Р Е Ш Е
Н И Е
№ 267
град Велико Търново, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на седми
септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 480/2022 г. по описа на Административен съд – гр.
Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е
по жалба, подадена от Х.Ю.Д., с адрес ***И., против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-1275-000268/28.06.2022г., издадена от
началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – В. Търново, с която на
жалбоподателя на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ – временно отнемане на свидетелството за управление
на МПС на водач, който не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4. Жалбоподателят
излага подробни мотиви, че броят на отнетите му контролни точки е 34 при
максимален размер на контролните точки-39, т.е. към датата на издаване на ЗППАМ
контролните му точки не са били изчерпани и за него не е възникнало
задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. По тези мотиви се иска от съда да
отмени процесната заповед.
Ответникът по
жалбата - началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Велико
Търново, не взема становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-1275-000268/28.06.2022г. на началника
на сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Велико Търново е
връчена на жалбоподателя на 29.06.2022 г. Недоволен от нея, Д. я е оспорил с
жалба, подадена директно в съда на 11.07.2022 г., като въз основа на нея е
образувано настоящото съдебно производство. Следователно жалбата е подадена в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице, адресат на оспорения акт, при наличие
на правен интерес от оспорване и е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна предвид следните съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5,
буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът
на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да осъществяват
контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1. Главна дирекция
„Национална полиция“; 2. Главна дирекция „Гранична полиция“-в района на аерогарите;
3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи. Със Заповед № 366з-1614/15.04.2022 г.
директорът на ОД на МВР – Велико Търново на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и
във връзка с т.3 от горецитираната заповед е оправомощил различни служители при
ОД на МВР – Велико Търново да прилагат принудителни административни мерки по
чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, и т. 6 от ЗДвП, сред които е и
издателят на процесната ЗППАМ. Следователно оспорената заповед е издадена от
компетентен орган. Същата е в изискуемата писмена форма, с посочване на
съответни фактически и правни основания за постановяването на разпоредения с
нея резултат. При издаването на заповедта не се установява да са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
По отношение на
съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона:
С оспорваната Заповед за
прилагане на принудителни административни мерки № 22-1275-000268/28.06.2022г. началникът
на сектор "ПП" при ОД на МВР – В. Търново, на основание чл. 171, т. 4
от ЗДвП е разпоредил изземване на свидетелството за управление на МПС на
жалбоподателя. Като мотиви в заповедта административният орган е изложил
следното: водачът Д. е изчерпал всички налични контролни точки със следните
връчени и влезли в сила наказателни постановления: 1. НП №
18-0260-000392/12.10.2018 г. издадено от началник РУ гр. Елена, връчено на дата
21.11.2018 г. и влязло в сила на дата 30.11.2018 г., като се отнемат 6
контролни точки; 2. НП № 20-0260-000070/12.03.2020 г., издадено от началник РУ
гр. Елена, връчено на дата 26.03.2020 г. и влязло в сила на дата 03.04.2020 г.,
като се отнемат 6 контролни точки; 3. НП № 21-0804-001608/03.06.2021 г.,
издадено от началник сектор „ПП“ гр. Сливен, връчено на дата 23.06.2021 г. и
влязло в сила на дата 01.07.2021 г., като се отнемат 6 контролни точки; 4. НП №
21-1292-001049/08.07.2021 г., издадено от началник сектор „ПП“ гр. Търговище,
връчено на дата 21.07.2021 г., обжалвано пред Районен съд гр. Търговище,
потвърдено на първа съдебна инстанция и влязло в сила на дата 04.02.2022 г.,
като се отнемат 10 контролни точки; 5. НП № 21-0260-000254/03.08.2021 г.,
издадено от началник РУ гр. Елена, връчено на дата 10.08.2021 г., обжалвано
пред Районен съд гр. Елена, потвърдено на първа съдебна инстанция и влязло в
сила на дата 27.10.2021 г., като се отнемат 6 контролни точки. Водачът не е
изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне свидетелството си
за управление на МПС № *********.
Приложимата хипотеза,
посочена в административния акт е нормата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, съгласно
която за осигуряване на безопасността на движението се налага като принудителна
административна мярка изземване на свидетелство за управление на лице, което не
е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Последната разпоредба
предвижда задължение на водач, на когато са отнети всички контролни точки, да
върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР, тъй като губи
придобитата правоспособност. Законосъобразността на принудителната мярка
изисква на водача на МПС да са отнети всички контролни точки и той да не е
върнал свидетелството си за правоуправление. Жалбоподателят не спори, че
свидетелството не е върнато доброволно. Спорът е досежно другия правопораждащ
факт - отнемането на контролните точки. Съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП
контролните точки служат за отчет на извършените от водача нарушения. С цел
ефективност на контрола по отношение на извършените нарушения законодателят е
въвел максимален брой контролни точки и отнемане на определен брой от тях за
установени нарушения. С наредба №Із-2539/17.12.2012 г. е определен максимален
размер на контролните точки /39/ и конкретния брой точки, които се отнемат за
отделните нарушения. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от подзаконовия
нормативен акт, контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила
наказателно постановление. Следователно, крайният правопораждащ релевантен факт
за отнемането на контролни точки е влизането в сила на наказателното
постановление, установяващо нарушението и размера и вида на наказанието.
В случая цитираните в
ЗППАМ 5 наказателни постановления са приложени по преписката и при преглед на
същите се установява, че с всяко от тях действително са отнети съответния брой
контролни точки. Общият брой на отнетите контролни точки с въпросните НП обаче
е 34 /6+6+6+10+6/, при максимален размер на контролните точки от 39 /придобит
от жалбоподателя в хипотезата на чл. 157, ал. 1, изр. второ от ЗДвП/.
Следователно е основателно оплакването на жалбоподателя, че въз основа на тези
5 НП същият не е изчерпал максималния размер на контролните точки, съответно за
него не е възникнало задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП и не е налице
предпоставката за налагане на ПАМ. Това води до извода, че ЗППАМ е издадена в
нарушение на материалния закон и следва да бъде отменена.
В придружителното писмо
към адм. преписка ответникът сочи, че при издаването на ЗППАМ е допусната
техническа грешка, като в текстовата й част са изброени 5 бр. наказателни
постановления, а реално лицето е изчерпало пълния си актив от контролни точки с
6 бр. наказателни постановления, които към датата на издаване са връчени и
влезли в законна сила. Това възражение съдът намира за неоснователно. Описаните
в заповедта факти представляват фактическото основание за издаването й и
юридически факт, от който органът черпи правомощията си и въз основа на който
се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на
властническото произнасяне. Обхватът на съдебния контрол по АПК е очертан
предварително от съдържащите се в акта, предмет на оспорване, фактически и
правни твърдения, сред които в конкретния случай не фигурират такива, свързани
с отнемането на контролни точки с шесто наказателно постановление. Задълженията на съда се изчерпват с
преценка досежно правилността на изложената в административния акт обосновка и
не предполагат по-нататъшен анализ. Противното би било приравнимо на
недопустимо дописване мотивите на органа.
Предвид изложеното
оспорената заповед е необоснована и незаконосъобразна и следва да бъде
отменена. За пълнота на изложението следва да се посочи, че не съществува
пречка ответникът да издаде нова ЗППАМ, ако са налице предпоставките за това, с
коректно посочване на всички факти и обстоятелства от значение за случая.
От жалбоподателя не са
претендирани разноски, поради което такива не се присъждат.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТМЕНЯ
Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-1275-000268/28.06.2022г., издадена от
началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – В. Търново. |
Решението e окончателно и не подлежи на обжалване
на основание чл. 172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: