№ 324
гр. Разград, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и трети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И.А ТОДОРОВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от И.А ТОДОРОВА Гражданско дело №
20233330101758 по описа за 2023 година
Производството е по чл.55, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Депозирана е искова молба от И. М. Т. срещу И. И. И., с която са предявени
обективно съединени искове за заплащане на парична сума в размер на 15 050
лв. като платени без основание, ведно със законната лихва от поканване на
ответника да върне дължимото. Размерът на исковата претенцията е уточнен с
допълнителна молба вх. № 1153/06.02.2024г. Твърди, че общия размер е
формиран от извършени по банков път преводи в периода 2017г. - 2019 г.,
както следва: на на 18.03.2019г. ищецът е захранил банковата сметка на
ответницата със сумата от 8 000 лв.; на 14.03.2019г. - 2 400 лв.; на
27.12.2018г. - 3 000 лв. и на 10.12.2018г. - 2000 лв., като от посочената
последна сума претендира частично 1 650 лв. Твърди, че страните са имали
други договорни отношения /договори за заем от 19.12.2017г. и от
23.07.2018г./, решени окончателно по съдебен път по ГД № 2613/2021г. по
описа на РС – Разград. В тази връзка И. Т. сочи, че оветника е поканен на
30.01.2023г. да заплати дължимите 15 050 лв., получени без основание. В
отговор на отправената покана ответницата е изразила писменото си
становище, че не дължи връщане на претендираната сума. Ищецът
претендира заплащане на разноски, ведно с адвокатски хонорар. Иска
назначаване на ССЕ с вещо лице С. К. /т.к. същата е изготвяла ССЕ по
приключилото ГД между страните/, която, след като се запознае с
материалите по делото и при нужда посети офис на Уни Кредит Булбанк да
даде отговор на въпроса: „Каква сума е преведена от банковата сметка на И.
Т. с IBAN: ************* към банковата сметка на И. Т.а с IBAN:
*************, респ. каква сума е върната от банковата сметка на И. Т.а към
тази на И. Т..“ Представя: Решение №221/ 06.04.2022г., постановено по
гр.д.2613/21 поописа на PC - Разград; Решение 215/01.12.2022г,, постановено
по в.гр.д.№ 163/22; Покана за доброволно плащане; Заявление от И. И. от
01.02.2023г.
Ответникът е получил препис от ИМ ведно с доказателствата към нея и в
1
срока по чл. 131 ГПК чрез адв. М. М. депозира отговор, в който счита
исковата молба за нередовна поради разминаване в стойността на
претенцията /отстранено с допълнителна молба от ищеца/ и недопустима.
Счита, че сумите, включени в настоящата претенция са същите, по които
съдът се е произнесъл и е отхвърлил с Решение №221/06.04.2022г.,
потвърдено и от въззивната инстанция и по отношение на които е налице
СПН. Оспорва основанието и размера на иска. Признава, че притежава
посочената банкова сметка и твърди, че същата за периода 01.01.2017г. –
31.12.2020 г. е кредитирана от ищеца чрез 8 превода на обща стойност 33400
лв. Твърди, че за същия период ев превела към ищеца 20 бр. превода на обща
стойност 19 600 лв. Заявява, че е налице погасено по давност вземане по
отношение на превод от 06.08.2018г. в размер на 2000 лв. Твърди наличие на
основание на останалите преводи, посочено от ищеца при нареждане на всеки
от преводите. Отделно, сочи обстоятелството, че сумите, постъпили по
банковата й сметка били предназначени за финансиране на общ между ищеца
и нейния съжителник Ю.Б.Т. бизнес, на когото тя ги предавала. Не възразява
срещу исканата експертиза, както и срещу експерта, посочен от ищеца, като
иска да бъде поставена допълнителна задача - да бъде проверена и сметката
на ответницата в „Първа инвестиционна банка” АД при отговаряне на
поставените въпроси от ищеца. Представя: преписи от банковите сметки на
ответницата разкрити в „УниКредит Булбанк” АД за периода 01.01.2017г.-
31,12.2020г. и Препис-извлечение от банковата сметка на ответницата от
„Първа инвестиционна банка” АД за периода 01.01.2017г.-31.12.2018г. На
основание чл.190 от ГПК, моля ищеца да бъде задължен да представи банково
извлечение в оригинал или в заверен от банката препис от банковата си
сметка разкрита в „УниКредит Булбанк” АД посочена от него в исковата му
молба за периода 01.01.2017r.-31.12.2020г. Моли съда, на основание чл.163 от
ГПК, да допусне до разпит като свидетел по делото Ю.Б.Т. за установяване на
уговорките между него и ищеца във връзка с извършените преводи по
банковата ми сметка в „УниКредит Булбанк” АД. Иска, на основание чл 176
от ГПК, ищеца да бъде задължен да се яви в съдебно заседание и да даде
обяснение относно следното: 1.Имал ли е общ бизнес с Ю.Б.Т. през периода
2017г.-2020г.? 2.Какъв е бил този общ бизнес? З.Как са приключили
отношенията му с Т. и имат ли неуредени финансови отношения?
По делото е назначена ССЕ с експерт С. К. със задача да отговори на следните
въпроси: „1. Каква сума е преведена от банковата сметка на И. Т. с IBAN:
************* към банковата сметка на И. И. с IBAN: ************* и двете
в УниКредит Булбанк АД, и какво е основанието, посочено от наредителя на
всеки превод?; 2. Каква сума е преведена от банковата сметка на И. И. в
Уникредит Булбанк с IBAN: ************* към тази на И. Т. в УниКредит
Булбанк АД IBAN: *************, и какво е основанието на всеки от
преводите?; 3. Каква сума е преведена от банковата сметка на И. И. в ПИБ
АД с IBAN ************* към тази на И. Т. в УниКредит Булбанк АД IBAN:
*************, и какво е основанието на всеки от преводите?“
След анализ на представените по делото доказателства с оглед твърденията и
исканията на страните, Съдът установи следните фактически обстоятелства:
Между страните са извършени по банков път преводи в размер на 34400 лева,
от които 19350 лв ответницата е превела обратно по сметката на ищеца
/налице е СПН на СР №221/06.04.2022г. по ГД №2613/2021г. по описа на
Районен съд - Разград, потвърдено със СР №215/01.12.2022г.,по ВГД №
163/2022г. по описа на Окръжен съд – гр. Разград/. Предмет на исковата
2
претенция са суми, платени без основание, превеждани в периода 2017г. -
2019 г., при които ищецът е захранил банковата сметка на ответницата, както
следва:
на 18.03.2019г. - 8 000 лв.;
на 14.03.2019г. - 2 400 лв.;
на 27.12.2018г. - 3 000 лв.;
на 10.12.2018г. - 2000 лв.
Изпратена е покана за плащането им от страна на ищеца, получена от
ответника на 30.01.2023г.
Назначена е ССЕ с експерт С. К., неоспорена от страните и приета по делото.
Свидетелски показания в проведеното с.з. са депозирани от свидетеля Ю.Б.Т.
по отношение преводите в размер под 5000 лева, с оглед ограничението на
чл.164, ал.1, т.3 ГПК и липсата на съгласие по ал.2 на чл. 164 ГПК от страна
на ищеца.
Ищецът е отговорил на зададените му по реда на чл. 176 ГПК въпроси, лично
в с.з.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни
изводи:
Предявените обективно съединени осъдителни искове са допустими.
Исковата претенция касае връщане на суми, платени без основание, по банков
път. Предмета на спора се въвежда в процеса с исковата молба. Ищецът
определя процесуалната легитимация, обема на търсената защита и вида й.
Предявен е кондикционен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД (за връщането на даденото при начална липса на основание) и акцесорен
иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД. При искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД се
дължи връщане на всичко, с което е преминало пряко от един патримониум
в друг имуществен комплекс при липса, неосъществяване или отпадане с
обратна сила на годния юридически факт, представляващ правно основание за
преминаване на облагата. За разлика от субсидиарния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД
по исковете с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД не се изследва обогатяването
и обедняването, респ. общите за това имуществено неравенство факти или
група от факти, а само дали е бил налице годен юридически факт за
настъпването на имущественото разместване, като при неустановяване на
правно основание за преминаване на благото от един патримониум в друг
имуществен комплекс, се дължи връщане на цялата получена престация. В
този смисъл са и задължителните за правоприлагащите органи тълкувателни
разяснения, дадени още в т. 4 от ППВС № 1/1979 г. по гр. д. № 1/1979 г. –
„При хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка
на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размер
на обедняването, т. е. държи се връщането на по-малката сума между
обединяването и обогатяването... Неправилно обаче се приема в някои
решения, че положението за по-малко дължимата сума е приложимо и в
случаите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Законът не съдържа такова изискване, поради
което в случаите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД се дължи всичко, което е получено без
основание или при отпаднало или неосъществено основание.
За да възникне претендираното главно спорно материално право, следва в
обективната действителност да са се осъществили следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) процесната сума да е излязла от
патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на
ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в
патримониума на ответника да е без правно основание, т.е. без да е бил
3
налице годен юридически факт, без да е съществувало валидно
правоотношение между страните в настоящото съдебно производство.
Не е спорно между страните, а и от приетата като компетентно изготвена и
неоспорена от страните ССЕ се установява правнорелевантното
обстоятелство, че въз основа на процесните преводни нареждания банковата
сметка на ищеца е била задължена с процесните суми, както следва:
На 18.03.2019г. - 8 000 лв.;
на 14.03.2019г. - 2 400 лв.;
на 27.12.2018г. - 3 000 лв.;
на 10.12.2018г. - 2000 лв.,
които са постъпили в банковата сметка на ответника.
Следователно, безспорно установено е по делото, че е налице разместване на
блага между двата патримониума на страните в процеса. От имуществения
комплекс на ищеца е излязла част, която непосредствено е постъпила в
патримониума на ответника чрез въпросните банкови трансакции.
В тази връзка, спорът в настоящото производство се свежда до установяване
на наличие или липса на правно основание за извършеното разместване на
имуществени блага, т.е. дали е съществувало правно основание по смисъла на
чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заверяването на банковата сметка на ответника с
процесните суми.
По правилата за разпределянето на доказателствената тежест в гражданския
процес изпълнението на правните задължения следва да се установи от
страната, която навежда този положителен факт – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, чрез
пълно и главно доказване, а именно ответника. Доказателствата, събрани в
хода на производството, следва да се анализират в съвкупност.
Експертизата /стр.155 от делото/ установява, че процесните суми са платени с
посочено от ищеца основание на превод, както следва:
Основанието на платената на 18.03.2019г. сума от 8 000 лв. е „по договор за
заем“;
Основанието на платената на 14.03.2019г. сума от 2 400 лв. е „по договор за
заем“;
Основанието на платената на 27.12.2018г. сума от 3 000 лв. е „по договор за
заем“;
Основанието на платената на 10.12.2018г. сума от 2000 лв. е „захранване
сметка“.
Ответника твърди наличие на конкретно основание на три от претендираните
суми, а именно „договор за заем“. Договорът за заем е реален, консенсуален и
неформален, правно уреден в чл. 240 и сл. ЗЗД. Същия е сключен между
физически лица и е приложимо гражданското законодателство. Договорът за
заем бидейки неформален, подлежи на доказване с всички допустими по ГПК
доказателствени средства /по отношение на преводите от 14.03.2019г. - 2 400
лв.; 27.12.2018г. - 3 000 лв. и 10.12.2018г. - 2000 лв./. Ограничение
съществува при размер на заетата сума над 5000 лева /превод от дата
18.03.2019г. с размер 8000 лева/, такъв договор за заем трябва да бъде
сключен в писмена форма за доказване – арг. чл.164, ал.1, т.3 ГПК. Както е
посочено в решение № 243 от 14.01.2019 г. по гр.д. № 269/18г., ГК, ІV ГО на
ВКС, съгласно установената практика на Върховният касационен съд,
ограничението по чл.164, ал.1, т.3 ГПК, изключващо свидетелски показания
за установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лева не е
приложимо, когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно
отношение, а за смисъла на постигнатите договорености. По аргумент на
4
противното, в настоящия случай, е недопустимо доказване на съществуването
на договор за заем за сумата от 8000 лева посредством свидетелски
показания. Писмен договор не е представен по делото и няма твърдения от
страните за съществуване на подобен документ.
По отношение наличието на основание, касаещо останалите три превода /2400
лв., 3000 лв. и 2000 лв./, е допуснат разпит на свидетеля Ю.Б.Т.. Същият
споделя, че е живеел на семейни начала с ответницата до 2020г., имат общо
дете. Твърди, че той самият е адресат на процесните преводи, сумите по тях
са му предоставяни от ответницата в пълен обем, веднага след постъпването
по банковата й сметка. Твърди, че И. И. е била само посредник за сумите,
понеже самият той има наложен запор на банкова сметка и не оперира с нея,
поради задължение за обезщетение за причинена средна телесна повреда.
Парите споделя, че били за общ бизнес с ищеца. Сочи, че малко след
преводите Т. предприемал среща с него и Ю.Т. му предавал лично в брой по-
голямата част от преведените суми, като задържал 500 – 600 лева за
финансиране на бизнеса, по уговорка помежду им. На две от срещите им
присъствали и трети лица – К.Г.Т. и Г.И.Д..
Така депозираните гласни доказателства, преценени и от съда и с оглед
наличието на заинтересованост и емоционална връзка между ответницата и
свидетелят /имайки общо дете/, установяват начина на разходване на
средствата, което, по същество е ирелевантно за повдигнатия спор. Не са
депозирани доказателства в подкрепа на записаното при нареждане на
банковите преводи основание „по договор за заем“. Напротив – св. Т. споделя,
че И. и И. не са имали договорни отношения, освен онези два договора за
заем, предмет на предходен съдебен спор. Бидейки ответницата титуляр на
банковата сметка, получавайки средствата и физически изтегляйки същите
лично на каса в банков клон, тя „получава“ сумите и завършва фактическия
състав на разместването на благата между патримониума на ищеца и своя.
Разпореждането със средствата е ирелевантно за делото. Наличието на
основание за прецесните преводи следва да се търси в отношенията между И.
Т. и И. И.. С тези аргументи в съдебно заседание е отхвърлено и искането за
разпит на посочените от свидетеля лица /К.Г.Т. и Г.И.Д./ – същите не са
свидетели на каквито и да е взаимоотношения между страните по настоящия
процес, а според процесуалния представител на ответника, ще дадат сведения
за отношенията между ищеца И. Т. и свидетеля Ю.Т.. По същество тези
отношения засягат трети, необвързани с настоящото производство лица,
спрямо които сила на пресъдено нещо не се формира. А само установените в
процеса на доказване по несъмнен начин - чрез допустимите доказателствени
средства, правнорелевантни обстоятелства в гражданския процес се считат за
осъществени в обективната действителност, като съдът може въз основа на
тях да формира своето вътрешно убеждение при постановяване на своя краен
съдебен акт (арг. чл. 12 ГПК). Тъй като не бе установено в процеса на
доказване от ответника, комуто принадлежи процесуалното задължение
(доказателствената тежест), че исковите суми са постъпили и задържани в
неговия патримониум въз основа на годен юридически факт – действително
договорно правоотношение между страните в настоящия процес, получената
от ответника материална облага е без правно основание, поради което дължи
връщане на сумите по извършените 4 банкови превода, в общ размер от 15050
лева.
Следователно, предявеният кондикционен иск с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. 1 от ЗЗД (за връщането на даденото при начална липса на
5
основание) е основателен и следва изцяло да бъде уважен.
По отношение въведеното с отговора на исковата молба възражение за
изтекла погасителна давност по оношение на банков превод от дата
06.08.2018 г. в размер на 2000 лева, Съдът намира, че същото не следва да
бъде обсъждано, доколкото не е част от исковата претенция, респ. не е
въведено в предмета на спора.
По отношение на въведеното с отговора на исковата молба възражение за
наличие на сила на пресъдено нещо по отношение на претендираните суми,
видно от представените по делото преписи от двата съдебни акта / СР
№221/06.04.2022г. по ГД №2613/2021г. по описа на Районен съд – Разград и
СР №215/01.12.2022г.,по ВГД № 163/2022г. по описа на Окръжен съд – гр.
Разград/ и служебна проверка, съдът установи, че не е налице основанието за
прекратяване на производството по чл.299 ГПК. В действителност, налице е
идентичност на страните, но предмета на ГД №2613/2021г е бил осъдителен
иск по 2 броя облигационни договора за заем – от 19.12.2017г. с главница
5000 лв. и от 23.07.2018г. с главница 10000 лв. Преводи с такива дати и
размери не са претендирани в настоящото производство.
Относно иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Този иск е акцесорен по характера си спрямо главния, но същият подлежи на
самостоятелно доказване. Задължението за връщане на даденото без
основание става изискуемо от момента на неговото възникване, доколкото
същото не е ограничено със срок и съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД кредиторът
може да иска изпълнението му веднага. Но доколкото за изпълнение на това
задължение няма определен ден, то съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В този смисъл, при
неизпълнение на парични задължения законът свързва забавата на длъжника с
правилото, че е необходима покана на кредитора. Следователно, забавата на
длъжника настъпва с изискуемостта на вземането само в изрично
предвидените от закона случаи, поради което неоснователно обогатилия се
при общия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД не изпада в забава със
самото обогатяване на едно лице за сметка на имуществото на друг правен
субект. В този смисъл е и задължителната за първоинстанционните и
въззивните съдилища практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с
Решение № 113/31.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 929/2014 г., I т. о., ТК;
Решение № 270/06.07.2015 по дело № 5923/2014 на ВКС, ГК, IV г.о. и пр.
Следователно доколкото е налице покана от страна на кредитора, получена
лично от ответника на 30.01.2023г., то длъжникът е изпаднал в забава по
отношение на задължението за връщане на даденото без основание, поради
което искът за заплащане на законна мораторна лихва, считано от 30.01.2023
г. до датата на завеждане на исковата молба 12.10.2023 г., в размер на 1295,99
лв. също следва да бъде уважена.
Следва да бъде обсъдено и възражението за прекомерност на заплатеното
от ищеца адвокатското възнаграждение, направено в съдебно заседание от
ответника. Към списъка по чл.80 ГПК от адв. Г. е представен договор за
оказване правна защита и съдействие на ищеца И. Т., удостоверяващи
заплатени в брой 1750,00 лв. Настоящото производство е протекло в рамките
на едно съдебно заседание и не се характеризира с по-висока от обичайната за
подобни дела сложност. С оглед цената на иска, за изчисляване на дължимото
възнаграждение е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба
№1/09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При изчисляване на размера по реда на ал.2, се получава възнаграждение,
6
съобразено с претендираното, а именно 1754,50 лева. Доколкото полученото
от адв. Г. възнаграждение е 1750,00 лева, то съдът намира, че същото е
съобразено с минималния размер, предвиден в Наредба 1 и в тази връзка
възражението за прекомерност се явява неоснователно и следва да бъде
отхвърлено.
По разноските:
С оглед изхода на делото, в съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК,
на ищеца се следват сторените и претендирани разноски в настоящото
производство, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, а именно: 602 лева
държавна такса, 250 лева депозит за вещо лице, 1750 лева адвокатски
хонорар, платен в брой съгласно представен договор за правна защита и
съдействие.
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. И. И., ЕГН **********, адрес гр. Разград, ул. *************,
да заплати на И. М. Т., ЕГН **********, с адрес за призоваване гр. Русе,
*************, сумата от 15050,00 лв. /петнадесет хиляди и петдесет лева/,
представляваща платена без основание сума по иска с правно основание чл.
55, ал. 1 ЗЗД, формирана като сбор от четири извършени банкови трансакции
на дати 18.03.2019г.; 14.03.2019г.; 27.12.2018г. и 10.12.2018г. по банкови
сметки на страните в Уникредит Булбанк АД, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 12.10.2023г. до
окончателното й заплащане, както и законната мораторна лихва върху
главницата, изтекла за периода от 30.01.2023 г. до 12.10.2023 г., в размер на
1295,99 лв. /хиляда двеста деветдесет и пет лева и деветдесет и девет
стотинки/ по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА И. И. И., ЕГН **********, адрес гр. Разград, ул. *************,
да заплати на И. М. Т., ЕГН **********, с адрес за призоваване гр. Русе,
*************, сумата от 2602,00 лв. /две хиляди шестстотин и два лева/
разноски по делото, представляващи държавна такса, хонорар за вещо лице и
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд
- Разград в двуседмичен срок от получаване на преписи от него от страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
7