РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Бургас , 26.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев
при участието на секретаря Лена Р. Димитрова
в присъствието на прокурора Величка Костова Петрова (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20212100600438 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на подсъдимия Р. Т. И. с ЕГН
**********, против Присъда № 260061 от 09.04.2021 г., постановена по
НОХД № 955/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас (БРС).
С обжалвания съдебен акт, жалбоподателят – подсъдим И. е признат за
виновен в това, че в гр. Бургас за периода от месец октомври 2016 г. до месец
април 2020 г. включително, в условията на продължавано престъпление, след
като е бил осъден с Решение № 1467/2016 г. по гр. дело № 4282/2016 г. по
описа на БРС да издържа свои низходящи – дъщеря си Ю. Р. И. с ЕГН
********** и сина си – Т. Р. И. с ЕГН **********, чрез тяхната майка С. М.
Я., съзнателно неизпълнил задължението си в размер на повече от две вноски,
а именно по 43 вноски на стойност от 8600 лева за всяко от децата, или общо
1
в размер на 17 200 лева, поради което и на основание чл. 183, ал.1, вр. чл. 26,
ал.1, вр. чл. 54 от НК, е осъден на пробация, включваща двете задължителни
пробационни мерки по чл. 42а, ал.2, т. т. 1 и 2 от НК за срок от по десет
месеца за всяка от тях. Подсъдимият И. е оправдан със същата присъда по
първоначално предявеното му обвинение, че е извършил две отделни
престъпления по чл. 183, ал.1 от НК в условията на съвкупност.
Със същата присъда, подсъдимият Р.И. е осъден да заплати на
упълномощения от частния обвинител повереник сумата от 1200 лева като
разноски за адвокатско възнаграждение.
С обжалваната присъда на подсъдимия И. са били възложени и
разноските, направени в хода на досъдебното производство в размер на 91,50
лв., платими по сметка на ОД на МВР – Бургас.
Подсъдимият обжалва с бланкетна жалба постановената присъда в
частта й, с която е осъден да заплати адвокатско възнаграждение на
повереника на частния обвинител в размер на 1200 лева, като я намира в тази
част за неправилна и незаконосъобразна. Твърди, че е безработен и
присъдената сума е непосилна за него, поради което моли за нейното
намаляване наполовина.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на
Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за уважаване на
въззивната жалба. Според прокурора, правилно първоинстанционният съд се
е позовал на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за адвокатурата и на
чл. 13, ал. 1, т. 2 и ал. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за определяне
възнаграждение на адвокатите, за да осъди подсъдимия да заплати адвокатско
възнаграждение на повереника на частния обвинител, съобразно предвидения
размер на наказанието лишаване от свобода. Въпреки това приема, че
първоинстанционният съд не се е съобразил с обстоятелството, че частните
обвинители са малолетни и се представляват от тяхната майка като техен
законен представител. Видно от приложеното по делото пълномощно, тя е
лицето, което е упълномощило като повереник адв. Синигерова и е сторила
това, действайки като майка и законен представител на малолетните деца.
Поради тези обстоятелства, прокурорът приема, че на повереникът адв.
Синигерова следва да бъде определено възнаграждение в размер на 600 лева,
2
в какъвто смисъл следва да бъде изменена и присъдата. По отношение
искането на адв. Синигерова да й бъде присъдено възнаграждение и за
въззивната инстанция, прокурорът изразява становище, че искането не следва
да бъде уважено, тъй като адвокатът не се е явил пред въззивната инстанция.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция, частните обвинители
и тяхната майка и законна представителка, редовно призовани, не се явяват.
Упълномощеният повереник, редовно призован, не се явява, но с нарочно
писмено становище изразява възраженията си против въззивната жалба на
подсъдимия, която намира за неоснователна и моли съда да потвърди изцяло
първоинстанционната присъда. Претендира да му бъде присъдено
възнаграждение за процесуална защита пред въззивната инстанция.
В съдебно заседание, подсъдимият, редовно призован, не се явява.
Служебният му защитник изразява становище за основателност на въззивната
жалба. Възразява срещу възприетият от районния съд подход за определяне
на възнаграждението на повереника съобразно Наредбата за определяне
възнагражденията на адвокатите, но намира и, че определеното от съда
възнаграждение, което според него се равнява на тримесечната издръжка на
децата, се явява прекомерно спрямо ниската фактическа и правна сложност на
делото и положения в тази връзка адвокатски труд. Моли за изменение на
обжалваната присъда в частта за разноските, като подсъдимият бъде осъден
да заплати по-ниско възнаграждение на повереника на частните обвинители.
Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след
като се запозна с изложеното във въззивната жалба, като изслуша явилите се
в с.з. страни, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като
прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши
цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда
на чл. 313 и чл. 314 ал.1 от НПК, изведе следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, се явява
процесуално допустима, доколкото е предявена в законоустановения срок от
страна, имаща правен интерес и процесуално право да иска проверка на
съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол по реда на глава ХХІ от НПК.
Разгледана по същество, въззивната жалба се явява основателна.
3
Производството пред районния съд е протекло по реда на глава XXVII
от НПК при условията на чл. 371, т. 2 от НПК. След като е бил уведомен в
разпоредителното заседание за желанието на подсъдимия съдебното
производство да се развие по реда на съкратеното съдебно следствие,
съставът на Районен съд – Бургас, на основание чл. 372, ал. 1 от НПК,
изрично е разяснил на подсъдимия правата му и го е уведомил, че
доказателствата, събрани на досъдебното производство, както и направеното
от него самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК, ще бъдат използвани при
постановяване на присъдата. След направеното от подсъдимия Р.И.
самопризнание, съдът е спазил процесуалния закон и се е произнесъл с
определение, съгласно разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК.
Фактическата обстановка по делото е следната:
Подсъдимият Р. Т. И. е роден на *** г. в град ***, община ***, област
***, живее в същия град, български гражданин е, има завършено ***
образование, не е женен, не работи, не е осъждан.
За времето от 2009 г. до 2013 г. свидетелката С. М. Я. и подсъдимият
Р.И. живели като семейство, на семейни начала, без сключен граждански брак
имали две деца. През периода на съвместното им семейно съжителство им се
родили две деца – Ю. Р. И., родена на *** г. в град ***и Т. Р. И., роден на ***
г. в град ***.
През 2013 г. подсъдимият И. и свидетелката Я. се разделили
окончателно.
С Решение № 1467 от 05.10.2016 г. по гражданско дело № 4282/2016 г.
по описа на БРС, влязло в законна сила на 05.10.2016 г. подсъдимият Р.И. бил
осъден да заплаща на детето си Ю. Р. И., с ЕГН ********** и с адрес в град
***, квартал „***“, улица „***“, месечна издръжка в размер на 200 (двеста)
лева, чрез нейната майка и законен представител С.Я., считано от датата на
подаване на исковата – 26.07.2016 г. до настъпване на причини за нейното
изменение или прекратяване.
Със същия съдебен акт, подсъдимият И. бил осъден да изплаща месечна
издръжка и на сина си Т. Р. И., с ЕГН ********** и с адрес в град ***,
квартал „***“, улица „***“, в размер на 200 (двеста) лева, отново чрез
4
неговата майка и законен представител С.Я., до настъпването на причини за
изменяне или прекратяване на издръжката.
Въпреки, че подсъдимият Р. Т. И. бил запознат със съдържанието на
горепосоченото съдебно решение и бил наясно със задълженията си да
заплаща на своите деца месечни издръжки в определения размер, той не
заплатил нито една вноска в периода от месец октомври 2016 г. до месец
април 2020 г. включително. По отношение на детето си Ю. Р. И., ЕГН
**********, подсъдимият не заплатил общо 43 (четиридесет и три) вноски,
всяка от които от по 200 (двеста) лева или общо сумата от 8600 (осем хиляди
и шестстотин) лева, а по отношение на детето си Т. Р. ИВ., ЕГН **********
подсъдимият не заплатил общо 43 (четиридесет и три) вноски, всяка от които
от по 200 (двеста) лева или общо сумата от 8600 (осем хиляди и шестстотин)
лева, всичките платими в град Бургас, на свидетелката С.Я. като тяхна майка
и законен представител.
Изложената фактическа обстановка, установена от първостепенния съд
и възприета изцяло от настоящия въззивен състав, намира своята несъмнена
доказателствена опора в доказателственият материал по делото и не се
оспорва от страните. Съблюдавайки предпоставките, регламентирани в чл.
372, ал. 4 НПК, в мотивите към присъдата си първостепенният съд е приел за
установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал
на направените от подсъдимия самопризнания, както и на доказателствата,
събрани в досъдебното производство.
Законосъобразен е изводът на районния съд, че самопризнанието,
направено от подсъдимия по реда на чл. 371 т. 2 от НПК, обхваща всички
обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и
които се включват в предмета на наказателното дело. Същевременно,
самопризнанието на подсъдимия, направено доброволно, в присъствието на
защитник, не е единственото доказателство в полза на обвинителната теза.
Признанията на подсъдимия И., намират потвърждението си в показанията на
разпитаната в досъдебното производство свидетелка С.Я. (л. л. 30-31 и л. 33
от ДП), в приложените по делото препис от Решение № 1467 от 05.10.2016 г.
по гражданско дело № 4282/2016 г. по описа на БРС (л. л. 59-60 от ДП) и
удостоверения за раждане (л. л. 61-66 от ДП), както и в другите писмени
5
доказателства и доказателствени средства, събрани в досъдебното
производство. Всички посочени доказателства и доказателствени средства
кореспондират помежду си и в пълна степен съвпадат с признанията на
подсъдимия.
Предвид правилно изяснената фактическа обстановка, обоснован и
законосъобразен се явява правният извод на първостепенният съд, че с
неизпълнението на задължението си да изплаща ежемесечно издръжка на
своите низходящи – на дъщеря си Ю. Р. И., род. на *** г. и на сина си Т. Р. И.,
род. на *** г., а именно като не е плащал повече от по две месечни вноски за
всяко едно от децата в периода от месец октомври 2016 г. до месец април
2020 г. включително, а именно по четиридесет и три месечни вноски за всяко
от децата, при размер на всяка вноска по 200,00 лева, т.е., равняващи се общо
на сумата от 8600,00 лева за дете или общо за двете деца 17 200 лева,
платими на майката и законен представител на детето – св. С.Я., макар да е
бил длъжен да стори това по силата на съдебно решение № 1467 от 05.10.2016
г. по гражданско дело № 4282/2016 г. по описа на БРС, влязло в законна сила
на 05.10.2016 г., подсъдимият Р. Т. И. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпление по чл. 183, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.
Няма спор между страните, че подсъдимият И. не е заплащал дължимата
на всяко едно от децата си месечна издръжка, определена като сума и като
падеж с влязло в сила съдебно решение, за което същият е бил уведомен и с
чието съдържание е бил добре запознат. Доказателствата по делото
установяват, че дължимата издръжка не е била плащана от подсъдимия на св.
Я. като майка и законен представител на общите им с И. деца; периодът на
неизпълнение е установен безспорно, а за негово начало правилно е посочен
месец октомври 2016 г., когато е влязло в сила съдебното решение за
издръжката и когато за И. е възникнало задължението да направи първите
вноски.
Всички изложени по-горе съставомерни факти се потвърждават от
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства и не се оспорват от подсъдимия и другите страни по делото.
От обективна страна, престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК засяга
обществените отношения, свързани със семейството и осигуряването на
6
ежедневните нужди на децата. В рамките на тези отношения, до навършване
на пълнолетие, децата са неработоспособни, а родителите са длъжни да ги
издържат т.е. да осигуряват средства и да задоволяват ежедневните нужди на
ненавършилите пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си (арг. чл. 125 ал.1 и чл. 143 ал.2 от
СК). Издръжката трябва да им се доставя периодично, за да се избегнат
неблагоприятните последици от забавянето й, поради което законът посочва,
че тя следва да се плаща ежемесечно (арг. чл. 146 ал.1 от СК), като
прекратяването на брака, респ. прекратяването на семейното съжителство, не
освобождава родителя от това задължение (арг. чл. 59 от СК). Предвид това,
престъплението по чл. 183 ал.1 от НК намира своя обективен израз в
неизпълнение, чрез съзнателно бездействие, на влязло в сила решение за
плащане на издръжка, ако това неизпълнение е в размер на две или повече
месечни вноски. Престъплението по чл. 183 ал. 1 от НК е типично
продължено престъпление, чието изпълнително деяние се осъществява
трайно и непрекъснато чрез бездействие, докато не настъпят обстоятелства,
които го прекратяват, независимо дали са настъпили поради волята или не на
дееца. В конкретният случай, престъпното бездействие е продължило
непрекъснато четиридесет и три месеца, касателно всяко едно от двете деца.
В контекста на изложеното дотук, настоящият въззивен състав намира
за законосъобразно и правилно решението на първостепенният съд да
квалифицира престъпните деяния на подсъдимия И. като едно общо,
продължавано престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, вр. чл. 26, ал.1 от НК,
въпреки обвинителната теза на прокуратурата, която разглежда
инкриминираните деяния като две отделни престъпления, осъществени в
условията на чл. 23, ал.1 от НК. Действително, налице е разнопосочна
съдебна практика по отношение правната квалификация на деянията в
случаите, когато деецът не заплаща издръжка на повече лица – в някои
съдебни решения се приема, че се касае за едно престъпление, което е
усложнено по резултата си, други състави приемат, че е налице реална
съвкупност от престъпления по смисъла на чл. 23, ал. 1 от НК, а трети
приемат, че е налице продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1
от НК. Настоящият въззивен състав, както е имал случай вече да посочи (вж.
Решение № 122 по ВНОХД № 185/2017 г. на БОС, Решение № 60 по ВНОХД
7
№ 157/2018 г. на БОС и др.), застъпва становището, че в такава ситуация е
налице повече от едно деяние (в настоящият случай са две), тъй като
съществуват отделни задължения за заплащане на издръжка, които деецът
нарушава с бездействието си, като е възможно за всяко неизпълнение да
съществуват и различни мотиви (напр. омраза към едного, просто нежелание
за осигуряване на издръжка на другиго и т. н.). Позовавайки се на Решение №
424 от 22.12.2014 г. по н. д. № 1345/2014 г., І н. о. на ВКС и споделяйки
мотивите изложени в него, въззивната инстанция приема, че в разглеждания
казус е налице продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 ал. 1 от НК.
Неизплащането на дължима издръжка през определен период от време на
определено лице следва да се осмисли като "еднородна проява" по смисъла на
чл. 26 ал. 1 от НК, осъществяваща състава на едно и също престъпление –
такова по чл. 183 ал. 1 от НК. Няма пречка да се обединят в едно
продължавано престъпление две или повече продължени деяния, ако са
налице условията на чл. 26 ал. 1 от НК (т. VІІ.1. от ТР № 3/1971 г. ОСНК).
Въззивният съд приема, че в случая прилагането на правната фигура на чл. 26
от НК е и по-благоприятна за подсъдимия от тази по чл. 23 от НК. С оглед
горното, следва да се приеме, че в разглеждания казус е налице едно единно
продължавано престъпление, а не множество от престъпления по смисъла на
чл. 23, ал. 1 от НК, както приема прокуратурата.
Престъплението е извършено при пряк умисъл, под формата на
престъпно бездействие. Несъмнено у подсъдимият е била формирана
представа, че дължи ежемесечна на издръжка на двете си деца в размер на по
200 лева за всяко от тях, която трябва да плаща на св. Я. като тяхна майка и
законен представител. Този извод се аргументира с факта, че подсъдимият е
бил страна по делото, приключило със съдебно решение, окончателно
уреждащо въпроса с издръжката на децата му. Въпреки това, И. не
преустановил престъпното си бездействие в продължение на четиридесет и
три месеца. Ето защо, може обосновано да се приеме, че подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните му последици и е целял настъпването им. Този извод е в
съгласие с трайната съдебна практика по този въпрос, обобщена в Р-47-2012
ІІІ н.о. на ВКС с докладчик съдията Пашкунова. Съгласно това становище на
ВКС, за доказване на умисъла при престъпленията по чл. 183, ал.1 от НК е
8
необходимо да се установи не само изградени у извършителя представи за
наличието на съответно задължение за плащане на издръжка и за това за
какъв период от време не е внесъл дължимите суми, но и наличието на
обективна възможност за изпълнение на задълженията, както и липса на
пречки от непреодолим характер, препятстващи заплащането на издръжка.
От гледна точка на субективния елемент от състава на чл. 183 ал.1 от
НК следва да се посочи, че съгласно нормата на чл. 143, ал. 2 от СК,
родителите са длъжни да дават издръжка на своите не навършили пълнолетие
деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. В конкретният случай, подсъдимият е физически и
психически здрав, в трудоспособна възраст и е бил в обективна възможност
да осигури необходимите парични средства, за да изплаща издръжката. И
доколкото липсват доказателства да е бил освободен от задължението си да
доставя издръжка на децата си, И. е бил длъжен да се съобрази с влязлото в
сила съдебно решение на гражданския съд.
С атакуваната присъда, първоинстанционният съд е наложил на
подсъдимия И. наказание „Пробация“, включващо пробационните мерки
„задължителна регистрация по настоящ адрес“ с явяване и подписване пред
пробационния служител, или определено от него длъжностно лице, два пъти
седмично за срок от 10 (десет) месеца, както и „задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ също за срок от 10 (десет) месеца.
Решението на първостепенният съд да определели по реда на чл. 54 от НК
конкретният вид и размер на дължимото наказание е обосновано,
законосъобразно, правилно предвид липсата на многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия И. обстоятелства.
При определяне вида и размера на наказанието първостепенният съд се е
съобразил и с обществената опасност на деянието и на подсъдимия, като
правилно я е преценил като ниска предвид добрите характеристични данни на
И. и чистото му съдебно минало. Същевременно, както правилно е посочил
районният съд, не може да се пренебрегне дългия период от време, през който
подсъдимият е бездействал, а оттук и значителната по размер неплатена
издръжка. Въпреки това, поради превеса на смекчаващите отговорността
обстоятелства и ниската степен на обществена опасност на подсъдимия,
правилно районният съд е преценил да не определи наказание „лишаване от
9
свобода“, а да определи като справедливо наказание по-лекото наказание
„пробация“, алтернативно посочено в разпоредбата на чл. 183 ал.1 от НК.
Същото, предвид определените от съда конкретни пробационни мерки и
тяхната продължителност се явява справедливо, доколкото съответства на
обществената опасност на деянието и на извършителят му, като настоящият
въззивен съд е на мнение, че предвид добрите характеристични данни на
подсъдимия И., това наказание ще доведе и до постигане целите на
генералната и най-вече на специалната превенция.
В съответствие с правните си изводи относно съставомерността на
инкриминираното деяние, виновността на обвиняемия и съответстващото
наказание, първостепенният съд е приложил разпоредбата на чл. 189, ал.3 от
НПК, като е възложил в тежест на подсъдимия Р.И. заплащането на
направените в досъдебното производство разноски в размер на 91,50 лв.,
платими по сметка на ОД на МВР – Бургас; районният съд също е възложил
на подсъдимия да заплати на адвокат Иванка Синигерова от АК – Бургас
сумата от 1200 лева като адвокатско възнаграждение за процесуалното й
представителство по делото като повереник на частните обвинители.
Решението на първоинстанционният съд, касателно направените в
досъдебното производство разноските, не търпи критика, тъй като е
съобразено със закона, а определеното на подсъдимия И. парично задължение
се явява обосновано по размер и адресат с оглед писмените материали,
приложени по делото, сочещи действителния размер на сумата, изплатена на
експерта от разследващите органи за извършената икономическа експертиза.
Въззивният съд, обаче, прецени, че следва да уважи възраженията на
подсъдимия И. досежно решението на първостепенният съд да му възложи
заплащането на сумата от 1200 лева като адвокатско възнаграждение на
адвокат Синигерова от АК – Бургас. Макар правилно районният съд да се е
позовал на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона адвокатурата,
вр. чл. 13, ал. 1, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, присъдената сума е неправилно определена от решаващият
съд.
Видно от представеното пред районния съд пълномощно, св. С.Я. е
упълномощила адвокат Синигерова от БАК да я представлява в лично
10
качество в хода на образуваното наказателно производство. Следователно, на
упълномощеният адвокат се дължи сума в размер на 600 лв., определена по
реда на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения - за процесуално представителство, защита и
съдействие на свидетелката Я.. Обстоятелството, че в хода на
първоинстанционното производство като частни обвинители са били
конституирани децата на подсъдимия – Ю.И. и Т.И., не променя направения
по-горе извод. Качеството на пострадали в настоящото наказателно
производство имат само децата на подсъдимия Р.И., защото именно на тях
той дължи осигуряване на издръжка и регулярното неплащане на паричната
сума за издръжка, посочена в цитираното по-горе и влязло в сила решение на
гражданския съд, неблагоприятно засяга пряко тяхното развитие. Видно от
доказателствата по делото, към момента на провеждане на съдебното
производство пред първата инстанция децата Ю. Р. И., род. на *** г. и Т. Р.
И., род. на *** г., са били малолетни, т.е. макар да разполагат с процесуалните
права на пострадали лица по чл. 75 от НПК, те не могат да ги упражнят
лично, тъй като са процесуално недееспособни – вместо тях и от тяхно име
правни действия извършват техните законни представители – родители или
настойници ( арг. чл. 3 от Закона за лицата и семейството). Следователно,
макар децата Ю. и Т. формално да са конституирани от съда като частни
обвинители, в настоящото наказателно производство процесуалните им права
по чл. 79 от НПК се упражняват единствено и само от св. Я., която е тяхна
майка и законен представител. Ето защо, на упълномощеният от нея адвокат
се дължи възнаграждение само в размер на 600 лева. В този смисъл
въззивният съд следва да отмени първоинстанционната присъда в
обжалваната й част и да намали размера на присъденото на адвокат
Синигерова възнаграждение от 1200 лв. на 600 лева.
С писмено становище по повод въззивното производство, адвокат
Синигерова претендира подсъдимият И. да бъде осъден да й заплати
възнаграждение и за въззивното производство, като отново се позовава на чл.
38, ал. 1, т. 1 и ал.2 от Закона адвокатурата, вр. чл. 13, ал. 1, т. 2 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения и въззивното
производство. Въззивният съд намира това искане за неоснователно. Адвокат
Синигерова не присъства лично в проведеното открито въззивно съдебно
11
заседание, същевременно в цитираната по-горе Наредба за минималните
адвокатски възнаграждения не е предвидена възможност за заплащане на
възнаграждение на повереника за изготвяне на писмено становище във
въззивно производство. Ето защо, искането на адв. Синигерова за присъждане
на възнаграждение и за въззивното производство следва да се остави без
уважение поради липсата на законова възможност за удовлетворяването му.
По реда на служебната проверка и с оглед на правомощията си,
определени в закона, настоящият въззивен съдебен състав прецени и
процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт. Не се
установи в някой от стадиите на това наказателно производство да са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
довели до ограничаване или накърняване на правото на защита на
подсъдимия, както и на процесуалните права на страните в производството
въобще.
Ръководен от изложеното и на основание чл. 334, т. т. 3 и 6 от НПК и
чл. 338 от НПК, Бургаски окръжен съд,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 260061 от 09.04.2021 г., постановена по НОХД №
955/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, с която подсъдимият Р.
Т. И. с ЕГН ********** е осъден да заплати адвокатско възнаграждение на
адвокат Иванка Синигерова от АК – Бургас, като НАМАЛЯВА размера на
същото от 1200 (хиляда и двеста) лева на 600 (шестстотин) лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат Иванка Синигерова от
АК – Бургас за присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивното
производство
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
12
1._______________________
2._______________________
13