РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Чепеларе, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на осми май през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Славка Б. Гемишева
при участието на секретаря Нина С. Горялова
като разгледа докладваното от Славка Б. Гемишева Гражданско дело № 20255450100020 по
описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по повод предявени от В. Щ. П., ЕГН **********, с
адрес гр. ********, ул. „*********“ №**, действаща чрез адв.Т. Д. срещу „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Малинова
долина, бул. „Рачо Петков - Казанджията“ №4-6, обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.439, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумите, предмет на събиране чрез принудително
изпълнение по изпълнително дело №347/2019 год. по описа на ЧСИ Т. В. с рег.№ 918 в
КЧСИ, въз основа на заповед за изпълнение и изпълнителен лист издадени по ч.гр.д.
№260/2011 год. по описа на РС – Чепеларе, които суми към момента на предявяване на иска
са както следва: сумата 4 802,83 лева – главница, ведно със законна лихва върху главницата,
която към 20.01.2025г. е в размер на 4 729,60 лева до окончателното и изплащане и разноски
по ч.гр.д.№ 260/2011 г. по описа на Районен съд гр.Чепеларе в размер на 468 лева, от които
107.14 лева държавна такса и 360.86 лева адвокатско възнаграждение.
Фактическите твърдения, на които ищеца основава предявените искове се свеждат до
следното: На 26.06.2009 год. ищцата сключила Договор за потребителски кредит №
FL484834/26.06.2009 год. с „Юробанк И Еф Джи България" АД. Вземанията на Банката по
този договор са обявени за изискуеми, считано от 26.12.2010 год. Въз основа на договора,
вземанията по който са обявени за предсрочно изискуеми, на "Юробанк И Еф Джи
България" АД са издадени Изпълнители лист от 19.08.2011г. и Заповед за незабавно
изпълнение № 681/19.08.2011г. по чл.417 ГПК, по ч.гр.д.№ 260/2011 г. на Районен съд
гр.Чепеларе. По силата на същите ищцата била осъдена да заплати на "Юробанк И Еф Джи
България" АД сумата 5 357.19 лв. – главница ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 17.08.2011 г. до окончателно изплащане на сумата.
На 14.11.2019г. ответникът "ЕОС МАТРИКС" ЕООД е подал молба за образуване на изп.д.№
347/2019г. до ЧСИ Т. В. с рег.№ 918 в КЧСИ въз основа на Изпълнители лист от 19.08.2011г.
и Заповед за незабавно изпълнение № 681/19.08.2011г. по чл.417 ТПК, по ч.гр.д.№ 260/2011г.
на Районен съд гр.Чепеларе, претендирайки, че е неин кредитор.
Ищцата твърди, че не е уведомявана на какво основание ответникът претендира да е неин
кредитор, респективно на какво основание счита, че е правоприемник на "Юробанк И Еф
Джи България" АД, по отношение на вземанията му по изпълнителния лист и заповедта за
изпълнение.
Съгласно чл.110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за
които законът не предвижда друг срок, а съгласно чл.114 ЗЗД давността почва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо.
В случая, по изявление на самият кредитор - "Юробанк И Еф Джи България" АД,
вземанията му към ищцата са станали изискуеми към 26.12.2010 год. Валидно извършени
действия по образуване на изпълнително дело срещу нея и валидни изпълнителни действия
1
са предприети от ответника, твърдящ, че е правоприемник на "Юробанк И Еф Джи
България" АД, едва на 14.11.2019 г. или около 9 години след като вземанията са станали
изискуеми.
Ето защо, твърди, че вземанията на ответника, ако се приеме, че той е правоприемник на
"Юробанк И Еф Джи България" АД, са погасени по давност на основание чл.110 ЗЗД, тъй
като не са предприети действия, които да прекъсват или спират изтичането на давностния
срок и същата е изтекла и погасила правото на принудително изпълнение, в периода от
26.12.2010г. до 14.11.2019г. Така, заради настъпил факт /изтекла давност/, след издаването на
изпълнителното основание, по отношение на вземанията, които и понастоящем са предмет
на събиране по изп.д.№ 347/2019г. по описа на ЧСИ Т. В. с рег.№ 918 в КЧСИ, правото на
принудително изпълнение е било погасено поради изтекла давност.
Извън изложеното, твърди, че липсва валидно извършено прехвърляне на процесиите
вземания, които се събират по изп.д.№ 347/2019г. по описа на ЧСИ Т. В., което да
легитимира ответника като неин кредитор, поради което той не е такъв.
По изложените съображения и с оглед обстоятелството, че все още е длъжник по висящото
изп.д.№ 347/2019г. по описа на ЧСИ Т. В., обосновава правен интерес от предявяване на
настоящите искове. Моли същите да бъдат уважени и претендира разноски.
В рамките на предоставената възможност, в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът е
депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло насочения срещу него иск като
неоснователен. Оспорва изложените в искова молба твърдения, че в периода от датата на
издаване на изпълнителния лист - 19.08.2011 г. до датата на образуване на изпълнителното
производство по дело № 00347/2019г. по описа на ЧСИ Т. С. В., не са се осъществили факти,
които да прекъснат погасителната давност по смисъла на чл. 116 от ЗЗД, като твърди, че е
изтекъл петгодишният давностен срок по чл.110 от ЗЗД и вземането се е погасило по
давност.
Доколкото вземането е установено със заповед за изпълнение, която не е оспорена и е влязла
в сила, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, новата погасителна давност за
принудителното удовлетворяване на изпълняемото право в случая е петгодишна /в този см.
Решение № 37/24.02.2021 по дело № 1747/2020 г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
Въз основа на гореописания изпълнителен титул срещу ищеца е имало предходно
образувано изпълнително дело с № 7457/2011 г. по описа на ЧСИ М. И. Б., рег.№ 838 при
КЧСИ, с район на действие СГС. Производството по делото е прекратено с влязло в сила
постановление за прекратяване на 29.05.2019г. Към датата на образуване на предходното
изпълнително дело срещу длъжника с № 7457/2011 г. по описа на ЧСИ М. Б., рег.№ 838 при
КЧСИ, район на действие СГС, е било в сила Постановление на Пленума на ВС № 3 от
18.11.1980г., където е изрично постановено, че „Погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането“. Посоченото
Постановление губи силата си от отмяната му, чрез даването на ВКС на ново разрешение на
правния въпрос, относно давността по ЗЗД. Новото разрешение на правния въпрос се
прилага от момента на постановяването му. Следователно, новите постановки, обективирани
в т.10 от ТР №2/2015г. на ВКС започват да се прилагат от 26.06.2015 г., занапред и то само
по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства. По въпроса
прекъсва ли се давността с образуване на изпълнително дело и тече ли тя докато трае
изпълнителния процес следва да бъдат съобразени както постановките на Постановление №
3/18.11.1980 г. по гр. дело № 3/80 г. на Пленума на ВС, така и тези на ТР от 26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и на ТР № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по т. д. №
3/2020 г., ОСГТК, и трите имащи задължителен характер за прилагане от съдилищата.
Доколкото изпълнителното производство по изпълнително дело с № 7457/2011 г. по описа на
ЧСИ М. И. Б., рег.№ 838 при КЧСИ, район на действие СГС е било образувано и висящо при
действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., давност в гореописаното изпълнително производство
не е текла до 06.06.2015г. и е следвало да изтече на дата 06.06.2020г. Това е така, тъй като
2
делото е поддържано висящо до влизането в сила на ТР от 26.06.2015 г. по тълк. дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, чрез извършване на изпълнителни способи, като последното
изпълнително действие предприето по делото е от дата 06.06.2013 г., чрез налагане на запор
върху трудовото възнаграждение на ищцата при трето задължено лице - „МАДАН ЛЕС“
ЕООД, като от 06.06.2015г. (датата на прекратяване на делото ех lege) е започнало течението
на давностния срок за вземането.
След дата 26.06.2015г. са били приложими постановките дадени в т.10 на ТР № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК. В същото е прието, че прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), каквито са насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана.
Оспорва твърденията на ищеца, че след посочения период не са се осъществили нови факти,
които да са довели до прекъсване на погасителната давност за вземането. Такива
изпълнителни действия са били предприети и по новообразуваното срещу ищеца
изпълнително дело с № 00347/2019г. по описа на ЧСИ Т. С. В., peг. № 918 при КЧСИ.
Производството по делото е било образувано въз основа на молба за образуване от новия
кредитор по вземането „ЕОС Матрикс" ЕООД, през м.ноември 2019г. преди да изтече
петгодишният давностен срок по чл. 110 от ЗЗД. В молбата за образуване е поискано да се
предприемат изпълнителни действия в рамките на определени изпълнителни способи, като
са платени авансово всички дължими такси по изпълнението, което е довело до прекъсване
на погасителната давност на основание чл.116, б) в от ЗЗД. Последващи изпълнителни
действия са предприети по делото, както следва:
През м. декември 2019г. от страна на взискателя и кредитор по делото „ЕОС Матрикс"
ЕООД е изпратена молба с изх.№ МАЗ 00064197/13.12.2019 с която е поискано от съдебния
изпълнител да приложи определен изпълнителен способ, като наложи запор върху
банковите сметки на длъжника открити при „Банка ДСК“ ЕАД и „Юробанк България“ АД.
Последвали са запорни съобщения за запор на сметките от страна на съдебния изпълнител.
През м. октомври 2021 г. взискателят е изпратил нова молба по делото с МАЗ
00093210/08.10.2021 с посочени изпълнителни способи и искане да се предприемат нови
изпълнителни действия, като се наложат запори върху банкови сметки на длъжника.
Искането е изпълнено и е изпратено запорно съобщение до банката от съдебния изпълнител.
На дата 25.05.2023г. от взискателя е изпратена нова молба с искане за предприемане на
изпълнителни способи, като се извърши справка в ТП на НОИ и в РБСС на БНБ, и да се
наложи запор върху трудовите възнаграждения и банкови сметки на лицето.
През м. октомври 2023г. е представена нова молба по делото - МАЗ 00196661/02.10.2023 с
посочен изпълнителен способ, като се наложи запор върху разплащателна сметка в
„Пейнетикс“ АД, както и да се наложи запор върху вземане от трудово възнаграждение.
Запорите са изпълнение от съдебния изпълнител.
С оглед на настъпилото частно правоприемство между „Юробанк България“ АД и „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, настоящ кредитор по процесното вземане се явява единствено „ЕОС
Матрикс“ ЕООД. За осъществяване правните последици на договора за цесия е достатъчно
постигането на съгласие между цедента и цесионера, че със сключването му вземането
преминава от цедента в патримониума на цесионера. С оглед на това, „ЕОС Матрикс”
ЕООД се явява кредитор от датата на сключването на договора за цесия. Становището, че
придобиване на вземането от цесионера настъпва със самото сключване на договора за цесия
се подкрепя категорично от съдебната практика - Решение № 404 от 12.02.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 666/2015 г., IV г. о., ГК и Решение № 239 от 15.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 986/2017
г. I т. о., ТК.
Искането за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за
3
прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от
ЧСИ или дали предприетото действие е дало като резултат удовлетворяване на взискателя /в
този смисъл: Решение № 32 от 09.01.2017 г. по гр. д. № 24/2017 г. на VI състав на Окръжен
съд - Пловдив, Решение № 423 от 27.03.2018 г. по в. гр. д. № 647/2018 г. на IX състав на
Окръжен съд - Пловдив/. В случай на процесуална активност на кредитора, ако той е
поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови
изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с обявяване на вземането му за
погасено по давност, пор ади евентуалнобездействие на съдебния изпълнител или
безуспешност на посочения изпълнителен способ.
Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да
извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния
изпълнител. Образуването на изпълнително дело е правно административен почин на органа
и негово задължение, чието изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за
материалноправния ефект от действията на кредитора. Правно и фактически, действията на
взискателя следва да са необходимите, които законът предписва и му позволява при
осъществяване на принудително изпълнение - изразена воля в писмен вид поради
препращането в чл. 426, ал. 3 ГПК; пред орган на принудително изпълнение с депозиран
оригинал на изпълнителния титул - чл. 426, ал. 1 ГПК; с посочен изпълнителен способ - чл.
426, ал. 2 ГПК. Дължимото авансовото заплащане на такси за осъществяването на способа -
чл. 73, ал.3, чл. 433, ал. 1, т. 6, чл. 426, ал. 3 ГПК, чл. 80 ЗЧСИ е от значение, ако невнасянето
им е довело до връщане на молбата - така т.3 на ТР от 04.07.2024г. по тълкувателно дело №
2/2023г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Следва да се вземе предвид също така, че давността е била спряна на 13.03.2020г. с
приемане на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено
с решение на народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците (загл.
Доп. - дв, бр. 44 от 2020, в сила от 14.05.2020г.), обн. ДВ 28 от 24.03.2020г., в сила от
13.03.2020 год. Съгласно чл.3, т.2 от закона, до отмяна на обявеното извънредно положение
спират да текат давностните срокове, с които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти. Съгласно чл. 13 Сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този
закон в „Държавен вестник“ - т.е. от 21.05.2020 год.
С оглед на изложеното, счита, че към датата на подаване на исковата молба, петгодишният
давностен срок не е изтекъл, вземането не е погасено по давност, поради което моли
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен
В съдебно заседание ищцата се представлява от адв.Т. Д., която поддържа предявените
искове и моли да бъдат уважени. С оглед отговора на исковата молба, изтъква допълнителни
доводи, че образуването на изп. дело при ЧСИ М. Б. и извършените по него изпълнителни
действия не са прекъснали давността, тъй като изп. дело е било образувано пред местно
некомпетентен частен съдебен изпълнител, а извършените изпълнителни действия са
невалидни. Отделно навежда твърдения, че вземанията за лихви са погасени с изтичането на
тригодишен давностен срок.
В съдебно заседание ответника не се представлява. В писмена молба процесуалният
представител юрк. М. М. поддържа отговора на исковата молба, с който моли исковете да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл.235, ал.2 от
ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на
26.06.2009 год. между „Юробанк И Еф Джи България“ АД и В. Щ. П. е сключен Договор за
потребителски кредит № FL484834. Поради неизпълнение на задълженията по договора за
4
кредит от страна на кредитополучателя В. П. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №681/19.08.2011 год. във връзка с
подадено заявление от „Юробанк И Еф Джи България“ АД, по което било образувано ч.гр.д.
№260/2011 год. по описа на РС – Чепеларе. На същата дата е издаден изпълнителен лист за
сумата в размер на 5357,19 лева, от които главница по договора за кредит в размер на
4 802,83 лева, договорна лихва за периода от 26.07.2009 год. до 22.07.2011 год. в размер на
516,27 лева, наказателна лихва за периода от 26.12.2010 год. до 22.07.2011 год. в размер на
38,09 лева, ведно със законната лихва от 17.08.2011 год. до изплащане на вземането, както и
за разноските в размер на 468,00 лева, от които 107,14 лева за държавна такса и 360,86 лева
за адвокатско възнаграждение. За вземанията по изпълнителния лист по молба на „Юробанк
И Еф Джи България“ АД срещу В. Ю. П. на 19.10.2011 год. е образувано изпълнително дело
№20118380407457 по описа на ЧСИ М. Б. с рег. №838, с район на действие СГС. С молбата е
поискано да бъде извършено цялостно проучване на длъжника и са възложени на ЧСИ
всички действия по чл.18 от ЗЧСИ.
На 27.10.2011 год. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника В. Щ. П., като
видно от известието за доставяне същата е получена от дъщерята на длъжника на 04.11.2011
год.
На 27.10.2011 год. е изпратено запорно съобщение до „Секвоя“ ЕООД за налагане на запор
върху всяко възнграждение за труд, което се изплаща на длъжника В. П.. Запорното
съобщение е получено 04.11.2011 год. от представител на дружеството, видно от
приложеното известие за доставяне.
На 27.10.2011 год. са изпратени запорни съобщения до множество банки, с които е наложен
запор на сметките открити на името на В. П., както и върху всички вещи, ценни книги и
парични знаци в трезори и банкови каетски, предоставени им за доверително управление до
размера на дължимите суми.
На 03.11.2011 год. ЧСИ Б. е изпратил искане за вписване на възбрана върху недвижими
имоти, собственост на длъжника В. П., въз основа на което на 11.11.2011 год. в Службата по
вписванията – Чепеларе е вписана възбрана върху посочените имоти с вх. рег.№553, том 1,
акт №48/11.11.2011 год.
На 30.10.2012 год., по искане на взискателя, е изпратено уведомление до „Секвоя“ ЕООД, с
което дружеството е уведомено за задължението му да преведе всички дължими суми съгл.
чл.446 ГПК от датата на връчване на запорното съобщение за наложения запор върху
трудовото възнаграждение на В. П..
На 06.06.2013 год. е изпратено запорно съобщение до „Мадан Лес“ ЕООД за налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника В. П., връчено на 12.06.2013 год.
На 23.01.2014 год. взискателя е поискал да се извърши справка за наложен запор на
трудовото възнаграждение на П. в „Мадан Лес“ ЕООД и в случай, че такъв не е наложен,
ЧСИ да наложи запор, както и да изпвърши проверка за наложена възбрана на недвижими
имоти, и ако има невъзбранени имоти да се наложи възбрана върху тях.
С молба от 03.06.2014 год. взискателя е поискал да се наложи запор на трудовото
възнаграждение на длъжника получавано от работодателя „Мадан Лес“ ЕООД.
На 18.01.2016 год. между „Юробанк България“ АД /с предишно наименование „Юробанк И
Еф Джи България“ АД/ и „ЕОС Матрикс“ ЕООД е сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания, които включвали и вземанията на В. Щ. П. по договора за
потребителски кредит № № FL484834/26.06.2009 год. На основание чл.99 от ЗЗД на
длъжника било изпратено уведомление за извършено прехвърляне на вземания от цедента,
което й е връчено с обратна разписка. на 12.02.2016 год.
На 25.02.2016 г. е постъпила молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД с искане за конституирането му
като взискател по изпълнителното дело, в качеството му на частен правоприемник, във
връзка със сключен договор за прехвърляне на вземания между „Юробанк България“ АД и
„ЕОС Матрикс“ ЕООД.
5
По молба на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД от 29.05.2019 год., с постановление от
29.05.2019 год. ЧСИ М. Б. е прекратил изпълнителното производство на основание чл.433,
ал.1, т.2 от ГПК. След прекратяване на изпълнителното дело, наложените запори са
вдигнати, а вписаната възбрана е заличена. С протокол от 29.09.2019 год. оригинала на
изпълнителния лист от 19.08.2011 год., ведно с издадената заповед по чл.417 ГПК са върнати
на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
На 14.11.2019 год. по молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД въз основа на издадения
изпълнителен лист срещу В. Щ. П. на 14.11.2019 год. е образувано изпълнително дело
№2019918040034 по описа на ЧСИ Т. В. с рег. №918, с район на действие ОС Смолян. Със
същата молба е поискано да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника,
с която да се нарочи дата за опис на движими вещи на длъжника и да бъдат връчени
приложените уведомления за цесия; да се извърши справка в регистъра на банковите сметки
и сейфовете към БНБ на името на длъжника, като при установени такива да им бъде
наложен запор.
На 16.12.2019 год. с разпореждане на ЧСИ като взискател е присъединена и НАП по
отношение на публичните вземания.
На 20.12.2019 год. визскателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД е подал молба до ЧСИ В. за налагане
на запор върху сметките на длъжника П. в „Банка ДСК“ АД и „Юробанк България“ АД, въз
основа на която са издадени запорни съобщения от 13.01.2020 год.
На 13.01.2020 год. на длъжника е изпратена и покана за доброволно изпълнение, която й е
надлежно връчена на 04.06.2020 год.
На 24.09.2021 год. взискателя е подал молба да бъде извършена справка относно
регистрирани и непрекратени трудови договори и/или доходи от пенсия, като при наличието
на такива да бъде наложен запор с цел обезпечаване вземането, за което на същата дата ЧСИ
е издал разпореждане да се извършат исканите справки.
По молба на взискателя от 14.10.2021 год., с разпореждане ЧСИ В. е наложил запор върху
банковата сметка на длъжника в „Те-Дже Зираат Банкасъ – клон София“.
На 05.06.2023 год. взискателя е подал молба, с която е поискал да бъдат извършени справки
за наличието на банкови сметки на името на длъжника и да бъде наложен запор върху тях,
както и да бъде извършена справка за действащи трудови договори или доходи от пенсия,
като при наличие на такива да им бъде наложен запор.
С разпореждане от 08.08.2023 год. на ЧСИ е наложен запор върху банковите сметки на
длъжника в „ЦКБ“ АД и „Пейнетикс“ АД като са изпратени запорни съобщения от
04.10.2023 год.
На 05.10.2023 год. взискателя е поискал да бъде наложен запор на сметките на В. П. в
„ЦКБ“ АД и „Пейнетикс“ АД и върху трудовото й възнаграждение. С разпореждане от
05.10.2023 год. ЧСИ е наложил исканите запори, като за това е уведомил длъжника П. със
съобщение от 04.10.2023 год., което й е връчено на 10.10.2023 год. На 04.10.2023 год. е
изпратено запорно съобщение на работодателя „Амер Спортс България“ ЕООД. На
02.11.2023 год. взеискателя е изпратил молба с която е изразил становище молбата да бъде
оставена без уважение.
На 10.10.2023 год. е постъпила молба от В. П. за вдигане на запора, която е изпратена за
становище от взискателя.
На 25.10.2023 год. ЧСИ е изпратил съобщение до „ЦКБ“ АД за частично вдигане на
запорите до размера на сумите постъпващи всеки месец като обезщетения и помощи с
наредител НОИ, както и работодателя „Амер Спортс България“ ЕООД. Същото съобщение е
изпратено на 10.11.2023 год. до „Банка ДСК“ АД.
С разпореждане от 02.11.2023 год. на основание чл.458 от ГПК са присъединени
публични държавни вземания, съгласно издаденото удостоверение.
По молба на длъжника В. П., с разпореждане от 10.11.2023 год. ЧСИ е вдигнал частично
запора върху банковата сметка в „Банка ДСК“ АД до размера на несеквестеруемия размер на
6
постъпленията, като на същата дата е изпратил съобщение до посочената банка.
По молба на взискателя от 16.01.2024 год. са изготвени справки за регистрирани и
непрекратени трудови договори и/или доходи от пенсия и справка за регистрирани банкови
сметки на длъжника, като взискателя е поискал, ако има наличие на такива да бъдат
наложени запори върху тях.
По образуваното изпълнителено дело е постъпила сума в размер на 1 182,11 лева, която с
протокол от 26.01.2024 год. е разпределена /в сила на 30.01.2024 год./.
С молба от 12.03.2024 год. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискал да бъде наложен
запор на пенсията за осигурителен стаж и възраст на длъжника В. П. и да бъде насрочена
дата за оценка и опис а движими вещи, находящи се на адреса на длъжника.
По изпълнителено дело е постъпила сума в размер на 535,98 лева, която с протокол от
12.04.2024 год. е разпределена /в сила на 16.04.2024 год./.
Със запорно съобщение от 10.05.2024 год. е наложен запор върху пенсията на В. Щ. П., за
което последната е уведомена на 16.05.2024 год.
С писмо с изх. №3010-20-95#1/17.05.2024 год. на ТП на НОИ до ЧСИ В., се съобщава, че от
пенсията на В. П. не могат да се правят удръжки по наложения запор, тъй като пенсията е
под размера на минималната работна заплата за страната.
По молба на взискателя от 18.09.2024 год. са изготвени справки за регистрирани и
непрекратени трудови договори и/или доходи от пенсия и справка за регистрирани банкови
сметки на длъжника, като взискателя е поискал, ако има наличие на такива да бъдат
наложени запори върху тях.
По молба на длъжника В. П. е издадено удостоверение с изх.№30/06.01.2025 год. за
актуалния размер на дълга по изпълнителното дело, както следва: главница в размер на
4802,83 лева, ведно със законната лихва върху нея от 01.01.2016 год., която възлиза на
4 729,60 лева до окончателното й изплащане, неолихвяема сума в размер на 1 101,05 лева,
както и последваща такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, която е 1 002,45 лева.
На 09.01.2025 год. взискателя е поискал да бъде връчено на длъжника изготвеното от ЧСИ
Т. В. запорно съобщение.
При така установеното, съдът направи следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 439 ал. 1 ГПК, с който ищецът оспорва
вземанията по изпълнителното основание изпълнителен лист от 19.08.2011 год., издаден по
ч. гр. д. № 260/2011 год. по описа на РС - Чепеларе, които суми към момента на предявяване
на иска са както следва: сумата 4 802,83 лева – главница, ведно със законна лихва върху
главницата, която към 20.01.2025г. е в размер на 4 729,60 лева до окончателното и изплащане
и разноски по ч.гр.д.№ 260/2011 г. по описа на Районен съд гр.Чепеларе в размер на 468
лева, от които 107,14 лева държавна такса и 360,86 лева адвокатско възнаграждение, за
събирането на които е предприето принудително изпълнение срещу ищеца В. Щ. П., по
изпълнително дело № 347/2019 год. по описа на ЧСИ Т. В., тъй като е погасена
възможността за принудително изпълнение на вземанията, на основание чл. 439, ал. 2 ГПК.
Със задължителното за съдилищата, съгласно чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, решение №
257/30.04.2020 год. по гр. д. № 694/2019 год. на ІІІ ГО на ВКС, постановено по реда на чл.
290 ГПК, се приема, че давността е не само забрана за принудително изпълнение на
вземането, но и забрана да бъде установено неговото съществуване или несъществуване с
иск. В този смисъл, когато длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по
реда на чл. 439 ГПК иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а
съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки
евентуалните прекъсвания или спирания на давността.
В хипотезата на висящ изпълнителен процес, предявяването на отрицателен установителен
иск от длъжника, че вземането на кредитора е погасено по давност, цели да установи липса
/погасяване/ на изпълняемото право, подлежащо на принудително изпълнение, поради
настъпил след издаване на изпълнителното основание нов факт и като последица
7
прекратяване на изпълнителния процес /чл.433 ал.1 т.7 от ГПК/. Липсата на изпълняемо
право отнема материалноправната основа на принудителното изпълнение. В гражданското
право общото правило е, че давността е правна последица и санкция за бездействието на
правоимащия кредитор, когато той е задължен и има възможност да действа, за да упражни
правото си.
На първо място, между страните няма спор, че срещу ищцата е издадена заповед за
изпълнение, която е влязла е сила и е издаден изпълнителен титул.
Със задължително за съдилищата, съгласно чл.280 ал.1 т.1 ГПК, решение № 118/07.07.2022
год. по гр. д. № 4063/2021 год. на ІІІ ГО на ВКС, е даден отговор за приложимия срок /три
или пет години/, с който се погасява по давност вземане, установено с влязла в сила заповед
за изпълнение. Според ВКС, разпоредбата на чл. 117 ал. 2 ЗЗД установяваща пет годишен
срок за новата давност, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила
съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение. Това е така, защото влязлата
в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по
основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на
възражението. Съгласно чл. 424 ГПК длъжникът може да оспори вземането по исков ред
само при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено
значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за
възражение. А по реда на чл. 439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението,
но само въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. По този начин
законодателят е преклудирал възможността за възражения срещу влязлата в сила заповед за
изпълнение. Изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се
стабилизира окончателно при хипотезите на чл. 416 ГПК, тъй като по новия ГПК заповедите
за изпълнение влизат в сила /за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237
ГПК (отм.)/ и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането, се преклудират. Или в случая ищецът В. П. - длъжник по
изпълнително дело № 347/2019 год. по описа на ЧСИ Т. В., оспорва съществуването на
правото на принудително изпълнение в полза на взискателя "ЕОС Матрикс " ЕООД
гр.София, поради изтекла погасителна давност.
Погасителната давност представлява период от време, с изтичането на който се погасява
възможността за събиране на едно вземане по принудителен ред. Погасителната давност е
юридически факт, който възниква след изтичане на определен от закона срок, който поражда
за задълженото лице потестативното право да се позове на давността и да откаже
изпълнение.
Изпълнителният лист е съдебен акт, който удостоверява право на принудително изпълнение
и разрешава то да бъде упражнено, като задължава и овластява изпълнителния орган да
пристъпи по молба на кредитора към принудително изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД, с изтичането на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда по-кратък срок, а според разпоредбата на
чл. 117 ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът за новата давност
е всякога пет години. Съгласно чл. 114 ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, когато
вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва, според чл. 116 б. "в" от ЗЗД, с
предприемането на действия по принудително изпълнение.
Видно от приложеното изпълнително дело № 20118380407457 на ЧСИ М. Б., рег. № 838 с
район на действие СГС, същото е било образувано по молба на взискателя „Юробанк И Еф
Джи България“ АД, срещу В. Щ. П., на 19.10.2011 год., въз основа на издадения
изпълнителен лист от 19.08.2011 год. по ч.гр. д. №260/2011 год. по описа на РС – Чепеларе.
Съгласно ППВС № 3/1980 год., което е в сила до приемането на ТР № 2/26.06.2015 год. на
ОСГТК на ВКС, образуването на изпълнителното производство прекъсва давността по
отношение на вземанията, предмет на същото, и по време на производството давност не
8
тече. С Тълкувателно решение №2/26.06.2015 год. на ОСГТК на ВКС е прието ново
тълкуване, според което давността в изпълнителното производство се прекъсва с всяко
действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но тя не се спира. Съгласно Тълкувателно решение №3/28.03.2023 год. по т. д. №
3/2020 год. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният
процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015
год. на ТР № 2/26.06.2015 год. по т. д. № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС. Прието е, че докато
е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на
Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни
дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015
г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.
Или в случая следва да се приеме, че от датата на образуване на изпълнително дело №
20118380407457 по описа на ЧСИ М. Б. – 19.10.2011 год. е прекъснат давностния срок и по
време на изпълнителния процес давност не е текла, но до отмяната на ППВС № 3/1980 год. с
ТР № 2/2015 год. на ОСГТК на ВКС, обявено на 26.06.2015 год. След тази дата се приема, че
давност тече, но тя се прекъсва с всяко предприето действие по принудително изпълнение,
след което започва да тече нова давност.
Следователно в периода от 19.10.2011 год. до 26.06.2015 год. не е текъл давностен срок, като
от 26.06.2015 год. е започнал да тече нов петгодишен давностен срок. Съгласно чл. 116 б. "в"
ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия по принудително изпълнение на
вземането. В тази връзка следва да се имат предвид указанията по прилагането на закона,
дадени в т. 10 от ТР № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС, според които в изпълнителният
процес давността се прекъсва многократно с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо дали прилагането му е
поискано от взискател и/или е предприето по инициатива на ЧСИ/. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи. Същинските изпълнителни действия, които прекъсват
давността са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и на оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочване и извършване
на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязло в сила разпределение и др.
Видно от приложеното изп. дело №7457/2011 год., след 26.06.2015 год., по делото не са
извършвани същински изпълнителни действия, като на 25.02.2019 г. е постъпила молба от
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с искане за конституирането му като взискател по изпълнителното
дело, в качеството му на частен правоприемник, във връзка със сключен договор за
прехвърляне на вземания между „Юробанк България“ АД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.
Впоследствие на 29.05.2019 год. изпълнително дело № 20118380407457 е било прекратено с
постановление от същата дата, на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК.
Изпълнително дело 20199180400347 на ЧСИ Т. В. е било образувано по молба на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД с вх. № 5888/14.11.2019 год., с която е поискано да бъде изпратена ПДИ
на длъжника и да се насрочи дата за опис на секвестируеми движими вещи на длъжника; да
се извърши справка за банкови сметки и сейфове към БНБ на името на длъжника и при
установени такива да се наложи запор.
По това изпълнително дело взискателят многократно е правил искания: на 20.12.2019 год. за
налагане на запор върху сметките на длъжника П. в „Банка ДСК“ АД и „Юробанк България“
9
АД, въз основа на която са издадени запорни съобщения от 13.01.2020 год.; на 24.09.2021
год. да бъде извършена справка относно регистрирани и непрекратени трудови договори
и/или доходи от пенсия, като при наличието на такива да бъде наложен запор с цел
обезпечаване вземането, за което на същата дата ЧСИ е издал разпореждане да се извършат
исканите справки; на 14.10.2021 год. за налагане на запор върху банковата сметка на
длъжника в „Те-Дже Зираат Банкасъ – клон София“; на 05.06.2023 год. да бъдат извършени
справки за наличието на банкови сметки на името на длъжника и да бъде наложен запор
върху тях, както и да бъде извършена справка за действащи трудови договори или доходи от
пенсия, като при наличие на такива да им бъде наложен запор; с разпореждане от 08.08.2023
год. на ЧСИ е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „ЦКБ“ АД и
„Пейнетикс“ АД като са изпратени запорни съобщения от 04.10.2023 год.; на 05.10.2023 год.
за налагане на запор на сметките на В. П. в „ЦКБ“ АД и „Пейнетикс“ АД и върху трудовото
й възнаграждение; С разпореждане от 05.10.2023 год. ЧСИ е наложил исканите запори, като
за това е уведомил длъжника П. със съобщение от 04.10.2023 год., което й е връчено на
10.10.2023 год. На 04.10.2023 год. е изпратено запорно съобщение на работодателя „Амер
Спортс България“ ЕООД; на 16.01.2024 год. да бъдат извършени справки за регистрирани и
непрекратени трудови договори и/или доходи от пенсия и справка за регистрирани банкови
сметки на длъжника, и при наличие на такива да бъдат наложени запори върху тях; на
12.03.2024 год. за налагане на запор на пенсията за осигурителен стаж и възраст на
длъжника В. П. и да бъде насрочена дата за оценка и опис на движими вещи, находящи се на
адреса на длъжника. Със запорно съобщение от 10.05.2024 год. е наложен запор върху
пенсията на В. Щ. П., за което последната е уведомена на 16.05.2024 год.; на 18.09.2024 год.
да бъдат извършени справки за регистрирани и непрекратени трудови договори и/или
доходи от пенсия и справка за регистрирани банкови сметки на длъжника, като взискателя е
поискал, ако има наличие на такива да бъдат наложени запори върху тях; на 09.01.2025 год.
взискателя е поискал да бъде връчено на длъжника изготвеното от ЧСИ Т. В. запорно
съобщение.
След всяко от посочените по-горе многократни прекъсвания на давността, е започвала да
тече нова петгодишна давност, която не е изтекла нито към момента на подаване на исковата
молба на 20.01.2025 год., нито към момента на постановяване на настоящия съдебен акт.
В заключение се налага изводът, че правото на принудително изпълнение по отношение на
длъжника В. Щ. П. на вземанията по изпълнителния лист от 19.08.2011 год., за което е
образувано изпълнително дело № 20199180400347 по описа на ЧСИ Т. В., не е погасено по
давност, а предявеният иск за недължимост на тези суми се явява неоснователен и следва да
се отхвърли.
Според чл.3, т.1 от ЗМДВИП, за срока от 13.03.2020 год. до отмяната на извънредното
положение, спират да текат сроковете по съдебни, арбитражни и изпълнителни
производства и делата, съгласно приложението включително; т.2 давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти.
Разпоредбата на §13 от ПЗР на Закона за здравето, обн. ДВ 44/13.05.2020 год. повелява, че
сроковете, спрели да текат по време ма извънредното положение, продължават да текат след
изтичането на седем дни от обнародването им в ДВ.
Съобразяването на посочените срокове не влияе на извода, че към датата на предявяване на
иска, петгодишния давностен срок не е изтекъл, но същите се посочват за пълнота а
изложението.
Неоснователни са наведените от ищеца твърдения, че вземанията за лихви са погасени с
изтичането на тригодишна давност. В случая се касае за отричане съществуването на
различни по вид вземания, част от които се погасяват с общата петгодишна давност –
вземането за главница, а друга част – с кратката тригодишна давност по чл. 111 б. "б" и б. "в"
от ЗЗД – вземанията за възнаградителна лихва и вземанията за законна лихва върху
главницата. Вземанията произтичат от влязла в сила заповед за изпълнение в производство
10
по чл. 417 от ГПК. Независимо от разнородния характер на същите, приложима спрямо
новата давност е разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ГПК, а именно – новата погасителна
давност е петгодишна, тъй като вземанията се основават на влязла в сила заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК, чиито последици са приравнени на тези на влязло в сила
съдебно решение. В тази връзка следва да се посочи, че в производството по чл. 410 и чл.
417 от ГПК на длъжника се връчва заповед за изпълнение, срещу която той може писмено да
възрази, ако оспорва вземането. Пасивното му поведение в предвидения срок, създава
презумпцията, че претендираното вземане е безспорно, поради което заповедта за
изпълнение влиза в сила. Същото е и ако оспорването му е оставено без уважение. От
влизането в сила на заповедта за изпълнение започва да тече срокът на новата погасителна
давност, който е петгодишен и такова разрешение в максимална степен съответства на целта
и принципите на законодателната уредба на заповедното производство, а именно да се
реализират по облекчен ред правата на кредитора и с разноски в тежест длъжника, които да
са в минимален размер. Ето защо и положението на кредитора не следва да бъде по-
неблагоприятно при инициирането на заповедно производство вместо исково такова по
общия ред. Приемането на противното би означавало за идентични по установително
действие и изпълнителна сила съдебни актове да се придадат различни правни последици
относно течението на погасителната давност (в този смисъл определение № 443 от
30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на ВКС, II т. о., определение № 576 от 16.09.2015 г. по
Неоснователни са твърденията на ищцата, че не е уведомявана на какво основание
ответникът претендира да е неин кредитор, респ. на какво основание счита, че е
правоприемник на „Юробанк И ЕФ Джи България“ АД по отношение на вземанията му по
изпълнителния лист и заповедта за изпълнение. Видно от приложеното изп. дело
№7457/2011 год. по описа на ЧСИ М. Б. и обратна разписка на пощенски оператор, на
12.02.2016 год. ищцата В. П. лично е получила уведомлението за извършеното прехвърляне
на вземанията на цедента. По делото е прието и уведомление за извършено прехвърляне на
вземания /л.155/, от което е видно, че същото е връчено повторно лично на ищцата на
24.09.2021 год.
Съдът счита, че в случая е налице извършено валидно прехвърляне на вземанията на
цедента, по силата на което ответника като правоприемник на „Юробанк И ЕФ Джи
България“ АД е придобил качество на кредитор на ищцата по отношение на вземанията му
по изпълнителния лист и заповедта за изпълнение, поради което наведените в тази насока
твърдения на ищцата са неоснователни.
Настоящия съдебен състав намира за неоснователни и доводите на ищеца, че погасителната
давност не е прекъсната с извършените изпълнителни действия по изпълнително дело
№7457/2014 год. на ЧСИ М. Б., тъй като същите са невалидни. На първо място не може да се
приеме, че подадената до ЧСИ молба е била нередовна, доколкото съгласно чл.426, ал.3 от
ГПК редовността на молбата се проверява по чл.129 от ГПК, като липсват доказателства
съдия изпълнителя да е давал такива указания и срок на взискателя, в който същите не са
били отстранени. На следващо място, извод за местна некомпетентност на съдия
изпълнителя не може да бъде направен с оглед липсата на посочен конкретен изпълнителен
способ в молбата за образуване на изпълнителното дело, като видно от същата взискателя е
поискал да бъде извършено цялостно проучване на длъжника и са възложени на ЧСИ
действията по чл.18 от ЗЧСИ. Дори и да се приеме, че ЧСИ М. Б. е бил местно
некомпетентен да образува изпълнително дело срещу ищцата, то следва да се има предвид
формираната съдебна практика, според която извършени в противоречие с местната
компетентност по чл.427 ГПК изпълнителни действия не са нищожни, а незаконосъобразни
и като такива пораждат присъщите им правни последици /така решение по т.д. №2309/2015
год. на I т.о. на ВКС, определение №1459/14.05.2025 год. на ВКС по т.д. №483/2025 год., I
т.о./.
11
По отговорността за разноските:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в тежест на ищеца следва да се
възложат сторените от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение, което
съобразно фактическата и правна сложност на делото следва да се определи в размер на 250
лева, съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, Чепеларския районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Щ. П., ЕГН **********, с адрес гр. ******, ул. „*********“
№***, против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к. Малинова долина, бул. „Рачо Петков - Казанджията“ №4-6,
отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК да бъде признато за
установено по отношение на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, че ищецът В. Щ. П. не му
дължи сумите, предмет на събиране чрез принудително изпълнение по изпълнително дело
№347/2019 год. по описа на ЧСИ Т. В. с рег.№ 918 в КЧСИ, въз основа на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист издадени по ч.гр.д. №260/2011 год. по описа на РС –
Чепеларе, които суми към момента на предявяване на иска са както следва: сумата 4 802,83
лева – главница, ведно със законна лихва върху главницата, която към 20.01.2025г. е в размер
на 4 729,60 лева до окончателното и изплащане и разноски по ч.гр.д. № 260/2011 г. по описа
на Районен съд гр.Чепеларе в размер на 468 лева, от които 107,14 лева държавна такса и
360,86 лева адвокатско възнаграждение, поради погасяването им по давност, като
неоснователен.
ОСЪЖДА В. Щ. П., ЕГН **********, с адрес гр. ********, ул. „***********“ №***, да
заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к. Малинова долина, бул. „Рачо Петков - Казанджията“ №4-6, сумата в размер
на 250 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Смолянския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________
12