952г., отм.) по дело № 1998/2006г. по
описа на РС-Габрово, с който М.К.К., ЕГН ********** и Е.М.М., ЕГН ********** са осъдени солидарно да заплатят на О.Б.Б.“АД сумата от 4040,61лв.
, ведно със законната лихва от 10.11.2006г. до изплащането й, представляващи главница ; сумата от 203,96лв.,
представляващи договорна лихва по договора за банков кредит за периода от
03.07.2006г. до 09.11.2006г.; сумата от
8,25лв. наказателна лихва за периода от 03.07.2006г. до 09.11.2006г.;
сумата от 247,64лв. съдебни разноски.
По делото е приет неоспорен от страните договор за
цесия от 31.10.2011г, носещ подпис на страните по него, съгласно който О.Б.Б.“АД е прехвърлило на „Е.Ф.“ООД вземанията си по договор
за потребителски кредит сключен с М.К.К.К. за които е
образувано изпълнително дело № 64/2007г. при ЧСИ рег. № 734.
По делото е приет неоспорен от страните договор за
цесия от 29.02.2016г, носещ подпис на страните по него, съгласно който „Е.Ф.“ООД
е прехвърлило на „Е.М.“ЕООД вземанията си срещу М.К.К.К.
за 4997,96лв., ; 2126,67лв.; 12лв.
По делото е прието неоспорено от страните споразумение
от 30.01.2017г., носещо подпис за страните по него, съгласно което ищецът М.К.К., като кредитополучател по договор за кредит от
08.02.2005г. с „ОББ“АД, е сключил споразумение с ответника „Е.М.“ЕООД, с което са
се съгласили да уредят доброволно отношенията си за задълженията по този
договор за кредит , ищецът К. е признал, че има задължение към ответника за плащане на 7519,12лв., които
задължения са по договора за кредит, придобити по договор за цесия от Е.Ф.“ООД
а в последствие по договор за цесия от „Е.М.“ЕООД, за събиране на които има
изпълнително дело № 64/2007г. по описа на ЧСИ З.В., рег. № 734 на КЧСИ. С това споразумение длъжникът е
признал задължението и се е задължил да го погаси на 11 месечни вноски от по
150лв. считано от 28.02.2017г. и последна 12-та вноска от 5869,27лв. с падеж
28.01.2018г. Съгласно чл. 3, ал. 4 от споразумението длъжникът на основание на чл. 113 от ЗЗД
упражнил правото си да се откаже от последиците по чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД,
настъпили до датата на подписването на споразумението. Съгласно чл. 4 от
споразумението с неплащане на вноска или забава на плащане на вноска действието
на споразумението се прекратява автоматично и кредиторът може да не приложи
договореното спиране на начисляване на закъснителни лихви, както и възобновява
действията по принудителното събиране на сумите по изпълнително дело №
64/2007г.
По
делото са приети неоспорени от страните
заверени преписи от книжа от
изпълнително дело № 20077340400064 по описа на ЧСИ З.В., рег. № 734 на КЧСИ,съгласно
които същото е образувано по молба на „О.Б.Б.“АД от 23.01.2007г.
срещу М.К.К. и
Е.М.М. за събиране на сумите по изпълнителен лист, издаден на 13.11.2006г. по дело № 1998/2006г. на
РС-Габрово , като с молбата е поискано
налагане на запор върху трудовите възнаграждения на длъжниците,
на 30.01.2007г. са изпратени запорни съобщения за налагане на запор върху трудовите
възнаграждения на двамата длъжници, но
работодателят им съответно - Т.Г.“АД и Електроразпределение Г.О“ е отбелязал върху
тези запорни съобщения, че длъжниците
не работят при него. Съгласно квитанции
и запорни съобщения Е.М. е
платила по изпълнително дело сумите, както следва: 17.02.2007г. 200лв.; на
08.03.2007г. 200лв., като на 24.10.2008г. е получено съобщение от „ЕОН България мрежи“АД
за налагане на запор върху трудовото й възнаграждение, но с писмо от
28.10.2008г. дружеството е уведомило ЧСИ, че Е.М. не е негов служител. Съгласно
квитанции , молби М.К. е платил по
изпълнително дело суми на 02.05.2007г.
200лв.; на 02.06.2007г. 200лв., на 01.08.2007г. 200лв.; на 13.11.2008г.
длъжникът К. е внесъл 30% от задълженията по изпълнителния лист в размер на
1200лв., като е поискал да се спре изпълнителното дело и се е задължил
ежемесечно да плаща по 10% от тях, като ЧСИ с постановление е уважил молбата и на основание на чл. 454,
ал.1 от ГПК е спрял изпълнителното дело. С молба от 14.06.2011г. взискателят е поискал да се направят справки за имущество
на длъжниците, като 02.03.2012г. е уведомил ЧСИ че с
договор за цесия е прехвърлил вземанията на „Е.Ф.“ООД и суми следва се
превеждат на цесионера, на 30.03.2012г. Е.Ф.“ООД е поискал да бъде конституиран като взискател по делото и е упълномощил ЧСИ на основание на чл.
18 от ЗЧСИ да предприема нужните действия с оглед нормалния ход на изпълнително
дело, като на 11.09.2012г. ЧСИ е изискал
съответни справки, на 29.07.2014г. Е.Ф.“ООД е поискало да бъде конституирано
като взискател по делото като цесионер
на вземанията и да се получи имущество на
длъжника К., на 25.09.2014г. е изпратено съобщение за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на М.К., получено от работодателя В.Г.“ЕООД на 29.09.2014г. , като с писмо от
02.10.2014г. работодателят „В.Г.“ЕООД е посочил че трудовото възнаграждение
вече е запорирано по изпълнително дело 20097350400683
и не може да започне да изпълнява запора, на 08.04.2015г.,
на 05.06.2015г. , на 24.07.2015г. , на 25.09.2015г. , на 29.06.2016г. са постъпили плащания за
сметка на М.К. от 155,20лв. и от 44,54лв., 77,20лв., на 111,72лв. , на 49,20лв.
наредени от ЧСИ И.И..
Суми са постъпили по плащания от
24.01.2015г. 56,44лв. и от 24.04.2015г. в размер на 43,46лв. , на
24.06.2015г. в размер на 77,18лв. , на 26.10.2015г. в размер на 77,18в. с наредител ЧСИ Ивайло К. с посочено основание присъединено дело № 3 от 2015г. С молба от 27.01.2016г. Е.Ф.“ЕООД е поискало да се проучи имущество на длъжниците и да се обезпечи вземането му със същото в
община Габрово, и такава е наложена на 12.01.2017г. С
молба от 20.03.2017г. Е.М. е поискала да се вдигне възбрана, защото М.К. бил
сключил споразумение за плащане на сумите с взискателя,
взистаелят е оспорил молбата. Производството по
изпълнителното дело е спряно поради допускане на обезпечение с обезпечителна
заповед от 26.03.2018г. по дело № 11583/2018г. на СРС на отрицателните установителни искове на длъжниците
за недължимост на сумите поради погасяване на
вземанията по давност.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се
произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд
е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в
обжалваната част:
Предявените искове са отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 124 и чл. 439 от ГПК вр. с чл. 254 от ГПК (отм) вр. с чл. 110 и сл. от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД – иск за
установяване на недължимост на суми по договор за
банков кредит, за които е издаден изпълнителен листове по реда на чл. 237 от ГПК (1952г., отм) , вземания за които са прехвърлени
с договор за цесия като погасени по давност.
При
така предявения иск в тежест на ответника е да докаже, че за процесните суми е
издаден изпълнителен лист по чл. 237 от ГПК (отм), че
е проявил активност за събиране на
вземането си като е предприемал своевременно действия за събиране на
вземанията, прекъсвал/спирал погасителната давност на вземането, че ищецът К.
се е отказал от изтекла в негова полза погаителна
давност след като тя е изтекла.
Ищците
следва да докажат правен интерес от установитения
иск, както и че е изтекъл определен период от време между две последователни
действия на ответника по събиране на вземанията по изпълнителния лист,
определен период от време между изискуемостта на задълженията и предявяване на
иска.
Вземането
за сума, предоставена по договор за банков кредит (главница) се погасява с
общата 5 годишна давност. Вземането е
едно, независимо, че е възможно страните да са се съгласили погасяването на
задължението да се извършва на вноски. Това съглашение между страните не
променя характера на вземането по начин, който да обоснове извод, че същото е
периодично.
Вземанията
за лихви за забава се погасяват с
кратката 3 годишна погасителна давност съобразно чл. 111 от ЗЗД. Тази давност
може да бъде с по-дълъг срок – срок от 5 години, само в хипотезата на чл. 117,
ал.2 от ЗЗД – ако вземането бъде съдебно признато. С установяване на
вземането съобразно чл. 117 от ЗЗД
започва да тече нова давност и тя е петгодишна, като за нейното прекъсване е
необходимо да се предприемат действия по принудително изпълнение по смисъла на
чл. 116, буква „в” от ЗЗД. Определението на съда по молбата по чл. 242 от ГПК (отм), както и заповедта по чл. 410 и чл. 417 от ГПК и
издадения изпълнителен лист нямат последиците на съдебно решение за
установяване на съществуването на вземането по кредитора по смисъла на чл.117,
ал.2 ЗЗД. Подаването на молбата/заявлението за изпълнителен лист не води до
промяна на давностния срок, с който се погасява
задължението, за което тези съдебни актове са издадени - срокът на новата погасителна давност съвпада
с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство по
чл. 242 от ГПК (отм) и чл. 417 и сл. от ГПК, като
разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД не намира приложение. Това е така, защото
изпълнителният лист, издаден по реда на тези производства се издава без да се
провежда исково производство, в което със сила на пресъдено
нещо да е установено съществуването на вземането на кредитора. С тези съдебни
актове се разпорежда и издава изпълнителен лист на посочено от
молителя/заявителя основание, поради което не се променя характерът на
задължението. Вземането на кредитора произтича от несъдебното изпълнително
основание. Съществуването на вземането би могло да се оспорва, както по
отношение на действителността на основанието, така и относно погасяването му.
Издаденият изпълнителен лист в тази
хипотеза нямат последиците на съдебно решение за установяване на съществуването
на вземането по кредитора по смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД. Срокът на новата
давност по чл.117, ал.1 ЗЗД съвпада с давностния срок
за погасяване на вземането, предмет на
това производство, като разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД не намира
приложение. ( В този смисъл Решение № 94/27.07.2010г. по т.д., т.д.№ 943/2009г.
на ВКС, І-во Т.О., постановено по реда на чл. 280,
ал.1 т. 2 вр. с чл. 291 от ГПК и като такова
задължително за настоящия състав.).
В
конкретния случай по делото е установено от приети и неоспорени от страните
писмени доказателства, заключение по счетоводна експертиза което съдът
кредитира като неоспорено от страните и неопровергано от доказателствата по
делото, че на 13.11.2006г. в полза на О.Б.Б.“АД е
издаден изпълнителен лист по реда на чл. 237
от ГПК (отм) за процесните
суми по договор за банков кредит срещу ответниците
като солидарни дъжници, банката на 30.10.2011г. е
прехвърлил вземанията си на „Е.Ф.“ЕООД, а последният на 29.02.2016г. ги е
прехвърлил на ответника по исковете.
Изпълнителният лист е издаден на несъдебно основание, поради
което и съдът приема, че погасителната давност за задълженията за главница е 5
години, а за лихва – 3 години. Тази погасителна давност започва да тече от
момента на настъпване на падежа на задължението.
По възраженията за недължимост
поради изтекла погасителна давност:
Погасителната давност е сложен
юридически факт, съвкупност от два елемента: бездействие на титуляра
на правото и изтичането на определен период от време. Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като според ал.2 на същата разпоредба, ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало.
Съгласно
чл. 116, буква „б” от ЗЗД давността се
прекъсва с предявяване на иск или възражение, но ако същите бъдат отхвърлени,
давността не се счита за прекъсната.
Съгласно
чл. 116, буква „в” от ЗЗД давността се прекъсва и с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Подаването
на молба за издаване на изпълнителен лист по чл. 237 от ГПК (1952г., отм) , съответно заявление за издаване на заповед по реда
на чл. 410 и чл. 417 от ГПК не са част от исковия процес и като такива не
прекъсват погасителната давност за вземанията. Молбата по чл. 237 от ГПК(отм) е алтернатива на исковия процес, с тази молба не
започва принудително изпълнение, поради което и тя не прекъсва погасителната
давност за вземането. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по чл. 410 и чл. 417 от ГПК е уредено като част от
изпълнителния процес, не е част от исковия процес и не прекъсва погасителната
давност за вземанията. Датата на подаването на заявлението би имало значение за
прекъсване на погасителната давност само при хипотеза, в която в срока по чл.
415 от ГПК се предяви иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземания по
заповедта и решение, с което този иск се уважава бъде постановено. Разпоредбата
на чл. 115 и 116 от ЗЗД са изключителни, поради което и доколкото молбата за
издаване на изпълнителен лист по чл. 237 от ГПК/заявлението по чл. 410 и чл.
417 от ГПК не поставят началото на исков процес, нито на изпълнителен процес,
то те нито прекъсват , нито спират погасителната давност за вземанията. (В този
смисъл т.10 и т. 14 от ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС). Разпоредбата на
чл. 422, ал.1 от ГПК е специална и изключителна, създаваща законодателно
разрешение в интерес на кредитора и в отклонение от общото правило на чл. 125
от ГПК. Законодателят е свързал настъпването на последиците от подаването на
исковата молба с момент, предхождащ подаването й, а именно с момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. При предявяване
на иска по чл. 422 от ГПК в срока по чл. 415, ал.2 от ГПК материално-правните последици от предявяване
на иска настъпват от подаване на заявлението. От този момент се прекъсва и
спира течението на погасителната давност и придобивната
давност, възниква правото на законните лихви и добивите от вещта (В този смисъл
т. 9 от ТР от 18.06.2014г. на ОСГТК по тълк.д.№
4/2013г.).
Погасителната давност се прекъсва с
предприемането на изпълнителните действия, като в хода на принудителното
изпълнение тя може да бъде прекъсвана многократно. Давността се прекъсва с предприемането на което и
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,
независимо от това дали то е поискано от взискателя
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя на основание на чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия
са искането на взискателя да се приложи определен
изпълнителен способ, както и изпълнителните действия от този способ, като:
насочване на изпълнението чрез налагане на запор/възбрана върху определена вещ,
присъединяването на кредитора, възлагане на вземането за събиране или вместо
плащане, извършването на опис , оценка на вещта, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на публичната продан и следващите действия до
постъпването на сумите от проданта или плащанията от третите задължени лица.
Тези изпълнителни действия водят само до
прекъсване на давността, но не и до спирането й. В изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно и от всяко прекъсване започва да тече нова
погасителна давност. Не са изпълнителни действия, които прекъсват погасителната
давност образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на поканата за доброволното изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, набавянето на документи и
книжа, назначаването на експертиза за определяне непогасен остатък от дълга,
извършването на разпределението. (В този
смисъл т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС).
По
делото се установи от приетите по делото неоспорени от страните писмени доказателства,
че по издадения на 13.11.2006г. изпълнителен лист е образувано изпълнително
дело на 23.01.2007г. по искане на взискателя срещу длъжниците,
посочени в изпълнителния лист. С тази молба взискателят
е посочил изпълнителен способ-запор върху трудови възнаграждения на длъжниците, но запор не е наложен, защото те не са работили
при посочения от ЧСИ работодател към този момент. Установи се , че Е.М. е заплатила по изпълнителното дело
сумата от общо 400лв. на две вноски – на 17.02.2007г.
и на 08.03.2007г., като в продължение на две години от образуване
на изпълнителното дело не са искани изпълнителни действия от взискателя срещу длъжника М..
Производството
по изпълнителното дело е било спряно на
13.11.2008г. по искане на длъжника М.К. , който е платил 30% от дълга, като
на 14.06.2011г. взискателят
„ОББ“АД е поискало да се провери дали длъжниците са
собственици на МПС. Към този момент не е имало плащания по изпълнителното дело ежемесечно
на 10% от дълга, поради което и съдът приема, че това изявление е било искане на
взискателя за възобновяване на производството по чл.
454, ал.2 от ГПК. По делото не е установено ЧСИ да е постановил изрично
възобновяване на производството , но доколкото е предприел действия по делото за проучване
имущество, то съдът приема, че производството е било възобновено на 14.06.2011г.
По
делото е установено, че взискателят е поискал изпълнителни действия по отношение на
длъжника М. едва през 2014г., но
реално запор върху трудовото й възнаграждение не е наложен, а следващото
изпълнително действие е поискано на 27.01.2016г.
и на 12.0.2017г. е наложена възбрана върху нейни недвижими имоти. Така
установените факти обосновават извод, че изпълнителното дело е било прекратено по
силата на закона срещу длъжника Е.М. на
08.04.2009. Периодът е определен от
съда като от 2-годишния срок по чл. 433, ал.1,т. 8 от ГПК е приспаднат 1 месец
от времето, през изпълнителното дело е било спряно по искане на длъжника. Това е период, в който взискателят не е могъл да иска извършване на изпълнителни
действия, поради което неактивност за тях не може да се постави в негова
тежест. Доколкото не е установено длъжникът да е платил дори една от месечните
вноски от по 10% по чл. 454 от ГПК, то съдът приема, че още на 13.12.2008г.,
тоест един месец след спирането на
делото, взискателят е можел да иска възобновяване на
производството по изпълнителното дело. Това негово бездействие следва да се
съобрази при преценка за периода от спирането на делото, което да се приспадне
и от срока по чл. 433, т. 8 от ГПК и от давностния
срок. Това е така, защото за взискателя не е имало
пречка да бъде активен по изпълнителното дело за събиране на вземанията си. (В този
смисъл Решение № 45/30.03.2017г. по т.д. № 61273/2016г. на ВКС, ІV-то Г.О. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК). С оглед гореизложеното съдът приема, че само 1 месец е времето след
13.11.2008г., през което взискателят не е могъл да
иска извършването на изпълнителни действия
и само този месец следва да доведе до удължаване на сроковете по чл.
433, ал.1, т. 8 от ГПК. Така съдът приема, че изпълнителното дело е било
прекратено по отношение на длъжника Е.М. на 08.4.2009г. Прекратяването е по силата на закона и за настъпването
на същото не е нужно да има постановление на съдия-изпълнителя. Последното само
може да прогласи вече настъпилото прекратяване. Няма пречка принудителното изпълнение да се прекрати по отношение
на един от солидарно отговорните длъжници, а по
отношение на други да продължи.
Процесуалното правоотношение, по което е страна всеки от солидарните длъжниците е самостоятелно и развитието и действието му във времето зависи
от поведението на взискателя и на длъжника. В конкретния
случай по делото не е установено 2 години след плащането на сумата от 200лв. от
Е.М. на 08.03.2007г. взискателят да е искал
извършване на изпълнителни действия срещу нея, а необходимост от такава
активност е съществувала, защото посочения в молбата за образуване на
изпълнителното дело изпълнителен способ не е приложен. При така установеното и
по съображения изложени по-горе за необходимостта от приспадане на 1 месец,
през който изпълнително дело е било спряно, то съдът приема, че това изпълнително
дело е било прекратено по отношение на Е.М.
по силата на закона на 08.04.2009г.
По делото не е установено кредиторът да е провел поведение срещу този длъжник,
което да е от естество да прекъсне или спре погасителната давност за вземанията
по изпълнителния лист преди да изтече срока на същата. Солидарните длъжници са обикновени другари, предприемане на действия
спрямо единия от тях и прекъсването на погасителната давност по отношение на
единия от тях не води до прекъсване на погасителната давност на задълженията на
другия длъжник – аргумент от общата разпоредба на 125 от ЗЗД, нито позволява извод, че
2-годишния срок по чл. 433 от ГПК е прекъснат. При така възприето съдът приема,
че предприетите от взискателя действия спрямо другия
солидарен длъжник по изпълнителния лист , изявления на този друг солидарен
длъжник и сключване на споразумение от
него с кредитора не могат да обосноват извод, че срока по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК , съответно погасителния срок по
чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД за задълженията на Екатерина М. . е прекъснат. С оглед
гореизложеното и като съобрази, че следващите действия срещу длъжника М. са
след едва от 2016г. и от 2017г., съдът приема, че задълженията по изпълнителния
лист от 13.11.2006г. на Е.М. към ответника са погасени по
давност и правилно районният съд е уважил предявения от нея отрицателен установителен иск.
Съдът
приема за установено по делото, че сркът на погасителната давност за задълженията на длъжника М.К. по изпълнителния лист от
13.11.2006г. е бил изтекъл. По отношение на него по изпълнителното дело са
събирани суми от образуването му през 2007г. до 13.11.2008г., когато изпълнително дело е спряно по молба на М.К. по
чл. 454 от ГПК. По съображения изложени по горе и доколкото не е установено
след спирането длъжникът К. да е плащал по изпълнителното дело, то съдът приема,
че само един месец след това взискателят е могъл да
иска възобновяване на производството и само този месец следва да се приспадне
от срока по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК. При
така възприето и като съобрази че по делото не е установено да са искани
изпълнителни действия 2 години след
последното плащане , че от тях следва да се приспадне 1 месец заради спиране на
делото без възможност на взискателят да прояви
активност, то съдът приема, че изпълнителното дело по отношение на М.К. е било
прекратено по силата на закона на
13.12.2010г. По делото не е установено кредиторът да е провел поведение
срещу този длъжник, което да е от естество да прекъсне или спре погасителната
давност за вземанията по изпълнителния лист преди да изтече срока на същата,
поради което и съдът приема, че задълженията по изпълнителния лист от
13.11.2006г. на М.К. са погасени по давност преди 30.01.2017г., когато е подписано споразумението с изявлението
по чл. 113 от ЗЗД. Периодът от 13.12.2008г.
до 13.12.2010г., през който е имало
законосъобразен изпълнителен процес, е период на бездействие на взискателя и през този период погасителната давност за
задълженията не е била спряна. Тази погасителна давност не е била нито
прекъсната , нито спряна с молбата за издаване на изпълнителния лист и на
образуване на изпълнителното дело, нито през време на изпълнителния процес и
подробни съображения за този си извод съдът изложи по-горе. При така възприето
съдът приема, че погасителната давност за процесните
вземания срещу М.К. е започнала да тече от 13.12.2008г., независимо, че изпълнителното дело по отношение на
него е прекратено по силата на закона 2 години по-късно. (В този смисъл т. 10
от ТР №2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС). При така възприето погасителната
давност на задълженията на длъжника М.К.
съдът приема, че е изтекла на 13.12.2011г. за лихвата , и на 13.12.2013г. за главницата. Същевременно, съдът приема, че
доколкото на 30.01.2017г. М.К. е
сключил споразумение с кредитора, сочещо че се отказва от изтеклата в негова
полза погасителна давност, то съдът приема, че исковете са неоснователни.
Споразумението от 30.01.2017г. носи подписи на страните по делото, представлява
частен документ, автентичността на който и действителността на изявленията по
него не е оспорена, съответно опровергана по делото. При така възприето и
доколкото това споразумение съдържа изрично изявление в чл. 3, ал. 4, че
длъжникът се отказва на основание на чл. 113 от ЗЗД от последиците по чл. 110 и
чл. 111 от ЗЗД, настъпили до датата на споразумението за процесните
задължения, посочени по основания и по размер в споразумението, то съдът приема,
че по делото е установено, че М.К. се е отказал от изтеклата в негова полза
давност и исковете му са неоснователни. Отказът от субективното право на погасителната
давност може да се направи само след изтичането. Този извод се налага по
аргумент от противното от разпоредбата
на чл. 113 от ЗЗД , прогласяващ за недействителен отказ от неизтекла
погасителна давност. Отказът от последиците на изтекла погасителна давност
преди и ли по време на висящ процес е
винаги съзнателно волеизявление. Това е така, защото същото следва да се извършва
с цел да се постигне заличаване на последиците от изтеклата погасителна
давност. Това волеизявление следва да е ясно и недвусмислено за целените
последици и да индивидуализира задълженията за които се прави. Законодателят не е поставил изискване за форма
на това изявление, поради което и за действителността на същото не е нужна
специална форма. Възможно е отказът да не е изричен, а да е мълчалив, но само
ако от съдържанието на изявлението може да се направи недвусмислен извод, че
длъжникът не желае да се ползва от последиците на изтеклата погасителна давност
в негова полза за конкретно вземане. (В този смисъл Решение № 186/19.06.2013г.
по гр.д. № 927/2012г. на ВКС, ІV-то Г.О., постановено по реда на чл. 290 от ГПК). В случая към 30.01.2017г. погасителната давност за процесните
задължения на М.К. е била изтекла и М.К.
е могъл да се откаже от последиците на същата. Такъв отказ се съдържа изрично в
споразумението от 30.01.2017г., поради което и съдът приема, че ищецът К. валидно се е отказал от изтеклата в
негова полза погасителна давност за процесните
задължения и предявените на 19.02.2018г. искове са неоснователни.
Споразумението сочи процесните задължения, както и
ясно и недвусмислено изрично изявление на М.К., че се отказва от изтеклата в
негова полза погасителна давност, а твърденията на ищеца К. в обратния смисъл
са неоснователни. Посочените от ищеца К. решения на ВКС в подкрепа н
твърденията му разрешават спор за валидността на признанието на задължението ,
но не и за отказа от изтекла погасителна давност, поради което и не са от
естество да обосноват обратен извод по делото.
При
така възприето и поради съвпадане на крайните изводи на въззивния
съд с тези на районния съд по отношение на иска срещу Е.М. , то решението и в тази част следва да бъде
потвърдено. В частта по исковете срещу М.К. решението на СРС следва да се
отмени и да се постанови друго, с което исковете бъдат отхвърлени.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на делото съдът приема,
че в тежест на въззивника следва се поставят
разноските по делото , направени от въззиваемия Е.М.. По
делото не е установено пред СГС възиваемият М. да е
направила разноски и такива не й се следват.
В тежест на М.К. следва да се поставят разноските, направени от
въззивника в производство пред СРС и СГС в размер от
общо 390лв., от които: 90лв. разноски за държавна такса пред СГС ; 100лв. възнаграждение за юрисконсулт в
производство пред СГС; разноски пред СРС в размер на 100лв. за възнаграждение
за юрисконсулт.
Решението на СРС в частта, в която в
полза на М.К. са присъдени разноски от
491,46лв. следва да се отмени. Двамата
ищци не са посочени от СРС като солидарни кредитори, поради което и съдът
приема, че на всеки от тях е
присъдена по ½ разноските от общо
982,91лв., тоест на М.К. са присъдени 491,46лв.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 456169/23.07.2018г. по гр.д. № 11583 по
описа за 2018г. на Софийски
районен съд, 157-ми състав в частта, с която
е признато за установено по предявени отрицателни установителни
искове по чл. 124 вр.
с чл. 439 от ГПК вр.
с чл. 430 и сл. от ТЗ и чл. 99 от ЗЗД , че
ищецът М.К.К.,
ЕГН ********** не дължи чрез принудително изпълнение на ответника „Е.М.“ЕООД, ЕИК *******заплащане на
сумата от 4500,46лв., представляващи
задължение към „О.Б.Б.“АД по договор за банков кредит
от 08.02.2005г., и Е.М.“ЕООД, ЕИК *******е
осъден да заплати на М.К.К., ЕГН ********** съдебни разноски от 491,46лв.
и вместо това постановява :
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени с искова молба вх.№ 2004354/19.02.2018г. на М.К.К., ЕГН **********
срещу Е.М.“ЕООД, ЕИК *******, с която
е поискал от съда на основание на чл.
124 вр. с чл.
439 от ГПК вр. с чл. 111 от ЗЗД вр.
с чл. 430 и сл. от ТЗ и чл. 99 от ЗЗД да
признае за установено, че ищецът не дължат на ответника поради погасяването им
по давност плащане на сумата от 4040, 61лв. , представляващи
главница по договор за банков кредит
от 08.02.2005г., сключен с „О.Б.Б.“АД, сумата от 203,96лв., представляващи договорна
лихва по договора за банков кредит за периода от 03.07.2006г. до 09.11.2006г.;
сумата от 8,25лв. наказателна лихва
за периода от 03.07.2006г. до 09.11.2006г.; сумата от 247,64лв. съдебни разноски, за които е издаден изпълнителен
лист на 13.11.2006г. по гр.д. № 1998 по
описа за 2006г. на РС-Габрово, вземанията по който били прехвърлени с договор
за цесия на Е.М.“ЕООД и за събиране на които било образувано изпълнително дело
№ 20077340400064 по описа на ЧСИ З.В., рег. № 734 на КЧСИ.
ОСЪЖДА М.К.К., ЕГН ********** с адрес: *** и съдебен адрес: адв. И.К.,***, партер да заплати на „Е.М.“ЕООД, ЕИК *******с адрес на управление:***-6 , сграда *******на
основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата от общо 290лв.
(двеста и деветдесет лева), представляващи съдебни разноски за производство
пред СГС и СРС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 456169/23.07.2018г. по гр.д. № 11583 по
описа за 2018г. на Софийски
районен съд, 157-ми състав в останалата обжалваната
част.
Решението
е окончателно - арг. по чл. 280, ал. 3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.