Р Е Ш Е Н И Е
№
611
гр. Хасково, 12.10.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на осемнадесети септември, през две
хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
При участието на секретаря Гергана Мазгалова, като
разгледа докладваното от съдия Костова адм.
дело №623 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е
по реда на чл.145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/ във връзка с
чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по
жалба от С.Х.Х. *** против Заповед № 272з-1837/19.06.2020г., издадена от
директора на ОДМВР - Хасково, с която на жалбоподателя на основание чл.194,
ал.2, т.2, чл. 199, ал.1, т.3, предл. първо от ЗМВР, е наложено дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение“ за срок от 6 /шест/ месеца.
В жалбата се
твърди, че заповедта е нищожна, неправилна, поради нарушения на процесуалните
правила по ЗМВР, ППЗМВР, другите подзаконови нормативни актове и АПК,
необоснована и несъответстваща на целта на закона. Сочи се, че
административният акт не съдържа всички изискуеми от закона реквизити. При
издаването му била нарушена административната процедура по ЗМВР, другите
подзаконови нормативни актове и АПК. Изложените в нея фактически основания били
бланкетни и неконкретизирани. Не били посочени конкретни нарушения, които да
представляват основания за налагане на дисциплинарно наказание. Всичко това
нарушавало правото на защита на наказаното лице. Твърдяното нарушение не било
доказано. Не били налице несъмнени и безспорни доказателства за извършването
му. Наказанието било наложено в нарушение на чл.229 ЗМВР, тъй като същото несъответствало
на тежестта на описаното в заповедта нарушение, каквото нарушение освен това не
било извършено от жалбоподателя. Наложеното наказание било необосновано тежко,
освен това извършеното дисциплинарно нарушение представлявало маловажен случай.
По изложените съображения се иска отмяна на заповедта. Претендират се разноски.
Жалбата се поддържа в открито съдебно заседание от процесуалния представител на
жалбоподателя Допълнителни аргументи в насока незаконосъобразност на оспорения акт
се излагат и в представените по делото писмени бележки.
Ответната страна
– директор на ОД на МВР - Хасково, в съдебно заседание се представлява от юрк. С.,
който оспорва жалбата, намира същата за неоснователна, а оспореният акт за
законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Хасково, след като взе предвид изложеното в жалбата, становището на
страната в с.з. и след като анализира събраните писмени доказателства по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед №
272з-1539/22.05.2020г. директора на ОДМВР е възложил извършване на проверка във
връзка с постъпило в ОДМВР – Хасково писмо с рег. № 3286р-21568/18.05.2020г. по
описа на ГД „Национална полиция“ – София, съдържащо предварителни данни за
нарушаване на служебната дисциплина от служители на сектор „Пътна полиция“ към
отдел „ОП“ при ОДМВР – Хасково, изразяващо се в неправилно определяне на
наказание по чл.638, ал.3 КЗ, въпреки наличието на повторност в рамките на
едногодишния срок, при което наказанието е следвало да се наложи по чл.638,
ал.5 от КЗ. С посочената заповед е определена комисия, която да извърши
проверката, както и срок за завършването и – 12.06.2020г.
В хода на
проверката са снети писмени сведения от служители на СПП при ОДМВР – Хасково
имащи отношение по случая. От жалбоподателя също са дадени сведения с рег. №
272р-12450/03.06.2020г. и рег. № 272р-12910/09.06.2020г.. Приобщени са всички
писмени доказателства относими към дисциплинарното производство.
Проверката е
приключила със справка рег. № УРИ 272р-13166/12.06.2020г., в която се съдържат
фактическите констатации и правната им квалификация, представени на
дисциплинарно наказващия орган и инкорпорирани в оспорената заповед. Привлеченото
към дисциплинарна отговорност лице е било запознато със същата на 15.06.2020г.
С оспорената
заповед на С.Х.Х., полицейски инспектор в група „ ОПТПАНДИАД“, в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР - Хасково, е наложено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение“ за срок от 6 месеца, за това, че при изпълнение на служебните
си задължения по квалифициране на административното нарушение и даване на
предложение за налагане на административно наказание, които са му били
възложени от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково, на 16.05.2019г.
е предложил за извършено нарушение, описано в АУАН, серия Д №
80118/02.01.2019г. по Кодекса за застраховането на водача Д. С. Н. да му бъде
наложено административно наказание „глоба“, на основание чл.647, ал.1, предл. 2
от КЗ, вр. с чл. 638, ал.1, т.5 от КЗ, при условията на „повторност“. Въпреки,
че инспектор Х. е извършил справка за водача в АИС – АНД, където в досието на
водача са били изписани съставените АУАН и издадени НП, същият не е отбелязал
факта относно наличие на условията за „повторност“, с което е допуснал
„небрежност в служебната дейност“ по смисъла на чл.199, ал.1, т.3, предл. 1-во
от ЗМВР. Прието е, че предвид факта, че съгласно Типова длъжностна
характеристика за длъжността полицейски инспектор в група „ОПТПАНДИАД“ на
сектор „ Пътна полиция“ към отдел „ Охранителна полиция“ при ОДМВР с рег. №
3286р-19529/11.11.2015г., служителят „ Изпълнява и други задачи, възлагани от
служебното ръководство в рамките на предоставените му правомощия“, Х. с
действията си е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на
чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР – „неизпълнение на служебни задължения“, което деяние
е съставомерно по смисъла на чл.199, ал.1, т.3, предл.1-во от ЗМВР –
„небрежност в служебната дейност“, като за същото от дисциплинарно наказващият
орган е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 6
месеца. Екземпляр от обжалваният акт е получен от жалбоподателя на 21.07.2020
г., видно от отбелязаното върху акта, а жалбата срещу него е депозирана на 22.07.2020
г.
От
така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата
е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването на
заповедта и от лице с правен интерес, за което административният акт е
неблагоприятен.
Разгледана
по същество, се явява основателна.
Оспорената
Заповед № 272з-1837/ 19.06.2020г. на директора на ОД на МВР Хасково е
издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 3 от ЗМВР –
ръководителя на структурата, в която жалбоподателят заема съответната длъжност. Заповедта е издадена в
изискуемата писмена форма и след приемане на писмените обяснения
на служителя по реда на чл.206, ал.1 от ЗМВР.
Процесният
индивидуален административен акт е издаден в законоустановения
срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР до 2 месеца от откриването на дисциплинарното
нарушение и не по-късно от една година от извършването му, който е спазен при
прилагане на правилата по чл.196 от ЗМВР. Дисциплинарното производство не е
образувано за тежко нарушение на служебната дисциплина, по смисъла на чл. 203,
ал. 1, т. 2-15 от ЗМВР. Същото е образувано за нарушение по чл. 198-202 от ЗМВР, при което правилно проверката е разпоредена по реда на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР с надлежна заповед, която е поставила неговото начало.
Съгласно
чл. 206, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане
на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме
писмените му обяснения. Смисълът на разпоредбата е да се даде възможност на
служителя да се защити пред административния орган като даде обяснения относно
всички вменени му дисциплинарни нарушения, за които наказващият орган има
правомощието да му наложи дисциплинарно наказание. В случая това е направено,
като жалбоподателят е запознат
със справка рег.№ УРИ 272р-13166/12.06.2020г. на 15.06.2020г., предоставена му е възможност да
упражни правото си на защита, чрез връчване на покана рег. № 272з-13343/15.06.2020г.
с указание, че в срок от 24 часа след запознаване с обобщената справка има
право да даде допълнителни обяснения или възражения, но такива не са ангажирани
от дисциплинарно наказаното лице. Процесната заповед е издадена на
19.06.2020г и в обстоятелствената ѝ
част е посочено, че при налагане на дисциплинарното
наказание са взети предвид дадените от Х. сведения с рег. № 272р-12450/03.06.2020г. и рег. №272р-12910/09.06.2020г.. Следователно по делото има
данни, че дисциплинарно-наказващият орган е приел
обясненията преди да наложи дисциплинарното наказание, запознал се е с тях и ги
е посочил в оспорената заповед. Видно от
съдържанието ѝ, са налице изложени съображения
от фактическо и правно естество. В нея е вписано правното основание и е
цитирана справка рег. № 272р-13166/12.06.2020г., която
представлява неразделна част от административния акт за налагане на
дисциплинарното наказание.
Настоящият съдебен състав намира обаче, че процесната заповед е издадена в
противоречие с приложимите материалноправни норми. В разглеждания случай на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за
срок от 6 месеца, за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194,
ал.2, т.2 от ЗМВР, изразяващо се в неизпълнение на възложени / устно / от
началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково служебни задължения,
произтичащи за Х. и от определените му с Типова длъжностна характеристика
такива за заеманата длъжност.
Дисциплинарната отговорност на служителите от МВР се реализира в рамките на
дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната
дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания.
Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл.194, ал.2 от ЗМВР, като за
проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно
извършване на правонарушение, което не съответства на дължимото по закон
поведение на държавен служител от МВР. Административният орган следва да
докаже, че служителят виновно / умишлено или по непредпазливост в двете и форми
– небрежност и самонадеяност/ е нарушил служебната дисциплина и е извършил
дисциплинарно нарушение по някоя от хипотезите на чл.194, ал.2 от ЗМВР.
Следователно, нарушение на служебната дисциплина е виновното неизпълнение на произтичащите
от служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото
деяние обективно несъответства на правно дължимото поведение на служителя,
каквото в случая не е налице.
В оспорената заповед деянието, с което се твърди, че жалбоподателят е
извършил нарушение на служебната дисциплина, е описано като неизпълнение на
възложени му / устно / от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Хасково задължения по квалифициране на административно нарушение и даване на
предложение за налагане на административно наказание, а именно за това, че Х. е
предложил за извършено нарушение, описано в АУАН, серия Д № 80118/02.01.2019г.
по Кодекса за застраховането, на водача Д. С. Н. да му бъде наложено
административно наказание „глоба“, на основание чл.647, ал.1, предл. 2 от КЗ,
вр. с чл. 638, ал.3 от КЗ, вместо да бъде наложено административно наказание
„глоба“ по чл.638, ал.1, т.5 от КЗ при условията на „повторност“. Допуснатото
неизпълнение на служебни задължения е обвързано от дисциплинарно наказващият
орган и с факта, че съгласно Типова длъжностна характеристика за длъжността
„полицейски инспектор в група ОПТПАНДИАД“ в сектор „ Пътна полиция“ към отдел
„Охранителна полиция“ при ОДМВР Х. „Изпълнява и други задачи, възлагани от
служебното ръководство в рамките на предоставените му правомощия“. При така
даденото описание настоящият състав на съда намира, че в случая е налице
несъответствие на описаното нарушение и правната му квалификация дадена от
дисциплинарнонаказващият орган. В процесния случая, като разпоредба вменяваща
задължение, неизпълнението, на което е основание за налагане на дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение“ се сочи нормата на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР. Същевременно от изложените в заповедта мотиви, както и от приобщените по
делото писмени доказателства и по-конкретно дадените от началник сектор „Пътна
полиция“ сведения в хода на дисциплинарното производство се установява, че
задължението на Х. по квалифициране на административно нарушение и даване на
предложение за налагане на административно наказание му е възложено/разпоредено
устно от гл. иснп. Ч. / виж. сведение рег. № 272р-12355/02.06.2020г. от гл.
инсп. Д. Ч./. При това положение следва да бъде прието, че описаното нарушение
е неправилно квалифицирано, тъй като чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР регламентира
неизпълнението на служебни задължения, а възприетата фактическа обстановка и
нарушението на дадено разпореждане би следвало да се определи като нарушение на
чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР - неизпълнение на заповедите и разпорежданията на министъра на
вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. При така
изложената нормативна уредба и описаното нарушение е налице противоречие, тъй
като при описаните факти се достига до извод за неизпълнение на разпореждане на
прекия ръководите, а не за неизпълнение на служебни задължения от Х.. В тази връзка следва да бъде отбелязано и това, че не може да се възприеме
тезата на наказващият орган, че описаното в заповедта задължение за
жалбоподателя възниква от типова длъжностна характеристика, тъй като соченият
от същата текст е общ и бланкетен. От съдържанието му не може да се изведе
конкретно правило за поведение, при неспазването на което ще е налице
дисциплинарно нарушение. Още повече, че ДНО не е изяснил въпроса дали така
разпореденото задължение на служителя е попадало в „рамките на предоставените
му правомощия“.
Изложеното обосновава извода, че като е наложил на оспорващия
дисциплинарно
наказание за
нарушение по
посочения
по-горе законов текст, наказващият орган е нарушил материалния закон. Съдът
намира, че атакуваната заповед не е съобразена и с целта на закона, тъй като съществени вредни последици от твърдяното
нарушение все пак не са налице, доколкото по отношение на лицето извършило
административното нарушение е издадено наказателно постановление. Освен това липсват
каквито и да било индиции допуснатият пропуск от Х. да е осъществен от държавния служител с цел прилагане на корупционни практики.
С оглед гореизложеното съдът приема, че жалбата е основателна, а Заповед
№
272з-1837/19.06.2020г. на директора на ОДМВР - Хасково, с която на жалбоподателя
на основание чл.194, ал.2, т.2, чл. 199, ал.1, т.3, предл. първо от ЗМВР, е
наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 6 /шест/
месеца е незаконосъобразна, тъй като е издадена в противоречие с материалния закон и неговата цел -
основание за отмяната на същата по аргумент от чл.146
т.4 и т.5 от АПК.
Предвид изхода на спора
жалбоподателя има право на разноски. Искането за присъждане на разноски е направено
от страна на пълномощника своевременно. С оглед на това ответника следва да
бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в размер на 410 лева, от които 10 (десет)
лева платена държавна такса за образуване на производство и 400 (четиристотин) лева, платено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 16.09.2020г..
Водим от горните мотиви и
на основание чл. 172, ал.2, предложение второ от АПК,
Административен съд Хасково,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.Х.Х., ЕГН **********
***, Заповед № 272з-1837/19.06.2020г., издадена от директора на ОДМВР -
Хасково, с която на основание чл.194, ал.2, т.2, чл. 199, ал.1, т.3, предл.
първо от ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“
за срок от 6 /шест/ месеца.
ОСЪЖДА
Областна
дирекция на МВР – Хасково да заплати на С.Х.Х., ЕГН **********
***, сумата в
размер на 410 /четиристотин и десет/ лева,
представляваща направените от жалбоподателя разноски по делото.
Решението на основание
чл.211, ал.1, изр. последно от ЗМВР е окончателно и неподлежи на касационно оспорване.
СЪДИЯ: