Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 19.05.2021 г. град Айтос
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АЙТОСКИ РАЙОНЕН СЪД
граждански състав
На тринадесети май
две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в
следния състав:
Районен съдия: Таня
Спасова
Секретар Росица Марковска
като
разгледа докладваното от съдия Спасова гражданско дело № 90 по описа за 2021
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищец по делото е „Теленор
България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, чрез адв. В.Н.
от САК със съдебен адрес ***, против В.М.Й. с ЕГН ********** *** и настоящ
адрес ***.
Предявени са искове по реда на чл.422 от ГПК – за
признаване за установено дължимостта на вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 628/2020 г. на
РС-Айтос. Поддържа се, че вземането произтича от договор за мобилни услуги и
договор за лизинг, по които са издадени фактури, в които са начислени суми за
неустойки, наплатени лизингови вноски и използвани услуги и суми за мобилното
устройство. Общата стойност на вземанията по фактурите възлиза на 345, 39 лева.
Счита се, че изискуемостта на вземанията е настъпила, поради което въз основа
на заявление по чл.410 от ГПК са претендирани по ч.гр.д. № 628/2020 г. на
РС-Айтос. С
оглед указанията по ч.гр.д. № 628/2020 г. на РС-Айтос се предявява настоящия
установителен иск по реда на чл.422 от ГПК за установяване на вземането по
издадената заповед.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на
исковата молба въпреки редовното връчване на книжата.
В съдебно заседание ответникът не се явява, редовно
уведомен, като липсва искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С исковата молба е предявен иск
по реда на чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за
установяване съществуването на вземането на ищеца против ответника, съобразно
дадените от съда указания по заповедно производство – ч.гр.дело № 628/2020 год.
на РС-Айтос, като исковата молба е депозирана в законоустановения едномесечен
срок за това
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако
ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, по искане на другата страна съдът може да постанови неприсъствено
решение. За да бъде постановено неприсъствено решение следва да са налице
предпоставките за това установени в чл.239, ал.1 ГПК, а именно на страните да
са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание, и предявеният иск да е вероятно основателен
с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства.
Съдът намира, че в случая са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 ГПК.
С оглед посочените по исковата претенция обстоятелства и въз основа на
представените и неоспорени писмени доказателства – договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ***, договор за лизинг към него и Общи условия на оператора –
л.6-14 по приложеното ч.гр.д. № 1625/2020 г. на РС-Шумен, преобразувано в
ч.гр.д. № 628/2020 г. на РС-Айтос след изпращането му подсъдност на РС-Айтос,
ведно с издадените въз основа на тях фактури №№ 7280945414 от 20.11.2018 г.,
********** от 20.12.2018 г., ********** от 20.01.2019 г. и ********** от
20.03.2019 г., съдът приема, че предявената искова претенция е вероятно
основателна, като ответникът дължи на ищцовото дружество претендираните с исковата молба суми, доколкото няма доказателства за извършено от ответника
плащане на задълженията. С оглед
това и тъй като ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се е
явил в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, като същият е бил уведомен за последиците от непредставяне на
отговор и неявяване по делото, съдът намира, че в случая са налице
предпоставките на чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение по делото, като предявения иск по реда на чл.422 от ГПК
следва да бъдат уважен, без решението да се мотивира по същество.
Предвид изхода от производството
и на основание чл.78, ал. 1 от ГПК, следва в тежест на ответника да бъде
възложено заплащането на направените от ищеца разноски, а именно сумата в общ
размер от 770 лева, от които 385 лева разноски в заповедното производство – 25
лева държавна такса и 360 лева адв. възнаграждение и 385 лева разноски в
исковото производство – 25 лева държавна такса и 360 лева адв. възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.239 ГПК, Айтоският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че В.М.Й. с ЕГН ********** *** и
настоящ адрес ***, дължи на „Теленор България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, сумата от 345, 39 лева /триста четиридесет и пет лева
и 39 стотинки/, формирана от неплатени месечни абонаменти, използвани услуги,
лизингови вноски и неустойка по фактури №№ ********** от 20.11.2018 г., **********
от 20.12.2018 г., ********** от 20.01.2019 г. и ********** от 20.03.2019 г.,
издадени въз основа на договор за мобилни услуги с предпочетен номер
*** и договор за лизинг към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.08.2020 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена
заповед № 292 от 14.09.2020 за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 628/2020 г. на РС-Айтос.
ОСЪЖДА В.М.Й.
с ЕГН ********** *** и настоящ адрес ***, да заплати на „Теленор България” ЕАД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата в общ размер на 770
/седемстотин и седемдесет/лева, от които 385 лева разноски в заповедното
производство – 25 лева държавна такса и 360 лева адв. възнаграждение и 385 лева
разноски в исковото производство – 25 лева държавна такса и 360 лева адв.
възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване – чл.239, ал.4, ГПК, защитата срещу него може да се
осъществи по реда и в срока по чл.240 от ГПК.
Районен
съдия.......................................