Определение по дело №448/2025 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1914
Дата: 30 април 2025 г.
Съдия: Ева Пелова
Дело: 20257150700448
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 април 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1914

Пазарджик, 30.04.2025 г.

Административният съд - Пазарджик - XIII състав, в закрито заседание в състав:

Съдия: ЕВА ПЕЛОВА

като разгледа докладваното от съдията Ева Пелова административно дело448/2025 г. на Административен съд - Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4, вр. ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр.чл.118, ал.4 от КСО.

Образувано е по жалба на МБАЛ-Пазарджик АД, представлявано от изп.директор К. Т., срещу Решение № 1012-12-96/07.04.2025г., издадено от директора на ТП на НОИ-Пазарджик.

В жалбата е инкорпорирано аксцесорно искане за спиране изпълнението на Решението.

Ответникът в придружителното писмо по изпращане делото в съда не взима становище по така направеното искане.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира искането за процесуално ДОПУСТИМО, а разгледано по същество, за НЕОСНОВАТЕЛНО.

Съгласно разпоредбата на чл. 118а, ал. 1 от КСО обжалването пред съда на решенията на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт и на управителя на Националния осигурителен институт, издадени за разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2 не спира изпълнението им. По силата на ал. 2 от цитираната норма изпълнението може да бъде спряно от административния съд при условията по чл. 117а, ал. 2 и 4 за решенията, издадени за разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2 б. „в“ от КСО.

В конкретната хипотеза не се касае за разпореждане по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „в“ от КСО, т. е. за разпореждане за събиране на сумите по ревизионните актове за начет. Пред Директора на ТП на НОИ е оспорено разпореждане по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „г“ от КСО за признаване или непризнаване на злополуката за трудова. Поради това приложима е общата разпоредба на чл. 166, ал. 4, във вр. с, ал. 2 АПК, а не тази на чл. 118а, ал. 2 КСО, препращаща към условията по чл. 117, ал. 2 и 4 КСО за спиране от административния орган на изпълнението на разпорежданията по чл. 114 КСО съобразно предоставянето на обезпечение за главницата и лихвите.

По силата на чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на, ал. 2, а именно ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Допуснатото предварително изпълнение по силата на закона презюмира наличието на предпоставките, визирани в чл. 60, ал. 1 АПК, като за отмяната му се изисква настъпване на значителна или трудно поправима вреда за адресата, която се преценява от съда във всеки конкретен случай. Следователно, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се извърши преценка дали са значителни като основание за спиране изпълнението на акта. В тежест на лицето, поискало спиране на предварителното изпълнение, е да докаже вероятността от настъпването на значителна или трудно поправима вреда, т. е. да установи наличието на противопоставим интерес на презюмирания обществен такъв.

За да обоснове наличието на такъв противопоставим интерес жалбоподателят е посочил, че заплащането на обезщетение на трудова злополука би го лишило от средства и забавило дейността на дружеството. Съдът намира, че така заявеното не е от естество да бъде противопоставимо на презюмираното наличие на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК.
Настоящият съдебен състав счита, че актовете са от такова естество, от което поначало не би могло да настъпи значителна или трудно поправима вреда за адресата. В случая жалбоподателя не приема, че злополуката, станала с неговия служител е трудова, поради което не може да се приеме, че пряко за оспорващия в качеството му на осигурител биха настъпили значително и труднопоправими вреди. Освен това по делото не налице данни, че пострадалото лице е или ще потърси за в бъдеще обезщетение. В този смисъл е и съдебната практика на Върховния административен съд - Определение № 6482 от 29.06.2022 г. по адм. д. № 6023/2022 г. и други.

По изложените мотиви, съдът счита, че искането за спиране предварителното изпълнение на оспореното Решение е недоказано и неоснователно, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на МБАЛ-Пазарджик АД, представлявано от изп.директор К. Т. за спиране предварителното изпълнение на Решение № 1012-12-96/07.04.2025г., издадено от директора на ТП на НОИ-Пазарджик.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, в седмодневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд на Република България.

ДЕЛОТО да се докладва след влизане в сила на настоящото определение.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.

Съдия: