О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 гр. София, 25.11.2019 г.

 

 

                                      

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА,                                          

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:1.ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ                                               

                                                                                            2. ВАНЯ И.       

като разгледа докладваното от съдия Славчева  ч. гр. дело № 730/2019 год. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Г.Х.Д. е сезирал Софийския окръжен съд с частна жалба срещу определение № 477/05.06.2019 по гр.д. № 400/2018 год. по описа на РС-С., с което е осъден да заплати на ответницата Н.Г.Д. сумата 500 лв., представляваща направените по делото  разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответницата оспорва частната жалба.

 Производството пред С.нския районен съд е образувано по искова молба на Г.Д. срещу Н.Д., Н. П. и П.П. с предмет разпределение на ползването на съсобствен имот – УПИ VIII-947 в кв. 106 по плана на гр. С., с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС. С определение от 28.01.2019 год. съдът е оставил исковата молба без движение с указания до ищеца да отстрани констатирани от съда нередовности на исковата молба. Поради неизпълнение на дадените указания с определение от 20.02.2019 год. съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото. Определението не е обжалвано и е влязло в сила. С молба от 10.04.2019 год. ответницата Д. е поискала допълване на прекратителното определение чрез присъждане на направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, съгласно представения с отговора на исковата молба договор за правна защита от 09.08.2018 год., удостоверяващ заплащането от страна на ответницата на разноски за адвокат в посочения размер. С обжалваното определение по реда на чл. 248 от ГПК съдът е допълнил прекратителното определение и е осъдил ищеца да заплати на ответницата сумата 500 лв., представляваща направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК е допустима. Съгласно посочената разпоредба, страната може да иска да бъде изменено или допълнено решението в частта в разноските в срока за обжалването му, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му. В случая този срок е спазен, тъй като определението от 20.02.2019 е връчено на ответницата Д. на 08.04.2019 год., а молбата по чл. 248 от ГПК е подадена на 10.04.2019 год., т.е. в срока за обжалване на определението. Срокът за обжалване по смисъла на чл. 248, ал. 1 от ГПК важи и за страната, която няма интерес от обжалване /т. 14 на ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГКТК на ВКС/.

Неоснователно е искането на частния жалбоподател за спиране на настоящото производство до приключване на спор по гр.д. № 384/2019 год. на СвРС, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Според посочената разпоредба съдът спира производството по висящи дела, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. В случая производството по гр.д. № 400/2018 год. на СвРС е прекратено с влязло в сила определение, като решението по новообразуваното гр.д. № 384/2019 год. не се явява преюдициално за настоящото производство с предмет подадена частна жалба срещу съдебен акт в производство по чл. 248 от ГПК. С оглед това и искането за спиране на настоящото производство следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Правото да се претендират разноски е регламентирано с разпоредбата на чл. 81 ГПК, във вр. с чл. 78 ГПК. Съдът дължи произнасяне по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, а такъв акт е и определението за прекратяване производството и връщане на исковата молба, който акт е допълнен по реда на чл. 248 ГПК.

В конкретния случай ответницата е взела участие в исковото производство, като е ангажирала и процесуален представител – адв. З.Е., която да защитава интересите й, за което е приложено пълномощно на л. 29 по гр.д. № 400/2018 год. на СвРС. В договора за правна защита и съдействие от 09.08.2018 год. е посочено, че уговореното адвокатско възнаграждение на адв. Е. в размер на 500 лв. е заплатено изцяло в брой. Ето защо е налице основание за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в първоинстанционното производство в посочения размер, съгласно представения списък, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК /т.1/ условие за присъждането на разноските е те действително да са направени и съответно това обстоятелство да е удостоверено, т.е. не е достатъчно само съгласие между договарящите се страни, за да се считат разноските за адвокатска защита дължими. 

 

 

 

 Само реално заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. В случая от представения по делото договор за правна помощ от ответницата по несъмнен начин се установява реалното заплащане на претендираните разноски.

Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, като подлежат на присъждане всички разноски, направени по повод водене на делото, за чието установяване са представени надлежни доказателства. Пропускът на ищеца да конкретизира в цялост претенциите си и да защити претендираното право е несъмнено израз на неоснователно ангажиране на насрещна страна в исковото производство и поражда отговорност за разноски, на основание чл. 78, ал.4 ГПК, като изводите на районния съд в горната насока се явяват законосъобразни.

Тъй като по делото ответницата е доказала направени разноски в размер на 500 лв., определението е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед обстоятелството, че изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

 

 

Воден от горното, Софийският окръжен съд        

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

                ОТХВЪРЛЯ искането на  Г.Х.Д. *** за спиране на производството по ч.гр.д. № 730/2019 год. по описа на СОС, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНО.          

            ПОТВЪРЖДАВА определение № 477/05.06.2019 по гр.д. № 400/2018 год. по описа на РС-С..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ :   1.

                       

                                                                                                  2.