№ 216
гр. Дупница, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пейчева
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно
наказателно дело № 20221510200551 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. КР. Ж., с ЕГН ********** с адрес: гр.
гр............,обл.........,ул............... срещу Наказателно постановление № 22-0334-000295 от
23.05.2022 г. издадено от Началник група към ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което на
основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3-то от ЗДвП - ,,Глоба“ в размер на 3 000 (три хиляди) лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за 12 (дванадесет) месеца за нарушение на чл. 104б,
т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1-во от ЗДвП -,,Глоба“ в размер на 50
(петдесет) лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
В депозираната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, постановено при съществени нарушения на процесуалните
правила и на материалния закон, с искане да бъде изцяло отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
процесуален представител – адв. В. Стефанов, който поддържа жалбата по съображения
подробно изложени в нея. Подробни съображения са развити в представената писмена
защита. Не претендира деловодни разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Изразява
становище в съпроводителното писмо, че издаденото наказателно постановление е правилно
и законосъобразно. Ако съдът не приеме направените доводи за основателни, прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на жалбоподателя.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
1
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
На 07.05.2022 г. бил съставен АУАН бл. № 552562 от Й. М. К. – мл. автоконтрольор
при РУ-Дупница присъствието на свидетеля И.Д. за това, че на 07.05.2022 г. в 18:22 ч. Г. КР.
Ж. в гр. Дупница, на кръстовището образувано от ул. ,,Васил Левски“ и ул. „Св. Иван
Рилски“ управлява лек автомобил ,,БМВ 325 ТД“, с рег. № С 7575 НХ, извършвайки десен
завой от ул. ,,Васил Левски“ към ул. „Св. Иван Рилски“, в посока ж.п. гара не използва
пътищата отворени за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари, като извършва резка маневра, рязко подава газ и
повишава оборотите на двигателя, с което превъртане задвижващите колела на автомобила,
изважда го преднамерено извън контрол, навлиза в лентата за насрещно движение, с което
създава реална предпоставка за ПТП. Водачът не използва обезопасителен колан с какъвто
МПС е оборудвано фабрично. В нарушение на чл. 104б, т. 2 и чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН Ж. е депозирал възражения срещу съставения акт,
които се свеждат до следното: автомобилът е със задно предаване, имало пясък и за да
преодолее препятствието и радиусът на завоя, довело до тази ситуация. Освен това
излизайки от завоя е подал малко повече газ и задната част на автомобила е поднесла
наляво, но това е било за да преодолее наклона на улицата.
Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на нарушителя са наложени съответните административни наказания
за нарушения на чл. 104б, т. 2 и чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
От показанията на актосъставителя К. се установява, че не е свидетел-очевидец на
процесното нарушение, а е съставил АУАН въз основа на обясненията на св. Д..
0
Актосъставителят твърди, че завоят е 90,но поради провеждащи се в близост строително-
монтажни работи и наличие на насип от пясък, гумите на водача превъртяли. Св. Дасколов е
очевидец на случая, поддържа констатациите отразени в акта, но твърди, че мястото е под
наклон и може би това е била причината за превъртане на гумите. В хода на досъдебното
производство е допуснат като свидетел – св. Игов, която заяви, че след вземането на завоя в
дясно, тъй като имало пясък, намалена е била видимостта, водача е подал малко повече газ,
което е довело до превъртане на гумите, но не са навлезли в насрещната лента за движение.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин
от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства. Съдът
изцяло се доверява на свидетелските показания на актосъставителя Цветков и свидетелите
Д. и Игов, считайки ги за подробни, логични и обективни.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Жалбата е допустима – подадена от легитимиран правен субект, в законовия
преклузивен 7-дневен срок, като съдът притежава териториална и материална
компетентност за разглеждането й. Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, предвид приложената по делото Заповед рег. № 2121з-1632/02.12.2021 г., въз основа
2
на АУАН, който е съставен от оправомощено лице.
Относно нарушението на чл. 104б, т. 2от ЗДвП:
С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водач на МПС
да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие
с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Дали с това си поведение водачът е
създал опасност за останалите участници в движението и/или е застрашил живота и здравето
им, какъвто извод в случая се съдържа в НП, е без правно значение за съставомерността на
извършеното деяние, защото съставът на нарушението изисква единствено водачът да не е
използвал пътя, отворен за обществено ползване по предназначение - за превоз на пътници и
товари, и не въвежда допълнителни елементи като условие за съставомерност на деянието.
Умишленото и съзнателно опасно шофиране посредством поднасяне на задната част на
автомобила, в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в
съответствие с основната цел на пътищата – да се използват за превоз на хора и товари.
Ноторно известно от гледна точка на общожитейския опит и практика е, дори за лица, които
не са правоспособни водачи, че при определено боравене със системите на автомобила -
рязко подаване на газ, боравене със съединителя на колата-изпускане на съединителя, рязко
спиране, завъртане на волана-поотделно или в съчетание, активиране на ръчната спирачка
или други действия, се наблюдава ефект, при който се демонстрира отклоняване от
траекторията на движение на МПС, завъртане на задната част на колата и др. ефекти,
известни като форсиране, „въртене на гуми“, „дрифт“ и пр. в общоговоримия език, но без
съмнение този ефект е видно кога се цели, тъй като той не може да настъпи при нормално
управление, без значение начина, по който е постигнат от водача от купето на автомобила.
Демонстративното управление на МПС по този начин е широко известен и разпространен
особено сред млади хора, които желаят да покажат „майсторство“ при управление на МПС.
Не е нужно за целите на това производство да се установи как е постигнат конкретния
ефект, след като неговото външно проявление е едно отклоняващо се от нормалното
движение на автомобила (поднасяне на задните колела на автомобила и преминаване от
едната в другата пътна лента) на платното за движение, което платно е предназначено за
движение на други ППС. Т. е. умишленото и съзнателно опасно шофиране посредством
поднасяне на задната част на автомобила, в никакъв случай не представлява използване на
път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата. В този ред на
мисли, всяко неовладяване на колата под въздействието на центробежните сили и
кинетичната енергия, загубата на контрол над автомобила, би довела и често в практиката
води до това, автомобилът, който е със значително тегло, като вещ да се придвижи в
пространството и да причини щети на имущество или увреждания на хора. И без наличието
на достатъчно опит и на специални знания по въпроса накъде точно и по какъв начин би се
отклонил процесния автомобил, такова отклонение е възможно под действие на физичните
закони и често се наблюдава в живота от примерите на „черната“ статистика за жертви в
резултат на ПТП. Всяко неовладяване на автомобила и загубата на контрол в процеса на
поднасяне на МПС би могло да има фатални последици, поради което вероятно в повечето
3
издадени НП за нарушение на този текст се вписва, че е създадена и опасност за движението
и участниците в него по смисъла на § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП. Именно затова законодателят е
въвел разпоредбата на чл. 104б от ЗДвП в началото на 2017 г., обосновавайки се с
изключителното увеличение на подобни случаи в цялата страна, при които водачи на
автомобили извършват подобни „маневри“ по оживени улици и кръстовища в населените
места и по този начин застрашават здравето и живота на останалите участници в
движението. От тази висока степен на опасност от тези действия е продиктуван и големият и
тежък размер на предвиденото в санкционната норма на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП наказание
„глоба“ от 3 000 лева, както и кумулативно предвиденото „лишаване от право да се
управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП предвижда, че на водача на моторно превозно
средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Така
формулираното изискване ползването на пътищата по неразрешен начин да бъде винаги
целенасочено, т. е. да е желано от дееца, означава, че от субективна страна е необходимо
нарушението по посочения текст да бъде извършено при пряк умисъл като форма на вината
– чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН.
За да ангажира отговорността на водача въз основа на посочените правни норми АНО
приел, че на 07.05.2022 г. на посоченото в НП време и място същият използва пътищата
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари, изразяващо се в извършване на рязка маневра
при завой надясно, като целенасочено е повишил оборотите на двигателя, при което се
получава превъртане на задвижващите колела на автомобила, изважда го хпреднамерено
извън контрол и навлиза в насрещната лента за движение, с което създава предпоставка за
ПТП с насрещното движещо се в посока МПС.
В съответствие с чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове разпоредбата на чл.
175а, ал. 1 от ЗДвП следва да се тълкува в смисъла, който най-много отговаря на целта на
нормата – осигуряване на безопасността на движението по пътищата чрез превенция и
наказване на поведение от страна на водачите, което поставя в опасност живота, здравето и
имуществото на гражданите. В този смисъл под „дрифт“ се разбира техника на шофиране,
включваща рязко подаване на газ, рязко завъртане на волана, изпускане на съединителя,
активиране на ръчната спирачка или други подобни действия в резултат на които се постига
движение на автомобила напречно на завоя, задържане на задните гуми на автомобила
възможно най-дълго, докато в същото време автомобилът странично се приплъзва.
Принципно рязко ускоряване на движението с ускоряване на обротите, при навлизане
в кръстовище и завой надясно, съпътствано от рязко завиване на волан и латерално
(странично) движение на автомобила, косо на оста на пътя, ползвайки своята тежест и
инерционен момент, не може да бъде предизвикано само от обстоятелството, че даден
автомобил е със задно предаване или има/ няма ESP система за блокаж на диференцила,
която не позволява на автомобила да поднася, тъй като системата спира и отнема газта,
4
когато има поднасяне при навлизане в завой, като целта е загуба на сцепление, именно за да
се постигна поднасянето на автомобила.
Доказателства за това в хода на въззивното производство липсват. В тази насока
събраните такива гласни и писмени доказателства не сочат, че жалбоподателя е предприел
действия по ненужно и демонстративно поднасяне на автомобила, боравейки с уредите за
управление или спирачната система. Налице са показания само относно висока скорост, на
разпръснат пясък по асфалтовата настилка, наклон на пътя, като водача на автомобила се е
движил малко по –бързо, подавайки повече газ излизайки от завоя, като движейки се с по-
високата скорост автомобилът леко му занесъл, но е бил овладян, т.е. няма данни да е
навлязъл в насрещната лента за движение.
Вината не може да се установява и почива на предположения, поради забраната в
чл. 303 НПК. В случая от еднозначните гласни доказателства, жалбоподателят спрял на знак
0
„Стоп“, завил на дясно като излизал от 90завой, но тъй като нямал добра видимост
излизайки от завоя, я идвало МПС, за да предотврати ПТП е подал повече газ. Извършвайки
маневрата, непосредствено след завоя на лентата имало пясък и наклон, от които фактори
задната част на автомобила му поднесла.
При това положение настоящата съдебна инстанция намира, че не се касае до
специфична техника на шофиране, чиято цел и резултат е именно умишленото извеждане на
автомобила извън контрол чрез загуба на сцепление на задните колела. Така
документираното в АУАН и НП движение на автомобила изисква предприемането, и то в
съответната последователност, на точно определени действия с кормилната и спирачната
уредби. Тяхното умишлено предприемане и то в нужната последователност, т. е.
първоначално ускоряване и последващото използване на спирачка води до промяна
разпределението на тежестта на автомобила и следващото от това поднасяне на задните
гуми, движение летирално на платното за движение, следвано от ново ускоряване и
използване на кормилната уредба за възстановяване контрола върху автомобила и посоката
на неговото движение, на практика не е налице. Налице е неспазване на правила при
преминаване през непочистен път, движение с несъобразена скорост и неправилно
шофиране, но не и опасно умишлено шофиране.
Актът е съставен въз основа на субективна преценка, тъй като свидетеля Д., очевидец
на случая не потвърди, че жалбоподателят умишлено е подавал рязко газ или пък е увеличил
оборотите на двигателя, да е превъртал гумите на управлявания от него автомобил,
умишлено да е извеждал автомобила извън контрол, да е извършвал кръгови движения
спрямо оста на пътя, да е навлизал в лентата за насрещно движение или пък да е създавал
предпоставки за ПТП.
Настоящата съдебна инстанция намира, че вмененото на Ж. деяние се явява
недоказано от събраните по делото доказателства. Самият водач е въвел твърдения още във
възражението, че не е съгласен с написаното, т.е., че задната част на автомобила неволно е
поднесла, поради особеността на пътя- наклон на пътното платно и наличие на пясък, което
5
е довело при малко повече подаване на газ, за да избегне ПТП с идващия автомобил, до
подаване на повече газ и създаване на описаната ситуация. Въпреки вписаното възражение,
както и начина на неговото установяване, АНО не е извършил разследване на оспорените
обстоятелства във връзка с нарушението, с оглед изясняване на факта, дали констатираното
деяние се дължи на виновно поведение на водача или на други обстоятелства. АНО е
следвало да изиска писмени обяснения от полицейските служители, констатирали
нарушението за това какви точно маневри е извършил водачът, имало ли е преминаване в
насрещната лента на движение, имало ли е „рев“ на двигателя и др., които са съществени с
оглед доказване на елементите на деянието, за да се счете то за съставомерно. В тази връзка
не може да бъде направен извод, че жалбоподателя не е ползвал пътя за превоз на пътници
и товари, а същият не е предвидил обстановката на пътя и с подаването на повече газ, за да
излезе от завой е извършил неправилна маневра, която би била наказуема по чл. 5, ал. 1, т. 1
от ЗДвП.
Относно нарушението на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП:
Съдът намира, че НП и в тази му част е незаконосъобразно и следва да го отмени.
Нарушението е недоказано, тъй като св. Д. е бил на различно място от мястото, на което Ж.
е извършил маневра –завой на дясно. Същият, в момента, не бил в екип и за това извикал за
съдействие друг патрул, като на място бил изпратен актосъставителят К., който дошъл по-
късно. В съдебно заседание нито актосъставителя, нито свидетеля по акта потвърдиха
горното нарушение.
В тежест на АНО е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието
на релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянията факти и
обстоятелства, които обуславят административно наказателната отговорност.
Предвид гореизложените съображения НП следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0334-000295 от 23.05.2022 г. издадено
от Началник група към ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което на основание чл. 175а, ал.
1, пр. 3 от ЗДвП на Г. КР. Ж., с ЕГН ********** с адрес: гр. гр............,обл.........,ул...............
са му наложени административни наказания: на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3-то от
ЗДвП - ,,Глоба“ в размер на 3 000 (три хиляди) лв. и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за 12 (дванадесет) месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл.
183, ал. 4, т. 7, предл. 1-во от ЗДвП -,,Глоба“ в размер на 50 (петдесет) лв. за нарушение на
чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок, считано от
6
съобщаването му на страните, пред Административен съд – Кюстендил, на основанията
предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7