РЕШЕНИЕ  

 

№                              28.10.2019 г.            Град  Пазарджик

 

В       И  М  Е  Т  О      Н  А            Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІІ- ти  граждански състав

На  двадесет и седми септември ,  две хиляди и  деветнадесета   година

В   публично  заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ

 

СЕКРЕТАР: Наталия Д.            

Като разгледа докладваното от Районен съдия Георгиев

Гражданско дело №2301  по описа за   2019  година.

 

 

 

Депозирана е искова молба с правно основание чл.128,т.2  КТ във вр. с чл.221 и чл.224 КТ, от ищеца К.Д.Г., ЕГН-********** ***, чрез процесуалният представител адв.Д., срещу МБАЛ „Е.“ООД, ЕИК - *********, със седалище и адрес на управление : гр.Пазарджик, ул. „Св.Архангел“№19А, представлявано от управителя К.Н.Н..

В подадената искова молба се твърди, че  ищцата работила в ответното дружество на длъжност „акушерка“, като трудовото й правоотношение било прекратено въз основа на отправено от нейна страна и получено от работодателя на 04.04.2019г. заявление за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от Кодекса на труда.

Твърди, че причината за отправянето на заявлението до работодателя, е че от месец октомври 2018г. същият престанал да плаща трудово възнаграждение за положения от ищцата труд.

Сочи, че към датата на подаване на настоящата искова претенция, ответникът й дължи трудово възнаграждение за месеците както следва: за месец ноември 2018г. - 840 лв.; за месец декември 2018 г. - 840 лв.; за месец януари 2019г. - 840 лв. ; за месец февруари 2019г. - 840 лв.; за месец март 2019г. - 840 лв. Обезщетение по чл.221 от КТ, както и обезщетение за неползването на 10 дни платен годишен отпуск за 2018г. и 6 дни платен годишен отпуск за 2019г.

Моли се съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата дължимо, но неплатено трудово възнаграждение за месеците ноември и декември 2018г. и януари, февруари и март 2019г.; обезщетение по чл. 221 от КТ, както и обезщетение за неползването на 10 дни платен годишен отпуск за 2018 г. и 6 дни платен годишен отпуск за 2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на същите.

В последствие с доп молба с вх. 15391/18.06.2019 ищцата е конкретизирала и размера на претендираните от нея обезщетения.

Претендират се сторените по делото разноски.

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с който счита предявената искова молба за нередовна, тъй като същата не сочи цената на предявените искове.

При приемане исковата молба за редовна излага становището си за допустимост и основателност.

Счита предявените искове за процесуално допустими, но неоснователни и недоказани са твърденията на ищеца, инкорпорирани в исковата молба, с оглед действителното и правно положение в случая. Неоснователни и недоказани са предявените искове, оспорват същите по размер.

Моли се съдът да остави без уважение предявения от ищеца петитум на исковата молба.

Изложени са съображения по съществото на спора.

Сочи се, че действително, както твърди ищеца, между страните са били налице трудови правоотношения с оглед изпълнение на длъжността „Акушерка“ в представляваното дружество.

Твърди се, че предявената претенция е неоснователна по размер, тъй като съгласно Решение № 166/25.02.2010 г. по гр.д. № 220/2009г. на ВКС, III г.о. по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че може да се присъди брутно трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки, като в решението следва да е ясно дали се присъжда брутното трудово възнаграждение или се присъжда остатъкът след приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски. Работникът или служителят не може да получи частта от брутното трудово възнаграждение, представляваща дължимите от него данък върху общия доход и осигурителни вноски. Това е така и в случая, когато се присъжда брутното трудово възнаграждение, тъй като данъкът и осигурителните вноски са публични държавни вземания /чл.162, ал.2, т.1 ДОПК/, а в изпълнителното производство държавата се смята винаги присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, съгласно чл. 458 от ГПК /чл. 353 ГПК отм./. Сочи се, че в настоящия случай, ищецът претендира брутният размер на дължимото трудово възнаграждение за времето от месец ноември 2018г. до месец февруари 2019г. /вкл./, а дължимите данъчни и осигурителни вноски са направени.Твърди се, че неправилно е определена по размер и претендираната сума, съставляващо обезщетение по чл. 224 от КТ.

Направено е възражение за прекомерност и недоказаност на претендираните разноски. Моли се съдът да отхвърли като неоснователни и недоказани представените за разглеждане искове. Претендират се сторените по делото разноски.

Съдът като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:

 

 

Не се спори  между страните, а същото обстоятелство се установява и от приетите по делото доказателства, че ищецът К.Д.Г., ЕГН-********** *** е  работил  при МБАЛ "Е." ООД  на длъжност „акушерка“, въз основа на  трудов договор №37 от 08.10.2010г. , изменен с допълнително споразумение  от 10.06.2011г.  Със Заповед  №12 от 01.12.2017г., работодателят е увеличил основното трудово  възнаграждение на ищцата   от 600.00лв. на 850.00лв.

Тъй като работодателят не е изплащал редовно дължимите трудовите възнаграждения на ищцата,  последната  предприела съответните  действия  и провела многократни разговори с ръководството на ответното дружество, но без резултат.

На 04.04.2019г. ищцата Г. подала заявление до работодателя, с което  изразила желанието си да прекрати трудовото си правоотношение с ответника. Предвид подаденото заявление, със Заповед №14 от 04.04.2019г. , на основание чл.327,ал.1,т.2 от КТ, било прекратено трудовото правоотношение, считано от 04.04.2019г. 

В хода на производството, по делото е била допусната съдебно-счетоводна експертиза, видно от заключението на която, размерът на дължимото на ищцата трудово възнаграждение /нето/ е следното: за месец ноември,2018г. – 965.94лв.; за месец декември,2018г. – 961.59 лв.; за месец януари,2019г. – 969.66лв.; за месец февруари,2019г. – 835.62лв.; за месец март,2019г. - - 22.40лв., или в общ размер на 3710.41лв. – неплатено. Размерът на полагащият се платен отпуск за 2018г. е 20 работни дни, а за 2019г. - /до 04.04.2019г./- 5 работни дни. Размерът на възнаграждението за неползван отпуск /за 2018г.  – 10 дни и 2019г. – 5 дни/ в размер на общо 15 работни дни е 898.95лв. /нето 809.05лв./, като възнаграждението не е платено. Размерът на обезщетението по чл.221 от КТ е 1198.50 лв. /нето 1075.63лв./, същото е неплатено. Към момента на изготвяне на експертното заключение, не са били погасени суми в общ размер на 5595.10лв. /нето възнаграждения от м.11.2018г. до м.03.2019г., вкл. обезщетения нето по чл.221 и чл.224 КТ/. Дължимите осигурителни вноски по отношение на ищеца са били внесени.

Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, тъй като същото е пълно, ясно и компетентно изготвено.

При така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното :

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.128,т.2 от КТ във вр. с чл.221 и чл.224 КТ.  Исковете са допустими и  основателни, и като такива следва да бъдат уважени в претендирания от ищеца размер, който се установи и от приетата по делото и неоспорена от страните съдебно- счетоводна експертиза.

От съвкупния анализ на доказателствените материали, се установи, че  страните са били във валидно учредена трудовоправна връзка  като ищцата е работила  в ответното дружество през исковия период. Установи се, че през исковия период ищцата е полагала труд, като на същата се дължи възнаграждение съобразно действащите трудово правни норми.

За установяване на твърденията на ищцата, по делото е била допусната съдебно-счетоводна експертиза,видно от заключението на която, размерът на

 дължимото на ищцата трудово възнаграждение /нето/ е следното: за месец ноември,2018г. – 965.94лв.; за месец декември,2018г. – 961.59 лв.; за месец януари,2019г. – 969.66лв.; за месец февруари,2019г. – 835.62лв.; за месец март,2019г. - - 22.40лв., или в общ размер на 3710.41лв. – неплатено.

Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, тъй като същото е пълно, ясно и компетентно изготвено.

Не са налице данни по делото и лисват твърдения от страна на ответника, че ищцата не е изпълнявала добросъвестно трудовите си задължения, поради което да не й се дължат трудови възнаграждения. Не се ангажираха каквито и да е доказателства от страна на ответника в тази насока.

При това положение, съдът намира за изцяло основателни   главните претенции за заплащане на трудово възнаграждение за исковия период,  същите  следва да бъдат уважени.

По иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ съдът намира следното: Правото на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск възниква само при прекратяване на трудовото правоотношение. Прекратяването на трудовото правоотношение е първата предпоставка за пораждане правото на обезщетение, която предпоставка в настоящия случай е налице. От обсъдената по-горе доказателствена съвкупност се установи, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено от служителя без предизвестие , съгласно чл.327,ал.1,т.2 КТ.  Втората предпоставка за уважаване на иска е работникът или служителят реално да не е ползвал полагаемия му се платен годишен отпуск през календарната година на прекратяването на трудовото правоотношение или през предходните, поради което законодателят е предвидил в този случай работодателят да му заплати обезщетение съобразно броя на дните, неизползван платен годишен отпуск и предвид последното получено брутно трудово възнаграждение/ това за предходния месец/ и на база средно дневното брутно трудово възнаграждение / чл.224, ал.2 във вр.с чл.177, ал.1 от КТ/.  По делото не бе оспорено от ответната страна обстоятелството, че в конкретният случай,  размерът на полагащият се платен отпуск на ищцата за 2018г. е 20 работни дни, а за 2019г. - /до 04.04.2019г./- 5 работни дни. Размерът на възнаграждението за неползван отпуск /за 2018г.  – 10 дни и 2019г. – 5 дни/ в размер на общо 15 работни дни е 898.95лв. /нето 809.05лв./, като възнаграждението не е платено, поради което съдът приема това обстоятелства за установено. От друга страна не се установи това обезщетение  да е изплатено от ответника.  Ето защо като основателен искът по чл.224, ал.1 от КТ следва да бъде уважен.

Следва да бъде уважен и предявения иск по чл.221,ал.1 КТ, като  размерът на обезщетението по чл.221 от КТ е 1198.50 лв. /нето 1075.63лв./, същото е неплатено. Съгласно разпоредбата на на чл.221 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случай на чл.327 КТ /какъвто е настоящия случай/, работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение  за срока на предизвестието. Дължимостта на обезщетението по чл.221,ал.1 КТ, както и неговият размер се установява по несъмнен начин от приетото заключение на извършената по делото съдебно- счетоводна  експертиза.

При това положение, от правна страна, съдът приема,че предявените искове са  основателни и като такива следва да бъдат уважени до техният размер.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението за присъдените трудови  възнаграждения  и законните лихви върху тях.

 Предвид изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски за адвокатски хонорар в размер на 600.00 лв., а така също да заплати по сметка на РС - Пазарджик  държавна такса в размер на 234.40лв., както и сумата от 200.00лв. – платено възнаграждение от бюджета на съда  на вещото лице по изслушаната съдебно-икономическа експертиза.

           Възражението на ответната страна за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на ищеца, съдът приема за неоснователно. Предвид обемът на извършените от процесуалния представител на ищеца процесуални действия, доказателствата, събрани по делото, включително и въпросите, обсъждани въз основа на направените от ответната страна възражения, делото се явява сравнително сложно от фактическа и правна страна, поради което съдът намира, че заплатеното от ищеца  възнаграждение се явява  справедливо и не е прекомерно.

 

Водим от горното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :

 

 

                                         Р         Е          Ш         И    :

 

 

  ОСЪЖДА МБАЛ „Е.“ООД, ЕИК - *********, със седалище и адрес на управление : гр.Пазарджик, ул. „Св.Архангел“№19А, представлявано от управителя К.Н.Н., да заплати на К.Д.Г., ЕГН-********** ***, на основание чл.128, т.2 от КТ, следните суми: сумата в размер на 3360.00лв. /три хиляди триста и шестдесет лева /, която включва  незаплатени трудови възнаграждения за съответните месеци -  месец ноември,2018г.; за месец декември,2018г.; за месец януари,2019г; за месец февруари,2019г., ведно със законна лихва върху тези суми, считано от  датата на предявяване на исковата молба /04.06.2019г./ до окончателното изплащане на същите

           ДОПУСКА предварително изпълнение на решението за присъдени трудови  възнаграждения  и законните лихви върху тях, на осн. чл.242,ал.1 ГПК.

 ОСЪЖДА МБАЛ „Е.“ООД, ЕИК - *********, със седалище и адрес на управление : гр.Пазарджик, ул. „Св.Архангел“№19А, представлявано от управителя К.Н.Н., да заплати на К.Д.Г., ЕГН-********** ***, на основание чл.224 от КТ , обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на общо 15 работни дни /за 2018г.  – 10 дни и за 2019г. – 5 дни/, в размер на 610.88лв. /шестотин и десет лева и осемдесет и осем стотинки/, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от  датата на предявяване на исковата молба /04.06.2019г./ до окончателното изплащане на същата.

           ОСЪЖДА МБАЛ „Е.“ООД, ЕИК - *********, със седалище и адрес на управление : гр.Пазарджик, ул. „Св.Архангел“№19А, представлявано от управителя К.Н.Н., да заплати на К.Д.Г., ЕГН-********** ***, на основание чл.221 от КТ, обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, в размер на 840.00лв. /осемстотин и четиридесет лева/, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от  датата на предявяване на исковата молба /04.06.2019г./ до окончателното изплащане на същата.

ОСЪЖДА МБАЛ „Е.“ООД, ЕИК - *********, със седалище и адрес на управление : гр.Пазарджик, ул. „Св.Архангел“№19А, представлявано от управителя К.Н.Н., да заплати на К.Д.Г., ЕГН-********** *** , сторените по делото разноски за платен адвокатски хонорар в размер на  600.00 лв. /шестотин лева/, на осн. чл.78,ал.1 ГПК

ОСЪЖДА МБАЛ „Е.“ООД, ЕИК - *********, със седалище и адрес на управление : гр.Пазарджик, ул. „Св.Архангел“№19А, представлявано от управителя К.Н.Н. ,  да заплати по сметка на РС-Пазарджик  държавна такса в размер  на 234.40лв. /двеста тридесет и четири лева и четиридесет стотинки/, както и сумата от 200.00лв. /двеста  лева/  – изплатено възнаграждение от бюджета на съда  на вещото лице по изслушаната съдебно-икономическа експертиза, на осн. чл.78,ал.6 ГПК

 

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен  срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: