Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../10.03.2022 г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV-Е
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети май през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ
КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.съдия ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело №1160 по описа
за 2021 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение
№20263789/30.11.2020г., постановено по гр.д. №23779/2020г. по описа на СРС, 25
състав, е отхвърлен иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, предявен от „М.п.и
к.“ ЕООД срещу А.Б.Б. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
20,54 лева, представляваща недължимо заплатена сума за начислено ДДС към такса
за извършване на нотариална услуга на 14.05.2019г., ведно със законната лихва
от 10.06.2020г. до окончателното плащане. Осъдено е „М.п.и к.“ ЕООД да заплати
на основание чл.78, ал.3 от ГПК на А.Б.Б. разноски в производството за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева.
Постъпила е
въззивна жалба срещу решението от ищеца „М.п.и к.“ ЕООД, чрез пълномощника адв.
В.В.. В жалбата се излагат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно,
необосновано и предпоставено от отказ да се приложи задължителната практика на
Съда на Европейския съюз и на базова липса на познания относно механизма на ДДС,
като е направено искане същото да бъде отменено и да бъде постановено друго, с
което предявеният иск да бъде уважен. Въззивникът поддържа, че в
първоинстанционното решение не са формирани правни изводи относно приложимото
материално право, както и, че разпоредбите на чл.26 и чл.96 от ЗДДС и чл.85,
ал.1 от ЗННД, с които е обосновано същото, не са приложими към правния спор.
Излага доводи, че никъде не е уредено, че регламентираните в тарифата
нотариални такси представляват данъчна основа, като поддържа, че е приложима
разпоредбата на чл.67, ал.2 от ЗДДС, т.е., че ДДС е включен в таксата по
тарифата. Не било взето предвид и представеното решение на СЕС по дело
С-214/2018г. по идентичен казус с частен съдебен изпълнител в Република Полша,
в което решение било прието, че е допустима национална правна уредба, съгласно
която ДДС за предоставяните от съдебния изпълнител услуги в рамките на
производство по принудително изпълнение се смята включен в събираните от
съдебния изпълнител такси. Поддържа също така, че не са налице доказателства да
е било налице договаряне между ищцовото дружество и ответника, че ДДС ще се
дължи отделно от сумите, посочени в тарифата, като в същата липсвал и тест,
който да предвижда, че сумите представляват данъчна основа по смисъла на чл.26
от ЗДДС. Такава уредба имало само за адвокатските възнаграждения. С оглед изложеното
моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което
предявеният иск да бъде уважен.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната
страна А.Б.Б., чрез пълномощника адв. Д.Н.. Въззиваемата страна поддържа, че
жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Излага доводи, че нотариус А.Б. попада в хипотезата на чл.96 от ЗДДС и е длъжен
да се регистрира по ДДС, както и, че нотариалните такси се явяват цена на
услугата, оказвана от нотариуса по повод оформянето и изповядването на сделката
с МПС. Нотариалните такси подлежат на облагане с ДДС за оказвани от нотариуса
услуги в качеството на данъчно задължено лице, т.е. данъчната основа е таксата,
съгласно Тарифа за нотариални такси към ЗННД, върху която се начислява ДДС.
Софийски градски
съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните,
съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба
е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав
споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Събраните в първата инстанция
доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към
релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед обстоятелството, че пред
настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266
от ГПК, които да променят установената от първостепенния съд фактическа
обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят
отново приетите по делото доказателства. Във връзка доводите в жалбата за
неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с иск с правна квалификация чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на
недължимо платена сума за начислено ДДС върху такса за извършване на нотариална
услуга на 14.05.2019г.
Основният спорен
въпрос по делото е дали ДДС е включен в размера на нотариалните такси по
Тарифата за нотариалните такси към ЗННД или се начислява върху този размер,
като въззивникът се позовава на разпоредбата на чл.67, ал.2 от ЗДДС, според
която, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се
дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена. Правният режим,
уреждащ възнаграждението, дължимо на нотариуса за извършени нотариални действия
се различава съществено от този на другите субекти, които действат в свой
частен интерес с цел реализиране на доходи, тъй като възнагражденията си
последните могат да уговарят свободно, докато съгласно чл.2, ал.1 от ЗННД
нотариусът е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в
законите нотариални действия, поради което възмездността на изпълняваните от
нотариуса по делегация от държавата правомощия е уредена по императивен начин -
размерите на нотариалните такси се определят по тарифа, приета от Министерския
съвет по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с
Нотариалната камара (чл. 85,
ал. 3 от ЗННД), а задължението за заплащане на нотариални такси възниква по
силата на закона – чл.87 от ЗННД. В този смисъл не е налице договаряне на
доставката по смисъла на чл.
67, ал. 2 от ЗДДС, тъй като дейността и полагащото се възнаграждение на нотариуса
са строго нормативно и императивно регламентирани и нотариусът няма право да ги
определя чрез договарянето им с лицето, чието искане разглежда. Ето защо спрямо
дължимите на нотариуса такси по Тарифата за нотариалните такси към ЗННД не
намира приложение разпоредбата на чл.
67, ал. 2 от ЗДДС, на която се позовава въззивникът.
На следващо място
неправилно въззивникът се позовава на решение от 10.04.2019 г. по дело С-214 от
2018 г. на СЕС, според което разпоредбите
на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно
общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива
2013/43/ЕС на Съвета от 22 юли 2013 г., както и принципите на
неутралност на данъка върху добавената стойност (ДДС) и на пропорционалност
трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат административна практика на
компетентните национални органи като обсъжданата в главното производство,
съгласно която ДДС за предоставяните от съдебния изпълнител услуги в рамките на
производство по принудително изпълнение се смята за включен в събираните от
съдебния изпълнител такси, доколкото същото разглежда норми на полското, а не
на българското данъчно законодателство, като видно от мотивите на решението и
посочените в същото относими разпоредби на полското право, правната уредба не е
идентична.
Поради изложеното
и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
При този изход на
спора на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивното производство, съобразно своевременно направеното
искане. Насрещната страна е направила възражение за прекомерност на заплатеното
от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева, което
съдът намира за основателно с оглед фактическата и правна сложност на делото и
обема на извършените от пълномощника на страната процесуални действия, поради
което възнаграждението следва да бъде намалено до минималния размер, предвиден
в Наредба №1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно 300 лева.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд, ГО, ІV-Е въззивен състав
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №20263789/30.11.2020г., постановено по гр.д. №23779/2020г. по описа на
СРС, 25 състав.
ОСЪЖДА „М.п.и
к.“ ЕООД да заплати на А.Б.Б. разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивното производство в размер на 300 лева.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.