№ 121
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
в присъствието на прокурора Б. Ас. Д.
като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221000600183 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, по реда на глава ХХI от НПК. Образувано е
по жалба на адв.С., служебен защитник на подсъдимия И. П. Д., против
присъда №15 от 31.01.2022г., постановена по нохд №4999/2021г. по описа на
СГС. С обжалваната присъда подсъдимият е бил признат за виновен в
извършване на две престъпления: По чл.152, ал.3, т.5, във вр. с ал.1, т.2, пр.1,
чл.18, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК, като във вр. с чл.58а от
НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 12
/дванадесет/ години при първоначален строг режим. Признат е за виновен и в
извършване на престъпление по чл.199, ал.1, т.4, във вр. с чл.198, ал.1, във вр.
с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК, за което във вр. с чл.58а от НК му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/ години при
първоначален строг режим, определено е едно общо такова измежду двете –
„Лишаване от свобода“ за срок от 12 /дванадесет/ години, при първоначален
строг режим на изтърпяване, приспаднато е времето, през което Д. е бил
задържан под стража, считано от 27.06.2021г. Подсъдимият е бил осъден да
заплати разноските по делото, включително сторените от частния обвинител
1
Д.Т..
В жалбата и допълнителните съображения към нея, депозирани пред
САС, са изложени доводи, че не се оспорва приетата фактическа обстановка в
мотивите, а правната квалификация на деянията и размерът на наказанията,
твърди се, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна, необоснована и
несправедлива. На страница 8 от мотивите съдът е обсъждал престъпление по
чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б“а“ и б.“б“,
каквото обвинение не е било повдигнато. По отношение на определеното
наказание за първото престъпление /чл.152 НК/ се поддържа, че е нарушен
материалният закон, освен това определените санкции за двете престъпления
са явно несправедливи, не са изложени никакви мотиви защо са максимално
високи. Прокурорът е поискал наказания около средния размер на
предвидения в закона, съдът би следвало да ги индивидуализира и да ги
редуцира, тъй като се прилага процедурата по чл.371, т.2 от НПК и съгласно
разпоредбата на чл.58а от НК наказанията следва да се редуцират с 1/3, но те
не са редуцирани, което е нарушение на закона. По отношение на
престъплението по чл.152, ал.3 от НК, съдът е определил дванадесет години
лишаване от свобода, а предвидената за престъплението санкция е от пет до
петнадесет години, т.е. е определено наказание над предвидения от закона
максимум, в размер на осемнадесет години, след което е редуцирано с 1/3
/шест години/. Следва да се има предвид и че деянието е във фазата на опита,
при санкционирането му това следва да се има предвид. По отношение на
престъплението по чл.199, ал.1, т.4 от НК, съдът е определил максимално
наказание в размер на петнадесет години, след което го редуцирал с 1/3 до
десет години, но според защитата не са налице основанията за санкциониране
на подсъдимия с максималния предвиден от закона размер, тъй като вещта е с
ниска стойност, възстановена е на пострадалата, въпреки че съдът е приел, че
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК е неприложима, смекчаващите вината
обстоятелства, каквито са младата възраст, разкаянието и съжалението за
извършеното, желанието на подсъдимия да създаде семейство и да се
интегрира в обществото, следва да се имат предвид, в противовес на
посоченото от съда в мотивите, че той трябва да е изолиран, според жалбата
по този начин той не може да се превъзпита. Освен това самите деяния по
своите последици за пострадалата не се отличават със завишена степен на
обществена опасност. Присъдата според защитата е неправилна и в частта за
2
групиране на наказанията, доколкото е определено общо такова между първо
наказание 18 години и второ 15 години, след което е извършена редукция с
1/3, а всъщност за първото престъпление такова наказание изобщо не е
предвидено от законодателя. Иска се отмяна на присъдата и връщане на
делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд или алтернативно
изменение на акта.
Защитникът на подсъдимия Д. адв.С. в съдебно заседание пред
настоящата инстанция поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея,
твърди, че наказанието по чл.152 е незаконосъобразно, двете наказания са
несправедливи, извършеното групиране е незаконосъобразно, иска присъдата
да бъде отменена, а делото да се върне на първоинстанционния съд за ново
разглеждане.
Подсъдимият поддържа становището на защитника си и моли
наказанието му да бъде намалено.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура пледира за
изменение на присъдата в частта относно наложеното в нарушение на закона
наказание по чл.152 от НК, както и в частта, с която е определено общо
наказание, като иска потвърждаване на първоинстанционната присъда в
останалата й част.
В последната си дума подсъдимият моли за намаляване на наказанието.
Пред въззивния съд не е провеждано съдебно следствие.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, прецени изцяло законосъобразността и
правилността на обжалваната присъда съобразно правомощията си по чл.314
от НПК, намери за установено следното:
Въззивната жалба е допустима като постъпила в срок и подадена от
лице с надлежна процесуална легитимация, а разгледана по същество, е
основателна, но не по изложените в нея съображения.
При служебната проверка на процесуалната дейност на предходната
инстанция настоящият състав установи, че при разглеждане на делото
първостепенният съд е допуснал процесуално нарушение, което е
съществено, неотстранимо е в настоящия етап от производството, затова е
основание за отмяна на проверявания акт и връщане на делото за ново
разглеждане по следните съображения:
3
На 31.01.2022г. първоинстанционният съд е дал ход на разпоредително
заседание по внесения обвинителен акт против И. П. Д., в заседанието е
конституиран частен обвинител и граждански ищец и страните са изложили
становищата си по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, след което защитникът
е направил искане за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на
чл.371, т.2 от НПК, а подсъдимият е признал фактите по овиненението. Съдът
е разяснил на Д., че ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства
за фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал ход на
съкратеното съдебно следствие, след което производстото е приключило с
постановяване на атакуваната присъда. С тези действия съдът фактически е
пропуснал да проведе валидно разпоредително заседание, доколкото в
протокола липсват каквито и да било мотиви по въпросите по чл.248, ал.1 от
НПК, както и няма постановено изрично определение по тези въпроси,
включително и относно наличието на предпоставки и респективно липса на
пречки за провеждане на съдебното заседание за разглеждане на делото по
същество. Въпреки изрично изразените становища на всички страни, съдът не
е съобразил, че за законосъобразно провеждане на разпоредителното
заседание е необходимо да бъде постановено изрично определение по
въпросите по чл.248, което се обявява в същото заседание, едва след което да
се пристъпи към насрочване на делото или разглеждането му по реда на
съкратеното съдебно следствие. След като е даден ход на съкратеното
съдебно следствие, очевидно съдът е приел, че липсат основания за
прекратяване или спиране на производството, както и липсват съществени
процесуални нарушения, допуснати на предходния етап от наказателното
производство, но въпреки важността на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, е
пропуснал да произнесе дължимото мотивирано определение, единствено
може да се направи косвен извод, че не са констатирани пречки по смисъла на
чл.248, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК, след като производството е продължило. На
практика разпоредителното заседание не е проведено по предвидения за това
процесуален ред, което предпоставя незаконосъобразност и на последващата
процесуална дейност на съда. Съобразно изложеното по-горе относно
процесуалната дейност на първостепенния съд, че тя е осъществена в
нарушение на процесуалните правила, съществени по смисъла на чл.348, ал.1,
т.2 от НПК. Това нарушение не може да се отстрани по никакъв начин в
настоящата инстанция, то е от категорията на обсолютните, отстранимо е
4
само при ново разглеждане на делото, защото е формално и в закона не е
предвиден ред, по който би могло да се развие производството с оглед
отстраняване на порока. Освен това наличието на това нарушение не
позволява проверка на присъдата по същество и препятства преценката на
доводите на защитника във въззивната жалба, допълнението към нея и в
съдебно заседание, доколкото се твърди незаконосъобразност и
несправедливост на присъдата, а при установената при служебната проверка
незаконосъобразна процесуална дейност на първата инстанция е невъзможно
произнасянето по същество и присъдата подлежи на отмяна на това
основание. При наличието на това нарушение е безпредметно да се обсъждат
доводите за незаконосъобразност, свързани с твърдяно противоречие в
мотивите относно престъплението по чл.199, както и незаконосъобразност на
наложеното наказание за престъплението по чл.152 от НК, доколкото
производството ще се проведе отново, тези доводи следва да бъдат взети
предвид при новото разглеждане от първоинстанционния съдебен състав.
Предвид изложеното, са налице отменителните основания, посочени в
чл.335, ал.2 от НПК във вр. с чл.348, ал.3, т.1 от НПК, а делото следва да се
върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане, защото нарушението
не може да бъде отстранено от втората инстанция, но може да се преодолее
при ново разглеждане на делото от СГС. Затова исканията за намаляване на
наказанията като несправедливи, не могат да бъдат разгледани в настоящото
производство, а само биха могли да бъдат съобразени при постановяване на
нова присъда от предходната инстанция.
С оглед на изложеното и на основание чл.335, ал.2 от НПК,
Софийският апелативен съд, в настоящия състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда №15 от 31.01.2022г., постановена по нохд
№4999/2021г. по описа на СГС и връща делото за ново разглеждане от друг
състав на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6