О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
гр. Б.С., 26.03.2021год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав в закрито заседание от 26 март, Две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ ГЕРДОВА
като разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 366/2020 год. по описа на РС-Бяла С., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.248 от ГПК.
Производството по гр.д.
№ 366/2020 год. по описа на РС-Б.С. е приключило с Решение
№ 260027/26.10.2020г.с правно основание чл.422 от ГПК.
В законоустановеният срок ответницата А. В.П. е обжалвала решението на първоинстанционния съд, като е поискала с въззивната жалба да се намали размера на адвокатското възнаграждение на ищцовото дружество до минималният размер съгласно Наредба № 1/2004г. за МРАВ.
Делото било изпратено на ВрОС по компетентност, но с определение № 260141/25.02.2021г. по в.гр.д.№ 88/2021г. по описа на ВрОС, въззивната инстанция е прекратила производството по въззивно гр.дело № 88/2021 год. по описа на Врачанския окръжен съд и върнала делото на РС-Бяла С. за произнасяне по направеното от А. В.П. искане с правно основание чл.78,ал.5 от ГПК по реда на чл.248 от ГПК.
Препис от молбата на ищцата/жалбоподателката/ А. В.П. е
изпратена на ищцовото дружество за писмен отговор по реда на чл.248, ал.2 от ГПК и такъв е
депозиран. С отговора ищцовото дружество посочва, че молбата на П. в тази част
е неоснователна и следва да се отхвърли, като такава, тъй като размера на
адвокатското възнаграждение е съобразено с цената на иска и определено по
Наредба № 1/2004г. за МРАВ.
Съдът като взе предвид постъпилата молба и прецени
материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В случая, искането
на ответницата П. за намаление на адвокатското възнаграждение на пълномощника
на ищцовото дружество, не е било заявено при разглеждане на делото. В
последното откритото съдебно заседание проведено на 21.10.2020г. ответницата по
иска не е направила искане за присъждане на разноските, нито е направила
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца.
Правото й да иска намаление е преклудирано до края на откритото съдебно
заседание. Молбата по чл.248 ГПК е основана на прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, което не би могло да бъде намалявано след като
искането по чл.78, ал.5 ГПК не е своевременно заявено.
Съгласно трайно установената практика на ВКС се приема, че възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК следва да бъде направено до приключване на устните състезания пред съответната инстанция, а не след постановяване на решението или по-късно. /Опр.№167/05.03.2012г. на ВКС по ч.т.д.№ 119/2012г. на І т.о./, Опр. № 372 /16.05.2012г. на ВКС по ч. гр.дело N 223 /2012 г., ІV г.о. и др.).
В случая искането на ответницата П. по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, заявено с въззивната жалба по реда на чл.248 ГПК, е преклудирано, тъй като за нея е съществувала процесуалната възможност да го заяви в откритото съдебно заседание до приключване на устните състезания.
Но тъй като делото е върнато от ОС-Враца на първата инстанция за произнасяне, съдът намира, че следва да го разгледа по същество и констатира следното:
В разглеждания случай адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв./л.39 от делото/ не е уговорено между страните като сбор от суми, получени чрез съответно начисляване върху всека от предявените претенции поотделно, а като обща сума върху целия материален интерес. Поради това, зачитайки свободата на договаряне между страните по договора за правна защита, съдът няма основание за прилагане правилото на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г., което би възложило неоснователно в тежест на противната страна на разноски в по-голям размер от понесените такива и съответни на подлежащите на репариране такива, съгласно разпоредбата на чл. 78 ГПК. Поради това при преценката си по възражението за прекомерност и съобразяване на минимално установения по наредбата размер на адвокатско възнаграждение, подлежащо на присъждане, съдът следва да изхожда от възприетата в чл. 7, ал. 2 на същата наредба система на изчисление - върху материалния интерес по делото /в този смисъл Определение № 315 от 6.07.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 2794/2017 г., I т. о., ТК/.
В случая материалният интерес по заявлението, респ. исковата молба по чл.422 от ГПК е в размер на 5191,83 лв., като от него следва да се приспаднат сумите от 165,00 лв. такса за административни разходи по т.5 от договора и от 1334,48 лв. неустойка по т.11 от договора, тъй като с определение постановено по реда на чл.140 от ГПК в з.з. на 21.05.2020г. съдът е прекратил производството по гр.д. № 366/2020 г. по описа на Районен съд – Бяла С. за тези суми, поради надлежно заявено оттегляне на иска от ищеца при условията и по реда на чл.232 ГПК и обезсилил Заповед от 18.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 56853/2018 г. по описа на Районен съд гр. С. за тези суми.
Следователно исковата претенция на ищеца е предявена за общата сума от 3692,35 лв., включваща: главница от 2627,31 лв., договорна лихва от 715,89 лв. и наказателна лихва по т.4 от договора от 349,15 лв., спрямо която минималното адвокатско възнаграждение, изчислено по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. възлиза в общ размер от на 488,46 лв.(300 лв.+188,46 лв.).
Съгласно представеният договор за правна помощ и съдействие сключен между ищцовото дружество и пълномощника(адвокат) му на 08.06.2020г./л.39 от делото/ е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв., което е съобразено с Наредба № 1/2004г. за МРАВ и не е прекомерно.
Предвид гореизложените мотиви искането на ответницата П. за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл.248 от ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. В.П. с правно основание чл.78,ал.5 от ГПК по реда на чл.248 от ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцовото дружество, поради прекомерност на основание чл.78,ал.5 от ГПК.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ОС-Враца в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, на които да се връчи препис от него.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: