Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Елин Пелин, 15.11.2019 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ гр. дело № 275/2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са установителни искове по чл. 422 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на „А. ЗА С. НА В.” ЕАД, ЕИК …. със седалище и адрес на управление: гр. С. ж.к. Л. 1. бул. „Д-р П.Д.” №…, офис сграда Л.т, ет. 2, офис 4, срещу Б.Н.Ц., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с която се иска признаването за установено, че дължи сумата от: 288,62 лв., представляваща главница; 31,25 лв., представляваща договорна лихва от 08.04.2017 г. до 16.12.2017 г.; 14,08 лв., представляваща такса за оценка на досие за периода от 08.04.2017 г. до 16.12.2017 г.;57,45 лв., представляваща такса за услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода от 15.04.2017 г. до 16.12.2017 г.; 134,08 лв., представляваща такса за услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от 15.04.2017 г. до 16.12.2017 г.; 41,79 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 09.04.2017 г. до подаване на заявлението; ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 01.02.2019 г. до окончателното й изплащане на вземането.  Претендират се и съдебни разноски. Твърди, че между „П. Ф. Б.я” ООД, ЕИК ….. (понастоящем „Ф. Б.“ ЕООД) и ответника е сключен договор за паричен заем с № ********* от 02.02.2017 г., като вземането е прехвърлено по силата на договор за цесия от 01.07.2017 г. на“И. А. М.”  АД, ЕИК *********, а последното дружество го е прехвърлило на кредитора „А. ЗА С. НА В.” ЕАД по силата на приложение № 1 от 01.06.2018 г. към допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за станалата продажба на вземането с уведомителни писма, изпратени с известие за доставяне от „Ф. Б.“ ЕООД и съответно от“И. А. М.”  АД.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника Б.Н.Ц., като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК e постъпил писмен отговор, в които се твърди, че исковете са неоснователни. Оспорва се наличието на упълномощаване от“И. А. М.”  АД в полза на ищеца. Твърди се, че липсва уведомяване за наличието на цесия от „П. Ф. Б.” ООД. Твърди се, че клаузите на договора за потребителски кредит не са индивидуално уговорени, като следва да извърши проверка за тяхната равноправност по арг. от чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

В съдебно заседание ищецът не се представлява, като чрез процесуалния си представител юриск. Ф. представя писмена защита.

В съдебно заседание ответницата не се явява и не се представлява.

            Съдът, като взе предвид направените искания и доводи, прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По ч. г. д. № 99/2019 на РС Елин Пелин е била издадена заповед за изпълнение, срещу която ответницата Б.Н.Ц. е подала възражение в срок на 19.02.2019 г.

Представен е формуляр за кандидатстване за кредит, попълнен на 02.02.2017 г. от ответницата Б.Н.Ц. с искане за отпускане на сумата от 350 лева за срок от 45 седмици. Представен е стандартен европейски формуляр, попълнен на 02.02.2017 г. от ответницата Б.Н.Ц. със същите параметри.

Видно е от договор за потребителски кредит от 02.02.2017 г., че същият е сключен между „П. Ф Б” ООД и ответницата Б.Н.Ц., като страните договорили заемодателя да предостави на заемателя в заем сумата от 350 лв. Договорът е подписан при уговорен годишен лихвен процент по заема – 29,73 % и 49 % ГПР. Начислени са такса за оценка на досие 17,50 лева, фиксирана лихва 47,81 лева, такса за допълнителни услуги „Кредит у дома“ – 239,50 лева. Общият размер на задълженията по договора е 654,81 лева. Заемателят се е задължил да върне кредита на 45 равни седмични погасителни вноски в размер на 14,56 лева всяка и последна от 14,17 лева, като падежът на първата погасителна вноска е 11.02.2017 г. - събота.

Представен е рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен между“И. А. М.”  АД-продавач и „А. ЗА С. НА В.” ООД-купувач.

Продавачът“И. А. М.”  АД е издал потвърждение за сключена цесия, издадено на основание чл. 4.3 от рамковия договор, за приложение № 1 от 16.11.2010 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г.

„Ф. Б“ ЕООД е издал потвърждение за сключена цесия за договор за продажба на вземания (цесия) от 01.07.2017 г., в която на ред 3340 е посочен номер на договор *********, ЕГН ********** Б.Н.Ц., 02.02.2017 г. 350 655,20 548,57 23,09.

На 25.06.2018 г. от „Ф. Б“ ЕООД чрез „А. ЗА С. НА В.” е изготвено уведомление за извършена цесия от 01.07.2017 г., както и уведомително писмо от същата дата.

На 09.09.2015 г.“И. А. М.”  АД е издал пълномощно на „А. ЗА С. НА В.” АД с правата от името на“И. А. М.”  АД да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията по рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г.

Приложен е плик до ответницата Б.Н.Ц. с печат непотърсен от 23.07.2018 г.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съдът е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 415, ал.1 ГПК за установяване съществуване на вземането, който се предявява от кредитора след възражение от страна на длъжника. В това производство съдът установява дали вземането съществува, неговия размер и дали е изискуемо към датата на подаване на заявлението. В тежест на ищеца е да докаже факта, от който произтича вземането му, а на ответника – фактите, които го погасяват, изключват или унищожават.

С доклада по чл. 146 ГПК в тежест на ищеца е възложено да докаже, че: е налице проведено заповедно съдебно производство по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, по което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение против ответницата за претендираните парични суми – главница и лихви за забава; са налице договорни отношения по договор за паричен заем между „П. Ф Б” ООД като заемодател и ответницата, в качеството й на заемател за посочената парична сума, по които „П.т . Б. ООД е изправна страна; са налице твърдените договори за цесия  - от 01.07.2017 г. както и силата на приложение № 1 от 01.06.2018 г. към допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г.; предишните кредитори са съобщили на ответницата, в качеството й на трето лице, за прехвърлянето на вземането; да установи размера на претендираното вземане от ответницата.

По делото не е доказано, че на дружеството ищец е прехвърлено точно вземането срещу ответницата Б.Н.Ц. по договор за потребителски кредит от 02.02.2017 г. Не са представени доказателства за наличието на договор за цесия от 01.07.2017 г., с който се твърди, че „П. Ф Б” ООД, (понастоящем „Ф. Б. ЕООД) е прехвърлил на“И. А. М.”  АД вземането си спрямо Б.Н.Ц.. Не е представено твърдяното приложение № 1 от 01.06.2018 г. към допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г.

С оглед посоченото безпредметно е съдът да се произнася по възраженията на ответницата, направени в отговора на исковата молба.

Предвид изложеното следва да се отхвърлят предявените установителни искове, с който се иска да се признае за установено по отношение на ответницата Б.Н.Ц., че дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение, като неоснователни и недоказани.

 С оглед на изложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „А. ЗА С. НА В.” ЕАД, ЕИК……, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. Л…... бул. „Д-р П. Д.” № …, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу Б.Н.Ц., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, за признаването за установено, че дължи сумата от: 288,62 лв., представляваща главница; 31,25 лв., представляваща договорна лихва от 08.04.2017 г. до 16.12.2017 г.; 14,08 лв., представляваща такса за оценка на досие за периода от 08.04.2017 г. до 16.12.2017 г.;57,45 лв., представляваща такса за услуга „К. у д. за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода от 15.04.2017 г. до 16.12.2017 г.; 134,08 лв., представляваща такса за услуга „К. у Д.“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от 15.04.2017 г. до 16.12.2017 г.; 41,79 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 09.04.2017 г. до подаване на заявлението; ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 01.02.2019 г. до окончателното й изплащане на вземането. 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: