Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 355, 09.08.2019г., гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
На осемнадесети август две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Галя Мавродинова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 542 по описа за 2019г. на РРС
Предявени са обективно и субективно съединени искове
по чл.422 ГПК и по чл.79 ЗЗД .
Депозирана
е искова молба от Теленор България ЕАД, с която моли съда да приеме за
установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 142.24лв. за
предоставени и незаплатени телекомуникационни услуги за аб.номер **** за
периода 15.01.17г.-14.05.17г., ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на заявлението по чл.41 ГПК до окончателното й изплащане. По
поданеното заявление по чл.410 ГПК има издадена заповед № 4762/09.11.18г. по
гр.д.№2325/18г. на РРС, по която сумата за предоставени далекосъобщителни
услуги е 1443.03лв. за периода 15.01.17г.-14.05.17г.
Ищецът
предявява и осъдителен иск по чл.79 ЗЗД във вр. с чл.92 ЗЗД за сумата от
209.91лв. представляваща договорни неустойки при едностранно прекратяване на
договорите, чиито размер е определен въз основа на постигнато с Комисията за
защита на потребителите размер в размер на три стандартни месечни абонаментни
такси.
Претендира разноските в заповедното и исковото производства.
Твърди,
че с ответника имат сключен договор за мобилни услуги за мобилен номер ***** от
13.12.2016г., по програма Нон Стоп 24.99лв. Същият притежава аб.номер ****. С
допълнително споразумение от 30.01.17г. абонатът е предпочел аб.програма Нон
Стоп 29.99лв./21.99лв. за промо срок от две години, до 30.01.19г. Абонатът се е
възползвал от предоставената му възможност да ползва повече от една услуги и е
взел мобилни номера *** с аб.план Нон Стоп 24.99лв и номер **** с аб.план Интернет 3500 -
14.99лв. За потребените услуги ищецът е издал фактура №********** за периода
15.01.17г.-14.02.17г. на стойност 337.08лв. и фактура № ********** за периода
15.02.17г.-14.03.17г. 160.98лв. Неизправността на ответника е принудила ищеца
едностранно да прекрати договора, поради което същият дължи уговорената в
договора неустойка за предсрочното прекратяване на договора в размер на всички
месечни абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване на договора, до
датата на която би изтекъл. Ответникът се е съгласие и е приел освен условията
по договора и ОУ. Неизпълнението на договорното задължение на ответника да
заплаща предоставените му услуги е обусловило и правото му да начисли
обезщетение за неизпълнение, съобразно действащия ценоразпис на дружеството.
Ищецът е депозирал заявление по чл.410 ГПК. Образувано е гр.д.№2325/18г. на
РРС. Издадена е заповед за изпълнение №4762/09.11.18г. Ответникът не е открит и
е призован при условията на чл.47 ал.5 ГПК, като съда е предоставил месечен
срок на заявителя да предяви установителен иск. В едномесечния срок ищецът е
предявил установителен иск срещу длъжника. Ищецът представя писмени
доказателства: договор и приложения, ОУ, фактури, неподписана спогодба. Има
искане да се приложи ч.гр.д.№2325/18г.
на РРС.
Ответникът
Е. Ш.Ю. и отказал да получи книжата, така и да му се връчи призовка за с.з.
Същият се явява редовно призован при условията на чл.44 ал.1 изр.3 ГПК.
Предявеният
установителен иск е допустим предвид постановената заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №2325/2018г. на РРС. Допустим е и съединеният с него осъдителен иск,
тъй като и двата иска подлежат на разглеждане по общия ред, регламентиран в
ГПК.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното: Между ищеца и ответника е
сключен договор за мобилни услуги за предпочетен мобилен номер ***** от
13.12.2016г., по програма Нон Стоп 24.99лв. Същият притежава аб.номер ****. С
допълнително споразумение от 30.01.17г. абонатът е предпочел аб.програма Нон
Стоп 29.99лв./21.99лв. за промо срок от две години, до 30.01.19г. Абонатът се е
възползвал от предоставената му възможност да ползва повече от една услуги и е
взел мобилни номера ***** с аб.план Нон Стоп 24.99лв и номер ********** с аб.план Интернет 3500
14.99лв.
Ведно
с договорите ответникът е подписал и декларация, че е получил от ищеца
екземпляр от общите условия, както и че е съгласен с тях, а като приложение към
договора е подписал и ценова листа за абонаментни планове за частни
лица от 13.12.2016г. и от 30.01.17г.
В р.IV т.4 от допълнителното споразумение от 30.01.17г. е
записано, че в случай на прекратяване на ползването на услугите, предоставени
от оператора по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка
от сумата за стандартните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти за всяка една СИМ карта до края на този срок. Такава клауза е записана
и договорите за мобилни услуги от 13.12.16г., 30.01.17г. и 15.02.17г
За
периода 15.01.17г.-14.02.17г. е издадена фактура №********** на стойност
337.08лв., платима до 02.03.17г., от която за фиксиран мобилен номер ***** се
дължат 29.15лв. и за фиксиран мобилен номер ***** се дължат 251.75лв., като са
налични задължения от предходен период в размер на 56.18лв.
За
периода 15.02.17г.-14.03.17г. е издадена фактура №********** на стойност
160.98лв., платима до 30.03.17г., от която за фиксиран мобилен номер ***** се
дължат 28.02лв., за фиксиран мобилен номер ***** се дължат 43лв. и за фиксиран
мобилен номер ********** се дължат 29.98лв. По тази фактура са фактурирани и
задължения от предходия период в размер на 37.08лв. След направено приспадане
със сумата от 18.74лв. ищецът е издал фактура №********** за същия период с
крайна стойност 142.24лв.
Последната
издадена фактура от ищеца е №********** за отчетен период 15.04.17г.-15.05.17г.
за сумата от 1443.03лв., която включва 142.24лв. баланс от предходен период и
1300.79лв. неустойки.
По
делото е приложена съд.спогодба по гр.д№15539/14г. на СГС между ищеца и КЗП,
съгласно която за съществуващи клиенти неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти за всяка СИМ карта, за
която е налице едностранно предсрочно прекратяване.
Анализът
на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявеният
иск за установяване на задължението за заплащане на сумата 142.24лв.
е основателен и доказан. Между ищеца и ответника са сключени три
договора, два за предоставяне на мобилни услуги и един за интернет. С тези
договори ищецът се е задължил да доставя на
ответника мобилни услуги, респ.мобилен интернет срещу такси, които последният
ще заплаща. Предоставените услуги и дължимата цена са индивидуализирани в
договорите, сключен между двете страни чрез посочване на вида на ползваната
услуга. Претендираната от ищеца сума в размер на 142.24лв. е получена
като дължим остатък от задължението на ответника за периода
15.02.17г.-14.03.17г. след направено приспадане от 18.74лв. от дължимата сума
от 160.98лв., за което ищецът е издал нарочна фактура № **********. Това
задължение е включено в последващата /последна/ фактура №**********, като в
тази фактура са включени начислени неустойки в размер на 1300.79лв.
Установено
по делото е, че ищецът е прекратил едностранно договорите с ответника, поради
неплащане от страна на последния, считано от 04.04.17г., поради което ищецът
основателно претендира уговорената в договорите неустойка. Така начислените
неустойки ищецът е редуцирал съгласно спогодба с КЗП до трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти за всяка СИМ карта, за която е налице
едностранно предсрочно прекратяване. Предвид на това основателен е и вторият
предявен иск /осъдителен/ от ищеца по чл.92 ЗЗД. За мобилен номер ***** неустойката е
3х24.99лв. или 74.97лв. За мобилен номер ***** неустойката е 3х29.99лв. или
89.97лв. За мобилен номер ********** /програма интернет/ неустойката е
3х14.99лв. или 44.97лв. Сборът на трите суми обосновава основателността на
осъдителният иск по чл.79 във вр. с чл.92 ЗЗД за заплащане на договорна
неустойка в размер на 209.91лв.
Ищецът
има право на направените в настоящото производство разноски съразмерно на
уважената част от исковете в съответствие с разпоредбата на чл.78
ал.1 ГПК. В настоящото производство ищецът е направил разноски в
размер на 255лв. /180лв. адвокатско възнаграждение, 75лв. д.т./,
като му се дължат разноски в пълен размер.
Съответно
по ч.гр.д.№2325/2018г. са присъдени разноски от 228.73лв. като е издадена
заповед за 1443.03лв. главница и 20.38лв. мораторна лихва, а от тях с
установителния иск са предявени само 142.24лв., поради което от направените по
това дело разноски ответникът следва да заплати само сумата 22.23лв.
По
гореизложените съображения, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. Ш.Ю., ЕГН ********** ***, че
същият дължи на „Теленор България“ЕАД, ЕИК ********* със седалище
гр.София и адрес на управление ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София“, сграда
6 сумата 142.24 лв. /сто четиридесет и два лева и двадесет
и четири стотинки/ за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за аб.№****,
както и законна лихва върху главницата от 06.11.2018 г. до окончателното й
изплащане, което вземане е част от посоченото в заповед
за изпълнение №4762/09.11.2018 г. по ч.гр.д.№2325/2018г. на РРС.
ОСЪЖДА Е.
Ш.Ю., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Теленор
България“ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на управление
ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София“, сграда 6 сумата 209.91лв. /двеста
и девет лева и деветдесет и една стотинки/ представляваща сбор от определените
договорни неустойки по договори за програма Нон Стоп 24.99лв., за проглама Нон
Стоп 29.99лв. и програма Интернет 3500 - 14.99лв.
ОСЪЖДА
Е.Ш.Ю., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Теленор България“ЕАД, ЕИК
********* сумата 255лв. /двеста петдесет и пет/ разноски по настоящото дело и
сумата 22.23 лв. /двадесет и два лева и двадесет и три стотинки/ разноски
по ч.гр.д.№2325/2018 г. на РС Разград.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред
Разградския окръжен съд.
След
влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-докладчик
по ч.гр.д. №2325/2018г. на РРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: