№ 15
гр. Търговище, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Н. МИТЕВ
Членове:ЙОРДАН П. ИВАНОВ
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
в присъствието на прокурора М. К. Ал. М. К. Ал.
като разгледа докладваното от ЙОРДАН П. ИВАНОВ Въззивно
административно наказателно дело № 20223500600026 по описа за 2022
година
Производството е по чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по постъпил протест подаден от прокурор при РП - Търговище, срещу
Решение № 348/20.12.2021 год. постановено по НАХД № 836/2021 год. по описа на ТРС, с
която обв. АЙШ. АЛ. ЮС. е бил призната за невинна и е оправдана да е извършила
престъпление по чл. 192а, ал.1 от НК.
В протеста и в допълнение към същия се навеждат доводи за неправилност и
необоснованост на постановеното решение. Твърди се, че на обв. Ю. и е било възложено да
наема работници и служители, да уговаря параметри на трудовата им дейност, включително
и трудово възнаграждение, и да ги освобождава, когато прецени за необходимо. Според
представителя на РП нямало законова пречка, управителя на дружеството, да възложи устно
на длъжностно лице в управляваното дружество, да наема работници и служители, да
уговаря условията, при които същите ще работят. Като в подкрепа на тезата си посочва и
съдебна практика относно придобиване на качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.
93, ал.1 б. „б“ от НК. В протеста се предлага ОСТ на основание чл.336, ал.1 т.2 от НПК да
отмени Решение № 348 от 20.12.2021 год. по НАХД № 836/2021 год. по описа на РС –
Търговище и да постанови ново решение, с което да признае обв. А.Ю. за виновна по
обвинението за извършеното от същата престъпление, като я освободи от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК и да й наложи наказание в рамките на закона.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура поддържа протеста на
1
основанията изложени в него. Предлага да се отмени решението на РС – Търговище, като се
постанови ново, с което съдът да признае обв. Ю. за виновна, същата да бъде освободена от
наказателна отговорност, като й се наложи административно наказание по чл.78а от НК.
Обв. А.Ю., редовно призована, не се яви и не изпрати процесуален представител.
Съдът, след преценка на наведените доводи в протеста, и изцяло правилността
на постановеното решение, по реда на чл.314, ал.1 от НПК, констатира следното:
РС е изложил следната фактическа обстановка: В началото на м. април 2021 год. св.
Н. Б., която била ученичка в 10 клас в ПТГ „Ц.С.В.“ – гр. Търговище и била на 16 години,
научила от познати, че кафе-клуб „Е.“ в гр. Търговище набира работници и служители.
Въпросното заведение се намирало на бул. „С.“ в града и било стопанисвано от „Б.“ ЕООД с
управител и едноличен собственик на капитала Т.И.
На 02.04.2021 год., св. Б. посетила заведението. Същата се срещнала с обв. А.Ю.,
която от 05.05.2020 год. била назначена на длъжност „касиер-домакин“ в дружеството.
Според обясненията на обв. Ю. и св. Идаетов, управителя бил възложил устно на
обвиняемата да „наема и освобождава работници и служители в кафе-клуб „Е.“. Б.
започнала работа като барман, като се уговорили с обв. Ю., че Б. ще получава работна
заплата в минималния размер за страната и работното й време ще е на две смени. Първата
смяна започвала в 07.00 часа до 16.00 часа, а втората от 16.00 часа до 01.00 часа. Св. Б.
информирала Ю., че е ученичка и работното й време трябва да бъде съобразено с учебния
график. Със съгласието на Ю., непълнолетната започнала работа още на 02.04.2021 год.
Не бил сключен трудов договор в писмена форма.
На 19.05.2021 год. около 07.00 часа, служители на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Търговище – св. С.Д. и св. Р.Е. извършили проверка в кафе-клуб „Е.“ в гр. Търговище.
Същите установили, че в заведението полага труд непълнолетната Н. Б.. Незабавно била
извършена проверка в регистъра на постъпилите искания и издадените разрешения за
приемане на работа на лица до 18 годишна възраст в Дирекция „Инспекция по труда“.
Свидетелите Д. и Е. установили, че до датата на проверката 19.05.2021 год.- не е постъпвало
искане от „Б.“ ЕООД и не е издавано разрешение за приемане на работа на невършилата 18-
годишвна възраст Н. М. Б.. Във връзка с извършената проверка бил съставен протокол №
ПР2116183/15.06.2021 год.
Настоящият състав счита, че първостепенния съд на базата на задълбочен анализ на
събраните и приложени доказателства и в изпълнение на разпоредбата на чл.14, ал.1 от
НПК, е достигнал до задълбочени и обосновани правни изводи касателно обстоятелството,
че не е доказано по един безспорен и категоричен начин от обективна страна, че
обвиняемата е извършила престъплението, за което е обвинена. Всички доказателства са
анализирани от първоинстанционният съд, поотделно и в тяхната взаимовръзка. В
съответствие с изискванията на чл. 305, ал.3 от НПК, в мотивите към присъдата са изложени
подробни съображения относно кредитирането на гласните и писмени доказателства.
Според ОСТ, по отношение на тази част от съдебния акт към първостепенния съд не могат
2
да бъдат отправени упреци във връзка с установяването на релевантните факти, тъй като
задълженията му по разкриване на обективната истина са изпълнени отговорно и
фактическата обстановка на деянието е очертана в нужния обем. ОСТ изцяло възприема
аргументирания анализ на доказателствените източници, подробно изложен в мотивите към
присъдата, относно кредитирането на показанията на разпитаните по делото свидетели и
фактите изведени от тези разпити, както и приобщените чрез прочитане писмени
доказателства.
Търговищкият окръжен съд извърши на основание чл.13, 14, 18 и 107, ал.3 и 5 от
НПК проверка и анализ на всички релевантни доказателства, събрани в наказателното
производство, като напълно се присъединява към изложеното от първоинстанционният съд.
Настоящият състав следва да посочи, че е извършен от първата инстанция прецизен
юридически анализ на всички обстоятелства, и правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е стигнал до извода, че не е осъществен от обективна страна
състава на чл. 192а, ал.1 от НК.
Следва да се посочи, че изложената фактическа обстановка не се оспорва от страните
по делото. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато се изразява съгласие с
доказателствения анализ, направен от преходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да
обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които
се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста (
решение № 181/12 г. на ВКС І н.о.; решение № 372/2012 год. на ВКС ІІІ н.о.; решение №
513/2013 год. на ВКС І н.о.; решение № 371/2016 год. на ВКС ІІІ н.о.).
След като няма спор по фактическата обстановка и доказателствата въз основа на
които и очертаната същата, следва да се отговори на въпроса действията на обвиняемата
покриват ли състава, за които е обвинена и призната за невиновна от първата инстанция.
Основното възражение изложено в допълнението към протеста и подкрепено и
доразвито от страна на представителя на Окръжна прокуратура е относно това, че на обв.
Ю. й е било възложено устно от страна на управителя на дружеството „Б.“ ЕООД – св.
Т.И.да наема работници и служители, както и да ги освобождава. В тази връзка е цитирана и
съдебна практика както от страна на представителят на РП-Търговище, така и от страна на
представителя на Окръжна прокуратура гр. Търговище.
С позоваване на съдебната практика от страна на двете прокуратури има явно
неразбиране за това, кой е работник и кой работодател. Няма спор относно това, че за
работника и служителя независимо дали са спазени изискванията на закона, след като е
започнал да престира работна сила се счита, че за него е настъпило трудово
правоотношение, и той по силата независимо на писмено или устно споразумение, може да
дори да бъде длъжностно лице по см. на чл.93, т.1 б.“б“ от НК. Не така стои въпроса по
отношение на работодателя. Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ /както правилно е
посочил РС/, отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения. Съгласно чл.62, ал.1 от КТ трудовият договор винаги се сключва в
писмена форма, като трудовият договор се сключва между работодателя и
3
работника/служителя. Възниква въпроса възможно ли е работодателят да предостави свои
права на друго лице, като наемане на работници/служители и сключване на трудов договор?
Според настоящият състав, няма пречка, работодателят да извършва действия, чрез
представител. Извършването на волеизявление чрез представител в гражданските
отношения, съществуват и при трудовите отношения. Работодателят може, по една или
друга причина, да не е в състояние да изяви лично волята, която е формирал като страна по
трудовото правоотношение с работника. В тeзи случаи законът не забранява той да действа
чрез доброволен представител, т.е. лице, което е упълномощено да изяви воля от чуждо име
и с последици настъпващи пряко в сферата на представлявания. Като част от системата на
гражданското право, трудовото право се подчинява /доколкото няма изрична отклоняваща се
уредба/ на общите правила за валидността на волеизявленията и начина на обективирането
им, установени в общия граждански закон. В България, при липсата в граждански кодекс,
общите правила за формирането и изявата на волята на частноправните субекти, се намират
в ЗЗД. Там е уреден и института на представителството, който дава възможност правни
действия да се извършват от трето лице /пряк представител/ с настъпване на последиците от
тях директно в чужда правна сфера. Доброволното представителство, което почива на
волята на представлявания, е регламентирано като общ институт на гражданското право и
няма правни съображения, според които той не може да има приложение в трудовото.
Обстоятелството, че КТ урежда с изрична разпоредба представителството в случая на чл.192
ал.1 КТ, не означава, че в други случаи законодателят го възприема като недопустимо.
Такъв начин на тълкуване на закона няма опора в ЗНА. Въз основа на горното, въззивната
инстанция счита, че няма пречка работодателят било чрез упълномощаване или чрез
писмено волеизявление /заповед, нареждане, възлагане/ да предостави свои права на друго
лице, било то външен за организацията работник/служител като напр. счетоводна кантора,
или на вътрешен за организацията работник/служител. Като този представител може да
наема и освобождава служители/работници, да сключва трудови договори с тях, както и да
прекратява същите. Основното изискване е това възлагане да е писмено чрез пълномощно,
заповед, възлагане, каквото и предвидената форма за сключване на трудовия договор. При
подписване на трудов договор или в заповедта за освобождаването на работника/служителя,
представителят изрично следва да посочи, че действа въз основа на това писмено възлагане.
Не може да има устно възлагане на тези права от страна на работодателят, те биха били
недействителни, както е в настоящият случай.
Дори да се приеме, че налице валидно възлагане от управителя на дружеството на
правото да бъдат сключени трудови договори от негово име то правата и задълженията ще
възникват в правната сфера на работодателя. Сключването на от представител на
работодател на трудов договор не придава на този представител качеството работодател по
см. на параграф 1 т.1 от ДР на КТ в този см. и Определение № 519/13.06.2019 год. по гр. д.
№ 1197/2019 ГК – ІV г.о. на ВКС.
Престъпният състав на чл.192а, ал.1 от НК изисква от обективна страна деецът да
притежава качеството работодател (или овластен такъв) каквото в случая не е налице.
4
За пълнота следва да се посочи и Решение № 26026/13.04.2021 год. по ВНАХД №
189/2020 год. на ОС – Търговище, с идентична фактическа обстановка.
Предвид на горното правилно и законосъобразно първостепенния съд е приел, че обв.
Ю. не е осъществила от обективна страна състава на чл.192а, ал.1 от НК, поради което
правилно и я признала за невинна.
При служебната проверка на обжалваното решение по реда на чл.314 от НПК,
настоящата инстанция счита, че не е допуснато процесуално нарушениие, което да води до
отменява на атакуваното решение, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334 т.6 от НПК, съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 348/20.12.2021 год. постановена по НАХД № 836/2021
год. по описа на РС – Търговище, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5