№ 1791
гр. София, 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110156493 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 411 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от [***],
ЕИК [***] срещу [***], с ЕИК [***], с която са предявени искове за признаване на
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4454,20 лв., представляваща регресно
вземане по изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ по
застрахователна полица № [***], за л.а. марка „Мазда“, модел „СХ 5“, рег. № [***], за
причинени вреди вследствие на ПТП от 27.03.2020 г., ведно със законната лихва от
01.04.2022 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 739,95 лв., представляваща
обезщетение за забава, дължимо за период от 10.08.2020 г. до 01.04.2022 г., за които суми
има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.04.2022 г. по ч.гр.д. № 17710/2022
г. по описа на СРС, 164-и състав. Претендира присъждане на разноски.
Ищецът [***], ЕИК [***], твърди, че на 27.03.2020 г. в [***], при влизане в портала на
[***], водачът на т.а. марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, рег. № [***], извършва маневра
„ляв завой“, в резултат на което ударил спрелия на забранителен знак „Б2“ л.а. марка
„Мазда“, модел „СХ 5“, рег. № [***], и му причинил материални вреди. За увредения
автомобил при ищеца имало сключена имуществена застраховка „Каско“, обективирана в
застрахователна полица [***], валидна за периода от 11.06.2019 г. до 16.06.2020 г. За
процесното ПТП бил съставен Двустранен констативен протокол от 27.03.2020 г., в който
1
било посочено, че вина за настъпване на процесното ПТП имал водачът на т.а. марка
„Мерцедес“, модел „Спринтер“, рег. № [***]. Към датата на ПТП гражданската отговорност
на водача на т.а. марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, рег. № [***], била покрита по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество. Сочи, че за обезщетяване на причинените вреди на л.а. марка „Мазда“, модел
„СХ 5“, рег. № [***], при ищеца е била заведена Щета № [***], като срещу издадена
фактура № [***]/03.06.2020 г. било изплатено застрахователно обезщетение в размер на
4439,20 лв. на сервиза, извършил ремонтно-възстановителните дейности по отстраняване на
вредите от процесния автомобил. Поддържа, че във връзка с извършените огледи и
определяне размера на обезщетението по застрахователната преписка, са били направени и
обичайни ликвидационни разноски в размер на 15 лв., което възстановяване също
претендира. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпил в правата на
собственика на увреденото МПС срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ на причинителя на вредата и виновен за процесното ПТП,
водач. Ищецът е предявил регресната си претенция в размер на 4454,20 лв. с писмо с изх. №
Л-4494/09.07.2020 г., съдържащо покана за доброволно изпълнение, получено от ответника
на 09.07.2020 г. Поддържа, че ответникът не е погасил вземането в 30-дневния срок по
чл.412, ал.3 от КЗ, с оглед което, считано от 10.08.2020 г., изпаднал в забава и дължи и
мораторно обезщетение върху главницата от тази дата, в претендиран размер от 739,95 лв.
Моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.
Ищецът е представил писмени доказателства и моли да бъде да бъде допусната
съдебна автотехническа експертиза, която да отговори на посочени в исковата молба
въпроси във връзка механизма на ПТП, вида и степента на процесните вреди, причинно-
следствена връзка на последните с твърдяното в исковата молба ПТП, и определяне
стойността по пазарни цени на имуществените вреди. Моли за събиране на гласни
доказателствени средства, чрез разпит на свидетел при режим на призоваване, в лицето на
К. Й.- водач на увредения при ПТП автомобил за установяване обстоятелствата около
настъпването на спорното ПТП.
Ответникът [***], с ЕИК [***], депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131
ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди нередовност на исковата
молба, тъй като не ставало ясно мястото на настъпване на процесното ПТП. Прави
възражение за съпричиняване, включително за прекомерност на ищцовата претенция.
Оспорва наличието на виновно противоправно поведение от страна на застрахования при
него водач. Поддържа, че водачът на л.а. марка „Мазда“, модел „СХ 5“, рег. № [***],
препречил пътя на тежкотоварния автомобил, като последният се е движел по път с
предимство. Оспорва фактическите твърдения да съвпадат с действителното положение.
Посочва, че в декларацията - въпросник било изложени противоречиви твърдения, че лекият
автомобил се е движел с 10 км/ч както и че бил спрял на знак „Стоп“. Твърди, че размерът
на обезщетението не отговаряло на средните пазарни цени за ремонт на процесното МПС.
Оспорва процесните вреди да са настъпили вследствие на описаното в исковата молба ПТП.
2
Поддържа, че водачът на увреденото МПС е нарушил правилата за ЗДвП, като е извършил
маневра при излизане от частен имот/ път без предимство, без да се съобрази с
преминаващия покрай него участник в движението. Моли отхвърляне на исковете като
неоснователни. Претендира присъждане на разноски.
Поддържа доказателственото искане на ищеца за допускане на САТЕ, като моли да
бъдат поставени допълнителни въпроси. Също има доказателствено искане за събиране на
гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетел, в лицето на застрахования при
него водач - Н. Д., с адрес област Варна, [***]. Моли съда да изиска служебно, респективно
да му се издаде съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди със схема относно
хоризонталната и вертикалната маркировка на процесния участък към датата на настъпване
на ПТП- 27.03.2020 г.
Съдът като взе предвид становищата на страните и след съвкупен анализ на
приетите по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 411, ал. 1 КЗ:
С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения от страните, съдът е
разпределил доказателствената тежест за релевантните по делото факти, като е указал на
ищеца, че следва да установи, валидно застрахователно правоотношение със застрахования,
в чиито права твърди, че е встъпил; плащането на застрахователното обезщетение към
застрахования или трето лице /автосервиз/; механизмът и причината за настъпване на ПТП,
размерът и видът на щетите, както и елементите на деликтната отговорност като основание
за ангажиране на регресната такава /противоправно деяние, вреди, причинно-следствена
връзка между деянието и вредите и вина, като вината се предполага до доказване на
противното/.
На ответника, съответно е възложил въведените с отговора на исковата молба
правоизключващи обстоятелства, да обори презумпцията за вина на водача на МПС
„Мерцедес Спринтер“, рег. № [***], както и да докаже твърдяното съпричиняване,
изразяващо се в посочените в ОИМ действия от страна на водача на увредения автомобил.
С доклада, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е обявил за
безспорно между страните и ненуждаещо се от допълнително доказване, че на 27.03.2020 г.
в [***], на вход/изхода на [***], е настъпило пътнотранспортно произшествие между т.а.
марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, рег. № [***], с водач Н. Д. и л.а. „Мазда“, модел „СХ
5“, рег. № [***]В, с водач К. Й.. Към същата дата за лек автомобил марка за л.а. марка
„Мазда“, модел „СХ 5“, рег. № [***], е имало валидна сключена при ищеца, имуществена
застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № [***], както и че по
образуваната пред него Щета № [***] ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в
размер на 4439,20 лв. (по фактурна цена) на сервиза, извършил ремонтно-
възстановителните дейности по отстраняване на вредите от МПС.
Към датата на ПТП няма спор, че за т.а. марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, рег. №
3
[***], при ответното дружество е имало сключена валидна задължителна застраховка по
застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
С оглед изявленията на страните и ограничаване на спора до част от възложените в
тежест на ищеца обстоятелства, посочени по-горе относно механизмът и причината за
настъпване на ПТП, размерът и видът на щетите, както и оспорената вина на водача на т.а.
марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, рег. № [***], и твърдяното от ответника
съпричиняване на вредоносния резултат от водача, на застрахования при ищеца автомобил,
съдът приема, че всички останали въведени с ИМ твърдения от ищеца и възложени в негова
тежест, посочени и по-горе, са установени от приетите по делото писмени доказателства,
поради което не се налага отново тяхното обсъждане и анализ.
Установява се по делото, от приетите Двустранен констативен протокол за ПТП от
22.03.2020г., заключение на САТЕ и от показанията на разпитаните свидетели Й. и Д.,
разпитан по делегация от ВРС, че причина за настъпване на процесното ПТП е поведението
и действията на водача Н. Д., тъй като същия при маневра „ляв завой“ за навлизане на
територията на база „[***]“ не контролира непрекъснато управляваното от него МПС – т.а.
„Мерцедес“, модел „Спринтер“, рег. № [***] и като „скосил“ ъгъла на завиване, допуснал
съприкосновение със спрелия на вход/изхода на базата, изчакващ за ляв завой л.а. „Мазда“,
модел „СХ 5“, рег. № [***]В, като му причинил имуществени вреди по предна броня, предна
маска/решетка, ляв фар и преден капак.
Приетия по делото ДПК за ПТП от 27.03.2020 г. е съставен съгласно изискванията на
Наредба № Iз-41 от 12 януари 2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (загл. изм. - дв, бр.
19 от 2017 г.), в частност чл.5 от същата, предвиждащ „когато при произшествието са
причинени само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен
констативен протокол за ПТП - приложение № 3. Двустранен протокол не се попълва при
условие, че има съмнение, че участник в произшествието е под въздействието на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози или не притежава необходимите права за
управление на моторно превозно средство“. В конкретния случай, няма данни, нито
твърдения, някой от участниците да е бил под въздействието на алкохол и/или наркотични
вещества и/или техни аналози, а водачите са декларирали, че не са употребили алкохол,
както и че са били правоспособни. Безспорно се установи, че участниците са имали съгласие
по обстоятелствата на ПТП и доброволно са попълнили и подписали ДКП за ПТП, което бе
потвърдено и в настоящото съдебно производство, при разпита им като свидетели.
Изложеното в протокола като обстоятелства и механизъм на настъпване на ПТП се
потвърждава и от показанията на св. Й. и св. Д., които в отношенията между двете
застрахователни дружества по отношение на регресната отговорност, се явяват като
незаинтересовани лица.
Протоколът за ПТП от 27.03.2020г., макар да не е регистриран в КАТ, на основание
4
нормата на чл. 180 ГПК, в частта на изявленията на водачите е частен документ, подписан
от тези лица и обвързва съда да приеме, че изявленията, вписани в същия документ на първо
място са направени от лицата – водачи на МПС, участвали в ПТП, а на следващо място, че
ПТП е настъпило по описания в протокола начин, вкл. описаното в графичната му част /като
схема на ПТП/. Съгласно описаните в протокола обстоятелства и отразената схема на ПТП,
е видно, че водача на превозно средство „Б“ – т.а. „Мерцедес“, модел „Спринтер“, рег. №
[***] с действията си, виновно е нарушил правилата за движение /недостатъчен
непрекъснат контрол върху управляваното от нея МПС и неосигуряване на
достатъчно странично разстояние при разминаване между автомобилите, при което
е нарушена нужната странична дистанция между автомобилите при извършваната
от нея маневра „завой наляво“, съгласно разп. на чл.20, ал.1 от ЗДвП/, при което е бил
увреден автомобила, застрахован при ищеца, обозначен в ДКП за ПТП като превозно
средство „А“.
Съдът приема за установено противоправното действие на водача на т.а. „Мерцедес“,
модел „Спринтер“, рег. № [***] - св. Н. Д., доколкото същия е в движение, а увредения
автомобил е бил в покой, изчакващ за включване в движението по [***], поради което
единствения участник в движението, който е могъл с действията си да предотврати
произшествието е именно водача на движещия се автомобил, в случай т.а. „Мерцедес“,
модел „Спринтер“, рег. № [***]. И двамата водачи, разпитани в качеството на свидетели в
настоящото производство, потвърждават, че за ПТП не са уведомявали органите на КАТ и
мястото на произшествието не е било посещавано от органите на КАТ-ПП, тъй като са
нямали разногласия по обстоятелствата за настъпване на ПТП. В протокола дори е отразено,
че ПТП е настъпило по вина на водача на т.а. „Мерцедес“, модел „Спринтер“, рег. № [***],
който саморъчно вписал това изявление и се подписал в протокола.
Въпреки, че в показанията си пред съда, св. Д. се опитва да „прехвърли“ вината за ПТП
на другия участник, неговите показания в тази насока звучат едностранчиво и изолирано,
като не се подкрепят от никакви други доказателства, събрани по делото. Ето защо, съдът не
кредитира показанията на св. Д., касателно въпросите свързани с причините за настъпване
на ПТП и от чий противоправни действия е предизвикано произшествието. Видно и от
отразеното на схемата на ПТП в ДКП за ПТП, автомобил „Б“, т.е. т.а. „Мерцедес“, модел
„Спринтер“, рег. № [***] е този, който извършва ляв завой, като пресича траекторията на
движение на МПС „А“, което е в позиция на изчакване за включване в движението по
улицата, от която идва товарния автомобил „Перла“. Принципно, двата автомобила
извършват различни маневри, като при правилното провеждане на същите, траекториите на
автомобилите не би следвало да се пресекат. В допълнителните обяснения пред съда,
вещото лице е категорично, че разстоянието на мястото на ПТП е достатъчно да се разминат
два автомобила, като единствено действията на водача на т.а. „Мерцедес“, модел
„Спринтер“, рег. № [***] са причина за настъпване на съприкосновение между двете МПС,
тъй като „не е спазил странично разстояние при разминаване“. От показанията на
свидетелите става ясно още, че са попълнили приетия по делото ДКП за ПТП от 27.03.2020
5
г., след като са установили, че няма пострадали, а само имуществени вреди и след като са се
съгласили чия е вината. Според показанията на св. Й., „момчето не е преценило
разстоянието и той призна грешката си. Това помня“.
От събраните по делото доказателства, в т.ч. свидетелските показания на разпитаните
като свидетели водачи на автомобилите, участвали в процесното ПТП преценени в тяхната
съвкупност, не се установява виновно поведение у водача на л.а. „Мазда“, модел „СХ 5“,
рег. № [***]В – св. К. Й.. Същият е бил в покой, изчаквал за включване в движението,
когато е бил връхлетян от завиващия наляво автомобил, управляван от водача Д.. Както св.
Й. споделя в показанията си „...изчаквах да се включа в движението по [***], като от
портала до пътя има около 2-3 метра разстояние. Аз чакам на стоп, не се движа,
момчето директно влиза в базата и ми удари левия фар. ...Мислех, че той ме видя, но
скоси ъгъла и ме удари от лявата страна със задната си лява гума. Леко беше...фара се
счупи и на калника имаше щети.... И аз спрях и момчето си спря не сме се карали, той
си призна че е виновен. Това е.“.
От заключението на експертизата и представената от Община Варна схема на
организацията на движението и наличната сигнализация и маркировка в района, става ясно,
че на мястото на инцидента пътното платно на [***] е съставено от две ленти за движение, а
на изхода на база „[***]“ има знак „Стоп“ за излизащите от базата, които трябва да
пропуснат движещите се по ул. Перла автомобили. От анализа на данните, вещото лице е
определило точното място на възникване на произшествието, като „по дължина на пътното
платно – на входа/изход на база „[***]“ на [***] [***], считано по посоката на движение на
двете МПС-та; по широчина на пътното платно – на около 2,34 м. вляво от десния край на
пътното платно на вход/изход на база „[***]“ на [***] [***], считано по посоката на
движение на л.а. „Мазда СХ 5“. От протокола за ПТП е видно, че процесното ПТП е
възникнало на вход/изхода на база „[***]“ на [***] [***] в гр. Варна, като на място липсва
хоризонтална пътна маркировка, а вертикалната се състои от знак „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство“ от дясно на вход/изход на база „[***]“ в посока на
движение на лек автомобил „Мазда СХ5“ на около 2,50 м. от мястото на процесното ПТП.
След вход/изхода на базата в посока на движението на т.а. „Мерцедес Спринтер“ имало
поставен знак Д-4 „Еднопосочно движение след знака“. Вещото лице е достигнало до извод,
че преди извършване на маневрата ляв завой за навлизане на територията на база „[***]“,
т.а. „Мерцедес Спринтер“ с рег. № [***] се движи по [***] с посока от [***] и е срещу
пътен знак „Б-3 – път с предимство“. От заключението на експертизата става ясно също, че
водачът на товарния автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № [***] е имал възможност да
предотврати настъпването на процесното ПТП, ако при маневрата за ляв завой е осигурил
безопасно странично разстояние при разминаване със спрелия на вход/изход на база „[***]“
и изчакващ за маневра ляв завой автомобил „Мазда СХ 5“ с рег. № [***].
Вещото лице е категорично, че от техническа гледна точка, с оглед приложените по
делото доказателства, може да се направи еднозначен извод, че причината за настъпване на
процесното ПТП е поведението на водача на товарния автомобил „Мерцедес Спринтер“ с
6
рег. № [***] който при маневра „завой наляво“ за навлизане на територията на база „[***]“
не е осигурил безопасна странична дистанция при разминаване, вследствие на което е
настъпил удар с намиращия се ва вход/изхода на базата, в спряло състояние, лек автомобил
„Мазда СХ 5“ с рег. № [***].
При така установения механизъм на ПТП, вещото лице е заключило също, че всички
видими увреждания отразени в описа на застрахователя – ищец, по увредения л.а. „Мазда
СХ 5“ с рег. № [***], са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 27.03.2020 г.
произшествие в гр. Варна.
От приложените по делото калкулация към щета, фактура за извършените ремонтни
дейности, се установяват вида на уврежданията по л.а. „Мазда СХ 5“ с рег. № [***], а със
заключението на САТЕ се установява и стойността, необходима за възстановяването им,
изчислена по средни пазарни цени, към датата на ПТП от 4431,52 лв., а при цени на
алтернативни доставчици съответно 4283,26 лв.
Видно от приложената по делото фактура от автосервиза, извършил възстановителните
дейности, последните възлизат на сума от общо 4439,20 лв. и включват разходи за труд и
разходи за материали. Заплатената на автосервиза стойност на ремонтните работи, видно и
от заключението на автотехническата експертиза, представлява стойност почти равна на
установената от в.л. средна пазарна стойност на ремонтните дейности за възстановяване на
л.а. „Мазда СХ 5“ с рег. № [***], тъй като автомобила е отремонтиран в доверен сервиз, а не
в официален такъв, поради факта, че същия е бил в период на експлоатация от първа
регистрация от 4 години и 9 месеца. По делото не се установява извършването на ремонтни
дейности по процесния увреден автомобил, които да не са били необходими или пък такива,
които да са били калкулирани в завишени размери.
Преценени в съвкупност приетите по делото писмени и гласни доказателства, както и
заключението по САТЕ, според настоящият съдебен състав установяват безспорно, че
причинените по товарен автомобил „Мазда СХ 5“ с рег. № [***] имуществени вреди са в
пряка причинна връзка с описаното по-горе противоправно поведение на водача на товарния
автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № [***], същите са настъпили по описания в ДКП за
ПТП от 27.03.2020 г. начин, като не се установява виновно поведение на другия водач, т.е
липсва съпричиняване.
Страните по делото не спорят че към датата на ПТП застраховател по застраховка
“Гражданска отговорност” на делинквента е ответното дружество.
От приетото заключение по изслушаната автотехническа експертиза се установява, че
посочените от застрахователя по имуществената застраховка повреди на т.а. „Мазда СХ 5“ с
рег. № [***], отговарят на описания в протокола за ПТП механизъм на ПТП, а сумата на
щетите по застрахованото МПС, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП
възлиза на 4431,52 лв, която сума е почти равно на фактурната стойност на ремонтите
работи (4439,20 лв.), по която ищеца е приключил образуваната пред него Щета.
Претърпените от реализираното ПТП вреди по застрахования автомобил се установяват и от
описите-заключение по образуваната при ищеца щета и доклада по щетата. Същите са били
7
отстранени в избран от застрахования собственик доверен сервиз [***] - Варна, който
извършва възложени му автосервизни услуги по Договор за автосервизни услуги сключен
със [***] откъдето е издадена Фактура № 000[***]/03.06.2020 г. на стойност 4439,20 лв., с
приложена към нея Калкулация относно видовете ремонтни дейности и техните ед. цени, в
т.ч. на вложения труд. Между страните няма спор, че застрахователят-ищец е заплатил на
извършилия ремонта доверен сервиз сумата от 4439,20 лв., чрез извършения превод на
01.07.2020 г., с основание посочване на номера на щетата, образувана при ищеца.
Съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 1, изр. 2 и 3 КЗ в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Обхватът на
регресното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото
лице дължи на застрахования. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на
действителните вреди, т.е. необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване
на увреденото имущество в състоянието му отпреди деликта.
Съдът, съобразявайки заключението на вещото лице и приетата по делото фактура №
000[***]/03.06.2020 г. на стойност 4439,20 лв., намира, че е право на застрахования по
имуществената застраховка собственик да избере като начин на обезщетяване „ремонт в
доверен и/или официален сервиз“ като в случая такъв сервиз се явява именно [***], а
издадената от този сервиз фактура на стойност 4439,20лв. се явява пазарна цена към този
момент за извършения ремонт и същата е почти равна на установената от експертизата
средна пазарна цена на ремонтните дейности, нужни за възстановяване на увредения
автомобил. Следователно, в случая не се установява възражението на ответника, че
претендирания размер е прекомерно завишен, доколкото средните пазарни цени от 4431,56
лв. са приблизително равни на пазарната такава /от 4439,20 лв./. Платената от ищеца пазарна
цена на ремонтните дейности, отговаря на изискването на закона за поправка на
действителните вреди и именно за тази сума, в полза на ищеца е възникнала регресната
претенция към ответника.
Поради изложеното, съдът намира, че иска на ищцовото дружество следва да се уважи
в предявения му размер от 4454,20 лв., в която сума се включват и обичайните
ликвидационни разноски 15 лв.) които ищеца извършва при ликвидиране на образуваните
пред него щети и покриващи разходите му във връзка с изготвените описи на щети,
калкулациите и докладите по тях, изготвяне на снимков материал. Същите се претендират в
минимален размер от 15 лв., който не се оспорва от ответника и поради което съдът намира
същите за дължими.
Като краен извод, съдът намира иска по чл. 411, ал. 1 КЗ за изцяло основателен за
8
претендирания размер от 4454,20лв., поради което следва да бъде уважен, така както е
предявен и вземането на ищеца към ответника да бъде признато за установено в
претендирания размер.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е възложено да
докаже наличието на главен дълг и изпадането в забава на ответника за него, както и
размера на законната лихва за забава за процесния период. Възраженията в отговора по
чл.131 от ГПК по отношение на този иск са бланкетни, поради неоснователност на главния
иск и акцесорността на иска за мораторна лихва, същия да се отхвърли.
Съгласно чл. 412, ал. 3 вр. ал. 1 КЗ застрахователят по „Гражданска отговорност“
изпада в забава в 30 дни от представянето на всички доказателства по регресната претенция
на застрахователя по имуществена застраховка.
В процесния случай ищецът е поканил ответника с писмо /прието по делото на л.35/,
като ответника не оспорва да е получил същото на 09.07.2020 г., както и че към него са
приложени всички изискуеми за претенцията документи, като няма данни, а и не се твърди
обратното, че ответника е изискал представяне на допълнителни документи, нито че е
изплатил обезщетението в 30 дневния срок след получаването на поканата. Предвид това и с
оглед основателността на главната искова претенция, съдът приема, че ответникът е
изпаднал в забава считано от 10.08.2020 г., когато е изтекъл срока за плащане или
постановяване на мотивиран отказ от такова. Следователно, на ищеца следва да се присъди
обезщетение за забава в размер на законната лихва, за претендирания с ИМ период от
10.08.2020 г. до 01.04.2022 г. (датата, на която е подадено заявлението по чл.410 от ГПК в
съда), което съдът определи на осн. чл. 162 ГПК, посредством онлайн лихвен калкулатор,
базиран в интернет на страница (htps://www.calculator.bg.), че възлиза на сума, по –голяма от
претендираната от ищеца (742,37 лв.), поради което и с оглед диспозитивното начало иска
следва да се уважи до претендирания от ищеца размер.
С оглед на изложеното искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД също следва да се уважи и то за
пълния претендиран от ищеца размер от 739,95 лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има само ищецът. Последния претендира
разноски и доказва извършването на такива до размер от 482,76лв., вкл. юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100 лв., определен от съда, за настоящото исково
производство.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014г., постановено по тълк.д. № 4/2013г. ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. На ищеца следва да се присъдят в съответствие с изхода на
установителния иск и разноски от заповедното производство до размер от 75 лв. по ч.гр.д.
9
№ 17710/2022 г. по описа на СРС,
Така мотивиран, и на осн. чл.235, ал.1 от ГПК, Софийски районен съд, 164 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ, че [***]“ АД, ЕИК [***] със седалище и адрес на управление в
гр. София, бул. „[***].“ № 1, дължи на [***], ЕИК [***], със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „[***]“ № 2, сумата от 4454,20 лв., с вкл. ликвидационни
разноски от 15,00 лв., която сума представлява регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение за нанесени щети на т.а. марка „марка „Мазда“, модел „СХ 5“,
рег. № [***] настъпили в резултат на реализирано на 27.03.2020г. ПТП, в гр.Варна, на [***]
[***], при влизане в портала на [***] по вина на водач на т.а. „Мерцедес“, модел
„Спринтер“, рег. № [***], застрахован по ЗЗ „ГО“ при ответника, ведно със законната лихва,
считано от 01.04.2022г. до окончателното й погасяване, за която сума по ч.гр.д. №
17710/2022 г. по описа на СРС, 164-и състав на 26.04.2022г. е издадена заповед по чл. 410
ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл.86 от ЗЗД, че [***]“ АД, ЕИК [***] със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „[***].“ № 1, дължи на [***], ЕИК [***], със седалище и адрес на управление в
гр. София, ул. „[***]“ № 2, сумата от 739,95 лв., представляваща мораторна лихва за забава,
дължима за периода от 10.08.2020 г. до 01.04.2022 г.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД , ЕИК [***], да заплати на
[***], ЕИК [***], със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „[***]“ № 2, сумата
от 482,76 лв., представляваща съдебни разноски, сторени пред СРС в производството по чл.
422 от ГПК и 75,00 лв. разноски в хода по ч.гр.д. № 17710/2022г. по описа на СРС, 164-и
състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10