Р Е Ш Е Н И Е
гр. Кюстендил, 25.10.2019 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Кюстендилски районен съд, Х- ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:Пламен Деянов
При секретаря: Гергана Милушева.
Като разгледа докладваното от съдия Деянов АНД № 398, по описа за 2019 година на КРС и за да се произнесе, взе предвид следното:
`
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р.В.Д., с ЕГН: **********, с адрес ***, против наказателно постановление № 30-0000096/ 12.02.2019 г. на Началника на областния отдел "АА" гр.Кюстендил, с което на жалбоподателя Д. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 38, пр.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ,във вр. чл. 95, ал.1, т.3 ЗАвП, във вр. с чл. 53 ЗАНН.
В жалбата (бланкетна по своя характер) се твърди, че процесното наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че по същество се оспорват фактическите констатации, направени от адинистративно-наказващия орган. Моли се за цялостна отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, адвокат С., който поддържа жалбата. Посочва, че нарушението на Д. не е доказано по недвусмислен начин, тъй като същото се крепи единствено на сведенията, предоставени от извършилите проверката длъжностни лица , те и свидетели по делото. По делото не е спорно, че жалбоподателят е извършил превоз в гр. Кюстендил на улица „Цар освободител“, като е управлявал лек автомобил с рег. № *** собственост на П. М. П.. Твърди се, че НП е било издадено въз основа на АУАН бланков № 256404 от 30.01.2019 година съставен на мястонарушението. Установяването на нарушението станало чрез проверка на апарата ЕТАФП ИТ 006828-48020799 които се намирал в положение „Свободно“ и налице бил попълнен пътен лист.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител но оспорва жалбата, а по същество счита, че постановлението е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Посочва, че нарушението, както и личността на нарушителя са безспорно установени.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 30.01.2019 г. господин Г.Н.Г., ЕГН - ********** наел горепосочения автомобил в района на „СБА“ – клон гр. Кюстендил за да бъде превозен до жк. „***“, гр. Кюстендил. В хода на извършвания превоз автомобилът бил спрян за проверка от свидетелите В.Ж.Г. и Д.В.К.. Водача на автомобила , жалбоподателя Д. управлявал автомобила с попълнен пътен лист но без да е включил таксиметровия таксуващ апарат. За това му нарушение те съставили АУАН № 256404 в които описали фактическата обстановка и квалифицирали нарушението като такова по чл. 38 предложение 1 от Наредба 34 /06.12.1999 год. на М.Т. Данни за началото на пътуването, защото проверката била извършена в района на бившето военно окръжно поделение дал пътуващият клиент Г..
Въз основа на така извършената проверка и получените свидетелски показания на мястото на извършването на дата 30.012019 година проверяващите съставил акт за допуснато нарушение по чл. 38, пр.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ, вр. чл. 95, ал.1, т.3 ЗАвП. Същият бил връчен на Д. още същия ден, като той го подписал без възражение, че не е извършвал таксиметров превоз на пътника Главеев.
На 12.02.2019 г. било издадено и наказателното постановление, предмет на разглеждане в настоящото производство, в което АНО възприел изцяло фактическите констатации, залегнали в АУАН.
В хода на съдебното следствие като свидетел беше разпитан свидетелят В.Ж.Г. и Д.В.К. както и возещият се в автомобила Г.Н. Г..
Служителите на ОО“АА“ гр. Кюстендил пресъздават възприятията си за случая с необходимата конкретика, което даде основания на съда да кредитира показанията на свидетелите, като пълни и дадени обективно и безпристрастно. Съдът следва да посочи, че показанията и на двамата взаимно се допълват и сочат факта на извършването на този превоз срещу заплащане. Г. дава коренно противоположни показания противоречащи на вписаното в АУАН и НП. Същите не следва да бъдат кредитирани защото не се подкрепят от останалите доказателства по делото.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, както и със събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства представени от АНО в разпоредения срок. Писмените доказателства са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви допълват и конкретизират дадените гласни доказателства и анализирани в съвкупност не налагат други фактически изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от легитимен субект, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Процесното наказателно постановление № 30-0000096/ 12.02.2019 г. е издадено от компетентен орган - Началника на областния отдел "АА" гр.Кюстендил към Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", съгласно заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в шестмесечния преклузивен срок по ЗАНН.
Съдът не установи в рамките на извършената служебна проверка в хода на административно - наказателното производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение съдържа необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, като е приет от жалбоподателя. Самото наказателно постановление също е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.
Не на последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на Р.В.Д., с ЕГН: **********, нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява административното нарушение, което се твърди, че същият е извършил, поради което не е било накърнено правото му на защита.Последният твърди ,че на мястото на проверката е имало и негови колеги но не посочва нито един конкретно за да бъде призован и разпитан от съдът относно фактите по делото.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е констатирал нарушение по чл. 38 пр.1 от Наредба № 34/1999 г. на МТ, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Разпоредбата на чл. 38 пр.1 от Наредба № 34 от 6.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници вменява на всеки водач задължението, след наемане на автомобила задължително да включи таксиметровия апарат и превози пътника по най-краткия маршрут, освен ако пътникът не пожелае друго.
Неизпълнението на това задължение (в случая на първата част от него - да се включи таксиметровия апарат), навежда на извода, че правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на нарушителя за нарушение по чл. 38 пр. 1 от Наредба № 34/ 99 г. на основание чл. 95, ал.1, т.3 от ЗАвтП.
Съдът в конкретния случай приема, на първо място, че превоз до жк. „***“ все пак е бил извършен от страна на водача (видно от показанията на свидетелите, като обстоятелството, че в автомобила се намирал и попълнен пътен лист а апарата не бил включен за да таксува клиента е изяснено на мястото на проверката в хода на същата и там е написан и АУАН. Няма как контролният орган да е отнел документите и допуснало водача на автомобила да извършва превоз на пътник без да има документи за това. Всичко това сочи, че реално превоз е имало, тъй като пътния лист се попълва от водача, чиято основна защитна теза е свързана с липсата на правилно установяване относно включения таксиметров апарат за да е реално осъществен превоз. Това доказва и тезата на АНО за наличието на посоченото нарушение. Наред с това очевидно е, че жалбоподателя не включил таксиметровия апарат след като е бил в началният стадии на курсът къмто жк. „***“ но е бил вече нает, факт които свидетеля Г.*** потвърждава. В тази връзка са всички събрани по преписката писмени и гласни доказателства. Лишено от всякаква логика е знаенето на факти от страна на свидетеля Г., които твърди, че не е бил на мястото на съставения АУАН но знае какво е вписано в него. Неоснователно е и твърдението му ,че проверяващите само снели личните му данни но после в негово отсъствие писали АУАН.
Предвид горното съдът намира за неоснователно твърдението на въззивника, че неправилно и необосновано АНО е приел, че е извършил нарушение по чл. 38, пр.1 от Наредбата за таксиметров превоз на пътници. С бездействието си въззивникът не е изпълнил нещо правно дължимо, с което е осъществил състава на соченото в НП административно нарушение, чиято правна квалификация е правилно определена. Правилно административно-наказващия орган е приложил и санкционната норма на чл. 95, ал.1, т.3 от ЗАвП, като размера на наложеното наказание е императивно предвиден.
Съдът намира, че в конкретния случай не се касае за маловажен случай. Неспазването на законовите норми, свързани с ЗАвП, независимо от липсата на реално настъпили щети не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото нарушение. Извършеното нарушение по нищо не се отличава от други подобни нарушения. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията и реда на ЗАвП и свързаните с него Наредби. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.
При определяне на размера на наложената санкция, административно-наказващият орган се е съобразил с тежестта на извършеното. Съдът намира, че наказанието е правилно определено, справедливо е и ще изпълни целите на чл. 12 от ЗАНН.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 30-000096/ 12.02.2019 г. на Началника на областния отдел "АА" гр.Кюстендил, с което на жалбоподателя Р.В.Д., с ЕГН: **********, с адрес ***, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 38, пр.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ,във вр. чл. 95, ал.1, т.3 ЗАвП, във вр. с чл. 53 ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд - гр. Кюстендил.
Районен съдия: