РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Враца, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 08.02.2022г.
/осми февруари две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с
участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА
КАН дело № 685 по описа на АдмС – Враца за 2021 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Г.Л.Д., депозирана чрез *
П.С. ***,
против РЕШЕНИЕ №72/13.10.2021 г., постановено по АНД № 681/2021 г. по описа на
Районен съд – Враца. С оспореното решение е потвърдено НП №
26-0000373/08.06.2021г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“, гр. Враца, с което за нарушение на чл. 36, § 2, т. ii
от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г. и на основание чл. 93в, ал. 17, т.2 от ЗАвПр.
на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500
лева.
В касационната жалба
се съдържат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради
допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
Изложени са подробни съображения, че първостепенният съд неправилно е възприел
фактическата обстановка, поради което и неправилно е приел в мотивите на
оспорения акт, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати
съществени нарушения на императивните правни норми на ЗАНН. Иска се отмяната на
решението и постановяване на друго, с
което да бъде отменено наказателното постановление. Претендират се направените
разноски пред двете съдебни инстанции.
В с.з. касаторът редовно призован не се явява и
не се представлява. От процесуалния му представител е депозирано становище по
хода на делото, в което изцяло поддържа изложените в жалбата съображения.
Ответникът - РД
„Автомобилна администрация“ Враца не се представлява в с.з. От директора на
същата администрация е постъпило писмено възражение, в което намира
касационната жалба за неоснователна, а оспореното решение, като правилно и
законосъобразно, моли да бъде оставено в сила.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Враца дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност
на касационната жалба.
В настоящото
производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на
касационните основания.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в
жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и съображения и след
извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в съответствие с
установения срок по чл.211, ал.1 от АПК и същата е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Оспореното пред
въззивната инстанция НП е издадено за това, че при извършена на 28.05.2021г.
проверка от инспектори при АА – Враца, е установено, че касаторът като водач на
т.а. влекач кат N3 с рег. № *******
марка „Волво“ и прикачено полуремарке с рег. № *******,
извършва международен превоз на товар от **
до **, попадащ в обхвата на Регламент 561/2006г. и представя
карта на водача за дигитален тахограф, в която липсват данните за периодите за
време на управление, прекъсвания и почивки за периода от 11:22ч. на
23.04.2021г. до 09:31ч. на 07.05.2021г. В санкционния акт е
прието, че касаторът виновно е нарушил чл.36, §2, т.ii
от Регламент /ЕС/ № 165/2014г. и на
основание чл.93в, ал.17, т.2 от ЗАвПр. му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1500 лева.
За да потвърди НП
въззивния съд е приел, че АУАН е
съставен и НП издадено от компетентни органи, в кръга на предоставените им
правомощия, като при проведеното АНП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяна на НП. Прието е с оглед събраните по делото
доказателства, че касаторът е извършил визираното в НП нарушение, което е
установено безспорно по делото, предвид липсата на данни от картата на
тахографа за периодите за време управление, прекъсвания и почивки за периода от
11:22ч. на 23.04.2021г. до 09:31ч. на 07.05.2021г. Допълнително са изведени
мотиви, че по време на проверката водачът не е представил Удостоверение за
дейности, което принципно замества картата на водача с данните за периодите за
време на управление, прекъсвания и почивки, но отговорността на водача отпада
само ако това удостоверение е представено по време на проверката, а не след
това. Правилно наказващия орган е ангажирал отговорността на нарушителя по чл. 93в,
ал.17, т. 2 от ЗАвПр., санкцията по която е с фиксиран абсолютен размер от 1500
лева.
Решението е
валидно и допустимо, но неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон.
Настоящият касационен
състав споделя възприетото от въззивния съд по отношение компетентността на
актосъставителя и наказващия орган, но не споделя формираните изводи за
доказаност на вмененото административно нарушение на посоченото в НП правно
основание. Доколкото констатираното нарушение е описано словесно в АУАН и
последвалото го НП с изпълнително деяние, че по време на проверката водачът е представил карта от дигиталния тахограф с липсващи
данни за времето на управление, прекъсвания и почивки за определен времеви
период, а е приложена санкционната разпоредба на чл.93в, ал.17, т.2 от ЗАвПр.,
съгласно която с глоба от 1500 лева се наказва водач, който при проверка от
контролните органи не представи карта на водача (ако
притежава такава), както и записите от нея, е допуснато
съществено процесуално нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, изразяващо се в
противоречие между обстоятелствената част и правната квалификация на деянието. Видно
от събраните по делото доказателства е, че водачът е представил дигиталната карта, факт
който се установява и от актосъставителя. По преписката се намират и
тахографските листове, които са разпечатка от същата, т. е. жалбоподателя е
изпълнил задължението си да представи поисканите от контролните органи при извършената
проверка дигитална карта, от която съответно е направена и разпечатка. Видно от
горното е, че не са налице записи за
определен период от време, което съставлява съвсем различно самостоятелно
нарушение и съответно различна е и санкционната норма, под която следва да бъде
подведен да отговаря ответника.
Описаното в
санкционния акт нарушение съответства на санкционната разпоредба на чл.93в, ал.11 ЗАвПр., съгласно
която водач, който не е въвел данните относно периодите на "друга работа", "време на
разположение", "прекъсване" или "дневна почивка",
когато няма възможност да използва монтирания на превозното средство тахограф,
поради това, че е извън превозното средство, се наказва с глоба 500 лв. Именно
тази разпоредба касае невъвеждането и съответно липсата по време на проверката
на данни за времето на управление, прекъсвания и почивки. Никъде нито в АУАН,
нито в НП не е посочено, че по време на проверката от водача е изискано и
съответно той не е представил удостоверение за данните, каквито изводи е
формирал въззивния съд, за да се приеме посочената от АНО за нарушена
разпоредба на чл. 36, § 2, т. ii от Регламент /ЕС/ №
165/2014 г., изискваща представяне по искане от контролния орган на всички ръчни записи и разпечатки, направени
през текущия ден и предходните 28 дни.
Разграничаването на приложимите санкционни
норми е особено важно, тъй като се касае за различни административни нарушения,
за които законът предвижда различни по размер наказания. Неправилното прилагане на съответната правна норма при определяне на
наказанието е съществено процесуално нарушение, което само
по себе си
води до отмяна на НП. Като не е отчел тези
нарушения, допуснати от АНО при издаване на оспореното НП и го е приел за законосъобразно, въззивният
съд е постановил неправилно решение, което
следва да бъде отменено и доколкото спорът е изяснен от фактическа страна,
вместо него следва да се постанови друго, с което се отмени наказателното
постановление.
При този изход на
касационното оспорване, основателно е искането на процесуалния представител на
касатора за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
и касационното производство, в които е осъществена защита. Видно от
представения договор за правна защита и съдействие във въззивното производство /л.
29 от АНД № 681/2021 г./ касаторът е заплатил в брой при подписване на договора
сумата от 200 лева. В настоящото производство за процесуално представителство
също е заплатена сумата от 200 лева, видно от договор за правна защита и съдействия
/л.21 от КАНД № 685/2021 г./, при което общата сума за разноски възлиза на 400
лева. Тази сума съответства на размера на адвокатско
възнаграждение, определен при условията на чл.18, ал. 2, вр. чл. 7, ал.2, т. 3
от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения и следва да
бъдат присъдени на основание чл.63д от ЗАНН и заплатени от ЮЛ- Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, гр.София, в чиято структура
е органа издал
накз.постановление.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Враца
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №72/13.10.2021г., постановено по АНД
№ 681/2021 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е потвърдено НП №
26-0000373/08.06.2021г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“, гр.Враца и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ НП №26-0000373/08.06.2021г. на Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр. Враца, с което на Г.Л.Д.
на основание чл. 93в, ал.17, т. 2 от ЗАвПр. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1500 лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, гр.София да заплати на Г.Л.Д. сумата от 400.00 /четиристотин/лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното и касационното
производство.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.