Р Е
Ш Е Н
И Е №192
27.05.2016г.,
гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ
РАЙОНЕН СЪД
На двадесети
април през 2016 година,
в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Димитринка КУПРИНДЖИЙСКА
Секретар: А.В.,
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 692 по описа за 2015 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание
чл.422 от ГПК.
Производството
е образувано по постъпила искова молба вх.№ 3123/31.08.2015г., допълнена с
молба вх.№ 3690/14.10.2015г. на “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, адрес: гр.София, ул.”Хенрих Ибсен” №
15, п.к.1407, представляван от Александер Викторов Грилихес –
изпълнителен директор, действащ чрез упълномощен юрисконсулт М.Ц., против Н.М. ***,
ЕГН-**********, като моли съда да постанови решение, с което да приеме за
установено, че ответникът има парично задължение към дружеството в общ размер
на 2102.76лв., от които 1243.33лв. – главница, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането, 186.22лв. – договорна лихва, дължима за периода от 28.05.2008г. до
30.12.2009г., законна лихва за периода от 31.12.2009г. до 24.04.2015г.
Твърди, че
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД като кредитор и ответницата като
кредитополучател, е бил сключен Договор за кредит за покупки на стоки и услуги
с № CREX-01808581 от 26.05.2008г. за сумата от 2535.00лв.,
като кредиторът финансирал закупени от кредитополучателя стоки, а Н. Садкъ се
задължила да върне сумата, ведно с уговорената надбавка, съставляваща печалба
на дружеството, на 24месечни вноски, последната от които на 28.05.2010г. В
случай на забава, на основание чл.3 от Договора, кредитополучателят дължал
обезщетение в размер на действащата законна лихва. На 30.12.2009г. Н. Садкъ
преустановила обслужването на дълга и изпаднала в забава, като до падежа на
28.05.2010г. продължила да бездейства и да не погасява дълга си. С договор за
цесия от 08.07.2014г., сключен между ищеца и „БНП Париба Пъръсънъл Файненс”
ЕАД, процесното вземане било прехвърлено на първия, който по силата на договора
се явявал новия кредитор. С пълномощно цедентът на вземането упълномощил
цесионера да уведоми длъжника, което същият бил уведомен на основание чл.99
ал.3 от ЗЗД. Въпреки това ответницата не била погасила задължението си. По този
повод ищцовото дружество предприело постъпки и по реда на чл.410 от ГПК се
снабдило със Заповед за изпълнение на парично задължение за същото вземане по
ч.гр.д.№ 423/2015г. по описа на РС-гр.Исперих. Поради депозирано в срок
възражение на длъжника срещу заповедта за изпълнение и по указание на съда,
ищецът депозира в срок настоящия иск за установяване на вземането си.
Претендира и
за разноските по делото.
В съдебно
заседание ищецът не изпраща представител. Депозира молба, с която моли да се
даде ход на делото в тяхно отсъствие и моли да се уважи изцяло иска.
В срока за писмен
отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът Н. Садкъ, чрез
процесуален представител адв.Е.К. от АК – Силистра, депозира такъв, като моли
да бъде отхвърлен изцяло така предявения иск, като претендира и за разноски по
делото.
На първо място
счита исковата молба за нередовна, тъй като в нея не било посочено каква сума е
изплатена от ответницата и как са определени задълженията за лихвите.
На второ място
счита иска за недопустим, тъй като нямала отношения с ищеца. Освен това за
цесията не била надлежно уведомена. Оспорва представеното известие за доставяне
от 27.10.2014г., като твърди, че подписа на получател не е нейн. Моли да се
извърши пхроверка по реда на чл.193 ал.2 от ГПК. От друга страна в
представените с исковата молба писмени доказателства не било индивидуализирано
дали процесния договор, по който се твърди, че тя била длъжник, е прехвърлен с
договор за цесия на ищеца.
Оспорва
определените суми за договорна и законна лихва по размер и основание.
По
основателността на иска – прави възражения за нищожност на процесния договор за
кредит като заобикалящ закона /ЗКП/ и накърняващ добрите нрави. Излага подробни
съображения, свързани представителната власт на лицето, което е подписало
договора от името на кредитора и с начина на определяне на общата стойност на
плащанията по пера и като абсолютна величина.
Прави
възражение за изтекла погасителна давност.
В съдебно
заседание за ответницата се явява адв.Е.К., която поддържа съображенията,
изложени в писмения отговор и моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 26.05.2008г.
ответницата Н.
Садкъ, в качеството й на Кредитополучател, сключва
представения по делото Договор за кредит за покупки на стоки
и услуги с № CREX-01808581 с БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД. По силата на сключения договор кредиторът предоставил
на кредитополучателя заем в размер на 2535.00лв., под формата на финансиране на стоки. Ответницата се задължила да изплати
кредита на 24 месечни погасителни вноски в размер от по 148.14 лева всяка, с
краен срок 28.05.2010г. /съгласно съдържащ се в договора Погасителен план с
определени падежни дати на точно определен ден от всяка седмица/, включващи
главницата по кредита, разноските на кредитора по подготовка и обслужване на
кредита и изплащане на надбавка, съставляваща печалбата на последния /чл.2 от
Договора/. Съгласно чл.3 от същия Договор, при забава на една или повече месечни
погасителни вноски, Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска, ведно с направените за събиране на вземането разноски за
телекомуникационни услуги, напомнителни писма и/или други действия, извършени
по преценка на Кредитора. Кредитополучателят
е заплатила част от дължимите вноски, като видно от заключението на вещото лице
по назначената ССчЕ общата сума на погасеното задължение възлиза на
2 125.86лв., а последната вноска е направена на 08.06.2010г. Към датата на
падежа – 28.05.2010г. длъжницата не е погасила сума в размер на 1429.55лв.,
включваща 1243.33лв. главница и 186.22лв. договорна лихва за периода от
28.05.2008г. до 30.12.2009г., а размерът на законната лихва
върху дължимите суми за периода на забава, считано от датата на забава 31.12.2009г.
до 24.04.2015г.
възлиза на 677.91лв.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014г., „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД прехвърля и продава
на “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит,
сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си на
заемополучатели по тях. С пълномощно продавачът на вземането
упълномощил купувача да уведоми на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД длъжниците за сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания,
което по отношение на ответницата Н. Садкъ било
направено на 27.10.2014г., видно от
приложеното известие за доставяне. Въпреки това не последвало
плащане.
Вследствие
на забавата от страна на Кредитополучателя /ответника/ и неиздължаване в срок
на дължимите суми, ищцовото дружество предприело постъпки и със заявление
сезирало заповедно производство по ч.гр.д.№ 423/2015г. по описа на
РС-гр.Исперих, по което и по реда на чл.410 от ГПК се снабдява със Заповед от
27.05.2015г. за изпълнение на парично задължение. Поради депозирано в срок
възражение на длъжника срещу заповедта за изпълнение и по указание на съда,
дадено по реда на чл.415, ал.1 от ГПК
ищецът депозира в срок настоящия иск за установяване на вземането
си.
В производството по делото ищцовото
дружество е направило съдебни разноски както следва: дължима ДТ в размер на 107.94лв.
и 120.00лв. за възнаграждение на вещо лице.
Въз основа на така изложеното от
фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи: Предявеният иск за
установяване на парично вземане е допустим и намира правното си основание в
разпоредбата на чл.422 от ГПК. Същият е предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК
при спазване указанието на РС-гр.Исперих по Разпореждането от 26.06.2015г. по
ч.гр.д.№423/2015г. по описа на съда, дадено към заявителя и ищец в настоящото
производство. При условията на чл.422, ал.1 от ГПК искът се смята предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК –26.05.2015г.
Разгледан по същество – искът е неоснователен.
При спазване правилата за
разпределяне на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, в тежест на
ищеца е да докаже основанието и размера на претендираното вземане. Доколкото
цедираното вземане произтича от друго правно основание, различно от цесията, то
в тежест на ищеца-цесионер е да докаже наличието на договор между цедента и
длъжника, от който произтича претендираното вземане, липсата на изпълнение – неплащане
на това вземане и надлежното уведомяване на длъжника за извършеното
прехвърляне, от който момент той се счита обвързан от действието на цесията и
дължи изпълнение в полза на новия кредитор /цесионера/. Респ. в тежест на
ответника е да докаже наличието на правопогасяващи това вземане факти. Установените по делото фактически обстоятелства сочат на възникнало
между трето неучастващо в производството лице -„БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника договорно
правоотношение във връзка с предоставен от това трето лице в
полза на ответника паричен кредит. В качеството си на Кредитополучател
ответникът е усвоил изцяло предоставения му кредит, но не изпълнил договорните
си задължения по погасяването на този кредит по начина и в сроковете, уговорени
между страните, поради което е възникнала изискуемост на цялото задължение,
ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на
вземането. Тези обстоятелства се установяват по категоричен начин от
писмените доказателства по делото и от заключението по съдебно-счетоводната
експертиза, които съдът възприема изцяло като неоспорени от ответника.
Същевременно ищецът не доказа по
безспорен и категоричен начин, че за процесното вземане между него като
цесионер и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД като цедент
действително е сключен договор за цесия. По делото е представен Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014г. между ищеца и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като в §2 т.1 като предмет на покупката е посочено „портфолио от вземани,
произтичащи от договори за потребителски кредити, сключени от продавача с
длъжници, които не изпълняват задълженията си /Вземания/“. Уточнено е, че
общата стойност на вземанията възлиза на 93 070 136.00лв., както и че
продавачът е посочил и определил тези вземания в списък Приложение 1 към този
договор. Посоченото Приложение 1 обаче не е представено към към договора. С
определението по чл.140 от ГПК за насрочване на делото, съдържащо и
проекто-доклад по делото, съдът е разпределил доказателствената тежест и е
посочил, че е необходимо ищецът да докаже основанието и размера на
претендираното вземане. Въпреки това ищецът не е представил писмени
доказателства - цитираното Приложение 1,
което е неделим ачаст от договора за цесия. При това положение за съда се
налага извода, че ищецът не е доказал по категоричен начин, че процесния Договор
за кредит за покупки на стоки и услуги с № CREX-01808581 от 26.05.2008г. между ответника Н. Садкъ и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, е предмет на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014г. между
ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД. Т.е. ищецът не успя да докаже наличието на основание,
от което черпи своите претенции спрямо ответника. По този начин предявения иск се явява неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Като зависим от изхода на главния
иск следва да бъде отхвърлен и акцесонрия иск за лихва.
За пълнота на изложението съдът
счита за необходимо да вземе отношение и по направеното от ответника възражение
за изтекла погасителна давност. Дори и да се приеме, че действително процесният
догово за кредит е бил предмет на Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 08.07.2014г. между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, настоящият съдебен състав счита, че по отношение на този договор за
кредит е изтекла погасителната давност. Действително в съдебната практика
съществува противоречие относно въпроса какъв е приложимият давностен срок по отношение на
вземанията за главница по договор за банков кредит – дали следва да се прилага
общата 5-годишна или кратката 3-годишна погасителна давност. За да се отговори
на този въпрос следва да се прецени дали вземанията по договор за банков кредит
са единно неделимо задължение или представляват „периодични плащания” с оглед
приложението на кратката погасителна давност. Същевременно с ТР №3/2011г. от 18.05.2012г. на ВКС е
дадено разяснение какво
е съдържанието на понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“
от Закона за задълженията и договорите и кои са неговите основни и задължителни
характеристики. На първо място, за да попадне в
приложното поле на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД плащането следва да е периодично,
като според ВКС такова е плащането, което не е еднократно, свързано е със задължение
за трайно и повтарящо се изпълнение. На следващо място, множеството престации,
предмет на задължението, следва да имат един и същ правопораждащ юридически
факт, като падежът им настъпва периодично, през предварително определени и
известни на страните интервали от време. Важна характеристика на посочените
плащания, според ВКС е, че изискуемостта, забавата и давността за всяка
престация настъпват поотделно.
Според
настоящия съдебен състав плащанията по договор за банков кредит, включително и
по процесния договор за кредит, който е сключен с финасова институция и има
всички характеристики на договора за банков кредит, са „периодични плащания” по
смисъла на чл.111 б.”в” от ЗЗД, тъй като видно е и от самия договор, че
страните са се договорили плащането на кредита да стане на 24 месечни вноски.
Т.е. налице е задължение за трайно и повтарящо се изпълнение в продължение на
две години. Тези множество престации произлизат от един и същ юридически факт –
договор за кредит. Всяка престация има предварително определен падеж, който е
известен и на двете страни и който настъпва през определен период от време.
Изкуемостта, забавата и давността за всяка една от тези престации настъпва
поотделно, което е видно и от самите условия на договора. Съгласно чл.3 от договора
за кредит „при забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава... върху всяка забавена
погасителна вноска”, т.е. всяка вноска е с предварително определена падежна
дата, на която е изискуема и ако не се плати на тази дата, кредитополучателят
изпада в забава. Въпросът с давността е в тясна връзка с въпроса за
изискуемостта на вземането. Съгласно чл. 114 ЗЗД, давността тече от моментът, в който
вземането е станало изискуемо. Видно е доказателствата по делото, че ответницата не е
платила дължимата на 30.12.2009г. вноска в размер на 148.14лв., т.е. тази
вноска е била изискуема именно на посочената дата, като длъжницата е изпаднала
в забава от 31.12.2009г., от който момент започва да тече и давността. По отношение
на останалите вноски, с падеж съответно на 29.01.2010г., 26.02.2010г.,
30.03.2010г., 30.04.2010г. и 28.05.2010г. давността започва да тече от деня,
следващ датата на изискуемостта. Последната вноска е изискуема на 28.05.2010г.,
когато е и падежа на целия договор. От този момент до дата 08.07.2014г., когато
е подиписан договора за цесия между първоначалния кредитор и ищеца в настоящото
производство, по делото липсват данни да са предприемани каквито и да било
действия от страна на БНП Париба за събиране на вземането. Т.е. изтекли са
повече от три години от падежа на всяка една от вноските.
Съгласно
цитираното ТР №3/2011г. на ВКС „институтът на „погасителната давност” е
установен в обществен интерес. Целта е да стимулира своевременното упражняване
на субективните граждански права. Чрез погасителната давност на кредитора се
отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Това
става след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред
съда правото на иск или правото на принудително изпълнение на кредитора поради
това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Тя служи за
гарантиране на правната сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане
на гражданските правоотношения, което е в интерес на всички. Погасителната
давност има важна функция и в осигуряването на справедливо съдопроизводство
поради трудността за доказване на факти, които са се осъществили далеч назад
във времето“. Изхождайки от застъпеното становище на ВКС за характерните черти
на т.нар. „периодични плащания“ и предназначението на института на
„погасителната давност“, настоящият съдебен състав счита, че задълженията по
договор за банков кредит представляват именно такива периодични плащания, още
повече като се има предвид и следното обстоятелство: Кредиторите по договор за банков кредит са банки или
финансови институции – търговци по правноорганизационната си форма и това им качество предполага да полагат завишена
грижа – тази на добрия търговец, при осъществяване на дейността си. Ето защо,
те би
следвало да проявяват по – голяма
активност и внимание, поради значителния финансов, квалификационен, оперативен
и технически ресурс, с който разполагат. Това е основание
за извода, че кредиторът по този вид договор би могъл и би следвало да
реализира правата си в по – кратки срокове, в сравнение с обикновените
гражданскоправни субекти, които не разполагат с неговите познания и
възможности, като му се откаже възможността да се ползва от общия 5 – годишен
давностен срок, предвиден за тях.
С
оглед на гореизложените съображения съдът намира за основателно възражението на
ответницата за изтекла погасителна давност, поради което искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
По отношение на оспорване
истинността на документ – известие за доставяне от 27.10.2014г., съдът счита,
че с оглед събраните по делото доказателства ответницата не успя да докаже, че
документа е неистински. Видно е от заключението на вещото лице по назначената
по делото съдебно-графическа експертиза, че саморъчния подпис за получател в
процесното известие за доставяне е изпълнен от ответницата Н.М. Садкъ.
При горния изход на делото ищецът дължи заплащане на направените от
ответника разноски в производството. Ответницата е направила такива в размер на
772.00лв. – 690.00лв. адвокаски хонорар и 82.00лв. за възнаграждение на вещо
лице.
Воден от изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ,
на основание чл.422 от ГПК, искът на “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК
*********, адрес: град София, ул.”Хенрик Ибсен” № 15, п.к.1407, представлявано
от Александер Викторов Грилихес –
изпълнителен директор, против Н.М. ***, ЕГН-**********, да се признае за
установено, че ответницата има парично задължение към дружеството в общ размер
на 2102.76/две
хиляди сто и два лв. и 76ст./ лева, от които 1243.33/хиляда двеста четиридесет и три лв. и 33ст./ лева –
главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 26.05.2015г. до окончателното изплащане на вземането, 186.22/сто осемдесет и шест лв. и 22ст./
лева – договорна лихва, дължима за периода от 28.05.2008г. до 30.12.2009г.
и 673.21/шестстотин седемдесет и три лв.
и 21ст./ лева - законна лихва за периода от 31.12.2009г. до 24.04.2015г.,
като неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА, на основание чл.194 ал.2 от ГПК, че
оспорването на истинността на документ - Известие за доставяне от 27.10.2014г., НЕ
Е ДОКАЗАНО.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
След влизане в сила на съдебното
нрешение, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ 423/2015г. на РС-гр.Исперих
с оглед на правните последици по чл.416 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: