№ 12343
гр. София, 21.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20221110140388 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
В срок е постъпило искане по чл. 248 ГПК от 24.01.2024 г., уточнено с
молби от 30.01.2024 г., 26.02.2024 г., 12.03.2024 г., наименовани „въззивна
жалба срещу решение от 03.01.2024 г.“ от В. Н. за изменение на
постановеното решение в частта на разноските. Поддържа, че е направил един
разход и това, че в последното съдебно заседание е заявил, че претендира
разноски по договор за адвокатска защита и съдействие , представен по
делото представлява списък на разноски. Моли да бъде допуснато изменение
и допълнение на постановеното решение в частта на разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от К. М..
Съдът като взе предвид доводите, обективирани в молба по чл. 248 ГПК
намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта
му за разноските.
С решение от 03.01.2024 г. по гр.д. № 40388/2022 г. на СРС, съдът се е
произнесъл по претенцията на ответника за разноски със следните мотиви:
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право да иска заплащане на
направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Такива
са претендирани от адв. Н. А. съгласно приложен по делото договор за правна
1
защита и съдействие. Съгласно последния е уговорено възнаграждение в
размер на 2400 лева с уговорен начин и срок на плащане до 04.07.2023 г. -
1800 лева и до 31.07.2023 г. остатъка от 600 лева, както и допълнителни 2400
лева, платими на 01.09.2023 г. По делото обаче не са представени
доказателства за реално плащане на адвокатско възнаграждение в сроковете
по ГПК. След приключване на съдебното дирене и обявяване на делото за
решаване с протоколно определение от 12.12.2023 г., ответникът чрез адв. Н.
А. с молба от 22.12.2023 г. е представил документ, наименован „Детайли за
трансакция“ за изходящ превод от В. Н.. към Н. А. с основание: „адв.хонорар
и разноски СРС Г Д“ за сумата от 5900 лв., а с молба от28.12.2023 г. от В. Н. е
представен документ за превод на сумата от 5900 лева на адвокат Н. А..
Съгласно задължителните разяснения в т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д.
№ 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, когато е уговорено плащане на
възнаграждението на адвоката по банков път, то следва да бъде документално
установено със съответните банкови документи, установяващи плащането.
Съгласно приетото в т. 11 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г.,
ОСГТК на ВКС, претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена
валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило
разглеждането на делото пред съответната инстанция, т.е. искането за
присъждане на разноски може да се прави до приключване на устните
състезания, съответно – доказателства за тях да се представят до
приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. След тази фаза на
процеса съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно
да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на
производството, които са приключили. Така Определение № 490 от
19.12.2017 г. по ч.гр.д. №2474/17 г., ВКС, постановено по чл. 274, ал. 3 ГПК.С
оглед гореизложеното и доколкото в срок до приключване на последното по
делото съдебно заседание не са представени доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
не следва да се присъждат в полза на ответника. С тези мотиви, искането на
ответника за присъждане на разноски, отправено в последното по делото
съдебно заседание е отхвърлено като недоказано. Ето защо настоящият състав
приема, че с молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК се иска изменение на
постановеното решение в частта на разноските, а не допълването му.
Съгласно законодателната уредба /чл. 80 ГПК/, страната, която е
2
поискала присъждане на разноски, представя на съда списък най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен
случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за
разноските. Със задължителните разяснения в т. 2 от Тълкувателно решение
№ 6 от 06.11.2013 г. по тълк. Д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС е прието, че
представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга
на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в
частта му за разноските. Този списък съдържа изброяване на всички разходи,
които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени.
Различен е въпросът за доказване на тези разходи. Доказването е относимо
към основателността на искането за присъждането им, а не към неговото
процесуално въвеждане, поради което и представеното в производството
доказателство за направен един разход не може да замени списъка по чл. 80
ГПК и свързаните с непредставянето му правни последици по чл. 80, изр. 2
ГПК. Със същото тълкувателно решение, съдът в т. 9 е приел, че молбата за
изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е
представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима.
В разглеждания случай, по делото не е представен списък на разноските
от ответната страна. Доводът, че в съдебно заседание, ответникът е отправил
искане за присъждане на разноски, обективирани в договор за адвокатска
защита и съдействие, представен по делото не променя горния извод.
Задължителната съдебна практика приема, че представеното в
производството доказателство за направен един разход не може да замени
списъка по чл. 80 ГПК и свързаните с непредставянето му правни последици
по чл. 80, изр. 2 ГПК.
Ето защо, като съобрази нормативната уредба и задължителните
разяснения на ВКС в посоченото тълкувателно решение, настоящият състав
намира, че представянето на списък по чл. 80 ГПК е абсолютна процесуална
предпоставка, за да се иска изменение на решението в частта за разноските,
поради което и като взе предвид, че по делото не е представен списък по чл.
80 ГПК от ответника, то молбата му за изменение на решението в частта за
разноските е недопустима. В този смисъл и Определение № 60205/07.07.2021
г. на ВКС, Трето г.о. и др.
За пълнота на изложението, следва да бъде указано на страната, че
3
разполага с процесуална възможност да обжалва настоящия съдебен акт на
осн. чл. 248, ал. 3 ГПК, съгласно който определението за разноските се
постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се
обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. В този смисъл
доводите, изложени в уточнителните молби, наименовани „въззивна жалба
срещу решението от 03.01.2024 г.“, че тези жалби се подават, за да не бъде
пропуснат срока за обжалване при неблагоприятно за ответника произнасяне
по молбата му за изменение на решението в частта за разноските намират
своето разрешение в законовата разпоредба на чл. 248, ал. 3 ГПК, даваща
процесуална възможност на страната, която е недоволна от постановения
съдебен акт по молбата за изменение на решението в частта за разноските да
го обжалва.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искане по чл. 248 ГПК от 24.01.2024 г.,
уточнено с молби от 30.01.2024 г., 26.02.2024 г., 12.03.2024 г., наименовани
„въззивна жалба срещу решение от 03.01.2024 г.“, подадени от В. В. Н. за
изменение на постановеното решение от 03.01.2024 г. по гр.д. 40388/2022 г. по
описа на СРС в частта на разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4