№ 1375
гр. Варна, 06.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шести
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Диана К. Стоянова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500167 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
1. Въззивна жалба вх. № 295014/26.07.2021г. на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София пл. Св.Неделя 7, чрез
пълномощник адв. Х.Х., САК срещу Решение № 262223/09.07.2021г., постановено по
гр.д. № 8452/2020г. по описа на ВРС, изменено в частта за разноски в Определение №
265946/20.10.2021г., В ЧАСТТА, в която „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Възраждане, пл. Света
Неделя №7 е осъдено да заплати на И.А.Й.., ЕГН: ********** с адрес гр.*** сумата от
17 310.70 лева, представляваща получена без правно основание от недължимо
надвзети суми от платени вноски за главница, лихви и такси поради промяна в
обменния курс на швейцарския франк спрямо лева, за периода 22.07.2015г. до
22.07.2020г. по договор за ипотечен кредит №М0017/01.09.2006г., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска 22.07.2020г. до окончателно
заплащане на вземането и е прогласена на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД по иска на
И.А.Й.., ЕГН: ********** с адрес гр.*** нищожността на клаузата в чл.10,ал.9 от
договор за ипотечен кредит №М0017/01.09.2006г. и
2. Въззивна жалба вх. № 296109/11.08.2021г. на И.А.Й.. с ЕГН ********** с адрес
гр.Варна, ул.Гоце Делчев 27 ет.3 ап.5, чрез пълномощник адв. Д.Ф. САК срещу
Решение № 262223/09.07.2021г., постановено по гр.д. № 8452/2020г. по описа на ВРС,
изменено в частта за разноски в Определение № 265946/20.10.2021г., В ЧАСТТА , в
която е отхвърлен като неоснователен, поради погасяването му по давност иска по
чл.55, ал.1 пр.1 от ЗЗД за заплащане на недължимо получени от „УНИКРЕДИТ
1
БУЛБАНК“АД ЕИК ********* курсови разлики за разликата над присъдените
17 310.70 лева до претендираните за период 15.07.2015г. до 21.07.2020г. размер от
17 690.05 лева.
3. Частна жалба вх. № 301026/28.10.2021г. на И.А.Й.. с ЕГН ********** с адрес
гр.Варна, чрез пълномощник адв. Д.Ф. САК срещу Определение от 20.10. 2021г. по
гр.д. № 8452/2020г. В ЧАСТТА, в която е оставена без уважение молбата на ищеца за
изменение на Решение от 09.07.2021г. по гр.д. № 8452/2020г. на РС Варна относно
размера на присъденото в негова полза адвокатско възнаграждение
По въззивна жалба на Уникредит Булбанк АД :Въззивникът „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД ЕИК ********* счита обжалваното решение за неправилно като
постановено в противоречие с материалния закон и при нарушение на
съдопроизводствените правила. На първо място, счита, че съдът не е обсъдил възражението,
че ищецът няма правен интерес да иска прогласяване на нищожност на тази клауза, защото
тя няма отношение към претенцията му с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение 1 ЗЗД.
Сочи се, че доколкото ищецът не е поискал превалутиране на кредита от шв.фр. в лева или в
евро рискът по сочената клауза не е бил осъществен, при което липсва правен интерес от
водене на иска. Първоинстанционният съд не е съобразил, че чл. 10, ал. 9 от договора за
кредит следва да се тълкува в смисъл, че не просто повишаването на курсовата
стойност на швейцарският франк спрямо българския лев, а прилагането на по-висок
лихвен процент след превалутирането в български лева би осъществило риска, описан
в разпоредбата. Оспорва се извода на решаващия съд, че банката се е обогатила с надвзета
сума за главница, лихва и такса. Независимо, че обменният курс на шв.фр. се е променил в
посока поскъпване на чуждестранната валута, то след като кредита е издължаван в шв.фр.,
то длъжникът не е заплатил повече от дължимото. Твърди се, че следва да се има предвид
наличието на клаузите на чл.10, ал.4 и ал.5 от договора, които защитават интереса на
длъжника да поиска превалутиране на кредита в лева или евро, с оглед защита на
потребителя от валутния риск. Сочи се, че съдът не е кредитирал обръщението на
управителя на БНБ от 5.12.2005г. относно трудностите при прогнозиране динамиката на
валутните курсове. Счита, че съдът не е коментирал въведените с отговора възражения
относно твърдяната от ищеца нищожност, поради неравноправност на клаузата на чл.10,
ал.9 от договора. Поддържа се възражението, че към датата на сключване на договора
01.09.2006г. не е действала разпоредбата на чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП, което следва да бъде
съобразено и в съотв. съгл. Решение на СЕС по дело № С-186/16. Настоява се, че
договорните клаузи на чл.10, ал.6, ал.7, ал.8 и ал.9 описват по ясен и разбираем начин
възможностите обменния курс на шв.франк да претърпи промени, съотв. възможностите на
страните по договора във връзка с евентуалните последици. Сочи се, че от своя страна
банката няма механизъм от защита на валутния риск при понижаване на курсовата стойност
на шв.фр., като доколкото липсва реципрочност при този вид поемане на риска, то и липсва
основание да се счита, че не е налице изискване за недобросъвестност при договарянето.
Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените иск и
2
присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна И.А.Й.. с ЕГН ********** депозира
писмен отговор, в който оспорва въведените във въззивната жалба твърдения и
възражения. Настоява за потвърждаване на постановения съдебен акт.
По въззивната жалба на И.А.Й.. : Във въззивната си жалба въззивникът И.А.Й..
настоява за отмяна на решението в частта, в която съдът е отхвърлил поради погасяването
му по давност иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за разликата над присъдените
17 310.70 лева до претендираните 17 690.05 лева за периода 15.07.2015г. до 21.07.2020г.
Позовава се на тълкувателни разяснения на СЕС, изведени с решение от 16.06.2020г. по
съединени дела С-224/19 и С-259/19 относно началото на течението на погасителната
давност, като счита че вземанията на кредитополучателя не са покрити с погасителна
давност. Конкретно сочи, че според СЕС началото на давностния срок е моментът, в който
потребителят е узнал за неравноправната клауза или разумно е могъл да узнае за
неравноправния характер на договорната клауза, източник на неоснователно извършена
престация. Счита, че нормата на чл.114, ал.1 от ЗЗД влиза в колизия с Директива 93/13
относно неравноправните клаузи, и следва да остане неприложена като приложение намери
тълкувателното разяснение, изведено с решение от 21.04.2021г. по дело С-485/19 на СЕС и с
решение от 16.06.2020г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19. Счита, че съдът не е дал
указания на банката да установи наличието или липсата на знание на потребителя за
неравноправния договорен характер на валутните уговорки и за неговия начален момент.
Счита се, че ищецът не следва да установява пълно и главно отрицателния ЮФ, че преди
2020г. той не е знаел за този неравноправен характер.
Настоява се за отмяна на постановения съдебен акт в обжалваната част и
постановяване на осъдителен диспозитив по отношение на поставения на разглеждане иск,
както и присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД ЕИК
********* заявява писмен отговор, с който оспорва основателността на въззивната жалба.
Като се позовава на т.82, т. 83 и т.84 от Решение на СЕС по съединени дела С-224/19 и С-
259/19 счита, че доколкото липсва специална правна уредба на Съюза, и защитата на
потребителя не е абсолютна, то определянето на давностни срокове в съответните
национални уредби е допустимо с правото на Съюза, при условие, че началния момент на
този срок, както и неговата продължителност не правят практически невъзможно или
прекомерно трудно упражняването на правото на потребителя да иска връщане. В
конкретиката на случая, доколкото националното право предвижда 5 годишен давностен
срок за вземания, произтичащи от платен без основание дълг, то е налице разумен срок, в
който на страната е предвидена гаранция за упражняване на правата й на потребител без да
е налице както практическа невъзможност, така и прекомерна трудност да се случи това.
В частна жалба вх. № 301026/28.10.2021г. ищецът, чрез пълномощник, като
цитира практика на касационната инстанция счита, че в съгласие с разпоредбата на чл.2,
ал.5 от Наредбата №1 /2004г. предвид броя на предявените искове за всеки един от тях се
3
определя отделно възнаграждение. Позовава се на нормата на чл. 36, ал.2 от ЗА и настоява
за присъждане на пълния размер на платеното от ищеца адв.възнагаждение, евент.
присъждане на минимума.
В подадения от ответната страна писмен отговор, процесуалният представител на
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД ЕИК ********* счита, че обжалваното определение не
страда от сочените в частната жалба породи и настоява за оставянето й без уважение.
Постъпилата въззивна и частна жалба са редовни и отговорят на изискванията на
чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и
съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Съдът не констатира допуснати от първата инстанция процесуални нарушения,
които да налагат даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези
процесуални действия по относими за делото доказателства, които са пропуснали да
извършат в първата инстанция поради непълнота и неточност на доклада и дадените
указания (ТР №1 от 09.12.2013г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2013г.). Доколкото всяка страна
следва да установи твърденията си, от които черпи изгодни правни последици, то при
оспорване от ответника на основателността и размера на вземането, дължимо по реда на
чл.55 ал.1, пр.1 от ЗЗД, правилно и законосъобразно на ищовата страна е възложена
доказателствената тежест да установи надплащане на сумата за посочения в исковата
претенция период, което имплицитно включва и установяване на началната дата, от която се
дължи процесната сума.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 ГПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ
Въззивна жалба вх. № 295014/26.07.2021г. на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София пл. Св.Неделя 7,
чрез пълномощник адв. Х.Х., САК срещу Решение № 262223/09.07.2021г.,
постановено по гр.д. № 8452/2020г. по описа на ВРС, изменено в частта за
разноски в Определение № 265946/20.10.2021г., В ЧАСТТА, в която
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, район Възраждане, пл. Света Неделя №7 е осъдено да
заплати на И.А.Й.., ЕГН: ********** с адрес гр.*** сумата от 17 310.70 лева,
представляваща получена без правно основание от недължимо надвзети суми от
платени вноски за главница, лихви и такси поради промяна в обменния курс на
швейцарския франк спрямо лева, за периода 22.07.2015г. до 22.07.2020г. по
договор за ипотечен кредит №М0017/01.09.2006г., ведно със законната лихва,
4
считано от датата на предявяване на иска 22.07.2020г. до окончателно
заплащане на вземането и е прогласена на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД по
иска на И.А.Й.., ЕГН: ********** с адрес гр.*** нищожността на клаузата в
чл.10,ал.9 от договор за ипотечен кредит №М0017/01.09.2006г. и
Въззивна жалба вх. № 296109/11.08.2021г. на И.А.Й.. с ЕГН ********** с адрес
гр.Варна, ул.Гоце Делчев 27 ет.3 ап.5, чрез пълномощник адв. Д.Ф. САК срещу
Решение № 262223/09.07.2021г., постановено по гр.д. № 8452/2020г. по описа на
ВРС, изменено в частта за разноски в Определение № 265946/20.10.2021г., В
ЧАСТТА, в която е отхвърлен като неоснователен, поради погасяването му по
давност иска по чл.55, ал.1 пр.1 от ЗЗД за заплащане на недължимо получени от
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД ЕИК ********* курсови разлики за разликата над
присъдените 17 310.70 лева до претендираните за период 15.07.2015г. до
21.07.2020г. размер от 17 690.05 лева.
Частна жалба вх. № 301026/28.10.2021г. на И.А.Й.. с ЕГН ********** с адрес
гр.Варна, чрез пълномощник адв. Д.Ф. САК срещу Определение от 20.10. 2021г.
по гр.д. № 8452/2020г. В ЧАСТТА, в която е оставена без уважение молбата на
ищеца за изменение на Решение от 09.07.2021г. по гр.д. № 8452/2020г. на РС
Варна относно размера на присъденото в негова полза адвокатско
възнаграждение
НАСРОЧВА производството по възз.гр.дело № 167/2022 год. на ВОС за
11.05.2022г. от 14.00 часа , за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от
настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5