Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
18.09.2020 |
Град |
Кърджали |
||||||||||||||
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
|||||||||||||||||||
|
Кърджалийски
административен |
Съд |
|
състав |
||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
На |
24.08. |
Година |
2020 |
||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
В
публично заседание и следния състав: |
|||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Председател |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Членове |
|
||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Секретар |
Мариана
Кадиева |
|
|||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
|||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
Ангел
Момчилов |
|
|||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Адм. |
дело
номер |
95 |
по
описа за |
2020 |
година. |
||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл.
46, ал. 5 от Закона за общинската собственост/ЗОС/.
Депозирана
е жалба от О.Ф.М. от
***, действащ чрез пълномощника адв.М., против Заповед
№ 117/04.02.2020 год., издадена
от кмета на Община Кърджали, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 59 от АПК, чл. 46, ал. 1, т. 6 от Закона за общинската собственост
във вр. с чл. 46, ал. 2 от Закона за общинската
собственост във вр. с чл. 36, ал. 1, т. 1, т. 2, ал.
2 и ал. 3 от Наредбата за условията и реда за придобиване, управление и
разпореждане с общински жилища на територията на община Кърджали, е прекратен
Договор № ***/*** г. за наем на общинско жилище, намиращо се в *** с полезна
площ 69.98 кв.м., актуван с АЧОС № *** г.
Счита,
че процесната заповед е незаконосъобразна, като
издадена при съществени нарушения на административнопроцесуалните
правила и постановена в противоречие с приложимите материалноправни
разпоредби.
Излага
доводи, че към датата на издаване на оспорения акт О.Ф.М. и семейството му
ползвали и държали общинския имот на основание действащ договор за наем от
01.03.2018 г., който не бил прекратен по надлежния ред и основания, предвидени
в Закона за общинската собственост и Наредбата за условията и реда за
придобиване, управление и разпореждане с общински жилища .
Твърди,
че жалбоподателят е предприел и осъществил необходимите дължими действия във
връзка с изпълнение на своите договорни задължения за заплащане на наемната
цена, ТБО за 2019 г. и консумативи във връзка с ползването на наетия имот.
Въвежда
доводи, че в хода на административното производство са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила,
които са довели до ограничаване правото на защита на М. и до произнасяне от
административния орган с незаконосъобразна заповед.
Моли
съда да постанови решение, с което да отмени Заповед № 117/04.02.2020 год., издадена
от кмета на Община Кърджали, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 59 от АПК, чл. 46, ал. 1, т. 6 от Закона за общинската собственост
във вр. с чл. 46, ал. 2 от Закона за общинската
собственост във вр. с чл. 36, ал. 1, т. 1, т. 2, ал.
2 и ал. 3 от Наредбата за условията и реда за придобиване, управление и
разпореждане с общински жилища на територията на община Кърджали, е прекратен
Договор № ***/*** г. за наем на общинско жилище, намиращо се в ***, с полезна
площ 69.98 кв.м., актуван с АЧОС № *** г.
В
съдебно заседание, чрез адв. В.М. поддържа депозираната жалба по изложените в нея
съображения. В подкрепа на доводите си за незаконосъобразност на обжалваната
заповед представя писмена защита.
Ответникът по жалбата
се представлява се ст. юрк. Р. И., който оспорва
изцяло подадената жалба. Излага съображения, че процесната
заповед е издадена от орган на изпълнителната власт, в границите на неговите
правомощия и на съответните законови основания. Наемното отношение било
прекратено поради изтичане на срока на договора за наем и нередовното неплащане
на наемната вноска. Счита за неоснователни твърденията, че О.М. живее в
общинското жилище на основание договор за наем от 2018 г., в която връзка сочи а.д.
№ 190/2019 год. по описа на Административен съд – Кърджали, по което с
Определение № 159 от 01.09.2019 г., потвърдено от ВАС, жалбата срещу заповед за настаняване на О.М. била
оставена без разглеждане. Твърди, че към настоящия момент О.М. живеел в
общинско жилище без съответните законови и правни основания. Сочи, че семейството
на жалбоподателя не отговаряло на условията на чл. 8 от Наредбата за
настаняване в общинско жилище, тъй като съпругата му била *** гражданин, *** и
липсвали съответните права същите да наемат общинско жилище. В конкретния
случай, Община Кърджали предоставила възможност на О.М. за известен период от
време, от 6 месеца, да продължи да живее в общинското жилище, като му е бил
определен пазарен наем. Счита за неоснователни изложените от жалбоподателя и
пълномощника му доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, поради което
моли съда да постанови решение, с което да отхвърлите жалбата против
обжалваната заповед на кмета на община Кърджали, с която е прекратен договор за
наем за ползване на общинско жилище от О.М., поради изтичане срока на договора
и неизпълнение на задължението за заплащане на наемни вноски.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Със
Заповед № 17/18.01.2018 г./л. 41 от
приложеното като доказателство а.д. № 190/2019 г. по описа на Административен
съд – Кърджали/, издадена от кмета на община Кърджали на основание чл. 44,
ал. 2 от ЗМСМА, чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗОС във вр. с
чл. 18, ал. 4 и ал. 5 и чл. 25 от Наредбата за условията и реда за придобиване,
управление и разпореждане с общински жилища на община Кърджали, О.Ф.М., с ЕГН **********,
е бил настанен под наем за срок от 5 години в общински недвижим имот – частна
общинска собственост, намиращо се в ***, с полезна площ 69.98 кв.м., актуван с
АЧОС № *** г. В тази връзка между Община Кърджали и О.Ф.М. е сключен и Договор №
***/*** г. за отдаване под наем на общински недвижим имот/л. 39 – л. 40 от приложеното като доказателство а.д. № 190/2019 г./,
със срок на договора от 01.03.2018 г. до 28.03.2023 г.
От
представеното и прието в настоящето производство Споразумение за прекратяване
на Договор за наем № *** от *** г./л. 49
от делото/, сключено между Община Кърджали, представлявана от кмета Х. А.
И. и О.Ф.М., се установява, че страните
са се споразумели да прекратят по взаимно съгласие действието на Договор за
наем № *** от *** г., считано от 31.12.2018 г. Със споразумението наемателят – О.М.
е поел задължението да подаде заявление-декларация, съгласно чл. 8, ал. 2 във
връзка с Наредба за условията и реда за придобиване, управление и разпореждане
с общински жилища, прието с Решение № 186/20.09.2018 г. на заседание на
Общински съвет – Кърджали, както и да заплати дължимия наем, ТБО и разходи за
ток, вода и др.
О.Ф.М.
подал до кмета на община Кърджали Заявление – декларация по чл. 8, ал. 2 от
Наредбата за условията и реда за придобиване, управление и разпореждане с
общински жилища/ Вх.№ *** ОТ *** г. на община Кърджали – л.36 – л. 38 от делото/, с
което е поискал той и семейството му да бъдат настанени под наем в общинско
жилище. В заявлението са декларирани условията и изискванията по чл. 8, ал. 1
от Наредбата за условията и реда за придобиване, управление и разпореждане с
общински жилища в община Кърджали, при изпълнението на които лицата имат право
да кандидатстват за картотекиране, респ. за настаняване в общинско жилище под
наем. Подаденото заявление-декларация, ведно с и приложените към него документи са били
разгледани на заседание на Комисията по картотекиране и настаняване на граждани
в общински жилища под наем, назначена със Заповед №***/*** год. на кмета на
община Кърджали - Протокол № 6 от 13.02.2019 г./ л. 18 – л. 22 от приложеното като доказателство а.д. № 190/2019 г./,
като комисията е констатирала, че домакинството на О.М. е тричленно и че
семейството му не отговаря на условието по чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата за
условията и реда за придобиване, управление и разпореждане с общински жилища в
община Кърджали, а именно:„1. лицата да
са само български граждани”, като изрично е отразено, че съпругата му - Ю.
М. е *** гражданин. Комисията е приела, че следва да се изготви заповед и
договор за наем на О.Ф.М. на основание чл. 25, ал. 3 от Наредбата – за срок от
шест месеца или до 31.06.2019 г., след който срок имотът следва да се предаде с
протоколи опис. На свое заседание на 27.03.2019 г., проведено в присъствието на
О. и Ю. М. – Протокол № 8/л. 14 – л. 16
от а.д. № 190/2019 г./, горепосочената комисия е взела решение до
30.06.2019 г. наемателите да заплащат месечен наем в размер на *** лв.
Със
Заповед № 107/29.03.2019 г./л. 33 от настоящето
дело/, издадена от кмета на община Кърджали на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗОС във вр. с чл. 18,
ал. 4, ал. 5 и ал. 8 и чл. 25 от Наредбата за условията и реда за придобиване,
управление и разпореждане с общински жилища на община Кърджали, О.Ф.М., с ЕГН **********,
е бил настанен под наем за срок от 6 месеца – до 30.06.2019 г. в общински
недвижим имот – частна общинска собственост, намиращо се в ***, с полезна площ
69.98 кв.м., актуван с АЧОС № *** г., при месечна наемна цена *** лв. В тази
връзка между Община Кърджали и О.Ф.М. е сключен и Договор № ***/*** г. за
отдаване под наем на общински недвижим имот/л.
29 – л. 31 от настоящето дело./, с който на жалбоподателя е отдадено под
наем за срок от 01.01.2019 г. до 30.06.2019 г.
общинско жилище, намиращо се в ***, състоящо се от две стаи, кухня и сервизни
помещения с полезна площ 69.98 кв.м., актуван с АЧОС № *** г., при месечна
наемна цена *** лв.
По-горе
цитираната Заповед № 107/29.03.2019 г. е била оспорена от О.Ф.М. пред
Административен съд – Кърджали, като с Определение № 159/19.09.2019 г. по а.д.
№ 190/2019 г. депозираната жалба е оставена без разглеждане. Постановеният
съдебен акт е оставен в сила с Определение № 16025/26.11.2019 г. по адм. дело № 13018/2019 г. на ВАС.
Със
Заповед № 117/04.02.2020 г./л. 24 от
настоящето дело/, издадена от кмета на община Кърджали на основание чл. 44,
ал. 2 от ЗМСМА, чл. 59 от АПК, чл. 46, ал. 1, т. 1 и т. 6 от ЗОС във вр. с чл. 46, ал. 2 от ЗОС и чл. 36, ал. 1, т. 1, т. 2, ал.
2 и ал. 3 от Наредбата за условията и
реда за придобиване, управление и разпореждане с общински жилища на територията
на община Кърджали, е прекратен договор № ***/*** г. за наем на общинско
жилище, намиращо се в ***, състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения
с полезна площ 69.98 кв.м., актуван с АЧОС № *** г. Постановено е общинското
жилище да се освободи от О.Ф.М. в 14-дневен срок от получаването или
оповестяване на заповедта. Така издадената заповед е била съобщена на адресата
й чрез залепване на входната врата на жилището на 12.02.2020 г., видно от
приетия като доказателство констативен протокол – л. 21 от делото.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната
жалба
е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК,
от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу
административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за
законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.
При
извършената проверка по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК относно законосъобразността
на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът
намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен по място, материя и степен
орган в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържащ фактически
и правни основания за постановяването му
и при спазване на административнопроизводствените
правила. Съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗОС, наемното правоотношение се прекратява
със заповед на органа, издал настанителната заповед. В заповедта се посочват
основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на
жилището, който не може да бъде по-дълъг от един месец. В конкретния случай
настанителната заповед/№ 107/29.03.2019 г./ е издадена от кмета на община
Кърджали, който е издал и заповедта за прекратяване на наемното правоотношение.
Оспореният акт съдържа всички изискуемите реквизити, съобразно изискванията на чл.
59 от АПК, като не се установяват и основания за нищожност, свързани с
нарушаване на административнопроизводствените
правила, които да са толкова съществени, че да се отразят на валидността на
крайния акт. В този смисъл, съдът приема, че атакуваната заповед е съобразена с изискванията на закона и
поражда валидно правно действие.
На следващо място,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният административен акт е
съобразен и с приложимите материалноправни разпоредби
на закона.
В хипотезите на чл. 46, ал. 1, т. 1 и т. 6 от ЗОС наемните
отношения се прекратяват, поради: т. 1 - неплащане на наемната цена или на
консумативните разноски за повече от три месеца; т. 6 - изтичане на срока за
настаняване.
Съгласно чл. 36, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за
придобиване, управление и разпореждане с общински жилища на територията на
община Кърджали/налична на интернет страницата на Общината/, наемното правоотношение се прекратява поради: 1.
изтичане на срока за настаняване; 2. неплащане на наемната цена или на
консумативните разноски, свързани с ползване на жилището, за повече от 3
месеца; 3. отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище;
4. неполагане грижата на добър стопанин при ползване на жилището; 5.
необитаване на общинското жилище за повече от 3 месеца; 6. използване на
жилището не по предназначение; 7. нарушаване на добрите нрави; 8. системно
нарушаване на обществения ред; 9. невъзстановяване на такса „Битови отпадъци”
за предходната година; 10. неизпълнение на задълженията по чл.18, ал.10; 11.
извършване на ново строителство, надстрояване или пристрояване, основен ремонт
или реконструкция, когато се засягат обитавани помещения; 12. подадено писмено
предизвестие от наемателя; 13. обитаване на жилището и от лица, семейства и
домакинства, различни от наемателите; 14. осъждане на наемател за престъпление
от общ характер; 15. писмено искане на органа на етажната собственост,
придружено с решение на Общото събрание с мнозинство не по-малко от 75 % ; 17. неизпълнение на задълженията по договора за наем. Алинея 2 на посочената
разпоредба въвежда регламентацията, че наемното правоотношение се прекратява
със заповед на кмета на общината, като в заповедта се посочват основанието за
прекратяване на наемното правоотношение и срок за освобождаване на жилището,
който не може да бъде по-дълъг от един месец.
С оспорената Заповед № 117/04.02.2020 г., издадена от кмета
на община Кърджали на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 59 от АПК, чл. 46,
ал. 1, т. 1 и т. 6 от ЗОС във вр. с чл. 46, ал. 2 от ЗОС и чл. 36, ал. 1, т. 1, т. 2, ал. 2 и
ал. 3 от Наредбата за условията и реда за придобиване, управление и
разпореждане с общински жилища на територията на община Кърджали, е прекратен
договор № ***/*** г. за наем на общинско жилище, намиращо се в ***, състоящо се
от две стаи, кухня и сервизни помещения с полезна площ 69.98 кв.м., актуван с
АЧОС № *** г. Постановено е общинското жилище да се освободи от О.Ф.М. в
14-дневен срок от получаването или оповестяване на заповедта.
Предвид обстоятелството, че О.Ф.М., *** – Ю. В. М. и *** – В.
Р. Р., са били настанени в процесното общинско жилище
със Заповед № 107/29.03.2019 г. на кмета на община Кърджали, за срок от 6
месеца – до 30.06.2019 г., която заповед за настаняване е влязла в сила, то е
налице основанието за прекратяване на наемното отношение по смисъла на чл. 46,
ал. 1, т. 6 от ЗОС и чл. 36, ал. 1, т. 1 от Наредбата за условията и реда за
придобиване, управление и разпореждане с общински жилища на територията на
община Кърджали, а именно: изтичане срока на настаняването, който срок към
датата на издаване на оспорената заповед безспорно е изтекъл. Без значение е,
че след крайната дата на срока на настаняване – 30.06.2019 г. до
постановяването на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение, О.М. и
семейството му са продължили да ползват общинското жилище без противопоставяне от
административния орган, което обстоятелство очевидно е свързано с образуваното
производство пред съда по обжалване на настанителната заповед, приключило с Определение
№ 16025/26.11.2019 г. по адм. дело № 13018/2019 г. на
ВАС, с което е оставено в сила Определение № 159/19.09.2019 г. по а.д. №
190/2019 г. на Административен съд – Кърджали.
Предвид изложеното съдът намира, че са били налице
материалните предпоставки по чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС и чл. 36, ал. 1, т. 1
от Наредбата за условията и реда за придобиване, управление и разпореждане с
общински жилища на територията на община Кърджали за прекратяване на наемното
правоотношение, а именно – поради изтичане срока на настаняването. В оспорената
Заповед № 117/04.02.2020 г., издадена от кмета на община Кърджали, едно от
посочените основания за прекратяване на наемното правоотношение е чл. 46, ал.
1, т. 6 от ЗОС и чл. 36, ал. 1, т. 1 от Наредбата за условията и реда за
придобиване, управление и разпореждане с общински жилища на територията на
община Кърджали, което в случая безспорно е налице, респ. налице е основание за
издаване на оспорения акт за прекратяване на наемното правоотношение, респ.
заповедта се явява законосъобразна и съответна на материалния закон.
В тази
връзка, съдът намира за неоснователни изложените от процесуалния представител
на жалбоподателя доводи, че към датата на издаване на оспорения акт О.Ф.М. и
семейството му ползвали и държали общинския имот на основание действащ договор
за наем от 01.03.2018 г., който не бил прекратен по надлежния ред и основания,
предвидени в Закона за общинската собственост и Наредбата за условията и реда
за придобиване, управление и разпореждане с общински жилища. Действително между
О.Ф.М. и Община Кърджали е бил налице сключен Договор № ***/*** г. за отдаване
под наем на общински недвижим имот/л. 39
– л. 40 от приложеното като доказателство а.д. № 190/2019 г./, с който на
жалбоподателят е било отдадено под наем общинско жилище, намиращо се в ***,
състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения с полезна площ 69.98 кв.м.,
актуван с АЧОС № *** г., със срок на договора от 01.03.2018 г. до 28.03.2023 г.
Посоченият договор, обаче е бил прекратен от страните със Споразумение за
прекратяване на Договор за наем № *** от *** г./л. 49 от делото/, сключено между Община Кърджали, представлявана от
кмета Х. А. И. и О.Ф.М., с което страните
са се споразумели да прекратят по взаимно съгласие действието на Договор за
наем № *** от *** г., считано от 31.12.2018 г. Със споразумението наемателят – О.М.
е поел задължението да подаде заявление-декларация, съгласно чл. 8, ал. 2 във
връзка с Наредба за условията и реда за придобиване, управление и разпореждане
с общински жилища, прието с Решение № 186/20.09.2018 г. на заседание на
Общински съвет – Кърджали, както и да заплати дължимия наем, ТБО и разходи за
ток, вода и др. Именно във връзка с така постигнато споразумение и с оглед
становището на Комисията по картотекиране и настаняване на граждани в общински
жилища под наем, назначена със Заповед № 1317/15.11.2018 год. на кмета на
община Кърджали, е издадена и Заповед № 107/29.03.2019 г./л. 33 от настоящето дело/ на кмета на община Кърджали, с която на
основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗОС във вр. с чл. 18, ал. 4, ал. 5 и ал. 8 и чл. 25 от Наредбата за
условията и реда за придобиване, управление и разпореждане с общински жилища на
община Кърджали, О.Ф.М., с ЕГН **********, *** – Ю. В. М. и *** – В. Р. Р., са
били настанени под наем за срок от 6 месеца – до 30.06.2019 г. в процесното общинско жилище.
Съдът не
споделя твърденията в жалбата и представената писмена защита, че прекратяването
на договора е в нарушение на чл. 46, ал. 2 от ЗОС. В посочената разпоредба
законодателят е предвидил прекратяване на наемното отношение със заповед на
органа, издал настанителната заповед, а не прекратяване на договор за наем. В
Закона за общинската собственост и цитираната Наредбата за условията и реда за
придобиване, управление и разпореждане с общински жилища в община Кърджали са
предвидени основанията за прекратяване на наемното правоотношение, което
съгласно цитираната разпоредба се осъществява със заповед на съответния орган.
В конкретния случай, освен процесната Заповед №
117/04.02.2020 г., няма издадена друга заповед за прекратяване на наемното
правоотношение между М. и Община Кърджали, което е изцяло в съответствие с
волята на страните по съществуващото между тях наемно правоотношение, изразено
в горепосоченото споразумение. Така, на практика между тях е постигнато
съглашение за изменение на условията на наемното правоотношение, в частта
относно срока на настаняването и наемната цена. Горното е материализирано в
изготвеното споразумение, в съответствие с което е и подаденото от О.Ф. Заявление
– декларация по чл. 8, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за придобиване,
управление и разпореждане с общински жилища/ Вх.№ *** ОТ *** г. на община
Кърджали. Предвид това и решението на комисията е изготвена и Заповед №
107/29.03.2019 г. за настаняване в общинското жилище, въз основа на която и в
съответствие с чл. 11, ал. 7 от Наредбата за условията и реда за придобиване,
управление и разпореждане с общински жилища в община Кърджали е сключен и Договор
№ ***/*** г. за отдаване под наем на общински недвижим имот. С други думи,
съществуващите между страните наемни правоотношение към датата на издаване на
оспорената заповед са били регламентирани с условията, въведени в Заповед №
107/29.03.2019 г. и Договор № ***/*** г., а не с описаните такива в Заповед №
17/18.01.2018 г. на кмета на община Кърджали/л. 41 от а. д. № 190/2019 г./ и Договор за наем № *** от *** г. Да
се отрече правото на страните по договор за наем, включително и по договор за
отдаване под наем на общински жилищен имот, да преуредят
отношенията по наемното правоотношение по взаимно съгласие, би означавало да се
отрече основния принцип на при договарянето, а именно, че страните могат
свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
повелителните норми на закона и на добрите нрави. В ЗОС липсват разпоредба,
които да въвежда забрана за прекратяване на договор за наем за отдаване на
общински жилищен имот под наем по взаимно съгласие, поради което по-горе
цитираното споразумение не е в противоречие на закона. Следва да се отбележи,
че на практика между страните са продължили да съществуват наемни
правоотношения след споразумението, като след прекратяването на договора - 31.12.2018 г.,считано от 01.01.2019 г. наемните отношения по отношение на същия имот и между
същите страни са уредени със заповед за настаняване и договор за наем, в
съответствие със действащия ЗОС и относимата Наредба
за условията и реда за придобиване, управление и разпореждане с общински жилища
в община Кърджали. Заповед №
107/29.03.2019 г. на кмета на община Кърджали е била оспорена пред съда, като с
влязъл в сила акт жалбата е била оставена без разглеждане, респ. заповедта е
влязла в законна сила и е породила
правно действие.
Следва да
се отбележи, че в конкретния случай не са били налице предпоставките за
приложението на чл. 46, ал. 4 от ЗОС, съгласно която норма, при изтичане на срока на настаняване наемното
правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за
настаняване под наем в общинско жилище. В този смисъл, на първо място преди
изтичане на срока на настаняване жалбоподателят не е подал декларация за
продължаване на наемното правоотношение/декларация по чл. 8, ал. 2 от Наредбата
е била подадена едва на 09.01.2020 г. – л. 10/ и на следващо място е очевидно,
че в случая не са били представени доказателства, че е било изпълнено
изискването на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата за условията и реда за
придобиване, управление и разпореждане с общински жилища в община Кърджали, а
именно:„1. лицата да са само български
граждани”, като именно поради
обстоятелството, че съпругата на жалбоподателя не е български гражданин, през
декември 2018 г. е предприета промяна в наемното правоотношение и с цел
задоволяване на жилищните нужди на М. и семейството му и предоставянето на
възможност да решат битовите си проблеми, Община Кърджали е направила
своеобразен компромис и е настанила жалбоподателя в общинско жилище за 6
месеца.
Налице е и
основанието за прекратяване на наемното правоотношение, визирано в нормата на
чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОС и чл. 36, ал. 1, т. 2 от НУРПУПОИ в община Кърджали,
а именно - неплащане на наемната цена за повече от три месеца, които разпоредби
са изрично посочени в оспорената заповед, като правно основание за прекратяване
на наемното правоотношение. В тази връзка в заповедта изрично е отразено, че с
покана за доброволно изпълнение изх. № ***/*** г. жалбоподателят е бил поканен
да погаси задълженията си за наем за периода от месец март до месец декември
2019 г., общо в размер на *** лв., както и ТБО за 2019 г. за вода, ел. енергия
и др. Видно от приетата по делото Покана за доброволно изпълнение изх. №
***/*** г./л. 27 от делото/, О.М. е
бил уведомен, че дължи наем за периода от месец март до месец декември 2019 г.,
общо в размер на *** лв., както и ТБО за 2019 г. за вода, ел. енергия и др.
Отправена му е покана за доброволно погасяване на сумите в 7-дневен срок, както
и е предупреден, че при неизпълнение ще се пристъпи към процедура по
прекратяване на наемното правоотношение. Настоящият състав на съда намира, че
към датата на издаване на процесната заповед е било
налице и това основание за прекратяване на наемното правоотношение, респ.
налице е материална законосъобразност на заповедта и в тази й част.
Представените по делото доказателства от страните/ вносни бележки и преводни
нареждания, както и разписки за безкасови плащания - л. 61 до л. 70 и л. 88 до
л. 105/, установяват частични плащания на дължимия наем, като към датата на
приключване на устните състезания по делото не се ангажираха доказателства за
пълно и точно погасяване на задължението на жалбоподателя, произтичащо от
задължения за заплащане на наем за месец март до месец декември 2019 г. В този
смисъл към момента на приключване на делото от представяните доказателства се
установява, че изцяло е погасено задължението за заплащане на наем за месец
март и месец април 2019 г., като по отношение на останалия период е налице
частично плащане на задължението за наем. Налични за доказателства за заплатени
разходи за ВиК и електрическа енергия, както и ТБО за
процесния имот, но не се доказва изцяло погасяване на
задължението за наем, поради което горепосоченото основание за прекратяване на
наемното правоотношение е налице.
Неоснователни
са доводите на пълномощника на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение
на административнопроизводствените правила. Според
съда при издаването на оспорената заповед не са допуснати такива по смисъла на
чл. 146, т. 3 от АПК. Административният орган е изпълнил задълженията си по чл.
35 от АПК като е изяснил всички релевантни факти и обстоятелства преди
издаването на заповедта. Извършено е уведомяване на О.М., че при неизпълнение
на задълженията му за заплащане на наем и консумативи за вещта в предоставяния
срок, ще се пристъпи към прекратяване на наемното правоотношение. В случая
адресатът не е открит на адреса, като очевидно жалбоподателят и семейството му
са проявили недобросъвестност, което е наложило и оспорваната заповед да бъде
съобщена чрез залепване на входната врата на общинското жилище, за което е
съставен надлежен протокол и приложен снимков материал по преписката. Във
връзка с горното съдът намира, че органът е спазил изискванията за
целесъобразност и съразмерност, установени в чл. 6 от АПК, като оспорената
заповед е издадена и в съответствие с целта на закона.
По изложените
съображения съдът намира, че оспорената
Заповед № 117/04.02.2020 г., издадена от
кмета на община Кърджали, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 59
от АПК, чл. 46, ал. 1, т. 1 и т. 6 от ЗОС във вр. с
чл. 46, ал. 2 от ЗОС и чл. 36, ал. 1, т. 1, т. 2, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за условията и реда за
придобиване, управление и разпореждане с общински жилища на територията на
община Кърджали, е прекратен договор № ***/*** г. за наем на общинско жилище,
намиращо се в ***, състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения с
полезна площ 69.98 кв.м., актуван с АЧОС № *** г. и е постановено общинското
жилище да се освободи от О.Ф.М. в 14-дневен срок от получаването или
оповестяване на заповедта, е законосъобразна и обоснована, респ. издадена при
липса на отменителните основания по чл. 146 от АПК. Депозираната
против нея жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Ответникът по жалбата
не е направил надлежно искане за присъждане на разноски, поради което в полза на
Община Кърджали не следва да бъдат присъждани такива.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пред. 5-то от АПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на О.Ф.М., с ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, чрез адв.М., срещу Заповед № 117/04.02.2020 г., издадена от кмета
на община Кърджали, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 59 от АПК,
чл. 46, ал. 1, т. 1 и т. 6 от ЗОС във вр. с чл. 46,
ал. 2 от ЗОС и чл. 36, ал. 1, т. 1, т. 2, ал. 2
и ал. 3 от Наредбата за условията и реда за придобиване, управление и
разпореждане с общински жилища на територията на община Кърджали, е прекратен
договор № ***/*** г. за наем на общинско жилище, намиращо се в ***, състоящо се
от две стаи, кухня и сервизни помещения с полезна площ 69.98 кв.м., актуван с
АЧОС № *** г., като неоснователна.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Решението
е окончателно/чл. 46, ал. 5 от Закона за
общинската собственост/.
Председател: