№ 3
гр. Плевен , 15.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на петнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветелина М. Янкулова
Стоянова
като разгледа докладваното от Цветелина М. Янкулова Стоянова Въззивно
гражданско дело № 20214400500002 по описа за 2021 година
Делото е образувано като производство по чл.258 и сл. от ГПК на основание въззивна
жалба, подадена от „Райфайзенбанк (България)“-ЕАД срещу съдебно решение
№260338/19.10.2020г. на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, ХІІІ-ти гр.с-в,
постановено по гр.д.№5034/2019г.
Съдията-докладчик намира, че писменото изявление на жалбоподателя
„Райфайзенбанк(България)“-ЕАД, озаглавено „въззивна жалба“, всъщност обективира две
отделни процесуални действия на страната:1) Въззивна жалба срещу Решение
№260338/19.10.2020г., постановено по гр.д.№5034/2019г., с което са отхвърлени като
неоснователни предявените от него установителни искове по реда на чл.422 от ГПК, която
подлежи на разглеждане от въззивния съд по реда на чл.258 и сл. от ГПК, и 2)Молба с
правно основание чл.250 от ГПК, за допълване на същото съдебно решение, чрез
произнасяне по предявените при условията на евентуалност осъдителни искове за
присъждане на същите суми, която подлежи на разглеждане от първоинстанционния съд,
постановил решението, чието допълване се иска.
Тъй като установителните искове по чл.422 от ГПК и осъдителните искове са предявени
при условията на евентуалност, при което произнасянето по осъдителните искове зависи от
изхода на производството по установителните, съдията-докладчик посочва, че в
настоящето производство, въззивният съд ще се произнесе по въззивната жалба срещу
решение №260338/19.10.2020г., с което са отхвърлени установителните искове, предявени
по реда на чл.422 от ГПК, след което с оглед изхода на въззивното производство, делото
евентуално може да бъде върнато на РС-Плевен, същия състав за постановяване на
допълнително решение, чрез произнасяне по осъдителните искове.
Въззивната жалба обаче е нередовна, тъй като не е внесена дължимата държавна такса за
1
въззивно обжалване по сметка на Плевенски окръжен съд, поради следното:Въззивната
жалба е постъпила в съда без към нея да е представен документ за внесена държавна такса за
въззивно обжалване. С разпореждане без дата, съдията-докладчик при РС-Плевен е оставил
същата без движение, като е указал в 1-седмичен срок да бъде внесена д.т. от 57.22лв.
Указанието е изпълнено в срок, видно от представеното платежно нареждане на л.12 от
настоящето дело.
Въззивният съд обаче намира, че при администрирането на въззивната жалба неправилно е
определен размера на държавната такса, която въззивният жалбоподател следва да заплати.
- Съгласно чл.18,ал.1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, за
обжалване пред въззивна инстанция и по молба за отмяна се събира такса в размер 50 на сто
от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес.
Съгласно чл.1 от същата Тарифа, по искова молба, насрещна искова молба и молба на трето
лице със самостоятелни права се събира такса 4 на сто върху цената на иска, но не по-малко
от 50 лв. Следователно, въззивният жалбоподател следва да внесе държавна такса по всеки
от обективно съединените искове по чл.422 от ГПК в размер на 2% върху обжалваемия
интерес, но не по-малко от 25лв. В случая предмет на обжалване е съдебно решение, с което
са отхвърлени три обективно съединени искове с цени, както следва: Иск за главница с цена
6184.19лв., иск за договорна лихва с цена 276.18лв. и иск за наказателна лихва с цена
186.20лв. Съгласно чл.18,ал.1 във вр. чл.1 от Тарифата за държавните такси, събирани от
съдилищата по ГПК, върху така посочения обжалваем интерес, въззивният жалбоподател
дължи заплащане на държавна такса в следния размер: Върху сумата за главница –д.т. от
123.68лв., върху сумата за договорна лихва – д.т. от 25.00лв. и върху сумата за наказателна
лихва – д.т. от 25.00лв. Или общо, въззивният жалбоподател следва да внесе за въззивно
обжалване по сметка на Плевенски окръжен съд, държавна такса от 173.68лв. Същият обаче
е внесъл като държавна такса само сумата от 57.22лв., поради което дължи още 116.46лв.,
представляващи разликата между внесената и дължимата д.т.
Пред вид изложеното, въззивната жалба следва да бъде оставена без движение на основание
чл.262,ал.1 във вр. чл.261,т.4 от ГПК, като се укаже на въззивния жалбоподател в 1-
седмичен срок да довнесе по сметка на Окръжен съд-Плевен държавна такса от 116.46лв. (
сто и шестнадесет лв. и 46ст.) и да представи документа за плащане в Регистратурата на
Плевенски окръжен съд, по номера на делото. Същият следва да бъде предупреден, че ако
не отстрани нередовността в срок, въззивната жалба ще бъде върната
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ на основание чл.262,ал.1 във вр. чл.261,т.4 от ГПК,
въззивна жалба, подадена от „Райфайзенбанк(България)“-ЕАД,ЕИК-*****, срещу
съдебно Решение №260338/19.10.2020г. на Плевенски районен съд, Гражданско
отделение, ХІІІ-ти гр.с-в, постановено по грп.д.№5034/2019г., въз основа на която е
2
образувано възз.гр.д.№2/2021 по описа на Плевенски окръжен съд, Гражданско
отделение, като нередовна, поради невнесен пълен размер на д.т. за въззивно
обжалване.
УКАЗВА на въззивния жалбоподател „Райфайзенбанк (България)“-ЕАД,ЕИК-*****,
със седалище и адрес на управление в гр.София, Район „Лозенец“, бул.“Никола
Вапцаров“№55, Експо 2000, в 1-седмичен срок от връчване на съобщението, да довнесе
по сметка на Окръжен съд-Плевен държавна такса от 116.46лв. ( сто и шестнадесет лв.
и 46ст.) и да представи документа за плащане в Регистратурата на Плевенски
окръжен съд, по номера на делото.
Уведомява въззивния жалбоподател, че ако не отстрани в срок допусната нередовност,
въззивната жалба ще бъде върната съгласно чл.262,ал.2,т.2 от ГПК.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от настоящето разпореждане да се връчи на въззивния жалбоподател заедно
със съобщението за отстраняване на нередовностите по ИМ.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
3