Решение по дело №300/2021 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: 86
Дата: 22 ноември 2021 г.
Съдия: Валя Йорданова Младенова
Дело: 20211300500300
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. В**, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:АН* М. П*
Членове:В* Й. М*

Г* П. Й*
при участието на секретаря А* АНГ. Т*
като разгледа докладваното от В* Й. М* Въззивно гражданско дело №
20211300500300 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Образувано по въззивна жалба от „ОТП Ф*Б**“ ЕАД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С**1000, район „О*”, бул. “К* А* Д*” №
*, етаж *, представлявано от И* Г* Д*- М* - Изпълнителен директор, чрез
пълномощника си юрисконсулт Л.Г., редовно упълномощен с нотариално
заверено пълномощно per. № 12337 от 27.11.2014г. по описа на М* Ш* -
Нотариус с район на действие - СРС, вписана под № 042 в регистъра на
Нотариалната камара, Съдебен адрес: гр. П*, ул. „М*“ №*
Обжалва се Решение № 165 от 29.04.2021 г. по гр. д. № 1725/2020 г. по
описа наВРС, с което е признато за установено, че вземанията срещу Г. ЦВ.
К., за които са издадени Заповед за незабавно изпълнение от 12.12.2011 г. и
Изпълнителен лист от 12.12.2011 г. по ч. гр. дело № 922/2011 г. по описа на
ВРС, са погасени по давност.
Подържат, че първоинстанционното решение е неправилно и
незаконосъобразно, в мотивите си съдът въобще не е обсъдил аргументите,
1
изложени в отговора на исковата молба за влизане в сила на заповедта за
незабавно изпълнение, считано от 17.02.2017 г.
На длъжника Г. ЦВ. К. лично е връчена Покана за доброволно
изпълнение с изх. № 771/06.01.2017 г. по изпълнително дело №
20168980400848 по описа на ЧСИ Ст** Н**, per. № 898 на КЧСИ, с район на
действие ОС-Видин, ведно със заповедта за изпълнение по ч. гр. дело №
922/2011 г. по описа на РС В**.
Съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът на длъжника може да се основава само на
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание. В случая на издадена заповед
за изпълнение, този момент започва да тече от влизането й в сила, като
давността за всички вземания е 5-годишна съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Поддържа се, че твърденията на ищеца, че вземането е погасено преди
образуване на изпълнително дело № 20168980400848 по описа на ЧСИ Ст*
Н*, рег. № 898 на КЧСИ, с район на действие ОС-В* са преклудирани,
считано от 17.02.2017 г. - датата на влизане в сила на заповедта за незабавно
изпълнение са неоснователни. С настъпването на това обстоятелство се е
преклудирала възможността на длъжника да оспорва задълженията с
възражения, които е могъл да релевира преди изтичането на срока за подаване
на възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, съответно съдът не следва да обсъжда
тези твърдения.
По отношение на приложението на чл. 117, ал. 2 ЗЗД спрямо влязлата в сила
заповед за изпълнение практиката на ВКС е обобщена с Решение №37 от
24.02.2021 г. по гр. д. 1747/2020г„ ВКС. IV отд.. съгласно което ..от
изтичането на срока за възражение, когато влиза в сила на заповедта за
изпълнение, започва да тече 5-годишната давност за вземанията,
установени със сила на пресъдено нещо.
Тъй като съдът не е обсъдил влизането в сила на заповедта за незабавно
изпълнение и обстоятелството, че длъжникът е можел, но не е подал
възражение срещу нея, считат, че изводите на съда са неправилни.
Посочват, че е неправилен и изводът на съда, че вземането е погасено по
давност към 12.12.2016 г., доколкото изпълнителното производство било
образувано на 20.12.2016 г. Първоинстанционният съд се позовава на
мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №
2
2/2013 г., ОСГТК на ВКС, но стига до неправилен извод, че давността е била
прекъсната на датата, на която съдебният изпълнител бил наложил
поисканото изпълнително действия.
По делото е установено (а и съдът отчита това обстоятелство в решението си),
че молбата за образуване на изпълнителното дело до ЧСИ Ст* Н* е от
12.12.2016 г. (т. е. преди да са изтекли 5 години от издаването на заповедта за
изпълнение и на изпълнителния лист), както и че в молбата е поискано
налагането на конкретен изпълнителен способ. Именно защото взискателят не
може да влияе върху конкретните действия на органа по изпълнението,
неговото искане прекъсва давността.
В отговора на исковата молба подробно са описани и редица други
изпълнителни действия, предприети след образуването на изпълнително дело
№ 848/2016 г., а след това и по новообразуваното изпълнително дело №
756/2020 г. отново по описа на ЧСИ С* Н* Същите са доказани и с
поисканите и допуснати преписи от изпълнителните дела. С всяко едно от тях
давността е прекъсвана, като нито към датата на исковата молба, нито към
настоящия момент са минали повече от пет (а и от три) години.С оглед на
гореизложеното,Молят Съда да отмени като неправилно и
незаконосъобразно Решение № 165 от 29.04.2021 г.. по го. д. № 1725/2020 г.
по описа на РС В* и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли
изцяло предявения иск от Г. ЦВ. К., като присъди разноските за водене на
делото пред първата и настоящата инстанция, в това число и възнаграждение
за защита от юрисконсулт по 78, ал. 8 от ГПК в размер, съгласно Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Ответната по делото страна оспорва въззивната жалба. Подържа, че
решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
ВОС, като взе предвид постъпилата жалба, становището на
ответната по делото страна и съобразявайки представените по делото
доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Искът е с правно основание чл.439 , ал. 1,вр. с чл. 124 ГПК.
С решение № 165 от 29.04.2021 г. по гр. д. № 1725/2020 г. PC - В*,
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Г. ЦВ. К. , ЕГН:
********** и адрес гр.В* жк“Х* „ бл.* вх.* ап.* и ОТП Ф** Б**“ ЕАД, с
ЕИК ***със седалище и адрес на управление: гр. С* 1**, район „О*”, бул.
3
“К**А** Д**” № *, етаж *, представлявано от И* Г**Д*- М* - Изпълнителен
директор, че вземането на ОТП Ф** Б*“ ЕАД, с ЕИК *** към Г. ЦВ. К. ,
ЕГН: ********** по изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 922/2011г. на ВРС за
сумите 5891.37 лева главница, ведно със законната лихва от 13.05.2011г. до
окончателното издължаване, 759.52 лева договорна лихва за периода
04.11.2010г. до 13.05.2011г., 235.94 лева наказателна лихва за същия период,
482.63 лева разноски в производството, за които е образувано изпълнително
дело № 20208980400756 по описа на ЧСИ Ст*Н** , е погасено поради изтекла
давност. Присъдени са разноски за ищеца.
Установено по делото е, че на 12.12.2011г. по ч.гр.д.№ 922/2011г.по
описа на ВРС, въз основа на издадена Заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на документ от 12.12.2011г., е издаден
изпълнителен лист в полза на Б** ДСК ЕАД гр.С** срещу ищеца за суми,
представляващи главница в размер 5 891.37 лева главница, ведно със
законната лихва от 13.05.2011г.до окончателното издължаване, 759.52 лева
договорна лихва за периода 04.11.2010г. до 13.05.2011г., 235.94 лева
наказателна лихва за същия период, 482.63 лева разноски, произтичащи от
Договор за текущо потребление от 30.06.2005г..
Въз основа на същия лист, видно и от приложеното изпълнително дело,
че на 20.12.2016 г. по молба на ОТП Ф** Б**“ ЕАД, с ЕИК *** от същата
дата, е образувано изпълнително дело № 20168980400848/2016г. на ЧСИ
Ст.Н*** и са изпратени покани за доброволно изпълнение до длъжниците. На
ищеца е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх.№ 771
/06.01.2017г. по изп.д.№ 20168980400848/2016г от ЧСИ Ст.Н**, която е
връчена редовно на 03.02.2017г.
С Постановлението на съдия изпълнител от 20.12.2016г. като
взискател по изпълнителното дело е конституиран ответникът,
поради цедиране на вземанията.
С постановление в сила от 02.09.2020г., изпълнителното производство
е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК по искане на взискателя, а не
поради перемпция .
На 13.07.2020г. е подадена молба за образуване на изпълнително дело, и
с Постановление /печат върху молбата / от 20.07.2020г. е образувано ново
изпълнително дело с .№ 20208980400756 на ЧСИ Ст.Н**, район на действие
4
ВОС.
Със съобщение за образувано изпълнително дело изх.
№12586/14.08.2020г, по делото ищецът е поканен да изпълни доброволно
задълженията, и е уведомен за това на 18.08.2020г.
Не се спори, и че с договори за цесия вземането по процесния договор
е прехвърлено на ОТП Ф** Б**“ ЕАД, с ЕИК** .
При тази фактическа обставонка, ВРс е приел, че от издаването на
заповед и изпълнителен лист на 12.12.2011г. до образуването на
изпълнително дело№ 848/2016г на 20.12.2016г с постановление на ЧСИ е
изтекла петгодишната погасителна давност. Дори да се приеме, че същото е
образувано на 12.12.2016г., както се твърди от ответника, тъй като това
действие не спира течението на давността, същата отново е изтекла,тъй като
запор , като изпълнително действие, прекъсващо течението на давността , е
наложен с Постановление на 20.12.2016г. /т.4 от същото/. Относно лихвите,
посочени в заповедта и изпълнителния лист, същите са погасени по давност
на 12.12.2014г., преди постановяване на ТР №2 /2015г. по т д.№ 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
ВОС, намира тези изводи на първоинстанционния съд за правилни и
обосновани.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че ВРС в мотивите си
въобще не е обсъдил аргументите, изложени в отговора на исковата молба за
влизане в сила на заповедта за незабавно изпълнение, считано от 17.02.2017 г.
Правилни са изводите на Съда, че при наличието на издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 418 ГПК въз основа на документ по чл. 417 ГПК
се издава и изпълнителен лист на кредитора. Изпълнителният лист се връчва
на длъжника не от съдебен призовкар, а от съдебния изпълнител – арг. от чл.
428, ал. 1 ГПК. Това действие се извършва най-рано с връчване на поканата за
доброволно изпълнение. Предвид възприемане на това законово решение,
кредиторът може да образува изпълнително производство и да извършва
активни действия с цел удовлетворение на своите интереси. Тези действия се
извършват както от него – с подаване на молби до съдебния изпълнител с
искания за предприемане на действия по изграждане на изпълнителни
способи, така и със самото предприемане и извършване на поисканите
изпълнителни действия. Поради тази причина в ТР № 2 от 26 юни 2015 г. по
5
тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, се приема, че погасителната давност в
изпълнителното производство не спира, а се прекъсва многократно на
основание чл. 116, б. „в” ЗЗД. Безспорно е , че длъжникът узнава за същото
едва при връчване на призовката за доброволно изпълнение, когато давността
е прекъсната със започване на изпълнителния процес. Давността се прекъсва
само със започване на производство, в което длъжникът участва. Давността не
може да бъде прекъсната, без длъжникът да узнае това. В същия смисъл са и
мотивите към т.10 от тълкувателното решение.
Липсва бездействие на кредитора в заповедното производство при
издаване на обикновена заповед за изпълнение, т.к. препис от нея се връчва
на длъжника за възражение от заповедния съд и изпълнителен лист може да
се издаде едва след влизането й в сила /чл.416 ГПК/. Преди този момент
кредиторът няма правна възможност да действа по изпълнението й.
При издаването на заповед за незабавно изпълнение на основанията,
посочени в чл.417 ГПК, едновременно със заповедта се издава и
изпълнителен лист /чл.418 ГПК/.
Заповедта за изпълнение в този случай се връчва на длъжника от съдебния
изпълнител, след образуване на изпълнително дело /чл.418 ал.5 ГПК/ по
почин на кредитора. Следователно, времето от момента на издаване на
заповед за незабавно изпълнение, ведно с изпълнителен лист до
предприемане на действия по връчването й на длъжника зависи от волята на
кредитора.
В случаите по чл.418 ГПК бездействието на кредитора да предприеме
действия за връчване на заповедта чрез съдебния изпълнител, с което да
започне да тече както срокът на длъжника за възражение по чл.414 ГПК, така
и срокът на кредитора за предявяване на иска по чл.415 ГПК, следва да бъде
зачетено като факт с правно значение .
Ако заявлението по чл.417 ГПК е уважено, но въпреки това кредиторът
бездейства - не получава издадения в негова полза изпълнителен лист, не
образува изпълнително производство въз основа на него, респективно не
овластява съдебния изпълнител да връчи заповедта за незабавно изпълнение и
по този начин препятства осъществяване в пълнота на фактическия състав на
заповедното производство и стабилизирането на заповедта, то тогава се касае
именно за бездействие по смисъла на т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г., което не
6
може да има за последица прекъсването на давността.
С оглед на това, съдът приема, че в конкретния случай от издаването на
заповед и изпълнителен лист на 12.12.2011г. до образуването на
изпълнително дело № 848/2016г на 20.12.2016г с постановление на ЧСИ е
изтекла петгодишната погасителна давност.
Дори да се приеме, че същото е образувано на 12.12.2016г., както се твърди
от ответника, тъй като това действие не спира течението на давността, същата
отново е изтекла,тъй като запор , като изпълнително действие, прекъсващо
течението на давността , е наложен с Постановление на 20.12.2016г. /т.4 от
същото/.
Относно лихвите, посочени в заповедта и изпълнителния лист, правилно
първоинстанционния съд приема, че същите са погасени по давност на
12.12.2014г., преди постановяване на ТР №2 /2015г. по т д.№ 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
С оглед на изложеното по-горе, ВОС приема, че постановеното решение е
правилно и обосновано и следва да бъде потвърдено.
Пред въззивната инстанция не се представиха нови доказателсва, налагащи
друг краен правен извод от този на първоинстанционния съд.
Решението следва да бъде потвърдено.
На ответникът по жалба следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер 300.00 лева, съгласно ДПЗС от
12.10.2021г.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 165 от 29.04.2021 г. по гр. д. № 1725/2020
г. PC – В**.
ОСЪЖДА ОТП Ф** Б**“ ЕАД, с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. С* 1000, район „О**”, бул. “К* А** Д*” № 19, етаж 2,
представлявано от И* Г* Д** М** - Изпълнителен директор, да заплати на Г.
ЦВ. К. , ЕГН: ********** и адрес гр.В* жк“Х* „ бл.* вх* ап.*сумата 300.00
лева адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
7
съобщението до страните по реда на чл.280 и сл ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8