№ 2
гр. Варна , 04.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на четвърти януари, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен А. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен А. Атанасов Търговско дело №
20203100901283 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Образувано е по жалба подадена “Мега Волф Груп ЕООД, с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.Варна,ж.к.“Вл.Варненчик“,
бл.230, вх.8, ап.28, представлявано от управителя М. И. Г., против Отказ с рег.
№20180326130215-2 от 04.11.2020г. на длъжностно лице по регистрация при
Агенция по вписванията, постановен по Заявление с вх.№20180326130215 от
26.03.2018г. за обявяване Годишен финансов отчет /Декларация по чл.38, ал.9,
т.2 от ЗСч/.
В жалбата се навеждат твърдения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваният отказ. Жалбоподателят сочи, че
изводите на длъжностното лице за нередовност на представените документи,
съответно за неизпълнение на дадените указания по реда на чл.22, ал. 5 от
ЗТРРЮЛНЦ, са неправилни. Сочи се, че представянето на Декларация за
липса на дейност през 2014г., вместо за 2017г. е в резултат от допусната
техническа грешка. Сочи се още, че процесното заявление е подадено на
26.03.2018г., а указанието за отстраняване на нередности са от 31.10.2020г.
Ето защо въпреки изтичане на нормативно установения с чл.19, ал.2 от
1
ЗТРРЮЛНЦ тридневен срок, без на заявителя да са връчени въпросните
указания, води до нарушение на правата на последния, респективно до
незаконосъобразност на обжалвания отказ. Моли се съдът да отмени
атакувания отказ и да укаже на АВ да извърши исканото вписване.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл.25, ал.1 от ЗТР от легитимирано
лице-заявител по чл.15, ал.1, т.1 от ЗТРРЮЛНЦ, поради което е процесуално
допустима.
С Отказ с рег.№20180326130215-2 от 04.11.2020г. длъжностното лице
при АВ е отказало на заявителя “Мега Волф Груп ЕООД, с ЕИК *********,
по Заявление с вх.№20180326130215 от 26.03.2018г., обявяване на
ГФО/Декларация по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч на дружеството за 2017г. В
мотивите към отказа е прието, че заявителя е представил Декларация по чл.38,
ал.9, т.2 от ЗСч, относима към финансовата 2014г., а не такава отнасяща се за
финансовата 2017г. Прието е още, че въпреки дадените указания за
представяне на коректната декларация по реда на чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ,
заявителят не поправил пороците на заявлението си в нормативно
определеният срок, поради което е налице основание за отказ на исканото
вписване.
Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното
лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото
вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това
форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е
вписано, или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в
търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали
към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на
закона, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на
заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона
съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на
обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона,
дали е представена декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, дали друго лице
няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл.7, ал.2 от ТЗ
2
/при първоначално вписване или промяна на фирмата/ и платена ли е
дължимата държавна такса. Анализът на цитираната правна норма сочи, че
проверката, която следва да извърши длъжностното лице е формална и има за
цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че
заявеното за целта обстоятелство е надлежно удостоверено според
изисквания на закона от представените доказателства, съответно дали
подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на
изискванията на закона. Горният извод се налага и от охранителния характер
на регистърното производство, в рамките на което осъществяваните от
Агенцията по вписванията правомощия са акт на административно
съдействие.
Обявяването в ТР на ГФО, респективно на Декларация по чл.38, ал.9, т.2
от ЗСч., е предвидено като задължение на търговеца по чл.5 и чл.6, ал.2 от
ЗТРРЮЛНЦ и чл.38, ал.1, т.1 вр. с чл.40 от ЗСч.
От представената по делото заверена преписка по Заявление с вх.
№20180326130215 от 26.03.2018г., се установява, че като приложение към
него заявителят, е представил Декларация за липса на дейност през 2014г.
От вписванията по партидата на дружеството се установява, че по така
подаденото заявление, на заявителя са дадени Указания с рег.
№20180326130215/31.10.2020г. за представяне на Декларация за липса на
дейност за 2017г. Видно е, че след изтичане на срока по чл.19, ал.2 от
ЗТРРЮЛНЦ и поради неизпълнение на дадените указания е постановен
атакуваният отказ.
Оплакванията на жалбоподателя, че отказът е постановен при
допуснати нарушения на процедурата по вписване, принципно са
основателни, но в разглежданият случай това обстоятелство не води до
незаконосъобразност на отказа.
Вярно е, че с чл.19, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, са въведени различни
процедура и срок за разглеждане на заявленията за вписване на ГФО и
Декларациите по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч., от тридневният такъв предвиден в
чл.19, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, но този срок следва да е разумен. В разглежданият
случай от датата на подаване на заявлението до датата на даване на
3
указанията, са изтекли над две и половина години, който срок не може да
бъде определен като разумен. Ето защо с цел охраняване на правата на
заявителя, чрез узнаване на установените пороци на заявлението му,
длъжностното лице е следвало да адресира указанията си лично до заявителя
с пощенска пратка, както е станало това с отказа предмет на настоящото
производство, а не с обявление по партидата на дружеството. В този смисъл е
налице допуснато нарушение при постановяване на обжалваният отказ.
От друга страна обаче заявителят е узнал за грешка си, най късно от
момента на връчване на процесният отказ, респективно в срока за
обжалването му е следвало да я отстрани, като представи коректната
декларация с жалбата си до съда. Този извод се налага с оглед факта, че в
рамките на проверката на оплакванията по жалбата, съдът следва да разгледа
при условията на чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ вр. с чл.278, ал.4 и чл.271, ал.1 от
ГПК, доказателствата ангажирани от жалбоподателят, когато той се позовава
на обстоятелството, че тяхното представяне е било осуетено не по негова
вина.
В разглежданият случай жалбоподателят въпреки, че е се оплакал от
невъзможността да ангажира доказателства по вина на ДЛР, не ги е
представил като приложение към жалбата си. Нещо повече не ги е
предоставил и в даденият му от съдът срок. Ето защо при продължаващата
липса на подадена от името на дружеството жалбоподател Декларация по
чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч. за 2017г., като краен резултат атакуваният отказ, се
явява законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Отказ с рег.№20180326130215-2 от 04.11.2020г. на
длъжностно лице при Агенцията по вписванията, постановен по Заявление с
вх.№20180326130215 от 26.03.2018г. на “Мега Волф Груп“ ЕООД, с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.Варна,ж.к.“Вл.Варненчик“,
бл.230, вх.8, ап.28, представлявано от управителя М. И. Г., за обявяване на
Годишен финансов отчет /Декларация по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч./ за 2017г.
4
Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в 7-
дневен срок от връчването му на жалбоподателя.
След влизане в сила на решението препис от него да се изпрати на
Агенция по вписванията.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5