Определение по дело №152/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.144 от АПК във вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба/молба на К.Я.П. с вх.№ 4256/21.03.2023 г., която с определение № 4564/2.05.2023 г. по адм. дело № 3812/2023 г. на ВАС е квалифицирана като такава за изменение на постановеното от първоинстанционния съд определение № 709/9.03.2023 г. в частта му за разноските и съответно е изпратена на АС-Варна за произнасяне по този ред.

Молбата на П. е била съобщена на 4.04.2023 г. на противната страна Община Варна , която с вх. № 5387/7.04.2023 г. представя писмено становище за нейната неоснователност.

Определение № 709/9.03.2023 г. е било съобщено на П. на 17.03.2023 г. , а процесната молба е подадена на 21.03.2023 г., т.е. в 7-дневния срок за неговото обжалване, поради което същата е процесуално допустима съгласно чл.248, ал.1 от ГПК.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Със същата е отправено искане за изменение на определение № 709/9.03.2023 г. в частта му за разноските, като се присъдят такива за адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лв. С въпросното определение съдът е присъдил в полза на П. разноски само в размер на 10 лв., като е изложил мотиви относно липсата на право на разноски за платен адвокатски хонорар. Както е посочено в същите мотиви и е установено след проверката извършена по разпореждане № 3817/23.03.2023 г. , по делото не е бил представен от страна на жалбоподателката П. списък на разноските по делото. Във връзка с последното и доколкото в явяващото се предмет на делото нейно възражение с вх. № 1022/23.03.2023 г. не е бил посочен размер на претенцията за адвокатски хонорар, произнасяйки се по същата съдът е коментирал представеното пълномощно приемайки, че същото не притежава характера на разписка за плащане на адвокатско възнаграждение. Сега представената молба не съдържа релевантни доводи и доказателства за промяна на така направеният от съда правен извод, а от друга страна констатираната липса на представен списък на разноските не дава съгласно чл.80, изр.2 от ГПК правната възможност за изменение на съдебния акт в частта му за разноските.

Предвид изложеното и на основание чл.144 от АПК във вр. с чл.248, ал.3 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ УВАЖАВА молбата на К.Я.П. за изменение на определение № 709/9.03.2023 г. в частта му за разноските чрез присъждането на такива за адвокатски хонорар в размер на 1250 лв.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на П..