Р Е Ш Е Н И Е
№ 16
Гр.Оряхово,21.01.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Оряховски районен съд, в публичното съдебно
заседание на четиринадесети януари две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.КЪНЕВА-САНКОВА
при
секретаря Г.Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Кънева-Санкова гр.д.
№ 601 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
От „А1“
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ПК 1309,
район „Илинден“, ул.“Кукуш“ № 1,
чрез пълномощника си адв. В.Г.,против Г.К.Г., с ЕГН ********** ***, е
предявен иск с правно основание чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК, за приемане за установено по отношение на
ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 118.36 лв. /сто и осемнадесет лева и тридесет и шест ст./, от които
14.90 лв. /четиринадесет лева и деветдесет ст./ - незаплатена далекосъобщителна
услуга по Договор за предоставяне на
далекосъобщителна услуга № М 4025013/26.02.2014 г., неустойка предсрочно
прекратяване на договор, в размер на 99.00 лв. /деветдесет и девет лева и нула
ст./, мораторна лихва, в размер на 4.46 лв. /четири лева и четиридесет и
шест ст./, начислена върху фактура №
*********/26.09.2014 г.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 05.01.2017 г., до окончателното изплащане на сумата, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК –№
486/09.10.2017 г. по ч.гр.д. № 663/2017 г. по описа на РС Оряхово.
Претендират
се и направените по делото разноски.
Производството
е по чл.415 ал.1, вр.чл.422 ал.1 ГПК.
В подкрепа на иска са представени и приети
писмени доказателства.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от
ответника не е постъпил писмен такъв.
Предявеният иск e с правно основание
чл.415, ал.1 от ГПК и има за предмет да се установи съществуването на
вземането, за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
В с.з. за ищеца не се явява представител. Преди откритото
съдебно заседание, от процесуалния му представител е постъпила молба, в която
се сочи, че поддържа предявеният иск.
В съдебно заседание ответника редовно призован, се явява лично.
Същият оспорва иска, с твърдението, че в 7 дневния срок от сключване на
договора, е подал заявление за отказ от мобилната услуга. Твърди, че е върнал и
устройството за мобилен интернет, поради което не дължи плащане по договора.
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По ч.гр.д. № 663/2017
г. по описа на Оряховският районен съд /приложено по делото/е издадена на
основание чл.410 от ГПК Заповед за изпълнение № 486/09.10.2017 г. в полза на
заявителя-настоящ ищец, против ответника, за сумата от 118.36 лв. /сто и осемнадесет лева и тридесет и шест ст./, от които
14.90 лв. /четиринадесет лева и деветдесет ст./ - незаплатена далекосъобщителна
услуга по Договор за предоставяне на
далекосъобщителна услуга № М 4025013/26.02.2014 г., съгласно фактура №
********* с падеж на плащане 11.10.2014 г., за отчетен период от 23.08.2014г.
до 22.09.2014 г., неустойка предсрочно прекратяване на договор, в размер на
99.00 лв. /деветдесет и девет лева и нула ст./, за отчетен период от 23.12.2014
г. до 22.01.2015 г., мораторна лихва, в размер на 4.46 лв. /четири лева и
четиридесет и шест ст./, за период от
12.10.2014 г. до 25.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 05.10.2017 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и
сумата от 25,00лв. /двадесет и пет лева/ държавна такса и сумата от 180,00лв. / сто и осемдесет лева/адвокатски хонорар.
На
длъжника е изпратена Заповед за изпълнение № 486/09.10.2017
г. по ч.гр.д. № 663/2017
г. на РС Оряхово. Същият не е открит на постоянния си адрес, като Заповедта е
връчена чрез залепване на уведомление по чл. 47 ал.5 ГПК на 27.10.2017 г. и същият не се е явил в двуседмичен срок,
за да му бъде връчена издадената заповед, а от приложената по делото справка от
НАП е видно, че същият няма действащ регистриран трудов договор.
С оглед нормата на чл.415 ал.2, вр.ал.1,
т.2 ГПК, на Заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
Искът на
Заявителя, основан на чл.415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок.
От представеният
по делото Договор за мобилни услуги сключен между „Мобилтел“ ЕАД /понастоящем „А1
България“ ЕАД/ е видно, че ответника Г.К.Г.,
е абонат на дружеството доставчик на
мобилни услуги и титуляр по Договор с индивидуален потребителски №
М4025013/26.02.2014 г. за мобилен № ********** по тарифен план М-Теl Мобилен Интернет М, с месечна абонаментна
такса в размер на 9.90 лв., за срок от 24 месеца.
Договорът е
прекратен предсрочно едностранно от мобилния оператор поради неплащане от
страна на ответника по първата издадена фактура за доставени мобилни услуги за
повече от 124 дни, поради което на осн. чл.5.3.1 от Договора на абоната-ответник
е начислена неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни вноски
от дата на прекратяване до изтичане на определения срок за ползване/ за 12
месеца, при стандартна такса в размер на 9,90 лева месечно/, а именно в размер
на 99.00 лв..
За
потребените от абоната ответник по договор за мобилни услуги М4025013,„А1 България“ е издал следните
фактури:
-фактура № *********/26.09.2014 г. с падеж на
плащане 11.10.2014 г., за отчетен период 23.08.2014 г. до 22.09.2014 г.,за сума
в размер на 14.90 лв.
-фактура
№ *********/02.02.2015 г. с падеж на плащане 02.02.2015 г., за отчетен период
23.12.2014 г. до 22.01.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 99.00 лв.
Поради неизпълнение от страна на
абоната-ответник да заплати в срок дължимите към оператора суми за потребени
договорни услуги, операторът е прекратил едностранно договора на ответника Г.К.Г.
и му начислил неустойка за прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги
в размер на 4.46 лв. за периода от 12.10.2014 г. до 25.09.2017 г.
Въз
основа на така възприетата по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл.422, ал.1,
във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК във вр с чл.240 от ЗЗД във вр.с чл.99, ал.1 от ЗЗД.
С иска по чл.422 от ГПК се цели
установяване на съществуването на вземане, реализирано по реда на заповедното
производство в хипотезата на чл. 415 ал.1 т.2 от ГПК, когато заповедтта за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Искът е
положително установителен и съгласно разпределяне на доказателствената тежест
при условията на пълно и главно доказване ищецът следва да докаже претенцията
по основание и размер.
Ищецът основава /с оглед
заявените фактически твърдения/ вземането си срещу ответника, въз основа на
сключен между ответника в качеството на кредитополучател и на „А1 България“
ЕАД в качеството на кредитор Договор с индивидуален потребителски №
М4025013/26.02.2014 г., за мобилен № ********** по тарифен план М-Теl Мобилен Интернет М, с месечна абонаментна
такса в размер на 9.90 лв., за срок от 24 месеца.
Безспорно се установи, че е налице твърдяната договорна връзка, черпеща
правното си основание в договора за продажба на далекосъобщителни услуги и телефонен апарат. Безспорно се
установи, а и това релевантно обстоятелство не бе оспорено, че „А1 България“ ЕАД, е изпълнило
договорните си ангажименти към ответника по делото, като са предоставени
уговорените в договора далекосъобщителни услуги. При това положение продавачът се явява изправна страна по договора, тъй
като е изпълнил поетите задължения по облигационното правоотношение.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест указана в доклада по делото, е че ответникът е този който следва да докаже твърдението си досежно недължимост, респективно погасяване на задължението си по договора. В случая плащането по договора за процесния период подлежи на доказване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на претендираната сума. Такова доказване от ответника не беше проведено в производството.
При неизпълнение
в срок на задълженията по издадените 2 броя фактури с настъпил падеж съответно
на 11.10.2014 г. и 02.02.2015 г., ответникът дължи на ищеца претендираната сума
в размер на 113.90 лева, представляваща потребени и незаплатени услуги по Договор
с индивидуален потребителски № М4025013/26.02.2014 г.,ведно със
законната лихва върху главницата от дата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането.
С оглед на горе изложените правни изводи следва да се
приеме за установено съществуване вземането на ищеца против ответника за сума в размер на 118.36 лв. /сто и осемнадесет лева и тридесет и шест ст./, от които
14.90 лв. /четиринадесет лева и деветдесет ст./ - незаплатена далекосъобщителна
услуга по Договор за предоставяне на
далекосъобщителна услуга № М 4025013/26.02.2014 г., съгласно фактура №
********* с падеж на плащане 11.10.2014 г., за отчетен период от 23.08.2014г.
до 22.09.2014 г., неустойка предсрочно прекратяване на договор, в размер на
99.00 лв. /деветдесет и девет лева и нула ст./, за отчетен период от 23.12.2014
г. до 22.01.2015 г., мораторна лихва, в размер на 4.46 лв. /четири лева и
четиридесет и шест ст./, за период от
12.10.2014 г. до 25.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 05.10.2017 г. до окончателното изплащане на дължимата сума,за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 486/09.10.2017 г. по
ч.гр.д. № 663/2017 г. на ОРС
При този изход на спора следва да се приеме,
че разноските, направени от ищеца в заповедното производство, както и тези,
сторени в производството по общия исков ред следва да се възложат на ответника.
При този изход на спора ответника дължи на
ищеца, съобр. чл. 78 ал.1 ГПК и направените разноски в общ размер от 410.00
лева, от които сумата от 205.00 лева разноски в заповедното производство за
платена държавна такса - 25.00 лева и 180.00 лева адвокатско възнаграждение и
сумата от общо 205.00 лева разноски в настоящото производство –25.00 лева
платена д.т. и 180.00 лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Г.К.Г., с ЕГН ********** *** че
същият дължи на „А1“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ПК 1309, район „Илинден“, ул.“Кукуш“ № 1, чрез пълномощника си адв. В.Г.,сумата от 118.36 лв. /сто и осемнадесет лева и
тридесет и шест ст./, от които 14.90 лв. /четиринадесет лева и деветдесет ст./
- незаплатена далекосъобщителна услуга по Договор за предоставяне на далекосъобщителна
услуга № М 4025013/26.02.2014 г., неустойка предсрочно прекратяване на договор,
в размер на 99.00 лв. /деветдесет и девет лева и нула ст./, мораторна лихва, в
размер на 4.46 лв. /четири лева и четиридесет и шест ст./, начислена върху фактура №
*********/26.09.2014 г.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 05.01.2017 г., до окончателното изплащане на сумата, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК –№
486/09.10.2017 г. по ч.гр.д. № 663/2017 г. по описа на РС Оряхово.
ОСЪЖДА
Г.К.Г., с ЕГН ********** ***,
ДА ЗАПЛАТИ на „А1“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ПК 1309, район
„Илинден“, ул.“Кукуш“ № 1, чрез
пълномощника си адв. В.Г., направените деловодни разноски по настоящото
производство в размер общо на 410.00
лева, от които сумата от 205.00 лева разноски в заповедното производство за
платена държавна такса - 25.00 лева и 180.00 лева адвокатско възнаграждение и
сумата от общо 205.00 лева разноски в настоящото производство –25.00 лева
платена д.т. и 180.00 лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: