№ 1456
гр. Варна, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Деница Добрева Гражданско дело №
20213110104127 по описа за 2021 година
Производството по искова молба от Р. Г. Р., ЕГН **********, с което срещу ЗД“ Бул
Инс“ АД, със седалище гр.София е предявен иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за
заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 886,38 лева, частичен иск от целия
в размер на 2011,66 лева за вреди под формата на разходи за възстановяване на облицовка
предна броня с отвори за фарове за мъгла, калник преден ляв, подкалник PVC преден ляв,
водач предна броня ляв, основа преден ляв калник и фар ляв на л.а „Тойота Аурис“ с рег. №
В5937 HP в резултат на увреждания от ПТП на 25.11.2020г., настъпило по вина на
застрахования при ответника водач на л.а „Фолсваген голф“, рег. № В 6412 HT, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба-22.03.2021г. до окончателното издължаване на
сумата.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 25.11.2020г. ищецът е предоставил
собствения си л.а „Тойота Аурис“ с рег. № В5937 HP на лицето Антонио А.. На същата дата
около 19,30 часа А. управлявайки автомобила си по ул.“Димитър Полянов“ в посока към
ул.“Девня“ е блъснат от л.а „Фолсваген голф“, рег. № В 6412 HT. Водачът на л.а „Фолсваген
голф“, рег. № В 6412 HT е предприел пристрояване в лявата пътна лента, като не е
пропуснал л.а „Тойота Аурис“ с рег. № В5937 HP и е блъснал автомобила. За инцидента
двамата водачи са съставили двустранен констативен протокол, в който като виновен за
произшествието са посочили именно водачът на л.а „Фолсваген голф“, рег. № В 6412 HT.
След направено проучване ищецът оценява разходите, необходими за възстановяване на
автомобила на 2011,66 лева, от която сума претендира частично 886,38 лева. Отговорността
1
на виновиния за произшествието водач е застрахована по застраховка гражданска
отговорност при ответника при срок на действие на застрахователната полица от
04.12.2019г. до 03.12.2020г. Застрахователят е уведомен за събитието на 26.11.2020г.,
съответно е съставен опис по щета № ********** /26.11.2020г. До датата на исковата молба
ищецът не е получил дължимото му обезщетение, което мотивира интереса му да предяви
иска за обзвреда.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от ответника е депозиран писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва удостоверения с
двустранния протокол за ПТП механизъм на произшествието и вида на вредите.Оспорва
иска по размер, като оценява размер на вредите на сумата от 652,86 лева. При определяне
размера на вредите не следва да се отчитат разходи за ремонт в оторизиран сервиз на
марката, тъй като автомобилът е в експлоатация над 9 години. Въз основа на изложеното,
настоява за отхвърляне на претенцията.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Представлява се от адв. А., който настоява
за уважаване на исковата претенция.
В съдебно заседание ответното дружество не изпраща законен или упълномощен
представител. С нарочна молба поддържа оспорванията.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна
страна:
По делото е безспорно наличието на валидно облигационно отношение по договор за
застраховка между водача на л.а „Фолсваген голф“, рег. № В 6412 HT и ответника към
25.11.2020г.
От представения по делото двустанен констативен протокол за ПТП от 25.11.2020г.,
съставен от участниците в произшествието Г.Г. и Антоно А. става ясно, че съставителите са
удостовери настъпило транспортно произшествие, при което застрахованият водач Г.Г. на
ул. Димитър Поляванов в гр.Варна е блъснал движещия се в същата посока л.а. Тойота
Аурис В 5938 НР, управляван от Антонио А..
Установява, че приложеното свидетелство за регистрация част 1 /л. 5/, че л.а. Тойота
Аурис В 5938 НР е собственост на ищеца Р.Г..
От представения по делото опис на щета № 1 /**********/26.11.2020г. се устаноява,
че л.а. “Тойота Аурис” В 5938 НР е представен за оглед на ответния застраховател, при
което са констатирани следните увреждания: облицовка предна броня с отвори за фарове и
мъгла, калник преден ляв, подкалник пвц преден ляв, водач предна броня ляв, основа пр. ляв
калник, фар ляв.
По делото са събрани гласни доказателства. От разпита на призования свидетел Г.Г.,
2
участник в произшествието, се установява, че ПТП- то се е реализирало по пътя в посока от
МОЛ Варна към кръговото. Свидетелят е шофирал в лявата пътна лента, но в последния
момент преди удара е преминал в дясно, при което се е осъществил сблъсъка. Шофьорът на
другия автомобил е карал в своята лента за движение. Виновен за произшествието е
свидетелят, който е навлязъл в съседната лента за движение. Между двамата водачи не са
възникнали разногласния след произшествието.
От заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ, кредитирано като обективно
и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че уврежданията по л.а.
Тойота Аурис“ В 5938 НР е възможно да бъдат причинени при пряк контакт на два
автомобила. Вещото лице е дало заключение за стойността на щетите при цени за
оригинални и за алтернативни части.
За успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя с правно основание
основание чл.432, ал.1 от КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между увредилото го лице и ответника, настъпило увреждане, причинено от
виновно и противоправно деяние, от страна на застрахования, причинна връзка между
деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.
Както се посочи по- горе по делото липсва спор относно наличието на валидно
облигационно отношение по договор за застраховка между водача на л.а „Фолсваген голф“,
рег. № В 6412 HT и ответника към 25.11.2020г.
За установяване на механизма на увреждането и авторството на деликта по делото е
ангажирал двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от
25.11.2020г. С оглед последиците от инцидента и предвид разпоредбите на чл.123, ал.1 от
ЗДв.П вр. с чл.125 от ЗДв.П не е налице нормативно установено задължение за органите на
КАТ да посещават мястото на ПТП и да съставят протокол за пътното произшествие. В този
смисъл съставеният от участниците в ПТП и приложен по делото констативен протокол за
ПТП, се ползва със специфична доказателствената сила, тъй като с подписа си водача на
МПС, който е признал вината си за инцидента, всъщност признава с обвързваща сила
неизгодни за себе си факти. Отговорността на застрахователя по застраховка “ГО“ е
функционално обусловена от тази на застрахования водач, поради което следва да се
приеме, че изявлението на водача има доказателствена сила и по отношение на
застрахователя. Да се приеме противното, респективно да се отрече доказателствената
стойност на двустранния протокол за ПТП, означава да се допусне заобикаляне на
разпоредбата на чл.125, т.7 от ЗДв.П вр. с чл.125а, ал.1 от ЗДв.П изискваща при разногласие
между участниците в произшествието относно обстоятелствата, свързани с него, да се
състави официален документ-констативен протокол за ПТП, изготвен служителите на
службите за контрол на МВР, след посещение на място. Ето защо следва извода, че
двустранният констативен протокол за ПТП от 25.11.2020г. е годно доказателство за
3
установяване по отношение на ответника-застраховател, на застрахователно събитие и чия е
вината за настъпването му, в случая на водача на л.а „Фолсваген голф“, рег. № В 6412 HT.
Допълнително удостоверените с протокола обстоятелства се подкрепят и от показанята на
Г.Г., водача на л.а „Фолсваген голф“, рег. № В 6412 HT, който пред съда изяснява, че
произшествието е настъпило по негова вина. Именно свидетелят, като водач на един от
автомобилите е навлязъл в другата пътна летна без да са налице обективни причини за това
като опасност на пътя, неблагоприятни метрологични условия и др. Описаният от свидетеля
механизъм кореспондира на удостоветения в двустанния протокол. Приетият с протокола
механизъм според САТЕ може да причини вредите.
По изложените съорбражения съдът приема, че застрахователното събитие е настъпило
по вина на застрахован при ответника водач на МПС.
Що се касае до вида на вредите следва да се кредитират данните от съставените от
служители на ответника опис от 26.11.2020г.на щети на л.а „Тойота Аурис“, които в
качеството на изходящи от страната документи имат обвързваща го доказателствена сила.
Тоест уврежданията по автомобила са следните : облицовка предна броня с отвори за фарове
и мъгла, калник преден ляв, подкалник пвц преден ляв, водач предна броня ляв, основа пр.
ляв калник, фар ляв
Според общата за всички случаи на имуществено застраховане разпоредба на чл. 386,
ал. 2 от КЗ обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредите е в тежест на
застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда)
или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество /чл. 400, ал. 1 КЗ /, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ /. Смисълът е да бъде
реализирана в пълен обем обезвредата на пострадалия, така че да бъде избегнато
обезпеченото с полицата обедняване на патримониума му вследствие на настъпилия
застрахователен риск.
Заключението на назначената по делото САТЕ, което не е оспорено от страните,
установява наличието на причинно следствена връзка между щетите установени по л.а
„Тойота Аурис“ и процесното ПТП, както и че средната пазарната стойност за репарирането
им възлиза на 1529,24 лв. При този вариант на експертизата са отчетени цените както в
сервизи, притежаващи европейски сертификат за качество, така и такива без сертификат.
С оглед на изложеното предявеният частичен иск се явява основателен.
Като последица от уважване на иска на ищеца следва да се присъди законна лихва от
датата на исковата молба, но само относно първоначалния размер на претенцията. Върху
4
частта, с която иска е увеличен законната лихва е дължима от дата, на която е допуснато
увеличение на иска, тоест от 13.10.2021г., тъй като за тази част иска се счита предявен от
постановяване на акта по чл. 214, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора, в полза на ищеца се следват сторените по делото разноски,
на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
Срещу разноските, заплатени от ищеца за адв. възнаграждение ответникът е предявил
възражение за прекомерност. Съдът намира, че предвид размер на иска заплатеното от
ищеца възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС съотвества на минималния размер от
Наредбата за адвокатските възнаграждения. При съобразяване на останалите разноски
съгласно представените доказателства и списък по чл. 80 от ГПК, на ищеца се присъждат
570 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД“ Бул Инс“ АД “, ЕИК ********* със седалище гр.София ДА
ЗАПЛАТИ на Р. Г. Р., ЕГН ********** сумата от 886,38 лева, частичен иск от целия в
размер на 2011,66 лева, представляваща застрахователно обезщетение за вреди под формата
на разходи за възстановяване на облицовка предна броня с отвори за фарове за мъгла,
калник преден ляв, подкалник PVC преден ляв, водач предна броня ляв, основа преден ляв
калник и фар ляв на л.а „Тойота Аурис“ с рег. № В5937 HP в резултат на увреждания от
ПТП на 25.11.2020г., настъпило по вина на застрахования при ответника водач на л.а
„Фолсваген голф“, рег. № В 6412 HT, ведно със законната лихва както следва: върху сумата
100 лева, считано от датата на подаване на исковата молба- 22.03.2021г., а върху
увеличената част от иска 786,38 лева, считано от 13.10.2021г. до окончателното плащане на
сумата, на осн.чл. 432, ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗД“ Бул Инс“ АД “, ЕИК ********* със седалище гр.София ДА
ЗАПЛАТИ на Р. Г. Р., ЕГН ********** сумата от 570 лева, представляваща сторените по
делото разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение, депозит за вещо лице и
свидетел, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5