№ 1427
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Екатерина Стоева
при участието на секретаря Весела Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело №
20231100103262 по описа за 2023 година
Предмет на производството са предявени от Г. Т. М. против Столична община
осъдителни искове с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 40 000лв.-обезщетение за
неимуществени вреди и за сумата 1480.20лв.-обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законната лихва от 27.09.2022г. до изплащането.
Твърденията на ищеца са, че на 27.09.2022г. в гр.София, при движение по десния
тротоар в кв.Младост 1 с посока от бул.*******в в края му се спънал с левия си крак в
несигнализирана и необезопасена дупка, образувана от разрушена повърхност,
липсващи и счупени плочки в непосредствена близост до шахта, при което паднал на
земята и получил увреждане, изразяващо се в счупвания на други части на
подбедрицата, множество счупвания на подбедрица закрито в ляво, RSOM cum
placeae, открити рани на други частни на подбедрицата. На 02.10.2022г. претърпял
операция на лявата глезенна става, след което на 21.11.2022г. постъпил по спешност с
открита рана в областта на лявата подбердица с извършена хирургичната й обработка,
а през м.01.2023г. провел рехабилитация. Твърди във връзка с така получените
увреждания да е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
както и имуществени вреди, представлавящи направени разходи във връзка с
лечението, репарирането на които претендира от ответника, в качеството на задължено
по закон лице да ремонтира и поддържа в изправност тротоара, като част то
общинската пътна мрежа.
1
Ответникът оспорва исковете по съображения за тяхната неоснователност и
недоказаност. Поддържа съпричиняване с твърдението увреждането на ищеца да се
дължи на липса на проявено внимание при придвижването по тротоара при
положение, че живее в близост и пътят му е познат. Счита претендирания размер на
неимуществени вреди за прекомерен спрямо действително претърпените.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата,
намира следното:
Съгласно чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността на възложителя е за чужди виновни противоправни действия и има
гаранционно-обезпечителен характер. На основание чл.51, ал.1 ЗЗД обхваща всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Предпоставките за отговорността по чл.49 ЗЗД са: възлагане на работа от
възложителя; противоправно деяние на изпълнителя; причиняване на вреди при или
по повод изпълнението на работата; причинна връзка между деянието и вредите.
Вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа не само когато са
резултат от действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на
което е възложена работа. За възложителите бездействието е основание за отговорност
за увреждане, когато се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от
закон, от технически или други правила, и от характера на възложената работа /ППВС
№ 9/1966г./.
Съдът е сезиран с иск за обезщетение на вреди, основан на твърдението за
отговорност на ответника Столична община по чл. 49 ЗЗД като последица от
противоправно бездействие на нейни служители или на лица, на които е възложено
поддържането на тротоарите от градската пътна мрежа, предназначени за
придвижването на пешеходци, изразяващо се в неизпълнение на законовото
задължение за ремонт и поддръжка.
Относно настъпване на произшествието по делото е разпитан св.В. Т., който бил
заедно с ищеца, когато пострадал. Не помни датата, но било през септември 2022г. В
показанията си сочи, че живеели в съседни блокове в кв.Младост 1 в близост до
мястото на инцидента. Рано сутринта пили кафе в „Шел“, след което тръгнали за
работа. Вървели по тротоара, след което ищецът продължил по него покрай бл.11 и в
момента, когато се разделяли стъпил накриво с левия крак и паднал на земята. После
видял, че на мястото на тротоара има капак на шахта с разрушена цялост и около нея
дупки, заради които човек може да пострада и по-сериозно. Помогнал на ищеца да се
изправи и повикал такси, с което веднага бил закаран в ИСУЛ, а след прегледа същия
ден го закарал у тях. Видно от представения по делото снимков материал, около
шахтата на мястото на тротоара плочките са надробени, наредени произволно с
множество неравности, дупки, пръст и камъни. Свидетелят сочи, че често минавал
оттам, защото живее в бл.11 и знае за лошото състояние на тротоара, без да му е
известно дали ищецът е наясно с това и дали общината е била уведомявана за
компроментирания участък.
Представен е лист за преглед на пациент в КДБ/СО, издаден от УМБАЛ
„Царица Йоанна-ИСУЛ“ гр.София, видно от който на 27.09.2022г. в 9.02ч. ищецът
2
постъпил в спешното отделение с оплаквания за болки, видим оток, хематом и
затруднени движения в областта на лява глезенна става. Посочено е, че преди четири
дни стъпил накриво у дома и травмирал левия си глезен, а след извършената
рентгенография установено, че има фрактура на заден триъгълник и медиален малеол
на лява тибия с дислокация и дисхиза на интеркосталната мембрана с поставена
диагноза „счупвания на други части на подбедрицата“. Отразено е, че състоянието му
налага оперативно лечение при деклариран отказ на ищеца от хоспитализация.
Представена е епикриза ИЗ № 32675/2022г., издадена от УМБАЛ „Софиямед“,
видно от която на 02.10.2022г. ищецът постъпил в болничното заведение с извършена
на 03.10.2022г. операция по открито наместване на счупването на лявата глезенна
става и фиксиране фрагментите с плака и винтове. В анамнезата, за която е посочено
да е по данни на ищеца, на 24.09.2022г. се спънал и паднал и прегледан в УМБАЛ
Царица Йоанна-ИСУЛ“.
Впоследствие на 21.11.2022г. отново постъпил в УМБАЛ „Софиямед“ поради
открита рана в областта на лявата подбедрица с извършена хирургична обработка под
анестезия, за което е представена епикриза ИЗ № 39373/2022г., след това в периода
12.01.2023г.-26.01.2023г. провел рехабилитация в СБПЛР „Панчарево“ ЕООД.
Вещото лице по изслушаната СМЕ дава заключение, че счупването в областта
на лявата глезенна става е възможно да бъде получено по посочения в исковата молба
начин от стъпване на криво. Откритата рана на лява подбедрица с неравни некротични
ръбове не е получена при самото произшествие, а представлява настъпило усложнение
от операцията по поставяне на плаката и винтовете. В съдебно заседание обяснява, че
белегът е върху самата планка и често се случва отваряне на някои от винтовете, което
налага вторично затваряне.
Въз основа така събраните доказателства съдът намира за установено ищецът да
е получил травматичното увреждане в резултат стъпване на криво при преминаване
върху компроментиран част от тротоар до бл.11 в кв.Младост 1 в гр.София. Във връзка
с оспорването от ответника, друго не следва от посоченото в съставените документи
от болничните заведения различни място и дата на увреждането при извършения
преглед на 27.09.2022. и последващо извършената операция на 03.10.2022г. В тази част
представляват частни свидетелстващи документи, които не се ползват с обвързваща
съда доказателствена сила и не удостоверяват извънсъдебно признание на ищеца за
неизгодни факти относно мястото и времето на инцидента.
Пряко доказване на релевантните за спора факти е осъществено чрез
показанията на разпитания свидетел, които са последователни, основани на
непосредствени възприятия на мястото, състоянието на тротоара и обстоятелствата,
при които е пострадал ищецът и не се опровергават от други данни по делото.
Описаното от свидетеля лошо състояние на конкретния участък от тротоара съвпада са
представените снимки, а посоченото от него, че веднага след инцидента го закарал в
ИСУЛ, изчакал го и после придружил до дома му кореспондира с посочената в листа
за преглед на пациент дата 27.09.2022г., като такава на увреждането и неговото
естество, респ. възприетия от него начин на увреждане не се изключва, а съответства
на възможния такъв според заключението на вещото лице по СМЕ. От своя страна
ответникът не е провел доказване към деня на инцидента фактическото положение на
тротоара да е било различно от посоченото, нито ангажирал доказателства сочещи към
тази дата да е бил извършен ремонт или обозначение по начин, указващ на
пещеходците за препятствие при придвижването.
3
Не е спорно, че мястото на произшествието е тротоар, предназначен за
придвижване на пешеходци, и е публична общинска собственост на Столична община
по чл.3, ал.3 и чл.8, ал.3 ЗП във вр. с §6, т.6 от ДР на ЗДв.П. На основание чл.31 и
чл.30, ал.4 ЗП общините са задължени да осъществяват ремонт и поддържане на
общинските пътища, както и ремонт и поддържане на подземните съоръжения,
тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и
крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните
територии. Съгласно §1, т.12, 13 и 14 от ДР на ЗП това включва дейности по полагане
на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация и
предприемане на мерки за защита принадлежностите и съоръженията, както и
задължения за незабавно сигнализиране препятствията по общинските пътища и
улици, в тази част тротоари за пешеходно придвижване, с отстраняването им във
възможно най-кратък срок - чл.167, ал.1 ЗДв.П и арг. от чл.3, ал.2 ЗДв.П. От това
следва, че ответникът има задължение да осигурява чрез свои служители или чрез
трети лица поддържането на тротоарната настилка в състояние, съответно на
предназначението за безопасно ползване от пешеходците, което в случая не е било
изпълнено и това обуславя пораждането на отговорността по чл.49 ЗЗД за
причинените на ищеца вреди.
Възражението на ответника за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД е
неоснователно. Принос по смисъла на тази норма е налице, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на
вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и
самите вреди. Според т.7 от ТР № 1/23.12.2015г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г.,
ОСГТК на ВКС, съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и
вина. Приносът на увредения, като обективен елемент от съпричиняването, може да се
изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е
противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в
някаква степен.
По делото е установено, че ищецът живее в близост до мястото на
произшествието, поради което логично може да се приеме, че неведнъж преминавал
през този участък от тротоара при знанието за лошото му състояние, но само по себе
си това не означава принос в настъпване на вредоносния резултат, защото ползването
на публична общинска собственост, предназначена за придвижване на пешеходци, не е
противоправно и липсват нормативни или други правила, задължаващи пешеходеца да
избере маршрут, съобразявайки се с потенциалния риск в определен участък да е
налице необезопасена и несигнализирана неравност или да знае на кое конкретно
място има препятствие за да го избегне. Такова задължение би било налице само, ако
ответникът е предприел действия по сигнализиране или обезопасяване на тротоарния
участък, доказателства за което не са събрани. Проявата на внимание при
придвижване е израз на нормална грижа за собственото здраве и житейски оправдано,
но за пешеходеца няма предвидено в нормативен акт задължение непрекъснато да
следи пътната настилка. То ще има значението на принос, когато с поведението си
пострадалият е поел предвидим или реално очакван риск, или неоправдано игнорирал
такъв, като по този начин е създал предпоставки за увреждане, данни за което по
делото не са събрани.
Като последица от произшествието ищецът получил счупване на лява глезенна
става, поради което претърпял болки и страдания. В деня на увреждането 27.09.2022г.
4
посетил болнично заведение, но отказал хоспитализация, а операция на глезена е
извършена няколко дни по-късно на 03.10.2022г. Впоследствие на 21.11.2022г. отново
постъпил в болнично заведение поради открита рана в областта на травмирания глезен
с извършена хирургична обработка, във връзка с което установено, че раната не е
причинена при падането на тротоара, а представлява усложнение от операцията.
Лечението е продължило с проведена рехабилитация по раздвижване в началото на
2023г. Според заключението на вещото лице по СМЕ лечебният и възстановителен
период при ищеца е продължил 4 месеца, като в първите 30 дни след инцидента и 15
дни от рехабилитацията по раздвижване и постепенно натоварване на левия крайник е
изпитвал болки с по-интензивен характер. Наред с това се придвижвал с патерици за
около 45 дни, създало личен дискомфорт и затруднения в ежедневието, наложило
подпомагането му от приятели и близки според показанията на разпитания свидетел.
Липсват данни за други усложнения или трайни негативни последици за здравето или
начина на живот.
Въз основа тези обстоятелства, при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, съдът съобрази възрастта на ищеца /51г. към деня на
произшествието/; вида, тежестта и начина на получаване на травматичното увреждане
наложило оперативна интервенция; възникналото след това усложнение-открита рана,
което не се дължи на поведението на ищеца или на забавено, респ. неправилно
лечение, но се намира в причинна връзка с деликта, за който ответникът носи
отговорност; продължителността на лечебния и възстановителен период, съпроводен с
претърпени болки и страдания с различна интензивност, включително затрудненията в
личен план. Събраните делото доказателства сочат, че първоначалният отказ на ищеца
да се подложи на операция, а е направил това няколко дни по-късно, не е довело до
увеличение обема на вредите. Предвид това съдът приема съответен на критерия
„справедливост“ по чл.52 ЗЗД размер на обезщетението за неимуществени вреди от
15 000лв., до който искът се явява основателен и следва да се уважи.
Върху така определеното обезщетение на основание чл.84, ал.3 ЗЗД ответникът
дължи заплащането на законна лихва от настъпване на увреждането на 27.09.2022г. до
изплащане на главницата.
По отношение претенцията за имуществени вреди по делото са представени
фактура № **********/03.10.2022г. за сумата 1290лв., представляваща заплатен
комплект тубуларна плака до 6 винта, използвана при извършената на ищеца операция
и касов бон от същата дата за сумата 80лв., заплатена за първичен преглед; фактура
**********/05.10.2022г. за сумата 34.80лв., представляваща заплатена потребителска
такса за преглед; фактура № **********/21.11.2022г. за сумата 17.40лв. за платена
потребителска такса за преглед и фактура № 7582/11.01.2023г. за платена
потребителска такса от 58лв. във връзка с проведена рехабилитация. Тези разходи в
общ размер на 1480.20лв. са направени в периода на лечение от увреждането и са
свързани с него, поради което съставляват имуществена вреда, подлежаща на
обезщетяване от ответника.
По искането за законна лихва по чл.86 ЗЗД следва да се посочи, че такава върху
обезщетението за имуществени вреди се дължи от извършване на разходите, тъй като
това е момента на настъпване на вредата и нейната изискуемост с оглед разпоредбата
на чл.84, ал.3 ЗЗД. В случая разходите свързани с лечението ищецът е направил след
настъпване на произшествието в периода 03.10.2022г.-11.01.2023г., поради което не е
налице основание за присъждане на законна лихва върху тях от 27.09.2022г. Законна
лихва следва върху обезщетението за имуществени вреди следва да се присъди от
5
11.01.2023г. /най-късно направения разход/ до окончателното изплащане.
По разноските:
С определение по делото на основание чл.83, ал.2 ГПК ищецът е освободен от
заплащането на държавна такса за исковете и разноски в производството.
Представляван е от адвокат при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да заплати на адв. А. Г.-САК адвокатско
възнаграждение от 1891.77лв., изчислено в съответствие с чл.7, ал.2 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно
уважената част от исковете.
Ответникът не е направил разноски в производството. Представляван е от
юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя на 150лв. по Наредбата за
заплащането на правната помощ С оглед отхвърлената част ищецът следва да заплати
на ответника разноски по чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК от 90.41лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Софийски градски съд държавна такса за уважените искове от 659.21лв.,
както и 300лв. за платено от бюджетните средства на съда възнаграждение за вещо
лице, или общо сумата от 959.21лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, гр.София, ул. Московска № 33, да заплати на Г. Т.
М., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.*******, сумата от 15 000лв. на основание
чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие увреждане, настъпило на
27.09.2022г. на тротоар в ж.к.*******, ведно със законната лихва от 27.09.2022г. до
изплащането, както и сумата 1480.20лв. на основание чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи във
връзка със лечението, ведно със законната лихва от 11.01.2023г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен
размер 40 000лв. и искането за присъждане на законна лихва върху обезщетение за
имуществени вреди за периода 27.09.2022г.-10.01.2023г.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на адв. А. Х. Г.-САК, с адрес гр.София,
ул.Съборна № 14, ет.3, адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА от 1891.77лв.
ОСЪЖДА Г. Т. М., ЕГН **********, гр.София, да заплати на Столична община
разноски по делото на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК от 90.41лв.
ОСЪЖДА Столична община да заплати по сметка на Софийски градски съд на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 959.21лв.
6
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен
съд от връчване препис на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7