Решение по дело №2320/2018 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

 

гр.София, …………………..

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, V-ти въззивен състав, в публично заседание на осми юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА

 ЧЛЕНОВЕ:  ТОНИ ГЕТОВ

                         АНЕТА ИЛЧЕВА

при участието на секретаря Нели Драндарова и прокурора Деян Маринов, разгледа докладваното от съдия Гетов ВНОХД № 2320 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

          С присъда от 30.11.2017 г. постановена по НОХД № 3323/2012 г. по описа на СРС, НО, 10-ти състав, подсъдимият С.И.К., ЕГН: **********  е признат за НЕВИНЕН в това, че за периода от 18.03.2004г. до 01.03.2005г. в град София, в качеството си на длъжностно лице – изпълнителен директор на "С." АД, per. по ф.д. № 4213/2003г. по описана СГС-ФО, умишлено присвоил чужди пари в размер на 6678,07 евро, с левова равностойност 13061,16 лева по курса на БНБ, собственост на ЕС, представляващи част от първоначално финансиране от 80% по проект № BG 0102.06-02-041 "Заетост чрез пчеларство" на ИА по Програма ФАР-МРРБ, поверени му в това му качество, съгласно договор за отпускане на безвъзмездна помощ по децентрализирана програма "Външна подкрепа от европейската общност" от 30.11.2003г., сключен с ИА по Програма ФАР- МРРБ, да ги управлява - да организира и извърши обучение, по отношение на безработни граждани от ромски произход в региона на обл.Търговище по специалността "фермер-пчелар", а именно - провеждане на обучителен курс, осигуряване на трудова заетост, изплащане на стипендии и заплати на ползвателите — изтеглил паричните средства от банковата сметка на търговското дружество, предназначени за изплащане на заплати на част от ползвателите, след което се разпоредил с тях по неустановен по делото начин, различен от предвиденото по проекта, като присвояването е в големи размери,, същото е по децентрализирана програма на Европейския съюз "Външна подкрепа от европейската общност" и е от фонд "Социална интеграция", предоставен от Европейския съюз на българската държава, поради което и на основание чл.304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение извършено престъпление по чл.202, ал.2, т.1 и т.З, пр.2 вр. чл.201 от НК.

         Със същата присъда съдът е отхвърлил предявения от Министерство на регионалното развитие и благоустройството / МРРБ / срещу С.И.К., ЕГН **********, граждански иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата от 6 678.07евро / шест хиляди шестстотин седемдесет и осем евро и седем евро цента /, с  левова  равностойност  13061,16 лв.

/ тринадесет хиляди и шестдесет и един лева и шестнадесет стотинки /, представляващи имуществени вреди, причинени на МРРБ, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 01.03.2005г. до окончателното им изплащане.

 Срещу присъдата е подаден протест от прокурор при СРП, с който се твърди необоснованост на обжалвания съдебен акт. С протеста се иска отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова такава, с която подс. К. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да му бъде наложено наказание, предвидено в закона. Не са направени доказателствени искания.

В разпоредително заседание на 23.05.2018 г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на съдебно следствие от въззивния съд.

Представителят на СГП не поддържа протеста и моли атакуваната присъда до бъде потвърдена като законосъобразна и правилна.

В открито заседание по делото пред въззивния съд, подсъдимият К., редовно призован, не се явява. Защитникът му адв. Х. моли атакуваната присъда да бъде потвърдена.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като на основание чл.314 от НПК провери и служебно изцяло правилността на атакуваната присъда, намира, че тя следва да се потвърди.

Въззивният съд подложи на анализ доказателствената съвкупност по делото и не намери основания за ревизиране на фактическата обстановка, приета от първия съд,  която впрочем не се оспорва от страните.  Първоинстанционната присъда е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването им, посочени в мотивите към съдебния акт на СРС. При обсъждането на тези доказателства и във връзка с наведените доводи в протеста, въззивният съд не намери основания за промяна в установената по делото фактическа обстановка, поради което не намира за необходимо да я преповтаря.

Възприета от съда фактическа обстановка се установява от събраните доказатества и доказателствени средства – показанията на свидетелите Х.А.Е., Н.И.М.Ф.Ю.М., Ф.Д.Д., А.А.Л., Ф.Д.А., К.Я.К., Ц.В.Л., М.А.Е., А.М.З., М.С.К., С.Ш.Ш., С.Д.Д., В.П.К.- от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281, ал.4 от НПК, обясненията на подс.; писмените доказателства по делото и от изслушаните банково-счетоводна експертиза, икономическа експертиза и допълнителна такава, графологична експертиза, неоспорени от страните.

Въззивният съд изцяло се солидаризира с направения от СРС анализ на доказателствената съвкупност, както по отношение на установените факти по делото и недоказаността на авторството на деянието. Първоинстанционният съд е направил задълбочен и прецизен анализ на събраните по делото доказателства, като е изложил убедителни доводи относно кредитиране на показанията на разпитаните свидетели. Правилно съдът не е кредитирал показанията на свидетелите Х.А.Е., А.А.Л., Ф.Д.А., В.П.К.в частта, отнасящи се до осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението присвояване, както и тези, отнасящи се до обстоятелството, че присвояването е било извършено именно от подс.К., доколкото техните показания са непълни, откъслечни, неконкретни и в противоречие с другите събрани по делото доказателства.   Издържан е изводът на съда, че от наличните по делото косвени доказателства не може да се направи извод относно това, че именно подс. К. е осъществил присвояването на инкриминираните суми, така, както е описано в обвинителния акт – като време, място и начин на извършване на деянието. В този смисъл настоящият въззивен състав намира, че са необосновани твърденията в протеста, че авторството на деянието е установено от събраните по делото доказателства, в т.ч. показанията на посочените по-горе свидетели, както и че събраните косвени доказателства в своята съвкупност да водят до единствения възможен извод за съпричастност на подсъдимия към описаното в ОА деяние. В този смисъл, обвинителната теза не е доказана и съдът правилно е оправдал подсъдимия К..

Въззивния съд намира, че е правилен изводът на контролирания такъв, че е възможно подс. К. да е субект на престъплението, за което е обвинен. Тук следва да се посочи обаче, че от обективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл.202 ал.2 т.1 и 3пр.2 вр. чл.201 от НК, е свързано с установяване на такива действия, които да очертават промяна в субективното отношение на подсъдимия към паричната сума, върху която съобразно качеството си има фактическа власт и то по начин, че да държи/разходва същите като свои. Настоящата съдебна инстанция се съгласява с изводите на районния съд, че 1/ в обвинителния акт не са посочени изричните действия, с които е осъществено изпълнителното деяние и 2/ не са събрани категорични доказателства, че именно подс. К. е извършил действия, спрямо инкриминираните парични средства, които да очертават присвоителното му намерение. Не на последно място следва да се спомене и обстоятелството, че освен подс. К. и други лица са имали право да теглят суми от разплащателната сметка на „С.“ АД, както и че дори специалните знания на експерта по изслушаната банково-счетоводна експертиза не са му позволили да даде еднозначен отговор кой, кога и с какви суми се е разпоредил от разплащателната сметка на дружеството, както и дали това е извършено от подс. К.. Следва да се отбележи също така, че безспорно е установено по делото, че не подс. К. е изготвил финансовите документи, въз основа на които са теглени суми от инкриминираната такава.

Предвид гореизложеното съдът намира, че са неоснователни доводите в депозирания протест, че именно подс. К. от обективна страна е извършил действия / какви?! / по разпореждане по неправомерен начин с тези средства.

Правилно районният съд, след като е признал подс. К. за невинен по повдигнатото му обвинение, е отхвърлил предявения граждански иск от МРРБ срещу него за сумата от 6678,08 евро с левова равностойност 13061,16лв.

По изложените съображения въззивната инстанция се съгласява напълно с крайния извод на първоинстанционния съд, че по делото не е установено авторството на инкриминираното деяние.

Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди. Изложените в протеста доводи са неоснователни.

При извършената на основание чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да бъде потвърден, а въззивният протест – да бъде оставен без уважение, като неоснователен.

Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски съд