РЕШЕНИЕ
№……………. 5.02.2021
г. гр.Балчик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Балчишкият
районен съд граждански състав
на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Велчева
Секретар: М. Й.
Прокурор: без
Като разгледа докладваното от районен съдия Ивелина
Велчева
Гражданско дело № 129 по описа за …2020 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявена искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ООД срещу
И.Р.А. *** за признаване за установено, че ответникът има задължения към ищеца произтичащи от договор за кредит от
26.05.2017 г., за сумата в размер на 1 553,40 лв.,
представляващо главница, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване за заявлението за издаване на заповед за изпълнение; за сумата в размер
на 276 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.02.2018 г. до 20.06.2019
г.; за сумата в размер на 232,42 лв., представляваща обезщетение за забава, за
периода от 21.02.2018 г. до датата на подаване на заявлението.
Претендират се и съдебно - деловодни
разноски.
Ответникът редовно призован не се
явява, не изразява становище по исковете.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства, и съобразно чл. 235 ал. 3
от ГПК, като взе предвид наведените от страните доводи и възражения прие за
установено от правна и фактическа страна следното:
Ищецът
твърди, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД има сключен договор за кредит, който представлявал сбора от обща
цена на стоките в размер на 1 614 лв.
и застрахователна премия в размер на 309,89 лв., или общия размер на кредита
бил 1 923,89 лв. Била договорена договорна лихва в размер на 682,99 лв.,
при което общата стойност на плащанията по кредита възлизали на 2 606,88
лв., които кредитополучателят следвало да плати на 24 броя равни месечни вноски,
всяка в размер на 108,62 лв., при първа погасителна вноска на 20.07.2017 г. и
последна на 20.06.2019 г.
Ответникът
преустановил редовните плащания. Сумата, която заплатил до момента на подаване
на исковата молба била в размер на 777,48 лв.
За
вземанията си срещу ответника ищецът отправил заявление за издаване на заповед
за изпълнение. Образувано било ч.гр.д.№697/2019 г. по описа на Районен съд-Балчик.
Заявлението било изцяло уважено.
Заповедта
била изпратена за връчване на длъжника в условията на чл. 47 ал. 1 от ГПК.
Лицето не се явило да получи книжата. От извършената справка било установено,
че същото не полага труд по трудов договор.
Това
мотивирало ищеца да предяви настоящите искове.
Правната квалификация на исковете е по чл. 124 от ГПК, чл. 79 от ЗЗД
и чл. 86 от с.з.
Исковете са допустими. Подадени
са при наличие на правен интерес, в законноустановения едномесечен срок по чл.
415 ал. 4 от ГПК и от лице, с представителна власт.
По отношение на тяхната
основателност:
На 21.10.2016 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и И.Р.А. е
сключен договор за потребителски кредит №CREX-14859064/26.05.2017 г., по силата на който
дружеството предоставило на ответника кредит от 1923,80 лв. В тази сума е
включена и застрахователната премия в размер на 309,89 лв. по сключения между
ответника и „Директ Сървисис“ЕАД договор за застраховка за защита на плащанията,
като застрахователната премия е платена директно на застрахователния агент и е
включена в ежемесечните погасителни вноски по кредита. Уговорена била и
договорна лихва в размер на 682,99 лв. Според договора ответникът се е задължил
да върне така посочената по – горе сума, ведно с договорна лихва на 24 равни
месечни вноски, всяка от по 108,62, при първа погасителна вноска на 20.07.2017
г. В тоя смисъл е представения договор, ведно с погасителен план към него.
Крайният срок на договора е 20.06.2019 г. Сумата, която ответникът погасил е в
размер на 777,48 лв. Кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем.
На 15.11.2018 г. било
подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 27.07.2017 г., по силата на което вземанията, произтичащи от
настоящия договор са прехвърлени на ищеца.
Процесният договор се
регулира от разпоредбите на ЗПК.
При анализ на
процесния договор, настоящият състав на съда приема, че определената договорна
лихва надминава определения в решение №378/18.05.2006 г. 2 г.о. на ВКС размер. Така според
касационната инстанция „Противно на добрите нрави е да се уговаря компенсаторна
лихва (за забава), надвишаваща трикратния размер на законната лихва, и
възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната
лихва.“, което прави договорката нищожна поради противоречие на добрите нрави. Така при уговорен кредит в размер на 1614 лв.,
договорната лихва е в размер на 682,99 лв.
Като се съобрази с ТР
№1/2001 г. на ОСГК на ВКС, съдът назначи и изслуша съдебна експертиза относно
големината на използвания шрифт в потребителските договори за кредит и
застраховка.
Вещото лице установи,
че размерът на шрифта използван при разпечатване на Стандартния европейски
формуляр за предоставяне на потребителските кредити е 12 пункта, а във всички
останали документи: договор за потребителски кредит от 26.05.2017 г., ведно с
общи условия по договора, сертификат CREX-14859064 и сертификат
CARD-14859064, предмет на изследване, са с
шрифт под 12.
Съгласно чл. 5 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от
12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора, а съобразно
чл. 22 от с.з. нарушението на това задължение води до недействителност на
договора за потребителски кредит.
В чл. 23 от ЗПК е уредена последицата от обявяване на договора за
недействителен, свеждаща се до задължение за потребителя да върне само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Според твърдението на ищеца в исковата молба ответникът е върнал сумата в
размер на 777,48 лв. Искът като основателен за сумата от 1614 – 777,48 =836,52
лв. следва да се уважи. В останалата част следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан. Ответникът следва да понесе дължимите съдебно –
деловодни разноски, съобразно уважената част от иска. При пресмятане разноските
съдът определя дължимото юрисконсулско възнаграждение в това производство в
размер на 150 лв.
По отношение на направеното искане за постановяване на
неприсъствено решение:
С исковата молба ищецът прави искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Съобразно закона, съдът постановява неприсъствено
решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; искът вероятно е
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
Не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, т.к.
показанията на вещото лице препятстват извода относно вероятна основателност на
претенцията.
Съдът намира, че след като служебно има правомощията да назначава
експертиза относно изясняване на факти от значение за делото и при
постановяване на съдебния акт следва да кредитира заключението наред с другите събрани
доказателства, то той може и следва да вземе предвид показанията на вещото лице
при преценка на вероятната основателност на иска по отношение на искането за
постановяване на неприсъствено решение.
Поради наличието на процесуална пречка – липсата на вероятна основателност
на исковете, искането за постановяване на неприсъствено решение следва да се
остави без уважение.
Воден от
изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за
установено, че И.Р.А. ***
има задължение към „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25,
офис сграда Лабиринт, ет. 2, ап. 4, произтичащо
от договор за кредит от 26.05.2017 г. и договор за цесия от 15.11.2018 г. за
сумата в размер на 836,52 лв. (осемстотин
тридесет и шест лева и петдесет и две ст.), представляваща главница, неизплатен
кредит, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване за
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част за сумата над 846,52 лв. до размер от 1553,40 лв.
ОТХВЪРЛЯ
иска на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за
признаване за установено, че И.Р.А. дължи на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД сумите в размер на 276 лв.(двеста седемдесет и шест лева), представляваща договорна лихва за
периода от 20.02.2018 г . до 20.06.2019 г.; сумата в размер на 232,42 лв.(двеста тридесет и два лева и
четиридесет и две ст.),
представляваща обезщетение за забава считано от 21.02.2018 г. до 2.09.2019 г.
ОСЪЖДА И.Р.А. да заплати на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД сумата в размер на 37,02 лв.(тридесет и седем лева и две ст.), представляваща направените в
заповедното производство съдебно – деловодни разноски, както и сумата в размер
на 191,05 лв.(сто
деветдесет и един лев и пет ст.),
представляваща направените в това производство съдебно – деловодни разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Добрич в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ: