№ 1513
гр. Варна, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20213100501656 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от КР. СТ. ИВ.,
ЕГН ********** срещу решение № 221/ 14.04.2021 г.,постановено по гр.д.
202031101110199 по описа на ВРС за 2020 год, с което се: ОТХВЪРЛЯ иска на КР. СТ. ИВ.,
ЕГН ********** срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие
и благоустройство, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът не е собственик на ПИ с идентификатор 10135.2563.303 по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, с площ от 419 кв. м.,
находящ се в гр. Варна, местност „С.Н.", № **, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: 33, при граници: ПИ 10135.2563.304. 10135.2563.736,
10135.2563.302 и 10135.2563.237, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. И се
ОСЪЖДА КР. СТ. ИВ., ЕГН ********** да заплати на Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство сумата от 530
лева (петстотин и тридесет лева), представляваща направени по делото разноски.
1
Твърди се, по изложени подробни съображения във въззивната жалба, че
обжалваното решение е незаконосъобразно и се претендира неговата отмяна.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор,в който изразява становище за
неоснователност на депозираната въззивна жалба.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не
страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в
жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск от КР. СТ. ИВ., ЕГН **********
срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройство, за приемане на установено, че Държавата не е собственик на ПИ с
идентификатор 10135.2563.303 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на
изпълнителен директор на АГКК, с площ от 419 кв. м., находящ се в гр. Варна, местност
„С.Н.", № **, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
33, при граници: ПИ 10135.2563.304. 10135.2563.736, 10135.2563.302 и 10135.2563.237, на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът твърди, че е придобил право на собственост по давност- установил е
владение върху имота / който е бил изоставен / през 2005 г. в трайно установените му
граници и то е упражнявано непрекъснато, необезпокоявано и явно до настоящия момент.
Когато през 2019 г. е предприел действия за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена
проверка е узнал, че е съставен акт за частна държавна собственост за имота №
9034/11.04.2016 г, от областен управител на област Варна. Актът за частна държавна
собственост,съставен на основание чл. 68, ал. 1 от ЗДС и чл. 104, ал. 1, т. 8 от ППЗДС е
вписан в Службата по вписванията. Твърди,че е налице правен интерес от предявения иск,
предвид неоснователното твърдение на Държавата за собственост върху процесния ПИ
10135.2563.303 и съставения без основание акт за частна държавна собственост,поради
което и не може да се снабди с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка.
Претендира съдебно-деловодни разноски.
Ответникът изразява становище за неоснователност на иска. Твърди,че
процесния имот, актуван с АДС № 9034/11.04.2016 г.,е държавна собственост,тъй като със
заповед № 1619/21.07.1967 г., имотът е одържавен в полза на Институт за усъвършенстване
на учители. След построяване на Института и с влизане в сила на КП от 1977 г. се обособява
парцел пл. № 1759, идентичен с ПИ 10135.2563.303, който видно от разписен лист към КП
от 1977 г. е с вписан собственик Жилфонд, респективно собственост на държавата.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС
2
фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на
обжалваното решение, които изцяло възприема и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК .
В отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се
вземе предвид следното:
Предявеният иск е допустим,поради наличие на правен интерес за установяване
на твърдението на ищеца,че Държавата не е собственик на процесния имот,тъй като това би
му дало възможност да се снабди с нотариален акт по обстоятелствена проверка за имота,с
оглед наведеното от него твърдение за изтекла придобивна давност в негова полза- т.е.
ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва и има възможност да придобие
права, ако отрече правата на ответника,съгласно ТР №8/2012г. на ОСГТК на ВКС
Безспорно по делото е, че е съставен акт №9034 за частна държавна собственост
на областен управител на област Варна на поземлен имот с идентификатор 10135.2563.303
по КККР, в гр. Варна, местност „С.Н." № ** , на осн.чл.68,ал.1 от ЗДС,чл.104 ал.1, т.8 от
ППЗДС .
От приетата и неоспорена от страните по делото съдебно-техническа
експертиза, която съдът възприема изцяло като компетентно изготвена, се установява,че
процесният поземлен имот не е нанесен в КП от 1956г.,а попада в територията на ПИ 2018 с
площ 389кв.м. и в ПИ 2014 с площ от 27кв.м. В разписните листи към плана за собственик
на ПИ 2018 е записана К.Х.Г., а за собственик на ПИ 2014 са записани Стефка и Георги
Владимирови.
Процесният имот с идентификатор 10135.2563.303 по КК не е нанесен и в
кадастралния план от 1977г, като той попада в територията на три поземлени имота: ПИ
1759, ПИ 1758 и в поземлен имот на Институт за усъвършенстване на учители. В
разписните листи за собственик на ПИ 1759,ПИ 1758 е записан Жилфонд.
Границите на процесния поземлен имот съвпадат с границите на ПИ 33. Налице
е пълна идентичност на поземлен имот с идентификатор10135.2563.303 с ПИ 33 по КП от
1999г.
За територията, в които е процесния имот са действали следните планове: РП на
21-ви м.р. одобрен със заповед №1619/27.07.1967г., РП на 21-ви м.р. одобрен със Заповед
№164/09.12.1982г., РП на 21-ви м.р. одобрен със Заповед №Г-170/15.09.1993г. на Кмета на
Община Варна. На процесния поземлен имот няма отреден парцел по регулационния план
от 1982 год. Регулационния план е изработен върху кадастралната основа на плана от 1977г.
ПИ попада според този план в парцел отреден за озеленяване с площ от 373кв.м. и в
територията на парцела на „Институт за усъвършенстване на учители“ с площ от 76 кв.м.
Процесният поземлен имот попада с площ от 318 кв.м. в УПИ ХХIII-1579,кв.30,
с площ от 27 кв.м. в УПИ ХХIV-1758,кв.30 и с площ 61 кв.м. в УПИ-IХ Институт за
усъвършенстване на учители,кв.30 по плана по регулационния план ва 21 ви м.р.,одобрен
със заповед Г-170/15.09.1993 год .
При оглед на място, вещото лице е установило, че имотът е с изградена източна
ограда, на север границата на имота е границата на пътя, на юг границата на имота е откос,
който е обща граница с ПИ 10135.2563.1965 и на изток няма материализирана граница.
По делото са разпитани свидетели,сочени от ищеца- Р.С.Н. и П.Д.П. за
3
установяване упражняване фактическа власт върху имота
При предявен отрицателен установителен иск ответникът следва да докаже
съществуването в патримониума му на отричаното право, т.е. че е собственик на процесния
имот.
Ответникът - Държавата, чрез процесуалния си представител твърди,че
процесният имот е държавна собственост и представя акт за държавна собственост.
Актът за държавна собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред
и форма, определени в закона, но съгласно изричната разпоредба на чл. 5, ал. 3 от ЗДС, няма
правопораждащо действие. Същият не съставлява титул за собственост, поради което следва да се
проследи дали държавата притежава правото на собственост върху процесния имот.
За установяване на правото на собственост на държавата е представен и Акт за
държавна собственост на недвижим имот № 11973 от 9.12.1973 г., Градски народен съвет на
гр. Варна, в който е посочено, че на основание чл. 63, т. 1 от ЗТСУ и заповед №
1619/21.07.1967 г., считано от същата дата се одържавяват недвижими имоти, част от които е
и имот пл. № 2018 и имот 2014, като е отбелязано, че отчуждаването е извършено в полза
на Институт за усъвършенстване на учители.
От приетата по делото СТЕ се установява, че процесният поземлен имот попада
с площ от 389 в ПИ 2018 и в ПИ 2014 с площ от 27 кв.м./ по топографо геодезическия план
на Крайбрежието на гр. Варна/ бивш Сталин/ от 1956 год,,които имоти са посочени в акт за
държавна собственост № 11973/09.12.1973 год на ГНС-Варна . Видно от този акт , на
осн.чл.63 т.1 от ЗТСУ и зап. № 1619/21.08.1967 год е отчуждено празнво място, включващо
различни поземлени имоти в това число и имот 2014 и 2018 по плана на 21- ви подрайон.
Актът за държавна собственост на недвижим имот № 11973 от 9.12.1973 г.не е
оспорен от ищеца КР. СТ. ИВ.,като следва да се подчертае, че няма данни отчуждаването да
е отменено. Имотът е останал държавна собственост,като видно от приетата експертиза,
видно от регулационния план от 1967 год ,части от имота попадат в проект за улица,парцел
за озеленяване и строителна площадка отредена за Институт за усъвършенстване на учители
/ с площ от 92 кв.м/.
Настоящият състав приема, че е установено по делото, че процесният имот е образуван от
части от отчуждени в полза на Държавата през 1973 година, имотът е останал държавна собственост -
няма данни, от които да се направи извод, че отчуждаването е отменено или имотът е станал собственост
на общината или на физически лицаа
Предвид гореизложеното, ответникът- Държавата се легитимира като
собственик на ПИ с идентификатор 10135.2563.303 по КККР и предявеният иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
В обобщение, решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150 лв., определено съобразно чл.78 ал.8 вр.с чл.25 от НЗПП.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 221/ 14.04.2021 гос,постановено по гр.д.
202031101110199 по описа на ВРС за 2020 год.
ОСЪЖДА КР. СТ. ИВ., ЕГН ********** да заплати на Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство сумата от 150
лева представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5