РЕШЕНИЕ
№. 1973
гр. Пловдив, 10.11.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIХ състав в открито заседание на дванадесети октомври
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ
ДОБРЕВА и участието на прокурора ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа
докладваното от съдията ПЕТЪР
КАСАБОВ адм. дело № 2119 по описа на съда
за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл. 70 - 73 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по искане на М.И.М.,
ЕГН **********,***, подадено чрез адвокат С.П., за възобновяване на основание
чл. 70, ал. 2, т. 1 и т. 3, във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, на
административнонаказателното производство по КАНД № 1235/2023 г. по описа на
Административен съд гр. Пловдив, по което е постановено Решение № 1437 от 25.07.2023 год., с което е оставено в
сила Решение № 601 от 07.04.2023 г., постановено по АНД № 1901 по описа за 2023
г. на Районен съд - Пловдив, I – ви н.с. Твърди се,
че решението на Районен съд - Пловдив и
решението на Административен съд - Пловдив са постановени в нарушение на
материалния закон, като въззивната и касационната станции са допуснали
съществено нарушение на процесуалните правила, като не е съобразен закона.
Сочи се, че за да потвърди издаден срещу М.И.М. Електронен фиш
Районен съд - Пловдив е приел, че същият е извършил нарушение за превишена
скорост по Закона за движение по пътищата на Републикански път II-64, км.
49+800, в посока от гр. Пловдив към с. Труд, на който е било въведено
ограничение на скоростта от 60 км/ч с пътен знак В26, разположен на км. 49+860.
Съдът се позовал на заверено копие на Протокол за използване на Автоматизирано
техническо средство или система приложен към преписката, където било отразено,
че мястото на заснемане на автомобилите е км. 49+800. Този документ бил изрично
оспорен от нарушителя.
За да остави в сила
решението на въззивната инстанция, Административен съд - Пловдив приел, че
нарушението е установено по безспорен начин и правилно е приложен законът, като
не са допуснати процесуални нарушения. Приел е, че в дадения случай, по
отношение на направените изводи за установяване на нарушението, авторът на
административно нарушение, неговото виновно поведение и приложимостта на
санкционните разпоредби, изводите на районния съд са законосъобразни и почиващи
на събраните по делото доказателства.
Така формираните изводи
на съда се оспорват от вносителя на искането за възобновяване като се поддържа,
че мястото на заснемане на лек автомобил с рег. № РВ *** КН е на 500 метра
преди действието на пътен знак В26, разположен на км. 49+860, като неправилно е
отразено в Протокол за използване на АТСС и в ЕФ като място на нарушението
Републикански път II-64, км. 49+800. Пред въззивната инстанция било поискано
назначаване на СТЕ за изясняване на това обстоятелство, която без основание не
била допусната.
Твърди се, че са
настъпили и нови обстоятелства от значение за случая, тъй като с влязло в сила Решение №
1083/16.06.2023г., постановено по АНД № 5682/2022г. на Районен съд - Пловдив,
по същия казус, по което е назначена СТЕ, е казано, че лекият автомобил е
заснет на път II - 64 в отсечката гр.Пловдив село
Труд (ляво платно) на км 50+376 на разстояние 515-516 метра преди пътен
знак В26, а техническото средство е било ситуирано също преди обхвата на пътен
знак В26. Всичко това компрометирало достоверността на протокола по чл. 10 от
Наредбата, на който съдът е изградил своите изводи.
Твърди се, че възприетите от двете
съдебни инстанции факти и обстоятелства в санкционния акт, които не са верни и
не отговарят на действителното фактическо положение, накърняват правото на защита на
санкционираното лице.
3. Ответникът – Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи /ОДМВР/ - Пловдив, поддържа становище за неоснователност на
искането за възобновяване и моли да бъде отхвърлено. Претендира присъждане на
съдебни разноски и възразява срещу размера на разноските на другата страна.
4. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава
заключение за неоснователност на така направеното искане.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Искането е подадено от надлежна страна съобразно разпоредбата на чл.
72, ал. 1, т. 2 от ЗАНН, от лицето, по отношение на което е издаден актът по
чл. 70, ал. 1 от закона и в предвидения в чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗАНН срок, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМО.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Пловдивският
районен съд бил сезиран с жалба, предявена от М.И.М., против Електронен фиш серия К № 4821349,
издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на оспорващия на основание чл. 189, ал. 4,
вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) била
наложена глоба в размер на 300 лв., за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във
вр. с ал.1 от ЗДвП.
Електронният фиш е
издаден за това, че на 05.05.2021 г. в 10:50 часа, на републикански път II-64
км 49 + 800, посока село Труд, при въведено ограничение на скоростта с пътен
знак В26 от 60 км/час и при отчетен толеранс в полза на водача от минус 3
км/час, МПС рег.№ РВ***КН се движело с установена наказуема скорост от 95 км/ч.
и наказуемо превишение 35 км/час.
Нарушението е заснето с
автоматизирано техническо средство "CORDON-М"2 MD1196. Установено
било, че горепосоченото МПС е собственост на М.И.М.. За така констатираното
нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с ал 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал.4,
вр. с чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП на същия била наложена глоба в размер на 300
лева.
Районен съд – Пловдив с Решение
№ 601 от 07.04.2023 г., постановено по АНД № 1901 по описа за 2023 г. потвърдил
издадения електронен фиш. Това решение било оставено в сила с Решение № 1437/ 25.07.2023 год., постановено по КАНД №
1235/2023 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив.
Както въззивната, така и
касационната инстанция приели, че техническото средство, с което е установено
нарушението е от одобрен тип, както и че е изготвения надлежен протокол
съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. е
годно доказателствен средство, за установяване на извършеното нарушение от
обективна и субективна страна.
ІV. От правна страна:
7. Според чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗАНН,
на проверка по реда на тази глава подлежат влезлите в сила решения на районния
и на административния съд.
В чл. 70,
ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗАНН е предвидено, че административнонаказателното
производство подлежи на възобновяване: когато с влязла в сила присъда или решение се установи, че
някое от доказателствата, въз основа на които е издаден актът по ал. 1, е
неистинско или с невярно съдържание;
когато се открият нови обстоятелства или нови доказателства от
съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били
известни на нарушителя, наказващия орган или съда при постановяване на акта.
Нормативно
установените условия за възобновяване на административнонаказателните
производства по смисъла на чл. 70, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗАНН са наличие на
непълнота на фактическия или доказателствен материал относно обстоятелства, от
съществено значение за главния факт от предмета на доказване в тези производства
(извършено ли е административно нарушение и кой е неговият автор), която
непълнота не се дължи на небрежност на страната или съответно на процесуално
нарушение на съда и се разкрива след влизане в сила на наказателното
постановление, респективно на съдебното решение. Касае се за средство за защита
срещу неправилно наказателно постановление, съответно съдебно решение и то
тогава, когато е налице несъответствие между него и обективната истина.
Новооткрити обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността,
които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или
доказателствени факти и които, независимо че са възникнали до издаване на
наказателното постановление, не са включени във фактическия материал по
административнонаказателната преписка. Новооткрити доказателства по смисъла на
чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗАНН са писмени доказателства за новооткритите факти,
както и новооткрити документи относно факти, които не са могли да бъдат
доказани поради липса на тези документи.
Според
Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. по тълк. д. № 3/2015 на ОСНК на ВКС
новооткритите обстоятелства и доказателства не се изчерпват само с онези факти,
които променят основно или частично фактическата обстановка на деянието. Отмяна
по реда на възобновяването се налага всякога, щом новооткритите факти поставят
под съмнение правилността на съдебния акт или на наказателното постановление.
Тези
новооткрити обстоятелствата или доказателствата каза се трябва да са от
съществено значение именно за разкриване на обективната истина, т.е. да касаят
фактическата обстановка и да дават основание да се правят нови изводи по
въпроса за вината, деянието и дееца.
При тази фактическа и правна обстановка съдът намира, че искането за
възобновяване е неоснователно.
На първо място не се доказва твърдяното от лицето установяване на неистинност или невярност на
доказателство по делото, въз основа на който да са постановени съдебните актове
на въззивната и касационната съдебни инстанции. Противно на разбиранията на нарушителя,
соченото Решение № 1083/16.06.2023г., постановено по АНД № 5682/2022г. на
Районен съд – Пловдив няма за последица установяване на доказателство с
неистинско или с невярно съдържание. С този съдебен акт е отменен електронен
фиш, за налагане на глоба на друго лице при различна от релевантната за
настоящото производство фактическа обстановка. Визиранията от М. протокол за
използване на АТСС, съставен по реда на чл. 10, ал. 1 от Наредба
8121з532/12.05.2015 г., не е бил предмет на контрол в нарочно производство за установяване неистинността му в рамките на
прокурорско разследване или пред съд. Условие за прилагане на соченото
основание е наличието на доказателствата, като факти от обективната
действителност, пряко повлияли върху установената от съда фактическа
обстановка, които ако бъдат изключени поради тяхната неистинност, биха довели
до различни фактически констатации и до неправилност на постановения съдебен
акт. Процесуалният закон изисква неистинските доказателства да бъдат установени
с влязла в сила присъда или решение, приемайки, че те са такива в резултат на
извършено престъпление. Когато срещу лицето, извършило престъплението не може
да се проведе наказателно производство по юридически или фактически причини,
законът допуска неистинността на доказателствата да се установи чрез
разследване /чл. 422, ал. 2 от НПК/.
В настоящия случай не е удовлетворена никоя от посочените процесуални
предпоставки, поради което се явява неоснователна
и претенцията на М., че с оставянето на искането му за назначаване на съдебна
експертиза районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, с което е
ограничил правото му на защита.
Не се установява и второто сочено от страната основание за възобновяване
на административнонаказателното производство. Съдържанието на заключението по съдебната експертиза,
приета по АНД № 5682/2022г. на Районен съд – Пловдив, е било известно към
17.05.2023 г., а откритото съдебно заседание по КАНД № 1235/2023 г. по описа на
Административен съд - гр. Пловдив, в което делото е обявено за решаване, е
проведено на 28.06.2023г. Тоест сочената експертиза не се явява ново
обстоятелство или ново доказателство от съществено значение за разкриване на
обективната истина, което не е могло да бъде известно на нарушителя, наказващия
орган или съда при постановяване на акта.
При това
положение искането на М.И.М. за
възобновяване на процесното административнонаказателното производство е неоснователно
и следва да оставено без уважение.
V. По съдебните
разноски.
9. Предвид изхода на делото на ответника следва да се присъдят сторените
съдебни разноски за юрисконсултска защита. По реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във
вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ,
бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.И.М., ЕГН **********,***, подадено чрез адвокат С.П., за
възобновяване на основание чл. 70, ал. 2, т. 1 и т. 3, във връзка с чл. 70, ал.
1, т. 7 от ЗАНН, на административнонаказателното производство по КАНД № 1235/2023
г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, по което е постановено Решение
№ 1437/ 25.07.2023 год., с което е
оставено в сила Решение № 601 от 07.04.2023 г., постановено по АНД № 1901 по
описа за 2023 г. на Районен съд - Пловдив, I – ви н.с.
ОСЪЖДА М.И.М., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** да
заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ -
Пловдив, сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща направени по делото
разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.