Р Е Ш Е Н И Е
№ 260043, 13.08.2020г., гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, осми наказателен
състав,
в публично
заседание на петнадесети юли, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Петя Георгиева
Секретар : Зл. К.
Прокурор : ………………….
като
разгледа докладваното от съдия Георгиева
наказателно административен характер дело № 1984 по описа на съда за 2020г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните
работи /ЗМВР/ и е образувано по жалба на И.П.П. с ЕГН ********** с
адрес ***, чрез пълномощника му адв.С.И. ***, против заповед за задържане на
лице рег.№ 431зз-143/21.05.2020г., издадена от И.П. на
длъжност ОР при Първо РУ към ОД на МВР-Бургас. В жалбата се
излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваната заповед с искане за отмяна и
присъждане на разноски.
В
съдебно заседание, жалбоподателя редовно призован не се явява.
Пълномощника на жалбоподателя поддържа жалбата. В хода на съдебните
прения пледира за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.
Ответникът оспорва жалбата. Сочи, че задържането на И.П.П. е във връзка с крупна взломна кражба от каса
и по информация на служители на ОД на МВР-Бургас, същият бил съпричастен към случая. Впоследствие е било установено, че П. действително има
отношение като свидетел и след като е бил разпитан е бил освободен веднага, а
не е бил задържан 24 часа.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна с правен интерес от обжалването.
Съдът, след
като обсъди доказателствата по делото и на основание чл.168, ал.1 от АПК
извърши проверка на законосъобразността на оспорената заповед и на посочените в
жалбата основания, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Обжалваният административен акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл.53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР компетентност. Видно от представените по делото удостоверение от ОД на МВР-Бургас, длъжностна характеристика и типова длъжностна характеристика, към към 21.05.2020г. ответникът по жалбата И.П. е бил на длъжност „Разузнавач V степен“ н група „Противодействие на криминалната престъпност- Възраждане“ към сектор „Криминална полиция“ при Първо РУ към ОД на МВР-Бургас.
Заповедта за задържане на И.П.П. е издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, със срок на задържането 24 часа, считано 07:00 часа на 21.05.2020г., тъй като по отношение на същия са налице данни за участи в извършена взломна кражба на пари от каса в гр.Бургас, ул.“…“ № 22 на 01.03.2020г. престъпление по чл.195, ал.1 от НК, за което има образувано досъдебно производство № 431 ЗМ 147/2020г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР-Бургас. В случая при издаване на заповедта е спазена предвидената от закона писмена форма, съгласно чл.74, ал.1 от ЗМВР. Същата е била надлежно връчена на задържаното лице.
Съдът приема, че от формална страна заповедта за задържане съдържа задължителните реквизити, посочени в чл.74, ал.2 от ЗМВР. Посочено е името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – три имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането, независимо, че длъжността на служителя издал заповедта не е коректно посочена. Разяснени са правата на задържаното лице по чл.72, ал.4, 5 и 6 и чл.73 от ЗМВР. Връчен му е екземпляр от заповедта.
Задържането по чл.72, ал.1, т.1 вр. с чл.73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, засягащо правната сфера на адресата. Тази принудителна мярка има за цел, чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Предпоставка за прилагането и е наличието на достатъчно данни, от които да се формира обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Следователно правомощията на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление, а само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без условие за точна квалификация на деянието. Дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежи на пълно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. Следователно задържането по реда на чл.72 от ЗМВР се извършва, не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.
Според съда, въпреки доказателствената си
тежест, административният орган, в хода на настоящото производство не ангажира
достатъчно доказателства, за установяване на фактическите основания за издаване
на заповедта. При извършения личен обиск на И.П. не са намерени конкретни вещи относими за разследването, установяващи, че
задържаният е съпричастен към престъплението, описано в заповедта.
Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява
към момента на издаването му, съгласно чл.142,
ал.1 от АПК. Към момента на издаване
на заповедта за задържане, в преписката не са се съдържали доказателства
относно наличието на данни, че задържаното лице И.П. може да е евентуален
извършител на престъплението по чл.195, ал.1 от НК. Налично е единствено
твърдение за „оперативна информация“, която не е ясно от кого изхожда и каква е
нейната достоверност. По мнение на настоящия състав, това не е достатъчно за да
може законосъобразно да се приложи коментираната мярка за административна
принуда.
Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл.6, ал.2 от АПК прилагането на принудителна административна мярка по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налице е нарушаване на принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Наложената принудителната административна мярка в случая не е оправдано, тъй като не са налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода.
Предвид гореизложеното Бургаският районен съд намира, че в конкретния случай обжалваната заповед за задържане е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.
С оглед изхода от спора и в съответствие с Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, представляващи заплатена държавна такса в размер на 10 лева, както и възнаграждение за осъществено процесуално представителство в претендирания размер от 410 лева, съгласно представения списък на разноски.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд на основание чл. 172, ал. 2 от АПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице рег.№ 431зз-143/21.05.2020г., издадена от И.П. на длъжност ОР при Първо РУ към ОД на МВР-Бургас, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е постановено задържане за срок от 24 часа на И.П.П. с ЕГН *********.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Бургас да заплати на И.П.П. с ЕГН ********** с адрес *** направените по делото разноски в размер на 410 /четиристотин и десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –Бургас в 14 - дневен срок от връчването му на страните.
Председател: П. ГЕОРГИЕВА
В.О.: К.СЛ.