Решение по дело №2997/2019 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№……………..

гр. Варна, ………………..... г.

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ХХV състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                  СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА

при секретаря Виржиния Миланова, разгледа докладваното от съдия Т.Димитрова адм. дело № 2997 по описа за 2019 г., като за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. със Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на А.К.Д., с ЕГН ********** ***, против принудителна административна мярка (ПАМ) - преместване на паркиран лек автомобил с рег. № В****НХ без знанието на неговия собственик на 20.10.2019 г., приложена от инспектор „Репатриране“ при Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ – Д.В.Р.

С жалбата се твърди, че оспорваната ПАМ е неправилна и незаконосъобразна. Сочи се, че автомобилът е бил паркиран на ул. „М.“, като на мястото няма знак, забраняващ паркирането на автомобили, а и автомобилът на оспорващият не е пречил и не е създавал опасност за движението. Настоява се, че не е приложима втората хипотеза на чл. 171, т. 5, б. „б“, във вр. с чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като се изтъква, че създаването на опасност и създаването на пречка за движението са две отделни и самостоятелни хипотези, алтернативно посочени в чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП. Според оспорващия, със създаването на пречка за движението може да се създаде опасност, компрометираща безопасността на движението по пътищата, но това следва изрично да е посочено, че се вменява на нарушителя, а в случая административният орган нито е посочил, нито твърди, че процесното така паркирано превозно средство създава пречка или опасност за движението. Искането е да се отмени наложената ПАМ. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В хода по същество се поддържа жалбата и направеното с нея искане за отмяна на ПАМ.

Ответникът – инспектор „Репатриране“ при Общинско предприятие (ОП) „Общински паркинги и синя зона“ – Д.Р, чрез процесуалния си представител – юриск. А.Л., изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата и прави искане същата да бъде отхвърлена.

 

Съдът като взе предвид доводите, изложени в жалбата, фактите, които се извеждат от анализа на доказателствата по делото, разгледани поотделно и в съвкупност, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от адресата на оспорения акт, за когото е налице правен интерес от обжалването. (Оспорената ПАМ е приложена на 20.10.2019 г., а жалбата е подадена директно в съда на 01.11.2019 г.)

В случая става въпрос за преместване на паркирано превозно средство – лек автомобил „Mitsubishi“ - сив, с рег. № В****НХ, без знанието на неговия собственик, което представлява вид ПАМ, за прилагането на която, по аргумент за обратното от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, не се изисква писмена форма на акта. По своя характер процесната ПАМ представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК – съдържа волеизявление на административен орган, с което се засягат права и законни интереси на адресата – настоящият жалбоподател. С волеизявлението се разпорежда преместване на управлявания от жалбоподателя автомобил, без негово знание, като за последния възниква задължение да заплати определена сума за преместването.

 

По отношение компетентността на издателя на акта и спазването на установената форма на акта:

В случая процесната ПАМ е приложена от длъжностно лице, надлежно оправомощено от собственика или администрацията, управляваща пътя, както изисква разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП. Със Заповед № 4103 от 05.11.2018 г. на Кмета на Община Варна (л. 44-45 от делото) са поименно оправомощени длъжностните лица от ОП „Общински паркинги и синя зона“, сред които е и инспекторът „Репатриране“ – Д.В.Р, като са им възложени функциите и правомощията за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 5 от ЗДвП. Оспорената ПАМ се явява в пределите на материалната (предметна) и функционалната компетентност на органа, който я е приложил, поради което не е нищожна.

 

Както се посочи, по аргумент на обратното от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП не се изисква издаването на мотивирана заповед. Прилагането на процесната мярка представлява властническо волеизявление на административния орган, обективирано чрез действие – фактическото преместване по нареждане на органа.

 

По отношение спазването на административнопроизводствените правила:

Спецификата на мерките по чл. 171 от ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1 от АПК на органа за предварително уведомяване на заинтересованите лица за започване на административното производство. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалването на заповедта за налагане на принудителна административна мярка. Дали органът правилно е отнесъл констатираните факти към правото е въпрос, отнасящ се до правилното приложение на материалния закон. Съдът намира, че органът не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава извод за наличие на основания за отмяна на оспорения акт.

 

По отношение преценката за съответствието на оспорения акт с материалноправните норми, съдът съобрази следното:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са релевантните юридически факти според хипотезата на правната норма и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.

По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН).

Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, т.е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ.

Законодателят регламентира няколко хипотези, посочени в чл. 171, т. 5 от ЗДвП, в които се прилага ПАМ “преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“, сред които и когато превозното средство е:

-          паркирано правилно, но обстоятелствата налагат неговото преместване - по б. „а“;

-          паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението - по б. „б“;

От Констативен протокол № 030605 от 20.10.2019 г., съставен от инспектор „Репатриране“ Д. Радушев в ОП „Общински паркинги и синя зона“, гр. Варна, в присъствието на двама служители – водач на кран, се установява, че около 13:05 ч. в гр. Варна, ул. „М.“ в кръстовището с ул. „М. Д.“ е паркирал лек автомобил Mitsubishi –сив, с рег. № В****НХ, с което пречи на останалите участници в движението, като е посочено, че автомобилът е репатриран на основание чл. 171, т. 5, б. „а“ и „б“ от ЗДвП. В графа „забележка“ на констативния протокол е посочено състоянието на автомобила.

Установява се, че на същия ден - 20.10.2019 г. оспорващият е получил автомобила (декларация, приложена на л. 39 от делото), както и че на 20.10.2019 г., в 14:16 ч. за репатрирането на автомобила и за отговорно пазене на паркинг е заплатена сумата в общ размер на 46 лева (фискален бон, приложен на лист 13 от делото).

Ответникът представя по делото и снимков материал, който по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, представлява годно доказателствено средство. От 3-те бр. снимки се установява състоянието на процесния автомобил, във връзка с отбелязаните в графа „Забележки“ на констативния протокол недостатъци на автомобила – огънати десни врати, надрани брони и калници и заден калник – ляв и десен – огънати.

Според обясненията на ответника, дадени в съдебно заседание, проведено на 17.12.2019 г., процесният репатриран автомобил е бил паркиран в посока на движението, вдясно, след кръстовището, плътно в ъгъла и е била запушена пешеходната пътека – продължението на тротоара. Ответникът заявява, че „подминавайки ул. „М.“, в посока бюрото на В., след кръстовището с ул. „М. Д.“, под Руското консулство, вдясната страна, на ъгъла е била спряна колата, препречваща пешеходната пътека“. Изрично ответникът заявява, че знак за репатриращи средства няма на въпросното място.

Доколкото в случая няма данни и твърдения за приложимост на хипотезата по чл. 171, т. 5, б. „а“ от ЗДвП, следва да се изследват предпоставките за приложението само на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, независимо, че в констативния протокол са посочени и б. „а“, и б. „б“ на чл. 171, т. 5 от ЗДвП.

Приложимостта на разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП предполага три отделни хипотези, визиращи различни материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, което е с цел за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В първата хипотеза попадат случаите, в които превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Втората хипотеза се отнася до случаи, когато превозното средство създава опасност. Според третата хипотеза паркираното превозното средство следва да прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.

Предвид посоченото за установено в констативния протокол като „паркирал …., с което пречи на останалите участници в движението“, следва да се приеме, че процесната ПАМ е приложена в третата хипотеза на чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП.

Т.е. за да се прецени дали е законосъобразна оспорената ПАМ, следва да се изследва дали от доказателствата по делото се установява, че процесният паркиран автомобил прави невъзможно преминаването на другите участници в движението, както и изрично е указаната от съда на ответника доказателствена тежест с разпореждането за насрочване на делото – л. 32 от делото)

От представения констативен протокол, както и от обясненията на страните по делото, се установява безспорно, че автомобилът на оспорващия е бил паркиран така, че е правил невъзможно преминаването на другите участници в движението и в частност пешеходците.

Според констативния протокол от 20.10.2019 г. автомобилът е паркиран в кръстовището на ул. „М.“ с ул. „М. Д.“, като е посочено, че с това пречи на останалите участници в движението. „Запушването“ и „препречването“, на пешеходната пътека, продължение на тротоара, както става ясно от обясненията на ответника, още повече на кръстовище, обосновава извода на съда, че паркираният от оспорващия автомобил прави невъзможно преминаването на пешеходците. От констативния протокол не става ясно на преминаването на кои участници в движението пречи автомобила – на останалите водачи на МПС или на пешеходците. В случая липсва и снимков материал как точно е паркиран автомобилът. В обясненията си пред съда обаче ответникът заявява, че „подминавайки ул. „М.“, в посока бюрото на В., след кръстовището с ул. „М. Д.“, под Руското консулство, в дясната страна, на ъгъла е била спряна колата, препречваща пешеходната пътека“. Така заявеното съдът намира, че не е в противоречие с посоченото в констативния протокол, според който автомобилът е бил паркиран в кръстовището. Следва да се има предвид и това, че става въпрос за прилагане на ПАМ, за която не е необходимо издаването на мотивирана заповед, а мярката се прилага с предприемане на действия по преместването, като в хода на делото следва ответникът да установи фактите, обосноваващи налагането на ПАМ.

Съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1, т. 5 и т. 6 от ЗДвП престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал, както и на пешеходни пътеки, вкл. на 5 метра от тях, и на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях. Освен това съгласно § 6, т. 54 от ДР на ЗДвП "пешеходна пътека" е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци, като на кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение.

За нарушения на въпросните правила за движение по пътищата е предвидено налагане на административно нарушение.

За да се направи извод за законосъобразност на наложена ПАМ по чл. 171, т. 5, б. 3, предл. трето от ЗДвП - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, следва безспорно да се установява, че паркираното превозно средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В настоящия казус се установява по несъмнен начин, че процесният паркиран автомобил е правил невъзможно преминаването на пешеходци, т.к. е бил паркиран в кръстовище, запушва пешеходната пътека, продължение на тротоара, респ. прави невъзможно преминаването на други участници в движението - пешеходците.

Така установеното от съда обосновава извод за законосъобразност на приложената ПАМ. Както се посочи, ПАМ по чл. 171 от ЗДвП се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, като законодателят е посочил изрично и ясно в кои случаи на административни нарушения следва да се прилагат ПАМ. В случая, във връзка с прилагането на ПАМ безспорно се установява, че превозното средство освен, че създава пречка за движението (в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП), прави и невъзможно преминаването на другите участници в движението, т.е. установява се по делото правнозначимият факт.

Извън горното, което се явява достатъчно основание за отхвърляне на жалбата, съдът намира, че може така паркираният автомобил от оспорващия да създава и опасност (т.е. за приложимост на втората хипотеза по чл. 171, т. 5, б. „б“ във вр. с чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП), доколкото при заобикаляне на процесния автомобил, за да се премине от пешеходците на отсрещния тротоар, се налага пешеходецът да извърши нарушение на правилата за движение, навлизайки в кръстовището не по отредената му пешеходна пътека. Недопустимо е обаче съдът да се основава на фактически установявания, различни от сочените от органа като причина за прилагане на ПАМ. В случая не са и приобщени доказателства в този аспект (обясненията на ответника не съдържат такива фактически позовавания). Създаването на опасност и невъзможността за преминаване на другите участници в движението са две отделни и самостоятелни хипотези, алтернативно посочени и в чл. 171, т. 5, б. „б“, и в чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Действително с невъзможността за преминаване на другите участници в движението може да се създаде опасност, компрометираща безопасността на движението по пътищата, която безопасност цели да осигури регламентацията на обществените отношения в ЗДвП, но това следва изрично да е посочено, че се вменява на нарушителя. В случая административният орган нито е посочил, нито твърди в хода на делото, че процесното така паркирано превозно средство освен, че създава пречка за движението, води и до създаването на конкретна опасност. Не е налице позоваване на такова обстоятелство. Въпреки, че съдът извършва цялостен контрол за законосъобразност на оспорените пред него административни актове, недопустимо е съдът да обосновава законосъобразността на акт с фактически установявания, които не са посочени в акта и каквито органът не е вменил на адресата на акта (по аргумент от чл. 170, ал. 1 от АПК, релевантни са само фактическите основания, посочени в акта или обосноваващи действието по обяснение на ответника и доказателствена тежест да установи само тях носи административният орган). Поради което дори и в случая да се приеме, че паркираното превозно средство създава опасност, то не следва да се приема, че приложената ПАМ е в несъответствие или в съответствие с материалния закон на това основание.

Единствено постановените в съответствие с материалния закон административни актове обезпечават постигането на целта на закона, т.е. в случая следва да се приеме, че оспорената ПАМ е в несъответствие с целта на закона – чл. 146, т. 5 от АПК.

Гореизложените съображения обуславят извод, че жалбата срещу процесната ПАМ следва да бъде отхвърлена, поради законосъобразността на ПАМ предвид липсата на противоречието с материалния закон, процесуалните правила, съответствието й с целта на закона и постановяването й от компетентен орган, при липса на нарушение на формата на акта.

Съдът не дължи произнасяне по разноските, доколкото предвид изхода от спора ответникът има право на такива, но не е направено искане в този аспект.

С оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р    Е    Ш    И    :

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на А.К.Д. с ЕГН ********** *** срещу Принудителна административна мярка „Преместване на ППС“ с рег. № В****НХ, приложена на 20.10.2019 г. от инспектор „Репатриране“ при ОП „Общински паркинги и синя зона“ Варна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                СЪДИЯ: