Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2021г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Добринка Долчинкова
като разгледа
докладваното от съдия Д. Станева адм. дело № 2373/2020г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/.
Производството по делото е образувано по жалба на С.П.Н. и Н.М.Н.,***,
чрез адв.К.Р. против Заповед № КС-225 А-10/12.10.2020г. на Кмета на район
„Аспарухово“ при Община Варна, с която на основание чл.225а от ЗУТ, във вр. с чл.225, ал. 2, т.2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено премахването на
незаконен строеж: „Масивна пристройка – антре с
тоалет, изградена в поземлен имот с идентификатор № 10135.5510.577, находящ се
в гр. Варна, кв.Галата, ул.“ф.“ № 7. Жалбоподателите
считат заповедта за незаконосъобразна и немотивирана, по съображения подробно
изложени в жалбата; процесната сграда многократно е била обект за изследване от
общинската администрация; не отговаря на истината твърдението на
административния орган, че процесния строеж е бил изграден през периода
22.01.2014г. – 2020г.; обектът няма статут на самостоятелен обект, а следва да
се разглеждане единствено като обслужващо помещение към жилищната сграда. Поради изложените съображения молят съда да
отмени обжалваната запоред. В съдебно В съдебно заседание и по съществото на
спора, чрез пълномощника си поддържат жалбата. Претендират присъждане на разноски по делото.
Ответната страна, чрез процесуалния
си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира
присъждане на ю.к.възнаграждение.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които са
приобщени към доказателствения материал по делото.
Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и възраженията на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения с административната преписка Нотариален акт
№ **, том **, рег.№ ****, дело № ***/20**г., вписан в Службата по вписванията с
рег.№ 27125 от 14.11.2016г. С.П.Н. и Н.М.Н. са придобили ПИ с
идентификатор 10135.5510.577 с площ от 440 кв.м., както и тоалетна със
застроена площ от 4кв.м., находящ се в гр. Варна, ул.“ф.“ № 7. Видно от
приложена скица на поземлен имот № 15-477824/30.09.2016г. трайното
предназначение на територията е урбанизирана, а начин на трайно ползване-ниско
застрояване.
Административното производство е започнало във връзка с постъпил сигнал/ жалба с рег. № РД20003234АС/12.02.2020г.,
в който се изнасят данни за извършващо се незаконно строителство на ул.“ф.“ №
7, кв.Галата. Сигналът е приложен
към административната преписка. При извършената на място проверка от служители
на Район „Аспарухово“ на 01.06.2020г. е установено, че в имота е извършен строежът масивна пристройка - антре с тоалет е
изграден без одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж. Резултатите
от проверката са обективирани в Констативен акт № 7/ 01.06.2020г. /л. 41 от
преписката/. Строежът е пета категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5, б. „в“ от ЗУТ, както и чл. 10,ал.3 от Наредба № 1/2003г. за номенклатурата на видовете
строежи. В акта е посочено, че строежът е извършен в периода от 22.01.2014г. до
2020г. Посочено е също така, че констатираното е основание за образуване на производство по
реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ
за премахване на незаконен
строеж по
смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Екземпляр от КА е връчен на жалбоподателите на 14.07.2020г., които направили в срок
възражение срещу КА – вх.№ РД20013772АС_001ВН/22.07.20202г. /л. 11-16 от преписката/
На 12.10.2020г.
Кметът на район „Аспарухово“ Община Варна, след като се запознал с цялата административна преписка и след
като намерил възраженията на С.П.Н. и Н.М.Н. за неоснователни, издал процесната Заповед № КС-225А-10, с която разпоредил премахването
на незаконен строеж:
„Масивна пристройка – антре с тоалет“,
изградена в ПИ с идентификатор № 10135.5510.577, находящ се в гр. Варна, кв.Галата,
ул.“ф.“ № 7. Недоволни от заповедта С.Н. и Н.Н. предприели оспорването ѝ по съдебен ред.
При така установената фактическа обстановка и в рамките на
съдебната проверка съгласно чл. 168 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК,
Административен съд – Варна достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в законоустановения
срок от лица, имащи правен интерес от обжалването ѝ.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна,
поради следните съображения:
Съобразно задължението на съда по чл. 168, ал. 1 от АПК,
настоящият състав, счита, че следва да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспорената Заповед № КС-225А-10/12.10.2020г.
е издадена от Кмета на район „Аспарухово“, Община Варна. На л.1 от адм.
преписка е приложена Заповед № 0508/07.02.2020г., с която Кметът
на Община Варна на основание §1, ал.3 от ДР на ЗУТ е прехвърлил на кметовете на
райони в гр. Варна част от правомощията си по този закон /ЗУТ/. В т.6 от
цитираната заповед са посочени и правомощията да се издават мотивирани заповеди
по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на строежи от четвърта до шеста категория
или на части от тях, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ. С оглед на това се налага извод,
че процесната заповед е издадена от лице, на което по силата на изрична
делегация са предоставени правомощия да издава заповеди от рода на процесната. С оглед на горното,
заповедта е издадена от компетентен орган.
Спазено е и изискването за форма на акта, като заповедта
е обективирана в писмен вид с посочване на фактически и правни основания за
издаването ѝ. Не са налице пороци във формата на акта,
способни да доведат до нейната отмяна само на това основание.
В хода на съдебната проверка за законосъобразност на акта не се
констатираха и допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила в
производството по издаване на заповедта.
Жалбоподателите са били надлежно
уведомени за неговото начало. Същите са получили екземпляр от КА № 7/01.06.2020г. и са се възползвали от процесуалното си право да направят възражения срещу изводите от
проверката. В процесната заповед подробно са коментирани възраженията на жалбоподателите,
на които не е било ограничено правото на защита.
По искане на жалбоподателите по делото е разпитан като
свидетел Добромир Желев Узунов. От неговитие показания се установява, че през
годините в процесния имот нищо не е събаряно, само е правен ремонт, като на
въпросното антре е била сменена дограмата.
По делото е допусната и съдебно техническа експертиза.От
заключението на вещото лице, неоспорено от страните и възприето от съда като
компетентно и обективно дадено се установява, че видно от качеството на
строителните материали конструктивните елементи на процесния строеж са строени
към 1970г., заедно с основната сграда т.е. налице са условията за приложимост
на пар.16 ал.1 от ПЗ на ЗУТ. В подкрепа на това е и представеното по делото
Удостоверение за търпимост рег.№ АУ143513АС_002АС/13.01.2014г. на Главния архитект на район
„Аспарухово“. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че носещата
конструкция на процесната постройка не е
била събаряна, а само е сменена дограмата. Това налага извода, че се касае за
основен ремонт, в контекста на разпоредбите на § 5, т.38 и т. 43 от ДР на ЗУТ,
а имено на ограждащите го стени и дограма ,но не и на строежът като едно
неделимо цяло. И тук, с оглед на посоченото по-горе, следва да се постави
въпросът за съразмерността, но не само от гледна точка спазването на правата на
адресата на оспорвания акт, който, при евентуално изпълнение на оспорваната
заповед ще бъде поставен в ситуация на невъзможност да ползва обитаваното от
него жилище, тъй като по делото няма данни дали в сградата има друг санитарен
възел. В случая с
премахването на описания като незаконен строеж антре с тоалет ще се засегне законно
задължение във всяко жилище да има най-малко едно жилищно помещение, кухня или
кухненски бокс, баня-тоалетна и най-малко едно складово помещение във или извън
жилището, както предписва правилото на чл. 110, ал. 1 от Наредба №
7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии
и устройствени зони
на МРРБ. Следователно
оспорваната заповед е в противоречие и с императивните изисквания за
помещенията в жилищата, заложени в разпоредбите на чл.40 от ЗУТ и чл.108 и
чл.110 от НАРЕДБА № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони. Жилище без помещение за
санитарно-хигиенно обслужване е недопустимо.
Същевременно видно и от заключението е, че процесната
постройка представлява обслужваща/второстепенна постройка. Съгласно чл. 23 ЗКИР, недвижим имот – обект на кадастъра е: 1. поземлен
имот; 2. сграда, включително изградена в груб строеж и 3. самостоятелен обект в
сграда. Съгласно чл. 26 ал. 1 от ЗКИР, всеки поземлен имот, сграда и
самостоятелен обект в сграда получават идентификатор. В случая процесния имот е
част от основната сграда и няма отделен идентификатор, поради което то не
представлява самостоятелен обект, а само неразделна обслужваща част от нея.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваната заповед като
незаконосъобразна следва да бъде отменена.
Предвид изхода на спора
искането на жалбоподателите за разноски следва да бъде уважено като ответната
страна бъде осъдена да им заплати направените по делото разноски, доказани в
размер на общо 1500лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № КС-225
А-10/12.10.2020г. на Кмета на район „Аспарухово“ при
Община Варна, с която на основание чл.225а от ЗУТ, във вр. с чл.225, ал. 2, т.2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е
наредено премахването на незаконен строеж: „Масивна пристройка
– антре с тоалет, изградена в поземлен имот с идентификатор № 10135.5510.577,
находящ се в гр. Варна, кв.Галата, ул.“ф.“ № 7.
ОСЪЖДА Район „Аспарухово“ при Община Варна да заплати
на С.П.Н., ЕГН ********** и
Н.М.Н., ЕГН ********** двамата от гр.Варна, кв.Галата, ул.“ф.“ № 7 сумата от 1500лв./
хиляда и петстотин/, представляваща разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: